Георги Стоянов: Ако си ревнив, дръж си текста в шкафчето

Изключително ми е приятно да ви запозная с Георги! Обичам да представям автори с дебют, обичам хубавите български романи, обичам разговорите с интелигентни хора. И още докато четях романа "Блъф" и си нахвърлях по тефтери, разпилени листи и салфетки въпросите, които да задам в интервюто, вярвах, че разговорът няма да хвърля само онзи лъч светлина... Continue Reading →

Реклами

„Получи се! Бях успял там, където шведската полиция се проваляше вече три десетилетия…“

Из документалния роман "Архивът на Стиг Ларшон" на Ян Стокласа, издателство Сиела. "С ПОСРЕДНИКА Кирения, септември 2013 г. От полицията така и не бяха разпитали Бертил Ведин. Според тях самите това беше така, защото той им убягвал почти три десетилетия. Според Ведин пък причината беше, че те нямали желание да говорят с него. Предполагах, че... Continue Reading →

„– Не бой се, смъртта не боли – излъгах я аз…“

Из романа "Зелените очи на вятъра" на Здравка Евтимова, издателство Жанет 45. "Скрих се в килера, но и там се чуваше. Баща ми крещеше на мама такива думи, че ако излезеха от моите уста, щеше да ми отреже и ушите, и ръцете едновременно. От много хора съм хващала такива приказки – в хлебарницата. Когато стигнаха... Continue Reading →

„Архивът на Стиг Ларшон“, Ян Стокласа, изд. Сиела

Валентина Мизийска "Архивът на Стиг Ларшон" от Ян Стокласа е романизирано-документален разказ за личното разследване на журналиста Стиг Ларшон на едно от най-сензационните убийства в съвременната Шведска история – убийството на министър-председателя Улоф Палме през 1986 година. "За това убийство ще се пишат книги", пише Стиг 3 седмици след убийството в писмото си от цели... Continue Reading →

„Паметта й е скрин, мога да усетя как отваря отдавна заключени чекмеджета…“

Из романа "Физика на тъгата" на Георги Господинов, издателство Жанет 45. "Скринът на паметта Четири месеца по-късно в средата на май пътувах с един стар опел към Унгария. Предложих на вестника, към който работех, да напиша за българските военни гробища от Втората световна война. Най-голямото е в Харкан, Южна Унгария. Главният се съгласи и ето... Continue Reading →

„искаше това да бъде най-добрата ѝ книга; книгата, която най-сетне ще задоволи собствените ѝ очаквания…“

Из романа "Часовете" на Майкъл Кънингам, издателство Локус Пъблишинг. "Мисис Улф Тя погледна часовника върху масата. Бяха минали почти два часа. Все още се чувстваше силна, ала знаеше, че утре ще погледне написаното днес и то със сигурност ще ѝ се стори повърхностно и претенциозно. Докато е още в главата ти, всичко винаги изглежда по-добре,... Continue Reading →

Катерина Хапсали: Аз съм своят най-голям критик

Спомням си, изключително живо си спомням как миналата зима си избирах книги от сайта на издателство Колибри. Исках нещо българско, исках да е силно, а ако беше и дебют – ехе! Спомням си и посещението си в книжарницата два дни по-късно, спомням си и думите на милото момиче, което ме обслужи като ми донесе книгите... Continue Reading →

„Така ставаше тогава, отличниците по математика заминаха, а отличниците по литература останаха тук…“

Из сборника с разкази "И всичко стана луна" на Георги Господинов, издателство Жанет 45. "ПРИЗРАЦИ Веднага познах гласа му, като ми звънна. Не бяхме се чували, откакто замина от България, значи точно 14 години. Сигурно имаме определен център в паметта за гласовете на приятели. Седяхме на един чин, той беше цар на математиката и нула... Continue Reading →

