Елин Пелин: "Героите трябва да си ги приспособява човек към сюжета. Те са му потребни, за да си оправдае сюжета. Героите може да имат и действителни черти. В моите работи всички имат действителни черти, защото са хора от живота. Не съм искал да описвам фантастични същества. Аз описвам хора, които зная, но ги типизирам малко,... Continue Reading →

Advertisements

Светлозар Стоянов: Без конфликт разказът е невъзможен

Авторите на разкази са изумителни творци. Напомнят ми за фотографи и художници. Вдъхновяват се от малките неща, вадят ги от тривиалната среда като ги открояват с подходяща светлина, за да ги видят и онези, за които само скоростта, същественото и материалното са от значение в живота. В кратка форма, за да бъдат чути. С точни... Continue Reading →

"Първата ни грижа – на писателите – трябва да бъде какво ще кажем, а ако съумеем и да го кажем и по своему, това вече е съвсем добре", Ивайло Петров

„Все пак днес щяха да ме дават по телевизията“

"Един обикновен ден Както всяка скапана сутрин, часовникът опищя света точно в шест. Устоях на желанието да строша мъчителя, станах и го изключих. Затътрузих се към банята, за да се приведа в ред. Все пак днес щяха да ме дават по телевизията. Един душ. Така… Я да се видим в огледалото. По дяволите , пак... Continue Reading →

"Винаги съм искал да напиша роман, който да завършва с думата майонеза", Ричард Бротигън

„Никой не се впечатлява от почивен ден. Никой не го е искал…“

"Grave Britain Пристигаме на гарата в Абъристуит (Уелс) към 11:30 вечерта. Началото на март е, годината – 2004-а. Сърцата ни направо преливат от щастие. Тук се печелят лесни и бързи пари. Ще работим в супер модерна фабрика за консерви от пилешко месо. Ще живеем в луксозни британски къщички с джакузи и бърз интернет. Два милиона... Continue Reading →

„Ако привлечеш нечий поглед, не поглеждай веднага встрани…“

"Лев погледна през прозореца и изчака пътниците да слязат. Гарите се наблюдаваха от униформени или цивилни агенти. Всички главни транспортни възли се смятаха за уязвими от гледна точка на проникването на вражески шпиони. По пътищата имаше контролно-пропускателни пунктове с въоръжена охрана. Пристанищата бяха под непрекъснато наблюдение. А контролът никъде не бе така засилен, както в... Continue Reading →

Георги Караславов: "Въвеждането на героя в художественото произведение трябва да стане естествено и непринудено. Читателят трябва да се опознае с героя и да научи неговото име и презиме, така както се запознава и научава името на толкоз много хора през живота си: или направо, или посредством други хора. Смело и безискуствено въвежда совите герои Максим... Continue Reading →

Николай Николов – Козия: Редактирам по много пъти

Сборникът му с разкази "Парчета" ми препоръчаха с по 2 ръце очарователните дами от издателство Изток-Запад на Пролетния панаир на книгата. Започнах да чета още в тролея, до вечерта почти го преполових, оставих си нарочно и за следващия ден, защото ми бе адски драго, че попадам за пореден път на БГ автор с талант, който,... Continue Reading →

"Самоубиват се поети, а не критици", Венцеслав Константинов

„80 С и други размери“

"Трябваше ми нова работа, не можех да остана повече в автомивката, но се нуждаех най-вече от нов сутиен, защото всичките ми бяха размер 75 D. Затова след работа се запътих към магазина за бельо, чийто адрес имах в портфейла. Гръдната ми обиколка се бе смалила наполовина, толкова енергия и пот хвърлях в тъпата автомивка. Влязох... Continue Reading →

"Писането е единствената професия, при която никой не те подиграва за това, че не печелиш пари", Жул Ренар

„Обещаваха ни, че на всеки ще раздадат по една кофа, за да гребе колкото може от съкровището…“

