“Изпитваше непреодолимо желание да залови убиеца…”

Из романа “Слънчева буря” на Оса Ларшон, издателство Емас. Превод – Радослав Папазов.

“Залата за аутопсии беше добре поддържана. Чист каменен под, три неръждаеми маси, червени пластмасови кутии, подредени по големина под умивалника, две мивки, където Ана Гранлюнд винаги се грижеше да има чисти кърпи без лекета по тях. Масата за дисекции беше измита и подсушена. Отвън, в стаята за почистване, се чуваше миялната. Тук за смърт напомняше единствено дългата редица номерирани прозрачни пластмасови съдове, пълни със сиви и светлокафяви части от мозъци и вътрешни органи във формалин, от които в определен момент щяха да вземат проби. И тялото на Виктор Страндгорд, положено по гръб върху маса за аутопсии. Разрез на тила започваше от едното ухо и стигаше до другото, а одраната от челото нагоре кожа оголваше черепа. Два големи разреза над корема бяха грубо зашити. Единият бе направен от асистентката, за да изследва вътрешните органи. Тялото бе осеяно с множество малки рани. Ана-Мария и преди бе виждала такива. Рани, нанесени с нож. Трупът беше чист, зашит и измит. Изглеждаше блед на светлината на лампата над него. От вида на кльощавото голо тяло на студената стоманена маса Ана-Мария се почувства зле. Не бе свалила пухеното си яке.

Ларш Похянен облече зелена престилка, натика крака в износено сабо, тук-там с по някое петънце от оригиналния му бял цвят, и си сложи тънки латексови ръкавици.

– Как са децата? – попита той.

– Йени и Петер са добре. Маркус страда от разбито сърце; по цял ден лежи в леглото със слушалки на ушите и чака да си докара тинитус.

– Горкичкият. – Похянен изрази искреното си съчувствие и се обърна към Виктор Страндгорд.

Ана-Мария се озадачи дали има предвид Маркус, или Виктор Страндгорд.

– Може ли? – попита тя и извади диктофона от джоба си. – Така че после и другите да чуят.

Похянен вдигна рамене в знак на съгласие. Ана-Мария включи устройството.

– Хронологично – започна той. – Първо удар по тила с тъп предмет. С теб вероятно ще ни е трудно да го обърнем, но погледни тук.

Извади компютърна томография и я закачи на екрана. Ана-Мария гледаше мълчаливо изображенията и се сети за черно-белите снимки от ултразвука на бебето си.

– Нали виждаш пукнатината на черепа тук? Както и подкожния кръвоизлив? Тук.

Главният лекар проследи с пръст едно затъмнено петно на снимките.

– Ако беше само ударът по главата, вероятно е можело да бъде спасен, но по-скоро не е така – заключи той. – Твоят убиец почти сигурно е десничар – продължи Похянен. – Та, след удара по главата са го проболи в корема и гърдите.

Посочи две рани по тялото на Виктор Страндгорд.

– За съжаление, нито от удара по главата, нито от прободните рани сме в състояние да преценим височината на убиеца. Нанесени са отгоре, затова моето предположение е, че Виктор Страндгорд е седял на колене, когато са го намушкали. Или твоят убиец е гигант с размерите на американски баскетболист. Но най-вероятно Страндгорд първо е бил ударен по главата. Бам.

Съдебният лекар се плясна по темето, за да илюстрира удара.

– Паднал е на колене, няма нито драскотини, нито хематоми по коленете, но килимът в църквата е доста мек, след това извършителят го е пробол два пъти с нож. Затова и раните изглежда са нанесени отгоре под ъгъл. Трудно е обаче да се каже нещо за височината на убиеца.

– Значи е умрял от удара и от двете рани? – попита Ана-Мария.

– Дам. – Похянен потисна пристъп на кашлица. – Тази прободна рана минава през гръдния кош, чупи седмото ребро от дясната страна, отваря перикардита…

– На шведски, ако обичаш.

– … сърдечната торбичка и десния вентрикул, така де, дясната камера на сърцето. Това е довело до кръвоизлив в сърдечната торбичка и в дясната част на белия дроб. Втория път ножът е пробол черния дроб и е причинил кръвоизлив в стомаха и червата.

– Веднага ли е умрял?

Похянен сви рамене.

– А другите рани? – поинтересува се Ана-Мария.

– Нанесени са след настъпването на смъртта – всичките тези рани по торса и корема. Ударите са дошли право отгоре и това е станало след настъпването на смъртта. Виктор Страндгорд, предполагам, е лежал по гръб. Освен това имаме и този голям разрез, с който е разпорен коремът.

Посочи продълговата червено-синя рана на корема, в момента грубо зашита.

– А очите? – Ана-Мария се загледа в двете зеещи дупки на лицето на Виктор Страндгорд.

– Виж това. – Похянен закачи друга рентгенова снимка на екрана. – Ето тук. Забелязваш ли парченцето от черепа в очната кухина? И тук! Почти не се различаваха на снимките, но после почистих малко очните кухини и огледах самия череп. Открих драскотините по черепа непосредствено до очните кухини. Убиецът е вкарал ножа в очите и го е завъртял. Може да се каже, че направо ги е избол.