„Бьорн беше прав – сякаш нощното небе бавно гореше…“

Из романа "Погребални обреди" на Хана Кент, издателство Изток-Запад. "Оставих преденето, взех ръката на Кяртан и го поведох навън. Мама Инга беше бременна, така че тя не ни последва, но ни помаха и продължи да бродира. Правеше ново покривало за леглото ми, но така и не го завърши. И до ден днешен не знам какво... Continue Reading →

„От другия край на стаята майка, като призрак от далечно измерение, му нареждаше какво точно да каже, а после го чакаше да й предаде моите думи…“

Из разказа "Снимка с Юки" от сборника "На изток от Запада" на Мирослав Панков, издателство Сиела. "Двамата с Юки пристигнахме в България три седмици преди да ни приемат в болницата, главно за да си оставим достатъчно време за борба с часовата разлика, но и за да преварим най-големите жеги и да не купуваме самолетни билети... Continue Reading →

„– Не че е редно да идвам. Не съм на работа в момента, нали ме разбираш, а и на вас доктор ви трябва…“

Откъс от разказа "Акушерка на феите" от сборника "Литературен обяд и други разкази" на Ейлиш Ни Гуивна, издателство ICU. "Беше млад чернокос мъж, има-няма осемнайсет-деветнайсетгодишен. – Е – викам му, – каква грижа те води насам? – Ами жена ми – вика, притеснен такъв. Вече беше казал на Джо, не виждам какво има още да се... Continue Reading →

„Всичко, което сме написали, да има приличен вид и дори чашката ни да е малка, в нея да наливаме само свое вино…“

Из романа "Извън редовете. Романът на Яна Язова" на Боряна Дукова, издателство Ентусиаст. "Довърших "Шипка", Акселчо, както съм се разбрала с издателството. Сега поправям "Бенковски". Искам да е по-драматичен, по-мощен. Така съм се унесла в писане и редактиране, че не съм усетила кога е минала цяла година. Пак е пролет, скъпи мой. Месец май е,... Continue Reading →

Боряна Дукова: Харесва ми, когато романът започне сам да подсказва или изисква промени

Да, аз съм от хората, които само бяха чували за Яна Язова и свързваха личността й само с поезия. И стиховете й не съм познавала в дълбочина, животът и произведенията й ми бяха абсолютно чужди, а за необикновената й съдба дори не подозирах. И да, четох "Извън редовете" като обикновен роман… Но благодарение на него... Continue Reading →

„Правиш ли разлика между „изневяра“ и „връзка“?…“

Из разказа "Цигара време" от сборника "Всичките дни" на Георги Томов, издателство Сиела. "…Виждахме се по веднъж седмично в едно от кафенетата около университета. Капучино, кроасан, смях и разговор на ръба на приличието. Тя настояваше тези срещи да се в сряда сутрин, седем часа, и аз се съгласих, тъй като по принцип ставам рано. Отказвах... Continue Reading →

„Защото не беше кукла, а една похабена стара жена с празен поглед и коса като слама…“

Из "Кратък и практичен наръчник по оцеляване на семейства с малки деца и други в София" на Соня Тодорова, издателство Колибри. "БИЖУТАТА НА СТАРАТА ДАМА В карето, затворено между улица „Раковски“ и булевардите „Сливница“, „Дондуков“/„Тодор Александров“ и „Христо Ботев“, се спотайва една много специална част на София. В нея градът крие най-красивите си къщи, най-тайнствените... Continue Reading →

„Дори и осемнайсетият му рожден ден да беше утре сутринта, то днес той все още нямаше да е навършил пълнолетие…“

Из романа "Законът на детето" на Иън Макюън, издателство Колибри. "Когато влезе, залата се изправи на крака. Седна и огледа долу в ниското страните, вече заели местата си. Пред нея бе поставена тънка купчинка от кремавобяла хартия, до която сложи писалката си. Чак в този момент, при вида на чистите листи, и последните следи от... Continue Reading →

„Готвеше се за последни действия, когато с ужас осъзна, че шофьорското стъкло не е свалено…“

