„Внезапните проявления на любовта…“

"Съседите подозираха, че нещо ужасно става вкъщи и не знаеха как да общуват с мене, когато неизбежно ни събираше асансьорът. Не смееха пряко да ме окуражават – да не излезе, че ме съжаляват. Затова опитваха да ми внушат бодрост като ме подпитваха за Нани – тя от години живееше в своята гарсониера. – Аз на... Continue Reading →

Advertisements

„Бях започнал да си падам тайно по нашия новоизкован мъжкарски образ…“

"През лятната ваканция преди единайсети клас двамата с Петьо се хванахме като хамали в малка частна ферма. Местенето на хора от стари в нови апартаменти се беше оказало не само доходоносен бизнес, а и твърде приятно лятно времепрекарване. След втория месец вече страхотно се бяхме изпедепцали. На гребена на процъфтяващия капитализъм в страната все повече... Continue Reading →

„Студенината се е настанила и присъствието на другата жена се усеща…“

"Момичето на татко съм. Толкова съм негова, че вече трийсет и една години, откакто го няма, а аз си го имам някъде там, една крачка зад дясното ми рамо. През целия си живот без него живея така, сякаш събирам спомени, които да му разкажа един ден, когато отново се срещнем. Повечето неща няма нужда да... Continue Reading →

„От изтрезвителното направо в затвора ли ще я пратите?“

"Изнасилвач и убиец. Бях дошъл в “Хълма”, за да намеря герой, а попаднах на злодей. Той сигурно имаше какво да разкаже, но дали бих искал да опиша тази история? Състудентите ми щяха да разказват за баба си, която родила на пръстения под или за дядо си, който видял Джон Дилинджър1 във фоайето на някакъв хотел,... Continue Reading →

„Какъв бил тоя човек, кой бил и човек ли бил всъщност?“

Из ръкописа на романа "Спартак. Легендата" - книга І на Манолов&Манолов. Художник Евгений Йорданов. "...По тия причини Спартак се запознал с Родопис – щерката на управителя Реметалк, едва когато изпълнил шестнайсетата си година. Денят, в който се състояло това, сиреч денят, в който момчето за първи път се счепкало със съдбата си, бил душен, един... Continue Reading →

Паула Хоукинс: Винаги нося бележник, за да си записвам идеи

Преди да стане писател Паула Хоукинс работи 15 години като журналист. Родена и израснала в Хараре, Зимбабве (Южна Африка), когато навършва 17 години, тя се мести със семейството си в Лондон. Няколко години по-късно родителите ѝ се връщат в Зимбабве, но тя решава да остане в Англия, където живее и до днес. Учи в Оксфорд... Continue Reading →

„Балансиран много внимателно, сякаш щом климатикът задуха през есента, ще го катурне…“

"Гласът на баща ми долита в сутерена: – Ето тук, на тази масичка. Откъм хола се чуват стъпките на три чифта крака и поставянето на нещо тежко. След петнайсетина минути земята се разтриса от пукотевицата на колежански футболен мач – оркестрова музика, барабани, бойни песни – и ми става ясно: татко е купил нов телевизор... Continue Reading →

„За съжаление, момчетата на нищо не приличаха…“

"Подготвителният лагер беше в планината, в една голяма почивна станция с просторни слънчеви помещения. Бяха събрани групи, заминаващи за най-различни държави. Много деца, сигурно всичките пълни отличници и отрядни председатели. Имаше и група гимназисти от Строителния техникум, които бяха на лагер-школа. Нашите двама ръководители ни събраха шестимата от групата, за да ни запознаят. Все пак... Continue Reading →

„Нещо ми подсказа, че и тя бе имала своите мръсни прозорци…“

"Беше един от красивите слънчеви дни на април. От онези пролетни дни, които съдбата изпраща за любов или за смърт. Нямаше как да знам, че точно в този ден ми праща знак и за двете. С Демир седяхме върху зида пред съборетината ми и просто бездействахме в късния следобед. Предчувствието за топлина и лято тежеше... Continue Reading →

Момчил Николов: Писането започва далеч преди първия написан ред.