– Защо го е направил, дявол да го вземе? – изпусна се развълнувано Ана-Мария. – А китките?

– Също са били отрязани след настъпването на смъртта. Едната беше на местопрестъплението.

– Пръстови отпечатъци?

– Най-вероятно на мястото, където е отрязана китката, но трябва да изчакаме резултатите от Линшьопинг. Лично аз не бих се надявал много на това. Останали са няколко големи белега над китките, но доколкото виждам, отпечатъци няма. Очаквам от Линшьопинг да кажат, че извършителят е носел ръкавици.

Настроението на Ана-Мария помръкваше прогресивно. Изпитваше непреодолимо желание да залови убиеца. Имаше чувството, че няма да понесе тези предварителни следствени действия да останат безрезултатни и след някоя и друга година да ги заровят в архива. Похянен имаше право. Най-вероятно щеше да сънува Виктор Страндгорд.

– Какъв е бил ножът? – попита тя.

– Голям ловен нож. Твърде широк за кухненски. Не е бил с две остриета.

– А с какво са го ударили по главата?

– Би могло да е всичко. Лопата, голям камък…

– Не е ли странно, че първо са го убили с нещо отзад, а после са го проболи с нож отпред? – продължи с въпросите Ана-Мария.

– Така е, но ти си тази, която работи за полицията.

– Може да е бил повече от един – разсъждаваше Ана-Мария на глас. – Има ли друго?

– Засега не. Няма следи от наркотици. Няма следи от алкохол. И от няколко дена не е бил ял.

– Моля? От няколко дена?

– Не беше обезводнен, значи не говорим за стомашна болест и не е гладувал. Явно е приемал само течна храна. От лабораторията ще кажат каква точно. Можеш да изключиш диктофона.

Подаде й копие на временния доклад от аутопсията. Ана-Мария изключи диктофона.

– Не обичам да гадая. – Похянен се покашля. – Още по-малко, когато всичко се документира. – Кимна към диктофона и тя го скри в джоба си. – Но разрезите по китките са доста прецизни. Много вероятно твоят човек да е ловец, Мела.

– Тук си значи – разнесе се глас зад тях на вратата.

Беше Свен-Ерик Столнаке.

– Да – изпита неловко чувство да не би колегата й да се усъмни, че тя действа зад гърба му. – Похянен ми се обади, смяташе да тръгва и…

Замълча. Ядоса се на себе си, задето се обяснява и извинява.

– Добре. – Свен-Ерик се усмихна. – Ще ми разкажеш в колата. Имаме проблеми с пасторите в енорията. Боже, колко те търсих. Накрая питах Соня от централата кой ти се е обаждал. Трябва да дойдеш с мен.

Ана-Мария погледна въпросително към Похянен, а той сви рамене и повдигна вежди, тоест – приключихме.

– Ферйестад размаза Люлео – ухили се Свен-Ерик на съдебния лекар и побутна леко Ана-Мария към вратата.

– Благодаря, че ми напомни – въздъхна Похянен и бръкна в джоба си за цигара.”

 

Из романа “Слънчева буря” на Оса Ларшон, издателство Емас. Превод – Радослав Папазов.

Още откъси от книгата:

“Дълги редици от празни закачалки се раздвижиха като беззвучни камбани…”

“…усети как раздразнението й се покачва със скоростта на живак в нагорещен термометър…”

***

Първият случай от преведената на повече от 20 езика поредица за Ребека Мартинсон

*

Полярна нощ в далечния шведски Север. Оскверненото тяло на млад пастор лежи върху пода на църквата, която сам е основал. А в черното небе над малкия град висят яркоцветните спирали на Северното сияние…

„Биде вечер, биде утро, ден първи.“

Смразяващо начало на смразяващ роман, първият на известната днес Оса Ларшон, който ѝ донася престижната награда на Шведската академия на криминалните автори за литературен дебют и я превръща в международна литературна сензация.

*

Ребека Мартинсон се завръща в Коруна, родното място, което позорно е напуснала преди години. Зад завръщането на адвокатката от Стокхолм стои сериозна причина – нейната приятелка от детството, крехката и лабилна Сана, има нужда от помощ. Брат ѝ е станал жертва на брутално убийство и разследващите са я поставили начело в списъка на заподозрените. Ребека има задачата да разсее булото на вината, обвило Сана, и да отхвърли обвиненията на амбициозния прокурор и решителната полицайка, работещи по случая. Но за да помогне на приятелката си, тя трябва да преживее отново мрака на миналото си в Коруна. Да се впусне в плетеница от алчност и заблуди, търсейки истинския убиец на мъжа, на когото се е възхищавала, за да стигне до прозрението, че едва ли някога го е познавала. Убиец със зловещ, неочакван мотив…

*

​„Впечатляващ… убедителен трилър от талантлива дебютираща романистка.“ Буклист

​„Ларшон изобразява героите си с хапливо остроумие и описва градчето им с дълбоки, атмосферни детайли.“ Къркъс Ревю

​„Книгите на Оса Ларшон са малки чудеса.“ Ди Цайт