Из романа "Блъф" на Георги Стоянов, издателство Сиела. "Въпросния вторник обаче Гиви напусна квартирата към 11 преди обяд. Въпреки жегата бе облечен с мърляво яке и каскет, допълващ вида му на редови квартален пияница, който се шляе по улиците. Огледа се в огледалото, провери джобовете и намести шапката. Излезе на улицата и с нехаен вид... Continue Reading →

„Изумително е колко самоотвержено може да защитаваме в мислите си човек, който сме нарочили вече за свестен…“

Из романа "Сливовиц" на Катерина Хапсали, издателство Колибри. "Но да се върнем в онази мека есенна вечер, когато се въртях нервно пред огледалото, сменяйки блуза след блуза, и разсъждавах върху дълбокия екзистенциален въпрос дали да си сложа червило. Нямаше ли да изглеждам твърде предизвикателно, ако подчертая и без това изразената ми уста? В крайна сметка... Continue Reading →

„Нищо по-мръсно, нищо по-трогателно не бях виждал през живота си…“

Из романа "Германия, мръсна приказка" на Виктор Пасков, издателство Сиела.   "Пристигнахме. Пресякохме късото разстояние от перона през чакалнята. Излязохме навън.   Следобедът бе синкав. В мъглата слънцето приличаше на дълго разлято йодено петно. Стоях, увит в стария италиански шушляк с прогорени по джобовете дупки от цигари. Изтръпнал от възторг. Стелеше се ситен дъжд. Попивах... Continue Reading →

„да убия цялата компания и да се махна оттук…“

Из романа "Една съвсем различна история" на Хокан Несер, издателство Емас. "29 юни 2002 Не съм като другите хора. И не искам да бъда. Ако някога през живота си намеря среда, в която се почувствам комфортно, това би означавало, че съм изгубил чувствителността си; че житейската рутина и човешката глупост са изпилили маята сетивност. Нещата... Continue Reading →

„Можех ли да живея с такава гузна съвест? Е, вече го правех…“

Из романа "Операция "Сладкоугодник" на Иън Макюън, издателство Колибри "Макс не избра подходящ момент да се навърта край Час Маунт и да го занимава с глупости. Строго погледнато, при толкова отворени досието той дори не би трябвало да прекрачва прага на нашия отдел. Час обаче беше твърде учтив и добродушен, за да му го каже.... Continue Reading →

Как да изградим достоверни второстепенни образи

Ролята на второстепенните образи в едно художествено произведение може и да не е така широко разглеждана, както разгръщането на сюжета и планирането на промяна на основния герой, но трябва да не сте се занимавали с литература въобще или съвсем малко да сте чели книги, за да твърдите, че е маловажна или че изграждането им е... Continue Reading →

„Някои хора дори не знаят, че това място съществува – щеше да им каже. – Хайде да променим това!“

Из романа "Еротични истории за пенджабски вдовици" на Бали Каур Джасвал, издателство Изток-Запад. "Най-сетне Ники забеляза мястото за обяви близо до входа на трапезарията за лангар*. Имаше две големи табла, които заемаха почти цялата стена: БРАКОВЕ и УСЛУГИ ЗА ОБЩНОСТТА. Докато дъската за услуги за общността изглеждаше печално празна, брачната секция едва побираше всички залепени... Continue Reading →

„Цяла година не позволил на никого в семейството да сложи траур. Дори на тъща си, Анастасиината майка, казал да свали черната си забрадка…“

Из романа „Животът няма втора половина“ на Христо Карастоянов, издателство Жанет 45. "{26 ноември 2014, сряда} Милю Касабов остарял отведнъж. Бил само на петдесет и седем, а се усещал остарял. Държал се цяла година подир изчезването на сина си Георги, ходил, питал и разпитвал, връщал се в Стара Загора и пак тръгвал да дири сина... Continue Reading →