Подходих към "Последната територия" с известно притеснение. Коментарите из интернет повтаряха "роман от световна величина", "европейски роман", "роман с главно Р", "антиутопия", "сюрреалистичен трилър", "да бъдеш господар на живота си", "изследване на съня", а аз като че ли все още се респектирах от тематиката, от обема и нивото на романа, и странях от него. Но... Continue Reading →

„Ще има и други…“

"Мунк седеше на скалата и съзерцаваше спускащото се над хоризонта слънце. Смяташе Хьонефос за тихо място, толкова далечен бе шумът, когато се излежаваше на хълма вечер, но тишината там бе нищо в сравнение с това. Това тук беше истинска тишина. И красота. Мунк отдавна не бе виждал такъв изглед. Добре разбираше защо тя е избрала... Continue Reading →

„Значи нямате марципан, господин инспекторе?“

"Марципан Боже, колко обичам марципан! Не, нямам предвид онова недоразумение, което се продаваше по време на комунизма в сини опаковки „Люлин“. Говоря за истински марципан – онази смес от смлени бадеми с пудра захар, която слагат в шоколада. Опитвали сте я, нали? Едновременно горчива и сладка, ужасно е вкусна. Защо ги убих? Търпение, г-н инспектор,... Continue Reading →

„Транзитен превоз за небесата: или в газовата камера, или с хексобарбитал…“

"ХЕРТА След обяда се разходих с Фриц и доктор Хелингер до разпределителния сектор, където пренасочваха новопристигналите. Направи ми впечатление, че всяка Häftling1 в униформа имаше цветен триъгълник на ръкава, точно под номера. Реших се да попитам: – Какво означават тези цветни нашивки, Фриц? – Тези със зелените триъгълници са осъдени престъпници, най-вече от Берлин, грубиянки,... Continue Reading →

Галин Никифоров: Аз съм си най-злият редактор

Ревюта на новата книга на Галин Никифоров ме намираха дълго преди романът да се добере до мен и почти с нищо не подсказваха за фабулата. Многократно влизах в положението на читатели, подхождащи с огромно недоверие към хипер възторжените отзиви за книги, чийто сюжет не съумяват да отнесат към по-познати форми. Защото какво говори "история за... Continue Reading →

„Да пристигаш късно, помисли си графът с въздишка. Какъв разкош на младостта.“

"Оставяйки Паша и Петя, капитанът поведе графа и неговата охрана към служебното стълбище, скрито зад една невзрачна врата в средата на хотела. Зле осветените стъпала завиваха рязко на всеки пет крачки като в камбанария. Изкачиха се на зигзаг три етажа нагоре, където една врата водеше към тесен коридор с тоалетна и шест спални, напомнящи монашески... Continue Reading →

„С всеки от умиращите си синове и дъщери беше изпратил по едно родителско очакване…“

"Не беше като другите това дете, не беше. Гледаше я право в очите и не примигваше. Рядко плачеше – след онова проплакване, когато за първи път си чу името, плачът й сам си избираше за какво да се излее. Държеше се, сякаш всичко й беше познато. Не се страхуваше от нищо и никого. Всеки новодошъл... Continue Reading →

„За него смъртта е непонятна, както и животът, който неочаквано се е променил…“

"Продължават да пътуват; светът навън бяга край колата, безличен и мълчалив. Борис е само на седем, но усеща, че се отдалечава невъзвратимо от детството си, сбогува се с него и тъгата, подплатила това чувство, го задушава. Иска му се колата да спре и двамата с Бориса да слязат, да се хванат за ръце и да... Continue Reading →

Златина Бахова: Не си падам по парадирането нито в живота, нито в писането

Помня участието на Златина в "Ръкописът". Тогава тя за мен не бе Златина, а Учителката по литература, която бе написала роман и с ръкописа си се бореше с конкуренти, за да сбъдне своята мечта да го види публикуван. Впечатли ме с културата си, с дисциплината, с желанието за победа. Не успя да се пребори. И,... Continue Reading →

