Йордан Колев: Пиша за удоволствие

С Йордан Колев сме водили много разговори за писането, не само по време на това и предишното ни интервю за bgstoryteller. Обсъждали сме идеите му, маниерът му на работа, примери за добро писане на други наши и чужди автори, книжния пазар у нас. Възможността да разнищвам подобни теми с пишещи ме среща не само с прекрасни автори, но и със страхотни хора. Йордан е широко скроен, самокритичен, изключително педантичен като творец и за щастие има адекватно самочувствие, а колко съм научила самата аз като автор от него – много, много. Още помня усещането си, докато четох първия му роман – „Кацането“ (изд. Сиела, 2019) – уникалния му глас, чистия му стил, прекрасната структура, атмосферата, разработените типажи и тръпката, като че ли не съм чела книга, а съм гледала филм. Новата му книга не отстъпва по нищо на изброеното, а способността на Йордан да работи със сюжети на коренно различна тематика е направо поразителна. Структурирано в две линии – средновековна и съвременна, всяка от които върви с характерни изразни особености, с поразителни детайли, които само още повече говорят за майсторството на автора да гради атмосфера и ангажираща фабула, със страхотните диалози и характерната за стила на Колев динамика, четивото определено задоволява високи очаквания и същевременно приятно изненадва.

За Йордан Колев има куп интересни факти – нищо чудно, все пак той е един невероятно интелигентен и всестранно развит човек. В случай, че не знаете – той е професионален пилот на Боинг и Еърбъс, изпълнявал полети на 5 континента. Роден е през 1964 г. в София, през 1987 г. завършва ВНВВУ “Г. Бенковски” и оттогава вече 35 години лети в гражданската авиация. Първите му публикации са три разказа в сп. “Съвременник” (2015 г.); първата му книга “От Рио до Кейптайн” (изд. Прозорец, 2017 г.) е драматично-пътеписен разказ за пътешествието на 18 авантюристи в околосветска регата с ветроходната яхта УНИЦЕФ, “Кацането” (изд. Сиела, 2019 г.) е дебютният му роман, а „Хилядолетната битка: Лабиринт“ (изд. Книгомания, 2021) е за мисията на един средновековен рицар, който трябва да предотврати победата на мюсюлманските орди на Саладин, и „българската следа“ в отекването на събитията от ХII столетие в ХХI век.

С огромно удоволствие ви предоставям разговора ни с Йордан Колев за вдъхновението и писането на третата му книга „Хилядолетната битка: Лабиринт“.

 

Йордан Колев: Педантизмът ми помага

Интервю на Валентина Мизийска

Снимка: личен архив

 

Как се вдъхнови за история с такова време и пространство?

Доколкото си спомням, казах нещо по въпроса още в първото ми интервю за bgstoryteller преди година и половина… Идеята се появи от един кошмар, който сънувах цял живот, преди да довърша “Хилядолетната битка: Лабиринт”. Режат ми главата, а аз се събуждам в последния момент с върховно удовлетворение, че тя все още е на раменете ми… В края на август 2019 бяхме на Икантълъка до Балчик. Прекрасно място! На втората сутрин се събудих в шест и започнах да подреждам сюжета. Докато стане музата два часа по-късно, в общи линии бях готов…

*

Колко време писа романа?

Започнах тогава, на морето и бях готов за Коледа следващата година… Това прави… хммм – около 15 месеца. До голяма степен помогна фактът, че останах без работа през октомври миналата година, както и самоизолацията на село заради пандемията. Работя интензивно 3-4 часа на ден и ми се получават от една до четири-четири и половина страници. Обикновено почвам с редакция на написаното от предния ден, един вид загрявам.

*

Коне, Сирия, компютри, техника и камери, медицинска диагноза… Кога се престраши да започнеш да пишеш? Колко проучвания трябваше да направиш, за да се почувстваш уверен в тематиката?

И приятели и непознати често ме питат: „Ама това истина ли е?“ Или пък: „Къде го изкопа това?“  За Сирия разпитвах най-различни хора – чичо ми е работил там в края на шейсетте. Той например ми разказа за селото, “където говорят езика на Христа”. Борис Жогов, приятел и най-добрият наш съвременник-арабист, ми описа храм от ранното християнство, провери за автентичност маршрута на групата рицари… За Средновековието и тамплиерите никога не съм спирал да чета. Да разбера конете и ездата ми помогна доцент Юри Вълев от НСА. А за най-жестоката война на XXI век съм изгледал десетки часове материали в интернет!