„Онеправдано дете, онеправдана съпруга…“

Из романа "Изкупление" на Иън Макюън, издателство Колибри. "Колкото и елегантна да е била старата сграда в стил "Адам", колкото и красиво да се е извисявала над парка, стените надали бяха толкова масивни като на заместилата я шотландска готика и в помещенията й сигурно не бе настъпвала такава гробовна тишина, каквато понякога захлупваше дома на... Continue Reading →

„Трябва да разрежеш седалките и да извадиш изолацията. После се опаковайте в нея. Включително главите…“

Из романа "Тишина" на Розамънд Лъптън, издателство Ентусиаст. Превод – Мария Чайлд. "Ясмин чу името си по радиостанцията. – Добре, Ясмин, готов съм да се хвана на бас, че слушаш радиостанцията. Беше я включила преди петнайсет минути, за да има за компания гласовете на останалите шофьори. Сега усили звука. Беше Коби. – Ако сте ме... Continue Reading →

„Моето семейство е затвор. Татко е директорът на затвора. Мама е готвачка…“

Из романа "Човек без куче" на Хокан Несер, издателство Емас. Превод – Ева Кънева. "– Излизам – обяви Роберт. – Имам нужда да се поразтъпча и да изпуша две-три цигари. Защо всичко трябва да е толкова трудно? – Кое по-точно? – попита Кристина и наля още вино в чашите – нейната и на Хенрик –... Continue Reading →

Христо Карастоянов: Хора, четете умни книги днес, за да не ви се налага да четете утре забранени!

Не познавах Христо преди романът му "Една и съща нощ" да съживи един от най-разпознаваемите образи на поети от страниците на учебниците по литература и кориците на някогашни сборници със заглавието "Избрани творби". Невероятен срам ме хваща в подобни мигове – да не си чувал името на автор с библиография с такъв мащаб. Но слава Богу, подобни... Continue Reading →

„Много просто – отвърна. – Една картина е завършена, когато я подпиша!“

Из романа "Послепис" на Христо Карастоянов, издателство Жанет 45. "Колкото по̀ не го приемаха в Художествената академия, толкова по-заинатено Стоян рисуваше картини. Рисуваше едни равнодушни овчици с ръбести крака като краката на козата за прескок във физкултурния салон, обаче с човешки очи. Руното на всяка овца беше тъй фино пипнато, че отсетне мнозина се чудеха... Continue Reading →

„От онзи 30 май не съм палила камината…“

Из романа „Гръцко кафе“ на Катерина Хапсали, издателство Колибри. "От широкия ни, огрян от късното майско слънце чардак се виждаше Пирин. Най-нащърбената и най-романтичната част от България. Седях с чаша гръцко ципуро, произведено от дядо ти Георгиос, този от Неос Ставрос, на затопления от слънчевите лъчи дървен под, на половин час мое шофиране (двайсет минути... Continue Reading →

„Да не сме се притеснявали, Фиш нямало да живее дълго, имала го от близо десет години…“

Из разказа "Фиш" от сборника "Бразилски храст" на Велина Минкова, издателство Колибри. "ФИШ Двамата с Дилън се бяхме излегнали блажено на прохладното кожено канапе в хола на малката ни къща в подножието на холивудските хълмове. Както всяка събота четяхме вестниците, списанията и книгите, които цяла седмица се бяха събирали в голямата пощенска кутия под жасминовия... Continue Reading →

„Влизаше в сънищата на умиращи хора, които обитаваха граничната пещера, и се опитваше да ги накара да се почувстват по-добре…“

Из романа "Последната територия" на Момчил Николов, издателство Сиела. "Намираха се в затворено помещение, което приличаше на кулата на баба му. Той стоеше прав върху черния куб, а главата, която междувременно се беше сдобила и с тяло – или поне за това загатваха очертанията под големия бежов шлифер – на белия. Маноло беше започнал разговор... Continue Reading →

