“Изглежда все пак някой го търсеше.”

Из романа „Инцидент в Мадрид“ на Мария Пеева, издателство Софтпрес.

„– Чакай малко! – прекъсна го Катя. – Аз го снимах! Нали му се ядосах и го снимах. Дали би могло да е заради това? Кой е той всъщност? Някой погледна ли документите му? Кой обикаля напред-назад с пистолет в джоба и убива произволни хора, с които се е заял на магистралата?

Володя ги слушаше внимателно, после стана и отиде до трупа, наведе се и извади всичко от джобовете му. Не бяха много неща. Сложи каквото имаше на малката мраморна маса в дневната. Тримата се наведоха над предметите – портфейл, лична карта, шофьорски документи, връзка ключове, цигари, две запалки.

– Енрико Еспинола – прочете Володя. – Говори ли ви нещо?

– Не. Но можем да проверим в гугъл. Или да му потърся фейсбука – отвърна Катя, която редовно проверяваше гаджетата на синовете си, ей така, от чисто майчинско любопитство.

Алекс наричаше тази й склонност “кринджи” и много се дразнеше. А тя провери какво значи “кринджи” и тъй като не й хареса, престана да го прави. Но поне знаеше какво да търси. Може пък сега това умение да й е полезно, помисли си.

– Ако изобщо е истинското му име – допълни Тино. – Вижте портфейла. Нещо прави ли ви впечатление?

– Парите не са подредени като в твоя – по големина и обърнати на една страна – усмихна се Катя.

– Ох, друго имах предвид. Няма нито една кредитна карта. Познаваш ли човек без кредитни или дебитни карти?

– Аз… – обади се Володя. – Аз нямам карти. С фалшиви документи съм. И както ви казах – издирван съм от закона и не само.

Тримата се спогледаха, а после едновременно обърнаха глави към трупа. В този момент телефонът му иззвъня. Непознат номер.

– Какво да правим? – изписка Катя.

– Не вдигай! – предупреди я Володя.

Само след три прозвънявания обаждането рязко престана, сякаш някой от другата страна беше наясно, че няма кой да отговори. Или може би, че моментът е неподходящ.

– Добре – каза г-н Куман, който в същността си беше систематичен и хладнокръвен човек. – Хайде да напишем какво знаем дотук. Катя, донеси си лаптопа.

Катя стана и спря до трупа.

– Вие смятате ли, че е нормално така да прескачаме това… този субект? Първо, че е в средата на стаята, второ, че може всеки миг някой да дойде… например чистачката. Или собственичката, знам ли и аз. Нещо трябва да направим с него, и то веднага. И ако няма да викаме полиция, имам идея какво.

С тази кратка и решителна реплика на малката дама въпросът за полицията беше решен, Володя беше спасен поне временно, а България и Русия се сдружиха за пореден път в историята за битка срещу злите сили. Поне така би казал бащата на г-жа Куман, който беше върл комунист и русофил. Освен това беше малко не наред с главата, затова ще му простим.

Малко по-късно един труп с почтително затворени очи, (“поне това”, тихо отговори Катя на въпросителния поглед на мъжа си), увит в бяла и грижливо колосана покривка от скрина, почиваше в относителен мир, макар и малко попрегънат, в огромния меден казан в барачката. Госпожа Куман най-после направи кафето, а двамата мъже разчистиха набързо щетите от “инцидента”, както решиха да наричат случилото се. След няколко минути само едно огромно петно на килима дразнеше погледа, но тримата герои (или злодеи, зависи от гледната точка) единодушно решиха, че има по-важни въпроси за обсъждане и седнаха на масата в големия двор. Макар и доста слънчев, в настоящия момент той им изглеждаше по-привлекателен от малкия, където щяха да са в непосредствена близост до “субекта”, както се разбраха да наричат покойника.

Г-жа Куман отвори лаптопа си и направи нов файл, който озаглави: Инцидент. После помисли и поправи заглавието на Мадрид. После помисли още малко и написа Инцидент в Мадрид.

– Казвайте сега какво знаем за субекта?

– Име: Рико Еспинола, най-вероятно е фалшиво.

– Дата на раждане: 20.05.1989, също може да е фалшива.

– Добре, дайте нещо, което не е фалшиво.

– Пуши “Фортуна” – каза Володя.

– Хубави ли са? Може да ги пробвам – обади се Константин.

– Как ще пушиш от цигарите на човека, Тино!

– Е, какво толкова, на него вече не му трябват.

Катя го погледна възмутено, но не му се разсърди. Цялата ситуация беше толкова сюрреалистична, че малко черен хумор би дошъл съвсем на място. Само преди час или два седяха щастливи в изискан ресторант и пиеха вино, а Володя им носеше едно след друго вкусни ястия. А сега същите трима души се бяха събрали отново, на друга маса и в други обстоятелства, и се чудеха как да се отърват от трупа на убиец. Но най-вече търсеха обяснение защо се бе опитал да ги убие.

– Дай една и на мен – каза тя и написа: пуши цигари и пие бира. – Хм, това май всички испанци го правят. Но… сетих се нещо! Всъщност той как ни е открил? Сигурна съм, че ни изпусна на магистралата. А после ни намери в ресторанта!

– Може случайно да е попаднал там – каза Володя и с известна гордост добави: – Този ресторант е доста известен всъщност, имаме само топ ревюта в трипадвайзър.

