Проф. Кай Долеруп: Дори някои от приятелите на Андерсен са се съмнявали в стойността на приказките му

По повод публикуването на двата тома "Събрани приказки и разкази" на Ханс Кристиан Андерсен от издателство "Ентусиаст" през октомври в България пристигна датският изследовател на Андерсен – професор Кай Долеруп от Университета в Копенхаген. За периода 23-26 октомври с него бяха проведени поредица от публични лекции, както и срещи със студенти и читатели, в които... Continue Reading →

Advertisements

„– Сега… ще продължаваш ли… да се правиш… на много… умен?“

Из романа "Огледало за сънища" на Златина Бахова, издателство Монт. "Този път старшина Минков беше в цивилно облекло. Чакаше ме на автогарата. Поздравихме се с кратко и сдържано ръкостискане, след което ме помъкна нанякъде, като ми говореше в движение: – Човекът се казва Продан Свирецов. Беше надзирател в лагера до 53-та. През 53-та го изключиха... Continue Reading →

„Но внезапно усети как го лъхна отвъден студ…“

Из романа "Призракът на Небесния Йерусалим" на Даря Дезомбре, издателство Изток-Запад. Превод – Ася Григорова. "Андрей позвъни на тапицираната с качествена кафява кожа врата и не се учуди, когато вместо обикновен звън се разнесоха славееви трели. Дяволите го взели тоя любител на красивия живот! И приятелката му Маша, по съвместителство – негова стажантка. Инокентий му... Continue Reading →

„Внезапните проявления на любовта…“

Из романа "Хванеш ли самовила" на Христо Буковски, издателство Изток-Запад. "Съседите подозираха, че нещо ужасно става вкъщи и не знаеха как да общуват с мене, когато неизбежно ни събираше асансьорът. Не смееха пряко да ме окуражават – да не излезе, че ме съжаляват. Затова опитваха да ми внушат бодрост като ме подпитваха за Нани –... Continue Reading →

„Бях започнал да си падам тайно по нашия новоизкован мъжкарски образ…“

Из разказа "Херкулес ЕООД" от сборника "Бразилски храст" на Велина Минкова, издателство Колибри. "През лятната ваканция преди единайсети клас двамата с Петьо се хванахме като хамали в малка частна ферма. Местенето на хора от стари в нови апартаменти се беше оказало не само доходоносен бизнес, а и твърде приятно лятно времепрекарване. След втория месец вече... Continue Reading →

„Студенината се е настанила и присъствието на другата жена се усеща…“

Из книгата "Близки срещи със смесени чувства" на Мария Касимова-Моасе, издателство Колибри. "Момичето на татко съм. Толкова съм негова, че вече трийсет и една години, откакто го няма, а аз си го имам някъде там, една крачка зад дясното ми рамо. През целия си живот без него живея така, сякаш събирам спомени, които да му... Continue Reading →

„От изтрезвителното направо в затвора ли ще я пратите?“

Из романа "Животът, който загърбваме" на Алън Ескенс, издателство Изток-Запад. Превод – Галина Величкова. "Изнасилвач и убиец. Бях дошъл в “Хълма”, за да намеря герой, а попаднах на злодей. Той сигурно имаше какво да разкаже, но дали бих искал да опиша тази история? Състудентите ми щяха да разказват за баба си, която родила на пръстения... Continue Reading →

„Какъв бил тоя човек, кой бил и човек ли бил всъщност?“

Из ръкописа на романа "Спартак. Легендата" - книга І на Манолов&Манолов. Художник Евгений Йорданов. "...По тия причини Спартак се запознал с Родопис – щерката на управителя Реметалк, едва когато изпълнил шестнайсетата си година. Денят, в който се състояло това, сиреч денят, в който момчето за първи път се счепкало със съдбата си, бил душен, един... Continue Reading →

Паула Хоукинс: Винаги нося бележник, за да си записвам идеи

Преди да стане писател Паула Хоукинс работи 15 години като журналист. Родена и израснала в Хараре, Зимбабве (Южна Африка), когато навършва 17 години, тя се мести със семейството си в Лондон. Няколко години по-късно родителите ѝ се връщат в Зимбабве, но тя решава да остане в Англия, където живее и до днес. Учи в Оксфорд... Continue Reading →

„Балансиран много внимателно, сякаш щом климатикът задуха през есента, ще го катурне…“

