„Помежду им имаше пропаст, която трудно можеше да бъде запълнена с обикновено съчувствие…“

"Полковник Таджер с целия си обществен авторитет спадаше към онова военновременно поколение български патриоти, за които патриотизмът беше непрестанна битка, която те продължаваха да водят и след войната. След загубените войни българското общество се гордееше особено със спечелените битки и не пропускаше възможност да ги припомни. Тези разкази успокояваха раненото му честолюбие, а и звучаха... Continue Reading →

Advertisements

Георги Караславов: "Всяко начало е трудно и важно, от началото на едно художествено произведение до голяма степен зависи по-нататъшното развитие на сюжета и органическата спойка на отделните сцени и моменти в него, защото то е свързано и с въвеждането на главните герои. А да се въведат героите в художественото произведение, това са много важни моменти... Continue Reading →

Самоиздаване. Как да работим с редактор?

Скъпо или не, всеки писател знае, че трябва да се обърне към редактор, преди да прати новия роман към печатницата. Но докато при стандартното книгоиздаване за доброто ниво на книгата стандартно се грижи цял един екип, включващ поне един редактор, коректор, художник на корицата, специалист по предпечатна подготовка и рекламен специалист, при самоиздаването авторът е... Continue Reading →

"Жените те отклонявам от писането, писането – от жените", Венцеслав Константинов

„Фундаменти на регионалната журналистика“

"С Даниел общувахме дигитално. За разлика от мен той се изправяше пред сериозни проблеми. Ако аз сбърках, губех един клиент. Ако той сбъркаше, редакционната колегия се излагаше пред цялата област. Един от sms-ите, които ми изпрати, гласеше: „Трети ден съм шеф във вестника ти и още никой не ми е духал. Не знам как си... Continue Reading →

"Пиши. Работата ти е да го излееш на хартия. Нашата е да решим дали става за нещо. Просто продължавай", Робърт Готлиб

„Двамата“

"Всички служители в Компанията са членове на КТ „Подкрепа“, а синдикатът зорко защитава правата им. Стриктното спазване на работното време е едно от тях, затова, стане ли 17:30, 98 души се струпват пред двата асансьора. В Компанията са на щат 160 човека, но 60 работят на първия и втория етаж и предпочитат да ползват стълбището.... Continue Reading →

„Има книги, на чийто финал не желаех да ставам свидетел“

"Ако не си спомняхме колко истински леко и щастливо може да е детството, щяхме да живеем в тъпо задоволство до края на живота си. Цялото ми детство, а и юношеството премина на ул. „Цигуларска“. Всичко, което бях и което знаех, бях усвоила в голямата къща на проф. Андрей Лимонов. Навремето умните ни прадеди са искали... Continue Reading →

Ангел Каралийчев: "Читателят познава дали са живи героите по думите, които авторът е вложил в устата им. Тия думи никога не трябва да се мерят с печатни знаци, нито да се броят на страници. Писател, който запланува страници, а не картини, е загубен завинаги. Той лъже себе си, но се опитва да излъже и другите."

Деница Дилова: Чувствам се пораснала

Докато четях началото на "Безумецът от Таро", много се ядосвах на Деница. Така хубаво и леко пише, а излива купища подробности в роман с оскъдна дебелина. Не че ми изглеждаше ненужно или ми звучеше недобре. Свидеха ми страниците! Стисках си основната сюжетна линия, защото ей го – скоро ще "омета" една третина от книжлето, а интригата... Continue Reading →

"Добрият писател личи и по това, което той не си позволява да пише", Атанас Далчев

„Умирам, нали?“

"Айда знаеше няколко места, от които се снабдяваше с храна. Изкараше ли Давор някой динар, Айда тръгваше да напазарува нещо за вкъщи, а и за майка си и баща си. Давор никога не я питаше как точно е похарчила парите, но вечер тя му казваше какво е взела. И като си помисли за храната, спомни... Continue Reading →

"Пиши с една единствена цел: да направиш себе си и други по-щастливи", Стивън Кинг

“Животът е дълъг процес на разрушаване. Всъщност дори не толкова дълъг.”