„Уви, нивото на роклята беше много над нивото на любовта й към младоженеца…“

"Първата сватба, на която Лара присъства през живота си, беше нейната собствена. Нямаше пари да плати самолетните билети на родителите и брат си до Австралия и отхвърли предложението на бъдещия си мъж да им покрие разходите, "за да може новото му семейство да присъства на сватбата". Все пак в нейната глава това не беше "истинска"... Continue Reading →

„аз за пореден път направих това, което май по онова време можех най-добре – разплаках се…“

"Годината е 1989-а. Кандидатствам за трети пореден път в тогавашния ВИТИЗ (днес НАТФИЗ). Отчаяно искам да изпълня детската си мечта и да стана актриса. Първото ми кандидатстване беше година след смъртта на баща ми. Никой не ме подготвяше за изпита – намерих си материали, научих си ги и ги изпълних един път пред режисьорката Маргарита... Continue Reading →

„Щастлива и готова“

"– Никога не съм се чувствала толкова щастлива! – ми каза Вила на Първи май 2010-а. Беше повдигнала от устата си чашката на кислородната маска и макар че в едната ѝ ноздра пак бе побита тръбата на сондата към нейния стомах, прозвуча твърде ясно, за да помисля, че не бях разбрал. Хиляди дни бях копнял... Continue Reading →

Ния Йотова: Да излееш себе си в книга

Поради непредвидим ангажимент на премиерата на "Лара" бях на косъм да не отида, което щеше да ми се отрази емоционално много зле – очаквах събитието вече повече от месец и накрая нещо тривиално щеше да ме провали. Подчертавам, че на премиери ходя много рядко. Там никога не съм в ролята на фен или изпълнен с... Continue Reading →

„Да го държа настрана… Аз искам да се махне завинаги…“

"Ще търсиш хора, които разбират, беше казал той. Старата жена наистина разбираше. Господи, колко леко е да поприказваш с човек, който взема всичко това за чиста монета, не мисли, че е плод на болното ти въображение и ти вярва, и те съветва… Идеше й да заплаче. – Кой ти рече за мене? – попита бабичката.... Continue Reading →

„за да осветя мрака на дните им…“

"Кръстили ме Ажар. Името означава „светъл, сияещ, блестящ“. Като бях малък, майка ми обичаше да повтаря, че съм дошъл в живота им, за да осветя мрака на дните им. Събудил съм се за тях като един от седмината спящи в пещерата от сурата „Ал-Кахф“. Аллах, но и силната им вяра в Него, свято да е... Continue Reading →

„Ние се редуваме на това ненормално място…“

"Фенерчето ми направи проблем. Амелия застана пред стълбището и освети горната му част. Може би трябваше да се вслуша в предупреждението на Джеймс. Може би трябваше да си тръгнат и да купят ново. Но така й се искаше да изглежда смела. Чувстваше се смела. А и докато се намираше на слънчевата повърхност, не й се... Continue Reading →

Марин Трошанов: Творецът се храни с емоция

Заобикалях "ЛАМЯ ЕООД" близо година и половина. Още в началото си беше обявена като поредица от 3 книжки – за времето ми на гравитация около нея книжлетата набъбнаха до 2, но тъй като появата на третата ще бъде много скоро факт, взех се в ръце. Не ме разбирайте погрешно. Не страня от българска литература. Имам... Continue Reading →

„При вас има хора, които са преживели изумителни неща…“

"Помня смътното усещане за ужас, което ме гнетеше в този ден, докато вървях към колата си, потиснат от лошо предчувствие – талазите му се завихряха над главата ми и се разбиваха в брега на вечерта на малки вълнички. На този свят има хора, които биха нарекли това усещане поличба, предупреждение от някакво вътрешно трето око,... Continue Reading →

„Мандат между шест месеца и година, ти решаваш…“

"– Не се получи – въздъхнах. – Нали ти казах – напълно нормално е и с времето ще го преодолееш. Не бяхме се любили повече от година. От деня преди катастрофата – 14 март 2015-а. своеобразно сдобряване след скандала около заминаването на Рая за Банско. Надявах се на това ни "бягство" да се върнем към... Continue Reading →