Из романа "Наръчник на оптимиста" на Матю Куик, издателство Емас. "Гласът на баща ми долита в сутерена: – Ето тук, на тази масичка. Откъм хола се чуват стъпките на три чифта крака и поставянето на нещо тежко. След петнайсетина минути земята се разтриса от пукотевицата на колежански футболен мач – оркестрова музика, барабани, бойни песни... Continue Reading →

„За съжаление, момчетата на нищо не приличаха…“

Из романа "Доклад на зелената амеба за химическия молив" на Велина Минкова, издателство Колибри. "Подготвителният лагер беше в планината, в една голяма почивна станция с просторни слънчеви помещения. Бяха събрани групи, заминаващи за най-различни държави. Много деца, сигурно всичките пълни отличници и отрядни председатели. Имаше и група гимназисти от Строителния техникум, които бяха на лагер-школа.... Continue Reading →

„Нещо ми подсказа, че и тя бе имала своите мръсни прозорци…“

Из романа "Живот в скалите" на Мария Лалева, издателство Книгомания. "Беше един от красивите слънчеви дни на април. От онези пролетни дни, които съдбата изпраща за любов или за смърт. Нямаше как да знам, че точно в този ден ми праща знак и за двете. С Демир седяхме върху зида пред съборетината ми и просто... Continue Reading →

Момчил Николов: Писането започва далеч преди първия написан ред.

Подходих към "Последната територия" с известно притеснение. Коментарите из интернет повтаряха "роман от световна величина", "европейски роман", "роман с главно Р", "антиутопия", "сюрреалистичен трилър", "да бъдеш господар на живота си", "изследване на съня", а аз като че ли все още се респектирах от тематиката, от обема и нивото на романа, и странях от него. Но... Continue Reading →

„Ще има и други…“

Из романа "Пътувам сама" на Самюел Бьорк, издателство Емас. Превод – Мария Стоева. "Мунк седеше на скалата и съзерцаваше спускащото се над хоризонта слънце. Смяташе Хьонефос за тихо място, толкова далечен бе шумът, когато се излежаваше на хълма вечер, но тишината там бе нищо в сравнение с това. Това тук беше истинска тишина. И красота.... Continue Reading →

„Значи нямате марципан, господин инспекторе?“

Из сборника с разкази "Рецепта за кошмари" на Иван Атанасов, издателство Изток-Запад. "Марципан Боже, колко обичам марципан! Не, нямам предвид онова недоразумение, което се продаваше по време на комунизма в сини опаковки „Люлин“. Говоря за истински марципан – онази смес от смлени бадеми с пудра захар, която слагат в шоколада. Опитвали сте я, нали? Едновременно... Continue Reading →

„Транзитен превоз за небесата: или в газовата камера, или с хексобарбитал…“

Из романа "Люляковите момичета" на Марта Хол Кели, издателство Изток-Запад. Превод – Галина Величкова. "ХЕРТА След обяда се разходих с Фриц и доктор Хелингер до разпределителния сектор, където пренасочваха новопристигналите. Направи ми впечатление, че всяка Häftling1 в униформа имаше цветен триъгълник на ръкава, точно под номера. Реших се да попитам: – Какво означават тези цветни... Continue Reading →

Галин Никифоров: Аз съм си най-злият редактор

Ревюта на новата книга на Галин Никифоров ме намираха дълго преди романът да се добере до мен и почти с нищо не подсказваха за фабулата. Многократно влизах в положението на читатели, подхождащи с огромно недоверие към хипер възторжените отзиви за книги, чийто сюжет не съумяват да отнесат към по-познати форми. Защото какво говори "история за... Continue Reading →

„Да пристигаш късно, помисли си графът с въздишка. Какъв разкош на младостта.“

Из романа "Един аристократ в Москва" на ЕймърТауълс, издателство Изток-Запад. Превод – Любомир Николов – Нарви. "Оставяйки Паша и Петя, капитанът поведе графа и неговата охрана към служебното стълбище, скрито зад една невзрачна врата в средата на хотела. Зле осветените стъпала завиваха рязко на всеки пет крачки като в камбанария. Изкачиха се на зигзаг три... Continue Reading →

„С всеки от умиращите си синове и дъщери беше изпратил по едно родителско очакване…“