– Възможно е – съгласи се Катерина. – Но той ни чакаше в къщата. Как е намерил къщата?

– Джипиесът на колата, разбира се. – Тино разтърка замислено челото си. – Трябваше да се досетя за това. Наетите коли винаги имат джипиес, както и повечето лизингови автомобили.

Катерина записа в списъка и прочете на глас: има компютърни умения и достъп до информация.

– Друго. Какво друго знаем за този човек? Някакви особени белези? Нещо да сте забелязали?

– Имаше татуировка! На лявата ръка, видях я в ресторанта!

– Каква татуировка? – попита Володя. – Не ми се иска, но май ще трябва да го извадим и да я погледнем.

– Лявата ръка… – мрачно се обади Тино. – Няма смисъл. Там го ударих с ножа. Мернах татуса, но не ме карайте да го рисувам.

– Аз съм го снимала! Снимах го в ресторанта! Володя, къде ми остави телефона?

С известни усилия откриха телефона, който Володя още с влизането беше захвърлил на портмантото. Г-жа Куман увеличи снимката максимално, изряза само татуировката и я пусна в търсачката за картинки на “Гугъл”.

Резултатът излезе незабавно:

Баският символ лабуру, наричан още “четирите глави”. Когато е насочен надясно, символизира живот, щастие, благоденствие. Когато сочи наляво, означава смърт. Спорна е връзката му с нацисткия кръст. Много по-вероятно е да произхожда от келтската орнаментика. Според някои изследователи фигурата с лява посока е таен знак на баските сепаратисти, тъй като стандартният им символ – брадва с увита змия, е твърде популярен и разпознаваем.

– Таен баски символ… – каза г-н Куман замислено. – ЕТА се разпаднаха миналата година. Лидерите им официално обявиха, че вече не съществуват като организация.

– Може би е някой бивш терорист? – предположи Катя.

– Или пък просто харесва интересни татуси – отговори Константин.

– Да, знаем колко си скептичен. Не ме карай да започвам с “Казах ли ти аз”…

– Вече го направи. Добре, приемам версията ти. Някогашен терорист. И затова се е притеснил, че сте го снимали. Най-вероятно е издирван от полицията. Съмнявам се някой друг да го потърси.

Телефонът иззвъня повторно. Отново само три пъти. Володя го взе и го изключи, после се замисли, отиде до барачката и го хвърли в медния казан, при собственика му.

Изглежда все пак някой го търсеше.“

 ***

Из романа „Инцидент в Мадрид“ на Мария Пеева, издателство Софтпрес.

Още откъси от книгата:

“Вече съвсем беше забравил, че трябва да работи тихо и без следи…”

*

Във време, в което хората масово търсят как да избягат от реалността, известният блогър Мария Пеева, позната още като Мама Нинджа, намира отдушник в писането и в онзи въображаем свят от криминалната литература, в който се е влюбила като малка. Така се ражда историята за Катерина и Константин Куман – героите от нейния нов роман “Инцидент в Мадрид”.

*

Семейство Куман е най-обикновено българско семейство, което поема на спонтанно пътешествие. Но още с кацането на самолета плановете им за едно малко романтично бягство до слънчева Испания се объркват. Всичко започва с импровизирана надпревара на магистралата, провокирана от бързото и неразумно каране на местен шофьор и сравнително умерения състезателен дух на г-н Куман. Проявата на агресия на пътя за малко не става причина за тежка катастрофа. Тогава се намесва острото чувство за справедливост на г-жа Куман, която снима номера на престъпника, без да подозира, че вече държи доказателство, което той задължително ще иска да заличи. Заедно с неговите собственици.

От момента, в който Катерина натиска бутона за снимка, животът й се превръща в трейлър на първокласен екшън филм… Единствено бракът ѝ с Константин, с когото вече близо 30 години са партньори във всичко, ѝ помага да запази връзка с реалността. Сега, повече от всякога, трябва да разчитат един на друг, за да се измъкнат живи от опасния капан, в който са попаднали.

*

„Инцидент в Мадрид“ е първата книга от новата поредица на Мария Пеева – „Случаите на семейство Куман“. Вдъхновена от страстта към литературата и криминалния жанр, която наследява от своя баща, и водена от таланта си да разказва незабравими истории, популярната блогърка и съавтор на романа “Писмо до сестра ми” създава роман в духа на книгите на Агата Кристи. Увлекателен, динамичен и наситен с характерното чувство за хумор на Мама Нинджа, той прави читателя част от  вълнуваща надпревара и го среща с герои, с които с удоволствие би изпил чаша вино под небето на Мадрид. Семейство Куман наистина са от хората, с които се сприятеляваш лесно и благородно им завиждаш, защото той и тя имат онази искра, която ги топли и им дава светлина и в добри, и в лоши дни.

***

Във виртуалното пространство Мария Пеева е по-известна като Мама Нинджа. Блогът й има хиляди последователи и разглежда откровено, с много хумор и щипка мъдрост всякакви теми, свързани със семейството, родителството и обществото. Мария е дългогодишен преводач, автор на стотици статии и разкази, автор на романа „Писмо до сестра ми“ заедно с Люси Рикспуун, и автор на „Приятелят на Дядо Коледа“. Това е първият й криминален роман, но вероятно няма да е последният.