„Да расте тревичка върху някого – какво зелено облекчение!“

"Градинарят Беше тиха къща, една от последните в Шевал, почти на хълмовете. Високата ограда беше обрасла с бръшлян и пълзящи рози. Две върби размахваха дългите си клони над портата. Покрита с неравни плочи пътека водеше навътре сред разцъфналите цветя, покрай чимширен лабиринт и към малката, кокетна вила със стени, облицовани с червен пясъчник. Пътеката я... Continue Reading →

„Обичаш ли чуждестранни филми?“

"Клиф ме разпитва за вечерята при Вероника по начин, който ми показва, че мама вече е обсъдила въпроса с него – вероятно в опит да ме накара да нося ризите от "Гап". За разлика от мен, тя толкова ги харесва. Веднага щом сядам в кафявото кресло, Клиф повдига въпроса, пощипвайки брадичката си, както винаги, когато... Continue Reading →

„В моята кифла все липсваше мармаладът…“

"Карък На белия свят се появих недоносен и, доколкото си спомням, докторът хвърли монета, за да реши дали ще ме бъде. Ези – да, тура – не. От радиото се носеше протяжен вопъл: "…искам да съм негър в щата Алабама…", което ме наведе на мисълта, че съм сгрешил мястото. Ако зависеше от мен, щях да... Continue Reading →

„Може просто да се оженим…“

"Лара имаше един стар навик – в началото на всеки нов ден си представяше как се среща със своето утрешно Аз и двете си говорят. Днешната й версия питаше как е минал денят, какво е станало, как се е справила с предизвикателствата. Утрешната Лара отговаряше – същото се повтаряше вечер, когато Лара – вече от... Continue Reading →

„между отчаянието, гнева и любопитството…“

"Станимир отвори вратата, метна якето си на закачалката и погледна с копнеж голямото легло, постлано с мек бял чаршаф. През открехнатия прозорец се виждаха покритите със сочни зелени листа клони на градинския бряст, потрепващи от свежия пролетен вятър. Гласът на Маргарита продължаваше да се носи откъм двора – ту изригваше настървен и заплашителен, ту се... Continue Reading →

Писането на роман в партньорство

Или какво да договорим предварително. Писането е изключително личен процес. Застанали сами пред екрана на компютъра работим върху сюжет, изграждането на герои, борим се със собствените си съмнения, отдаденост и жар. И затова не е никак чудно, че понякога идеята да споделим изолацията си с друг е толкова примамлива. Въпреки че писането на роман в... Continue Reading →

„Днес имам нужда от ушите ви повече от всякога…“

"И ето денят дойде. Тази сутрин. Този час. Мъглата. Момчето и Момичето пристъпват напред и Малори застава на колене пред тях. Проверява превръзките на очите им. Завързани са надлежно. В този момент, докато мести поглед от едното личице към другото, тя осъзнава съвсем ясно, че пътуването най-после е започнало. – Чуйте ме – стиска ги... Continue Reading →

„Джейсън и Джес са съвършена двойка…“

"8 юли 2013, понеделник Сутрин Какво облекчение да се кача отново във влака в 8:04. И не защото нямам търпение да стигна до Лондон и да започна седмицата, всъщност изобщо не искам да ходя до Лондон. Просто ми доставя удоволствие да се облегна на меката велурена седалка, нищо че е изтърбушена, да усетя топлината на... Continue Reading →

„Ако не ти харесва, прав ти път, Раневска!“

"Маша Маша се събуди няколко минути преди будилника и известно време лежа с отворени очи, загледана в насрещната стена. На стената, покрита с любимия турски килим на баща ѝ, бе застинал квадрат слънчева светлина, от което цветът на половината килим изглеждаше по-ярък и пламенеещ, а другата му половина си оставаше в наситено тъмночервено с черен... Continue Reading →

Дженифър Лам: Проучването за Наталия често заприличваше на детективска работа

От такива книги в Холивуд правят страхотни филми. Сюжети в книги като тази обикновено се базират на художествена измислица. Но такъв живот е като взет от завладяващ филм или велика литература! Животът на Александър Пушкин и Наталия Гончарова – живот като литература. Роман от първо лице. Но не това на руския гений, а на една... Continue Reading →

Create a website or blog at WordPress.com

Up ↑