“Имаш чуден вкус за книги. Искаш ли да се срещнем?”
Из романа “По книгата ще ме познаеш” на Али Бърг и Мишел Калъс, издателство Софтпрес.
“Мисли в движение
Возех се права в мотрисата, хванала една влажна (не от човешки телесни течности, надявам се) дръжка и един износен екземпляр на „Доводите на разума“. Срещу мен седеше мъж и свиреше на укулеле, облечен само със зелени боксерки и цилиндър на главата (за по-елегантно). В далечината чувах ритмично блъскане. Бам. Бам. Бам. Стигнала. Си. Дъното. Сякаш ми се присмиваше.
Какво правя тук, в този необятен, открит и чисто нов за мен свят на блогърите, ще попитате? След като случайно целунах – ехо, оскверних – носа на един непознат, докато бях на работа, бях принудена да измисля алтернативен похват за търсене на другар в живота. Затова се качих на влака в 5:42 следобед за „Аламейн“, въоръжена с хубава книга и с една идея по-малко себеуважение. Моят план? Да използвам закоравелите си читателски предразсъдъци (защото нека бъдем честни, всички съдим за книгите по корицата) и да отсея кофти мъжете – онези, които са кофти в леглото, и онези, които четат кофти книги. С помощта на героичните и безнадеждно романтични слова на някои от любимите ми романи аз съм твърдо решена да открия сносно изглеждащ мъж, който ме разсмива и който е способен да прекара цяла вечер в ресторант, без да използва фрази от рода на „голям смях“ и „оная работа“. Нали не искам твърде много?
Затова, след като скришно прерових рафтовете в книжарницата, в която работя (#клептоманка #книгоманка #найдобраташефканасвета), и взех само няколко книги от личната си колекция, аз прелистих всяка на седмата страница отзад напред и написах на ръка следното:
Имаш чуден вкус за книги. Искаш ли да се срещнем?
Пиши ми: Скарлет О
hello@thebookninja.com
През следващите няколко седмици ще се промъквам незабелязано като нинджа и ще оставям въпросните книги (от А до Я през Сафон) в различни мотриси по линиите на трамваите и влаковете, които минават през града. На какво се надявам? Някой мъж да намери някоя от тях, да я прочете и да се почувства толкова силно и безвъзвратно развълнуван от написаното (защото има страхотен вкус за книги, очевидно е интелигентен и всичко му е наред), че да не устои да изкушението да се свърже с мен. След което ще си паснем идеално. Няколко месеца ще излизаме. Ще заживеем заедно. Ще се оженим. И преди да успеете да кажете Фицуилям Дарси, ще имаме три деца, два далматинеца и лакирана библиотека от американски дъб, разбира се.
Сега, знам какво си мислите… Тази жена няма ли поне капка достойнство? И какво стана с феминизма? Не се ли тревожи за личното си пространство и безопасността? Осъзнава ли, че не си струва да измерва живота си с наличието на мъж в него?
Признавам си: самотна съм. Не съм правила секс от повече месеци, отколкото мога да преброя, а последният път, когато бях в обятията на друго човешко същество – наистина в обятията му, – беше, когато се спънах на влизане в супермаркета „7-11“, за да си купя втора кутия сладолед „Бен & Джерис“. Не ме разбирайте погрешно, няма нищо нередно в копнежа за нещо повече от топлото тяло на някой непознат късно през нощта. Но истината е, че съм готова да се разкрия пред теб (който и където и да си), защото имам нужда да прескоча „дистанцията“ (както красноречиво се изрази моята приятелка), която създавам между себе си и околните, и да си пробвам късмета в живота, а също и в любовта. Имам нужда да преодолея отчайващия си страх от провал и отново да започна да пиша, а може би междувременно ще открия мъжа на своите (прозаични) мечти.
Другото, за което се чудите, сигурно е: КАК ТАКА СЕ РАЗДЕЛЯ С КНИГИТЕ СИ?! По тази точка нямам какво да кажа. Това е единственият недостатък на моя план.
Изминаха четири дни, откакто пуснах „Доводите на разума“ по релсите на живота. Утре ще занеса „Щиглецът“, а на следващия ден – „Параграф 22“. И междувременно неистово ще обновявам браузъра си, докато от този социален експеримент не произтече нещо очаквано или (надявам се) неочаквано. Цялата значима кореспонденция, по дати, ще бъде документирана тук.
За да предпазя самоличността си, под което имам предвид да попреча на майка ми да открие този блог, през следващите няколко месеца ще ме познавате като Скарлет О – жената, чийто здрав разум беше „Отнесен от вихъра“.
До следващия път, скъпи мои.
Все пак утре е нов ден.
Скарлет О xx
Остави коментар (3)
КЕТaрак Шапкарак1> Аз бих излязла на среща с теб. А сега се размърдай и идвай да гледаме „Друговремец“.
Не се обиждай, но… > Целият този труд само за да си намериш мъж? Като една независима жена, всичко това наистина ми се струва малко антифеминистко.
Стивън Принс > @Не се обиждай, но… > Мисля, че трябва да потърсиш в гугъл определението за „феминизъм“. Скарлет О, ти си моята кралица.
––––––––
1Игра на думи с популярната детска книга на Доктор Сюс – “Котарак Шапкарак”. – б. р.”
***
Из романа “По книгата ще ме познаеш” на Али Бърг и Мишел Калъс, издателство Софтпрес. Превод – Богдан Русев.
Още откъси от книгата:
“Без целувка? Добре дошла в приятелския кръг!”
“Стараех се да не ми личи колко се радвам, че скоро ще си тръгна…”
***
Топла и пълна с усмивки история за книгите и любовта! Франки Роуз е твърдо решена да открие мъжа на мечтите си с помощта на най-голямата си страст – литературата, и започва да оставя любимите си книги в метрото с бележка: „Имаш чуден вкус за книги. Искаш ли да се срещнем?“. Но както често се случва в романите, резултатът от смелия й експеримент е съвсем различен от очакваното.
*
Вдъхновяващо обяснение в любов към книгите, приятелите и сродните души.
Франки Роуз работи в книжарница и живее за книгите. Но има отчаяна нужда от любов не само на хартия. Или поне от една-единствена полунормална романтична среща. Опитвала е всичко. Без успех. До деня, в който решава да използва литературата за необичаен експеримент.
Планът й е да започне да оставя любимите си романи – с кратко послание и адрес за връзка – из влаковете и трамваите в Мелбърн с надеждата те да привлекат изискания, чаровен и начетен мъж от нейните мечти. Все пак Франки е убедена, че книгите, които четем, са най-добрият тест за сродни души.
Но точно тогава в живота й се появява Съни – неустоима комбинация от Джон Найтли, господин Дарси и Едмънд Бъртрам в едно. Проблемът е, че докато Франки е фен на класиката и завършен литературен сноб, Съни чете не друго, а тийн литература. А това е недопустимо, нали? Поне докато тя не научи най-важното правило: Никога не съди за книга по корицата. Нито за мъж по вкуса му за книги.
Вдъхновена от „Книги по релсите“ – инициативата на двете авторки за популяризиране на четенето в Мелбърн, „По книгата ще ме познаеш“ е свежа и забавна история, в която са преплетени препратки към над 130 заглавия от световната литература.
*
Али Бърг и Мишел Калъс са най-добри приятелки от деца и се отнасят с една и съща страст към книгите и писането. Заедно дават начало на проекта „Книги по релсите“ в Мелбърн, който вече обхваща цяла Австралия. Али е творчески директор и съосновател на рекламната агенция „Хеджхог“ в Мелбърн, а Мишел работи като начална учителка.