"С население под две хиляди души, Албион имаше три отличителни характеристики. Бесемерската железопътна линия периодично потракваше през южната част на града под тежестта на вагоните, които превозваха въглища и други стоки към товарните докове на езерото Ери в Коно, Охайо. От 1993 година в околностите на селището функционираше затвор със строг режим, обитаван от пълнолетни... Continue Reading →

„Първата ни работа е да питаме дали детето е бягало от къщи.“

"Хари и Смит се возеха сами в асансьора. — Избягваш зрителен контакт — отбеляза психологът. — Такава е утвърдената поведенческа норма в асансьор, нали? — Не говоря конкретно за сега, а по принцип. — Ако да не търсиш зрителен контакт и да го избягваш е едно и също, сигурно си прав. — Освен това не обичаш да се возиш в... Continue Reading →

Андрей Гуляшки: "И ето авторът има вече своята идея. Авторът познава героите си. Той въвежда своя образ в страниците на произведението и му казва: "Ти си влюбчива натура, емоционална натура, лековата и повърхностна, обаче честна и добра. Ти се сблъскваш в едно предприятие с такава и такава жена, която има такива и такива качества, такъв... Continue Reading →

Васил Панайотов и цената на късмета

На Васил Панайотов тепърва ще му се налага да раздава много интервюта. Новият му роман "Другата" излезе тези дни, но аз едва сега прочетох първия ("Убиец", 2016) и дори пред Васил ми се наложи да се обяснявам, че и да бе написал още много други работи за тези 2 години, дори да бяха на вселени... Continue Reading →

"Бедните момчета стават поети, богатите – литературни критици", Венцеслав Константинов

„Чувствах се осезаемо част от епоха“

"Аз изкарвах скромни средства, защото такава професия си бях избрала. Бях съдия в Окръжния съд. Пари – слаба работа. Удовлетворение – мижаво. Не виждах плодовете на труда си. Уж отсъждах справедливо, уж отвеждаха лошите хора зад решетките, но не виждах по-добрия свят, който трябваше да остава след тях. На мястото на предишните обвиняеми водеха нови... Continue Reading →

"Едно произведение не бива да се свежда до идеите в него", Милан Кундера"

„Ами ако беше Копривщица?“

"Какво е името? Туй, що наричаме роза, с всяко друго име ще ухае все тъй сладко. Уилям Шекспир Изконно право на първооткривателите е да дават имена на картографираните нови земи. И съвсем естествено е британско-австралийско-американско-доминираната антарктическа надпревара за откриване и завладяване на новия континент да насели картата му с преобладаващо английски имена. Може би не... Continue Reading →

„Ти, значи, си много смел?“

"Първия път го направихме съвсем неволно. Пътувахме в подножието на планината. Беше рано, тя караше, аз дремех отпуснат на седалката. Караше равномерно и красиво, както винаги, и се унасях. Тя дишаше тихо, безшумно почти, само шумът на двигателя – сякаш се нося съвсем сам по пътя, запазвайки спомени от нощта. Стресна ме някакво рязко движение,... Continue Reading →

Истинско майсторство има там, дето не се чувствува занаятчийство.

Христо Радевски: "Преди всичко трябва да се уточним какво разбираме под майсторство. Защото на пръв поглед това е съвсем ясно: майсторство – това е хубаво направено, написано, нарисувано, изпято, изиграно и т. н. Но ако се вглеждаме, ако проучим, ако анализираме работата ще видим, че това (майсторството) съвсем не е така просто не само да... Continue Reading →

Стефани Евгениева: Не минава и ден, в който да не чета

За себе си Стефани казва, че носи душа, настроена за творчество, и че когато пише, се чувства цяла и завършена. Обича фотографията и винаги, когато има време и възможност, работи с различни фотографи. Обожава да чете, да пътува и да опознава нови места, култури, ценности, а мечтата й е да замине за страна от Близкия изток,... Continue Reading →

"Хората пишат по теми, които смятат самите те за важни. Ако те вълнува Втората световна война – ще пишеш дори за войната с любов. А ако пишеш за загубената си любов, ще пишеш така, като че пишеш за война", Захари Карабашлиев