"Най-ценното   Късметлия. Днес определено съм късметлия. Взирах се във фаса, забит в калта, и не можех да мисля за друго. Никога не бях виждал подобно нещо. Някога бащата ми разказа как е изпушил цяла цигара. Не му повярвах, разбира се. Къде ти – цигара! Дядо ми пък имал веднъж кутия от тези. Ама и... Continue Reading →

„Смехът“

"Не сексът, не признанията, не думите, не мълчанието, дори не намеренията, общите планове, плачът или вълненията. Нищо не е по-показателно за една двойка от смеха. Смехът е най-точният барометър на отношенията. Само по степента му може да се отгатне те откога са заедно. Както и докога. По външни проявления, не по причина за възникването му,... Continue Reading →

Георги Караславов: "Много от своите разкази Чехов започва с реплика. Но репликата, с която Чехов започва своя разказ, не е случайно хрумнала приказка. Чрез репликата, с която започва Чехов, той разкрива отношение към някой герой, създава интрига. Особено характерен в това отношение е разказът "В банята". Този разказ започва с възгласа: "Ей ти, фигура!" и... Continue Reading →

Васил Панайотов: Истината боли

Ще ми се смеете навярно, но Васко ме спечели с втората си книга още преди да е издадена, преди дори да знам, че е добър писател, т.е. преди да съм прочела и "Убиец" – с един предварителен анонс от отговорния редактор, докато от издателството чакаха тиражът да се отпечата. Ей така, с едно ревю за... Continue Reading →

"Писането е вътрешно изригване на чувствата, които ме владеят в момента и чакат своето изразяване", Божана Апостолова

„Виж например човека… Тук се проявява майсторството ти.“

"Всъщност много ми допада играта ти на "следва продължение", винаги можеш да създадеш напрежение и да задържиш вниманието на читателя, като намекнеш, че "тук всичко свърши, продължава отвъд". Но трябва да признаеш, че първите ти писаници на нищо не приличат. Какви бяха тия динозаври например? И не само те. Тази глава е неприятна и гадна.... Continue Reading →

"Ако пазите тишина достатъчно дълго време, образите просто се явяват в ума ви", Алис Уокър

„Борбата е безмилостно жестока, момче“

"Бай Народ Неделя, определено бе неделя, но неделя без ниски температури и дъжд, неделя по къси ръкави до късния октомври, неделя след излишен ден за размисъл, неделя, в която тръгвам от урна на урна и човек на човек, за да наглася някакъв що-годе приличен репортаж за изборите във вестника, вървя лек и безтелесен, благ като... Continue Reading →

„Нищо не смазва така, както бедността“

"Перфекциониста През уикенда направих няколко кръгчета с мотора си в квартала. Живеех близо до Северния парк. В събота и неделя паркът заприличваше на градинка за увеселения: захарен памук, слънчоглед по сергиите, царевица, боклуци около кошчетата. Шофирането с мотор из алеите наподобяваше летенето в сънищата ми. Нямаше процес, нямаше мъки по пърхането с крила, нямаше нужда... Continue Reading →

А. С. Пушкин: "Какво да кажем за нашите писатели, които, смятайки за недостойно да изяснят простичко най-обикновените неща, мислят, че ще оживят детската си проза с допълнения и тромави метафори? Тези хора никога няма да кажат "приятелство", без да добавят: "това свещено чувство, чийто благороден пламък" и така нататък. Трябва да се каже "рано заранта",... Continue Reading →

Мартин Колев: Вярвам повече на собствения си писателски инстинкт

Ако преди година знаех, че Мартин Колев ще напише продължението на "Софийски магьосници" толкова скоро, навярно щях да си кажа, че е по-добре да го изчакам, за да му задам накуп въпросите си за създаването на успешния БГ фентъзи роман. И в това нямаше да има нищо лошо. Въпреки че сякаш сега стана дори по-хубаво.... Continue Reading →

"Написаното от другите винаги ми е харесвало повече от моите писания", Ивайло Петров