Из романа "Балканска рапсодия" на Мария Касимова-Моасе, издателство Колибри: "Не беше като другите това дете, не беше. Гледаше я право в очите и не примигваше. Рядко плачеше – след онова проплакване, когато за първи път си чу името, плачът й сам си избираше за какво да се излее. Държеше се, сякаш всичко й беше познато.... Continue Reading →

„За него смъртта е непонятна, както и животът, който неочаквано се е променил…“

Из романа "Тяло под роклята" на Галин Никифоров, издателство Сиела. "Продължават да пътуват; светът навън бяга край колата, безличен и мълчалив. Борис е само на седем, но усеща, че се отдалечава невъзвратимо от детството си, сбогува се с него и тъгата, подплатила това чувство, го задушава. Иска му се колата да спре и двамата с... Continue Reading →

Златина Бахова: Не си падам по парадирането нито в живота, нито в писането

Помня участието на Златина в "Ръкописът". Тогава тя за мен не бе Златина, а Учителката по литература, която бе написала роман и с ръкописа си се бореше с конкуренти, за да сбъдне своята мечта да го види публикуван. Впечатли ме с културата си, с дисциплината, с желанието за победа. Не успя да се пребори. И,... Continue Reading →

„Уви, нивото на роклята беше много над нивото на любовта й към младоженеца…“

Из романа "Лара" на Ния Йотова, издателство Софтпрес. "Първата сватба, на която Лара присъства през живота си, беше нейната собствена. Нямаше пари да плати самолетните билети на родителите и брат си до Австралия и отхвърли предложението на бъдещия си мъж да им покрие разходите, "за да може новото му семейство да присъства на сватбата". Все... Continue Reading →

„аз за пореден път направих това, което май по онова време можех най-добре – разплаках се…“

Из книгата "Близки срещи със смесени чувства" на Мария Касимова-Моасе, издателство Колибри. "Годината е 1989-а. Кандидатствам за трети пореден път в тогавашния ВИТИЗ (днес НАТФИЗ). Отчаяно искам да изпълня детската си мечта и да стана актриса. Първото ми кандидатстване беше година след смъртта на баща ми. Никой не ме подготвяше за изпита – намерих си... Continue Reading →

„Щастлива и готова“

Из романа "Хванеш ли самовила" на Христо Буковски, издателство Изток-Запад. "– Никога не съм се чувствала толкова щастлива! – ми каза Вила на Първи май 2010-а. Беше повдигнала от устата си чашката на кислородната маска и макар че в едната ѝ ноздра пак бе побита тръбата на сондата към нейния стомах, прозвуча твърде ясно, за... Continue Reading →

Ния Йотова: Да излееш себе си в книга

Поради непредвидим ангажимент на премиерата на "Лара" бях на косъм да не отида, което щеше да ми се отрази емоционално много зле – очаквах събитието вече повече от месец и накрая нещо тривиално щеше да ме провали. Подчертавам, че на премиери ходя много рядко. Там никога не съм в ролята на фен или изпълнен с... Continue Reading →

„Да го държа настрана… Аз искам да се махне завинаги…“

Из романа "Огледало за сънища" на Златина Бахова, издателство Монт. "Ще търсиш хора, които разбират, беше казал той. Старата жена наистина разбираше. Господи, колко леко е да поприказваш с човек, който взема всичко това за чиста монета, не мисли, че е плод на болното ти въображение и ти вярва, и те съветва… Идеше й да... Continue Reading →

„за да осветя мрака на дните им…“

Из романа "Роман за името" на Людмила Миндова, издателство Изток-Запад. "Кръстили ме Ажар. Името означава „светъл, сияещ, блестящ“. Като бях малък, майка ми обичаше да повтаря, че съм дошъл в живота им, за да осветя мрака на дните им. Събудил съм се за тях като един от седмината спящи в пещерата от сурата „Ал-Кахф“. Аллах,... Continue Reading →

„Ние се редуваме на това ненормално място…“

Из романа "Къщата на езерното дъно" на Джош Малерман, издателство Deja book. Превод - Коста Сивов. "Фенерчето ми направи проблем. Амелия застана пред стълбището и освети горната му част. Може би трябваше да се вслуша в предупреждението на Джеймс. Може би трябваше да си тръгнат и да купят ново. Но така й се искаше да... Continue Reading →