*

Каза, че една сутрин за два часа си нахвърлил сюжета. Но колко подробно го планира? Беше ли наясно с абсолютно всяка сцена от самото начало до края? Позволяваш ли си промени на следващ етап?

Винаги нахвърлям сюжета, преди да почна. Нещо като скелет или отправната точка. Още от ученик ползвам този похват – запомнях есенцията на въпросите, а на самия изпит “доразкрасявах” с наученото от занятията и учебниците. Сигурно това ми помага и до днес. Но не се придържам строго към първоначалния план. С появата на готовите глави излизат възможности за промяна, нещо ми харесва, друго – не… Окончателният вариант на развръзката на “Лабиринт” измислих някъде по средата на работата.

*

А познаваше ли предварително в детайли предисториите на героите си или ги разгръщаше в процеса на писането според нуждите на историята?

Правя списък с героите, който допълвам на ход. Там записвам и детайлите около техните съдби – нещо като биография. Често сменям имената, докато не ми зазвучат приемливо. Списъкът се развива и допълва непрекъснато съобразно нуждите на сюжета. Пиша и хронология на случващото се с всеки от тях в различните сюжетни линии. Мразя банални грешки от несъответствие в сюжета. “Земя на сенки” от Елизабет Костова е един добър роман, но подобни грешки развалят удоволствието от четенето. Повечето професионални пилоти сме педанти – за добро или зло. Но по отношение на писането мисля, че педантизмът ми помага.

*

Беше ли наясно със структурата на романа от самото начало? Паралелно или последователно писа двете сюжетни линии?

По принцип знаех какво точно искам да се получи. Стремях се “лабиринтът” непрекъснато да прехвърля читателя от Средновековието в съвременността и обратно. Затова е лабиринт, нали? Работех по основната – съвременната, и второстепенната – средновековната линия, паралелно. Освен това не следвам строго сюжета. Една идея се заражда в главата ми – намирам си мястото, работя върху нея… По-горе споменах развръзката. Нея коригирах и доразвивах до края, но беше скицирана далеч по-рано.

*

На премиерата редакторката ти каза, че е била впечатлена от това, че е не е имало работа по ръкописа, цитирам я: „което ме изненада, защото си мислех, че познавам всеки добър автор“. Как протече работата по редактирането с Ирина Вагалинска? Тя си е мислела, че като пилот обичаш да вземаш решенията сам и няма да се съобразяваш с мнението ѝ.

С Ирина ни се получи перфектният тандем! Много се радвам, че не съм ѝ създавал проблеми. Работата беше песен. Общо взето отделяхме по ден-два на глава. Единственото по-съществено нещо, което тя поиска, бе да туширам малко жестокостите… Цитирам: “Гарантирам ти, че ако оставим това, повечето жени ще спрат да я четат нататък”! Редакторът трябва да е много широко скроен човек. Да може да чете между редовете ти… Ирина е уникален професионалист! Тук ще ми позволиш да се върна към “Кацането” за пример. Тогава един от рецензентите ме беше обвинил, че текстът е некоректен към нашите партньори. Така се изрази Христо Блажев, зам. главния редактор на “Сиела”. Предполагам, че бяха визирали хомосексуалността на единия от главните герои… За друго въобще не желая и да си помислям.

*

А мислил ли си, докато пишеше, че романът един ден може да бъде филмиран?

Автентичността, една от най-често споменаваните характеристики на двата романа, предполага добра възможност за филмиране. Атакувам всичките сетива на читателя! Стремя се той да си представя в ярки цветове и движение всяка сцена, отделния детайл… Надявам се, че тази “кинематографичност” би способствала за написването на успешен сценарий. Тук мога да споделя, че водя разговори със сериозен продуцент за “Кацането”.

*

Към какви читатели е адресиран новият ти роман?

