“А какво да правим с миналото, което не иска да си отиде?”

Из романа „Преобърнати съзвездия“ на Деметра Дулева, издателство Хермес:

„На деветия ден душата напуска тялото и излита. На деветия ден се прави помен, за да бъде тя преселена в ангелския свят.

 

Вземам няколко дни отпуск и летя за България.

На деветия ден ще бъда с Найден!

Цял живот бяхме разделени, поне в последните му земни мигове да бъдем заедно. Искам да се върна отново там, при него, и да го съживя чрез миналото.

Нашето минало!

Дали има такова? Или е само моето минало с него?

 

Поменът е дълъг и мъчителен. Пред пресния гроб е пълно с хора, най-отпред четирите му вдовици и децата. Всяка се опитва чрез скръбта да си извоюва по-голямо право върху смъртта му.

Между гробовете е тясно и останалите сме се пръснали по алеите в случайни групи. Аз нищо не чувам, никого не виждам, освен лицето му на снимката – спокойно и омиротворено. Любимо!

Тълпата бавно се разотива. Оставам сама.

 

Ето ги мъртвите. И него, вече сред мъртвите. В играта на образи и отражения върху голямата ламинирана снимка лицето ми докосва неговото. Усещане за близост и непрежалима загуба.

 

Винаги съм мислила, че непосредствено преди смъртта хората са готови да споделят някаква огромна тайна за самите тях или за живота. Сякаш имат някакво просветление или видение от отвъдното, което, ако случайно си там в този миг, ще бъде изречено с последния дъх. Пропусках сетните минути на всичките си баби и дядовци. До ден днешен изпитвам огорчение от безвъзвратно отминалата възможност да бъда до тях. Казаха ми, че баба, преди да умре, често повтаряла: „Цял живот съм била слугиня“, и ми е много мъчно заради факта, че най-добрият човек, когото познавам, е пропуснал да бъде щастлив.

Бих искала да знам какво е казал Найден.

Дали ме е обичал, дали е бил щастлив?

Когато научих за смъртта му, изпитах яростта на животно, което се събужда след многогодишна летаргия, съзнателно търсена, за да не чувства болката, и разбира, че времето не е затворило раните, а ги е направило нелечими. Като рак, който расте вътре в теб и те изяжда постепенно.

Отдавна не съм го виждала, но винаги съм долавяла присъствието му. Често съм чувствала погледа му, онова усещане за близост, за нечие друго дихание, което не се обяснява с думи, нито с доказателства от материалния свят. Знаеш, че е там, и това ти стига!

 

Години наред следях пътя му, статиите във вестниците, интервютата по телевизията. Жълтите клюки за четирите му брака, изневерите, разводите, далаверите, съдебните дела, многото му пари и разглезените му деца. Поглъщах подробностите, четях между редовете. Когато се прибирах в България, се припознавах във всеки мъж, който дори бегло приличаше на него, и сърцето ми се преобръщаше. Два-три пъти дори го видях отдалече, с поредната съпруга или с някое от децата му.

Познавах го и ми беше ясно, че всеки следващ брак е ход, който да го изтласка едно стъпало по-нагоре: софийско жителство, партийна кариера, голям бизнес. Последният – просто красавица, с която да подхранва мъжкото си самочувствие.

За малко влезе в политиката като народен представител и после потъна в невидимия свят на големите пари. Обичаше да се явява на екрана, да говори за себе си, да говорят за него. Странно е, но се измъчвах, че дори в най-клюкарските статии, дори в най-съкровените интервюта няма дори намек за мен. Не съществувах в биографията му, а той дълго време бе целият ми свят.

Опитвах се да го забравя и в същото време често сънувах думите, които мечтаех да ми каже и никога не чух. Убеждавах се да не копнея по мъж, за когото съм маловажна, и едновременно с това налудничаво дебнех опровержение.

 

Дори сега го правя, като търся в смъртта му – точно на рождения ми ден, доказателство за любовта му, скритата нишка, която ни е свързвала.

Какво ми казваш, любими? Мислил си за мен през цялото време и никога не си ме забравил? Или ми правиш най-хубавия подарък, като най-после ме освобождаваш и ми позволяваш да продължа без теб?

 

Не знам дали ме е обичал, но заради някаква абстрактна справедливост ми е важно да си внушавам, че е така. Наречете го себелюбие или гордост, но искам да вярвам, че и аз съм била важна за него, а не само играчка или луксозната прищявка да притежаваш нечия безусловна и абсолютна любов.

Днес познавам стойността на подобна любов и знам, че това е най-ценното, което можеш да дадеш на друго човешко същество. Тогава не го осъзнавах и не я използвах като разменна монета.

Точно това я правеше без цена. Безценна!

 

Найден беше изпълнен с противоречия, така и не го разгадах. Никога не ми каза „обичам те“, пестеше всеки жест, който може да бъде изтълкуван като любов, и в същото време искаше да му принадлежа напълно.

 

Когато си обичан, не се съмняваш в нищо, силен си и свободен.

Когато обичаш, се съмняваш, защото да изпитваш любов, е страдание.

Казват: миналото не съществува, само настоящето е важно. А какво да правим с миналото, което не иска да си отиде? И какво става с любовта, когато ни напуска?“

***

Из романа „Преобърнати съзвездия“ на Деметра Дулева, издателство Хермес.

Още откъси от книгата:

“Някъде, навсякъде, завинаги заедно!”

*

Деметра Дулева е филолог, писател и дипломат.

Първият й роман – „Странстващият албатрос“ („Хермес“, 2019), печели през 2020 г. наградата „Перото“ за най-добър дебют. Отличен е с втора награда в категорията художествена проза на „Портал Култура“ и е номиниран за роман на годината на Фонд „13 века“.

***

​Йоана Костова е най-добрият неонатолог в парижката болница „Некер“. Едно телефонно обаждане от София – точно на рождения й ден – преобръща нейния уреден и щастлив живот. Жената е покрусена от смъртта на своя пръв любим – неустоимия и безпощаден Найден.

Йоана приема отлагана дълго командировка до остров Мадагаскар, където ще работи в местна болница. Там тя ще опита да възстанови миналото си, за да намери отговор на въпроса защо тази отдавна отминала любов продължава да я измъчва. И да види с очите на зряла и успешна жена годините на своето порастване, прекарани в пансиона на елитната езикова гимназия.

*

Това е един майсторски написан роман, болезнено откровен, еротично и любовно провокативен. Роман за смисъла на живота, за надеждата, за свободата, за магичното в раждането и смъртта.