„Човек трябва да се стреми, ама наистина, да не обръща внимание на сполуките и несполуките; тук те хвалят, там мълчат…“

Из "Дневникът на една писателка", Вирджиния Улф, издателство Ентусиаст. Превод – Мариана Неделчева. "Понеделник, 12 май* Намираме се в разгара на писателския сезон; тази сутрин Мъри**, Елиът*** и аз сме в ръцете на читателите. Може би по тази причина се чувствам леко, но определено потисната. Изчетох целия "Кю Гардънс"; бях отложила тази неприятна задача за... Continue Reading →

Мария Касимова-Моасе: Чувствам се свободна и неатакуема

Първата книга на Мария заобикалях в продължение на година. Който я беше чел, горещо ми я препоръчваше, а аз се инатях като магаре, че не чета такива книги (да се разбира нехудожествени текстове). По-късно, когато вече си я взех, ме хвана срам за твърдоглавието ми като читател – сега единственото оправдание, което имам, е, че... Continue Reading →

„Някъде към десетата тетрадка може евентуално и нещо да се получи…“

Из романа "Една и съща нощ" на Христо Карастоянов, издателство Жанет 45. "{2 февруари 2013, събота} Все по това време седнал и написал едно след друго пет писма до хора, които да покани. Написал им, че почва ново списание, което нарекъл "идеално" и което щяло да се казва "Пламък". Щяло да е нещо съвсем различно,... Continue Reading →

„А може би точно това е наказанието. Да живееш толкова дълго и всеки ден до теб да е онова дете. Изоставеното…“

Из романа "Физика на тъгата" на Георги Господинов, издателство Жанет 45. "Хлябът на тъгата Виждам го ясно. Едно момче на три. Заспало е върху празен чувал от брашно, в двора на мелницата. Някакъв тежък бръмчащ бръмбар минава ниско над него и му открадва съня. Момчето само леко открехва очите си, спи му се още, не... Continue Reading →

„Калният ров край пътя, пълен с още димящи тела, истина ли беше, или мираж?“

Из романа "Перлите на Ади Ландау" на Соня Тодорова, издателство Колибри. "Бившият офицер от въоръжените сили на германската провинция Остмарк лейтенант Антон Оберле също пътуваше. През всичките тези дълги месеци той имаше чувството, че се движи през сивата непрогледна мъгла на кошмарен сън. За огромно негово съжаление подозренията му напълно се бяхаоправдали. В Европа се... Continue Reading →

„Аз мълчаливо лежах в тъмната половина на стаята, те мълчаха в светлата…“

Из романа "Балада за Георг Хених" на Виктор Пасков, издателство Сиела. "Нощем баща ми се връщаше уморен и мълчалив от представление, сядаше на стола, подпираше глава с лакът и забиваше поглед в отсрещната стена. Майка ми ставаше също тъй мълчалива от машината, сипваше вечерята и му я поднасяше. Той мълчаливо изяждаше две-три хапки и буташе... Continue Reading →

„човек винаги препрочита онова, което е написал, с напрегнатото усещане за вина…“

Из "Дневникът на една писателка", Вирджиния Улф, издателство Ентусиаст. "Неделя, Великден, 20 април* Чувството за празнота, което те обзема след написването на дълга статия – тази за Дефо е втората за месеца, – ме подтикна да извадя дневника си и да се зачета; човек винаги препрочита онова, което е написал, с напрегнатото усещане за вина.... Continue Reading →

Радостина А. Ангелова: Пиша за обикновените хора и обикновения им живот, в който нищо не е обикновено

Преди година и нещо за първи път се срещнах с Радостина. Първо ми попадна новата й книга – "Афиши в огледалото", посочена ми с думите "това ще ти хареса" и която оправда всички очаквания, които някой би могъл да има след подобна реплика. Изчетох книгата за дни – веднага си личи, когато авторът е и... Continue Reading →

Create a website or blog at WordPress.com

Нагоре ↑