Марин Трошанов: Творецът се храни с емоция

Заобикалях "ЛАМЯ ЕООД" близо година и половина. Още в началото си беше обявена като поредица от 3 книжки – за времето ми на гравитация около нея книжлетата набъбнаха до 2, но тъй като появата на третата ще бъде много скоро факт, взех се в ръце. Не ме разбирайте погрешно. Не страня от българска литература. Имам... Continue Reading →

„При вас има хора, които са преживели изумителни неща…“

Из романа "Животът, който загърбваме" на Алън Ескенс, издателство Изток-Запад. Превод – Галина Величкова. "Помня смътното усещане за ужас, което ме гнетеше в този ден, докато вървях към колата си, потиснат от лошо предчувствие – талазите му се завихряха над главата ми и се разбиваха в брега на вечерта на малки вълнички. На този свят... Continue Reading →

„Мандат между шест месеца и година, ти решаваш…“

Из романа "Розариум" на Георги Томов, издателство Сиела: "– Не се получи – въздъхнах. – Нали ти казах – напълно нормално е и с времето ще го преодолееш. Не бяхме се любили повече от година. От деня преди катастрофата – 14 март 2015-а. своеобразно сдобряване след скандала около заминаването на Рая за Банско. Надявах се... Continue Reading →

„Да расте тревичка върху някого – какво зелено облекчение!“

Разказ от сборника с разкази „Белязани лебеди“ на Елена Павлова, издателство Гаяна. "Градинарят Беше тиха къща, една от последните в Шевал, почти на хълмовете. Високата ограда беше обрасла с бръшлян и пълзящи рози. Две върби размахваха дългите си клони над портата. Покрита с неравни плочи пътека водеше навътре сред разцъфналите цветя, покрай чимширен лабиринт и към... Continue Reading →

„Обичаш ли чуждестранни филми?“

Из романа "Наръчник на оптимиста" на Матю Куик, издателство Емас. "Клиф ме разпитва за вечерята при Вероника по начин, който ми показва, че мама вече е обсъдила въпроса с него – вероятно в опит да ме накара да нося ризите от "Гап". За разлика от мен, тя толкова ги харесва. Веднага щом сядам в кафявото... Continue Reading →

„В моята кифла все липсваше мармаладът…“

Из сборника с разкази "Не беше тук и си отиде" на Георги Томов, издателство Изток-Запад. "Карък На белия свят се появих недоносен и, доколкото си спомням, докторът хвърли монета, за да реши дали ще ме бъде. Ези – да, тура – не. От радиото се носеше протяжен вопъл: "…искам да съм негър в щата Алабама…",... Continue Reading →

„Може просто да се оженим…“

Из романа "Лара" на Ния Йотова, издателство Софтпрес. "Лара имаше един стар навик – в началото на всеки нов ден си представяше как се среща със своето утрешно Аз и двете си говорят. Днешната й версия питаше как е минал денят, какво е станало, как се е справила с предизвикателствата. Утрешната Лара отговаряше – същото... Continue Reading →

„между отчаянието, гнева и любопитството…“

Из романа "ЛАМЯ ЕООД" на Марин Трошанов, издателство Фаетон. "Станимир отвори вратата, метна якето си на закачалката и погледна с копнеж голямото легло, постлано с мек бял чаршаф. През открехнатия прозорец се виждаха покритите със сочни зелени листа клони на градинския бряст, потрепващи от свежия пролетен вятър. Гласът на Маргарита продължаваше да се носи откъм... Continue Reading →

Писането на роман в партньорство

Или какво да договорим предварително. Писането е изключително личен процес. Застанали сами пред екрана на компютъра работим върху сюжет, изграждането на герои, борим се със собствените си съмнения, отдаденост и жар. И затова не е никак чудно, че понякога идеята да споделим изолацията си с друг е толкова примамлива. Въпреки че писането на роман в... Continue Reading →

„Днес имам нужда от ушите ви повече от всякога…“

Из "Кутия за птици" на Джош Малерман, издателство Deja Book. Превод – Невена Дишлиева Кръстева. "И ето денят дойде. Тази сутрин. Този час. Мъглата. Момчето и Момичето пристъпват напред и Малори застава на колене пред тях. Проверява превръзките на очите им. Завързани са надлежно. В този момент, докато мести поглед от едното личице към другото,... Continue Reading →

Create a website or blog at WordPress.com

Up ↑