Много бих искал “Хилядолетната битка: Лабиринт” да се хареса на възможно най-широк кръг читатели – дами, господа, ученици, пенсионери, хора, които не четат, и такива, които много четат, с претенции. Смятам, че за всеки има по-нещо! Мистика, легенди и загадки, средновековни и съвременни сражения, драматизъм. Романът е интересен дори от познавателна гледна точка. Описвам много забележителности и важни събития от древната и съвременната история на Сирия. Дори червения квартал на Амстердам!

*

Какво е посланието, което ти се иска да достигне чрез романа до читателите?

Войната! Най-отвратителното нещо в историята на човечеството. Животните убиват, за да се хранят, такъв им е инстинктът. Ние убиваме, за да се обогатяваме и за удоволствие, между другото. А войната в XXI век в никакъв случай не е по-малко жестока от времената, когато на бойното поле са въртели секири, мечове и боздугани! Второто ми послание е, че трябва да се борим за Вярата. Тук нямам предвид християнската религия или исляма. По-скоро душевността, това, което ни кара да бъдем по-добри човеци, а не да се стремим към повече вещи и по-удобно съществуване. Защото дори общуването вече е предизвикателство в XXI век. Хората се крият зад аватари, измислено битие, зад силиконовите джуки!

*

Кого се опитваш да впечатлиш с писането си? Имаш ли близък, роднина, писател, критик, когото си представяш, докато пишеш и се вълнуваш как ще оцени написаното от теб?

Никого! Спрях да се взимам насериозно преди двадесет години. Аз съм това, което съм. Обичам да чета, обичам да пиша. Дори отговорите на твоите въпроси в този формат ми доставят огромно удоволствие! Някои ходят на риба, други варят ракия, трети се качват по чукарите с колело. За жалост много хора кръстосват моловете в търсене на следващото намаление! Като хоби и начин на живот. От време на време се возя в метрото. Много ме натъжава, че 9 от 10 души се ровят безцелно в смартфоните си – социални мрежи, интернет магазини, видеа с безумно тъпи сюжети. Хубавото е, че поне десетия или десетата четат книга… Аз пиша.

*

В предишното интервю ти казах, че страшно вдигна летвата с дебютния си роман. Ти самият как мислиш, че си се справил с новия? Какво е мнението ти сега, след като вторият ти роман е вече факт? Каква е обратната връзка, която получаваш дотук от читатели?

Може да прозвучи нескромно, но обратната връзка от читателите на “Хилядолетната битка: Лабиринт” ми позволява да си мисля, че съм успял да стъпя на следващото стъпало по отношение на качеството на писането и драматизма. Последно някой ми каза, че езикът и стилът ми определено са разпознаваеми. Дано това съвпада с мнението на другите читатели. Още веднъж ще спомена Ирина Вагалинска, моята редакторка. Смееше се, че отдавна не е изкарвала толкова лесни пари – нали с нея приключихме за месец. Доколкото си спомням с Ваня Майсторска, редакторката на “Кацането”, се борихме близо четири.

*

Излезе от зоната си на комфорт с този роман. Всъщност, така добре пишеш в такива различни жанрове, че не знам дали може да се говори за зона извън комфорта. Сигурна съм, че и една любовна история да напишеш, пак ще я напишеш оригинално, мъжки, силно! Работиш ли върху нещо ново в момента?

Благодаря ти! Голямата ми мечта е да напиша биографичен роман за българския орел – Димитър Списаревски. Имам подкрепата на приятели и познати от професионалната общност. Но това е изключително голямо предизвикателство! Ще трябва да прочета множество архиви, да говоря със семейството, да изградя образ, който съответства на техните разбирания. Въпреки, че ще е роман, занимателно четиво, ще трябва да удовлетворя всички претенции относно достоверността. Ще бъде много трудно и затова ще изчакам още малко – да събера увереност. Иначе вече работя по продължението на “Лабиринт”. “Хилядолетната битка” ще бъде трилогия. За теб вдигам една идея завесата: работното заглавие е “Пазителят”. А много почитатели на “Кацането” искат продължение. С възрастта мъжете все по-често се връщат към бивалиците от своя живот, по-романтичните, да кажа. Защо да не се пробвам с една мека еротика? Имам работа до пенсия, както виждаш.

*

Твоят съвет към начинаещите български писатели, които четат bgstoryteller?

Четете, четете и пак четете! ИНАЧЕ НЕ СЕ ПОЛУЧАВА!