"Писателят или е оригинален, или въобще не е писател", Елиас Канети

„Ти лично стрелял ли си без заповед?“

"ИНТЕРВЮ Училищен физкултурен салон. Прясно изциклен, лакиран и лъснат жълтеникав под, в който се отразява пролетното слънце, пусти трибуни, два баскетболни коша, високи витражни прозорци, паяжини по ъглите, усещане за безкрайност, за самота. — Име? — Владан. Владан Томич. — Години? — Трийсет и пет. — Откъде си, Владан? — От Белград. — И как се озова в Сараево по време на... Continue Reading →

„Тези дни съвсем не знам коя съм…“

"Дните ми са различни. Понякога ми се плаче, като се сетя, че животът ми е преминал в лъжи от хората, които са ми най-близки. Понякога съм раздразнителна и привидно дребни неща могат да ме извадят от равновесие. Вчера например дочух интригуващ разговор между две българки в един магазин, което не се случва често, защото наоколо... Continue Reading →

Елин Пелин: "Моята цел при работата е да гледам да бъде интересно нещо. Напразно е да се пишат неинтересни неща. Неинтересните неща си остават винаги неинтересни. Те са творения, които не могат да се преобразят. То отива така, както си е. А трябва да бъде интересно. В какъв смисъл интересно? Не в такъв смисъл, в какъвто... Continue Reading →

Как да представим повече герои едновременно?

Главният ви герой изведнъж се среща с няколко непознати и това се явява първа среща и на читателя с тях. Или пък имате глава Първа, в която искате да ни представите всичките си основни действащи лица (а те никак не са малко!), насядали около масата. Как ще опишете тази среща? Двама са малко, трима са... Continue Reading →

"Писането започва с четене. С много четене", Захари Карабашлиев

Честит празник, пишещи хора! Бъдете здрави, вдъхновени, продуктивни и ценени! И нека един ден написаното от вас се чете по всички краища на света - в оригинал или в превод от български!

„Тези думи можеха да оправдаят всяка смърт“

"20 март Раиса опипа рамката на прозореца. Гвоздеите, с които беше закована, бяха извадени. Обърна се, отиде до вратата и надникна в коридора. Отдолу се чуваше шумът на ресторанта, но Базаров не се виждаше никъде. Беше късна вечер, най-оживеното време. Раиса затвори вратата и я заключи, върна се при прозореца и го отвори. От него... Continue Reading →

Георги Караславов: "За огромния персонаж в своите произведения Балзак имал нужда от истински, реални, типични имена. Да измисли човек имена на 2-3 хиляди герои е трудно. При това непременно биха се явили повторения. И поради това Балзак е открил истински "рудник" на имена и презимена в парижките гробища. С часове той е надничал по паметниците... Continue Reading →

12 стъпки за саморедактиране на ръкопис?

Писателското щастие е толкова нетрайно. Тъкмо сте приключили с първия вариант на ръкописа си, облягате се с облекчение назад, публикувате кратка хвалба в социалната мрежа и вече си мислите, че тежката работа тепърва предстои – да проверите дали историята ви тече гладко, да изследвате кривата на промяната на главния герой, да помислите върху евентуални допълнителни... Continue Reading →

"Писането е изповед, свято занимание. Основното правило в писателския занаят: Никога недейте да лъжете!", Дончо Цончев

„Има много писатели с талант, но малцина са талантливите писатели с дисциплина“

"—Нейтън, обажда се сержант Демарко. Имаш ли свободна минутка да поговорим? – Да не би… В участъка ли е? Сержантът се взираше в листа върху бюрото си. Секунди преди да се обади на студента, бе добавил името му към останалите в списъка. – Все още не – отвърна. – Господи, напоследък имам ужасно усещане. –... Continue Reading →

"Никога не е твърде късно да се превърнеш в това, което може би вече си бил", Джордж Елиът

„Клиенти, шофьори, фетиш и бакшиши“

"В новата работа ми партнираха двама младежи – Севда и Найден. Те работеха в автомивката от две години. Сега, включвайки себе си, вместо два чифта ръце заработиха три. Един следобед се шокирах от чисто ново BMW, в което шофьорът бе ял тиквени семки. Едва го изчистихме отвътре, малките парченца от семките бяха се наврели във... Continue Reading →

Create a website or blog at WordPress.com

Up ↑