„Какво му стана? Неспокоен ли е? От какво? Да не би да го разкрият?“

"Сирия. Март 2015. Задрямал съм на матрака си, когато ме събужда жужащ телефон. Отнема ми секунда да осъзная, че вибрирането идва от моята чанта под прозореца с изглед към пустата улица. – Фади е! – казвам аз след като измъквам сателитния телефон от външния джоб. – Братко Фади! Гласът на брат ал-Амин подскача, топъл и... Continue Reading →

"Осигурете на читателите си поне един герой, в когото да се припознаят", Кърт Вонегът

„Знам, работата ти е да не забелязваш нищо“

"– Може би ще е по-добре да се върнем на темата. – Нека първо допълним тази чаша. Той се поколеба. Официално не беше на работа. Всъщност, ако сега си беше вкъщи, щеше да седи на дивана с натежали клепачи и чаша в ръка. – Добре, един малък Джак. Барманката напълни чашата му до половината. –... Continue Reading →

„Жените се водели вкъщи, за да останели там завинаги…“

"Навсякъде около него кипеше живот, следвоенната криза като че ли беше отминала и хората бързаха да наваксат всичко пропуснато. В София се застрояваха нови сгради и дори цели квартали. Оформяше се нов архитектурен стил, който напомняше на Рафаел онова, което беше видял при едно свое пътуване в Германия заедно с чичо си Леон, когато подписаха... Continue Reading →

Елин Пелин: "Много съм написал в ресторантчета или малки кръчмици, дето отивах да обядвам и вечерям. Така – все на бърза ръка. Напиша го, обмисля го, после се върна вкъщи, в квартирката, дето живеех, и си го препиша хубаво. Аз пък бях такъв – не допущах една грешка да стане или крива буква да се... Continue Reading →

Двама автори, един роман.

Или как да пишем с удоволствие в тандем. Вероятно на много пишещи хора идеята се струва странна – все пак писането е нещо толкова лично и самотно занимание. Как е възможно двама души да си партнират като "омесват" творчеството си успешно, се питат повечето хора и немалко на брой писатели. Как създават сюжета, как пишат... Continue Reading →

"Пазил съм се от неща, които са неинтересни да се пишат", Елин Пелин

Из „Бетон“ от сборника „Жената на писателя“

"Обречени сме да палим или да опаковаме парламенти. Райхстази. Да раздаваме даровете на смъртта, надвиснала над упадъчното изкуство. То е калцирано в остарелите си форми, вие от скука и от желание да го захапят зъбите на новото. Ние, балканските таланти, сме трошливи фигурки на архаична и безинтересна култура. Кой подозира, че под крехката ни глазура... Continue Reading →

"Работата ми е да пиша, но истинската ми задача е да бъда", Уилям Сароян

„После лежаха с лица в прахта, докато стрелбата спря и мракът покри детската площадка“

" Давор взе стъпалата по няколко наведнъж. Прозорците по стълбището бяха изпотрошени. Входната врата висеше откъртена, но не от снаряд, може би си стоеше така още от първото нахълтване на сръбските войници в блока. Бутна я с крак и излезе навън. Пое дълбоко спарения, но все пак пролетен въздух, усети топлината на отиващия си ден.... Continue Reading →

„Има ли живот на Марс?“

"Причината учените да вярват, че е възможно да има живот на Марс, въпреки свръхагресивните условия на живот на Червената планета – студ, слънчева радиация, вода само в замръзнала форма и ниско съдържание на кислород в супертънката атмосфера, се крие не в някакви тайни марсиански открития, а тук, на Земята. Микробиолозите в Антарктида подхранват оптимизма на... Continue Reading →

Георги Караславов: "Народът е казал: "Денят се познава от сутринта". Тази поговорка може до известна степен да се приложи и към художественото творчество. Авторът трябва добре да обмисли как да започне неговото произведение. Авторът трябва да си изработи план за развитието на сюжета и на фабулата, за заплитането и разплитането на интригата, за умело вмъкване... Continue Reading →

Въпросник за бета читатели.

Или как да се фокусираме върху собствените си корекции. Завършили сте първи вариант на ръкописа си – направили сте най-голямата и важна стъпка в създаването на вашата история. Нямате намерение веднага да я пратите на някое издателство, нали? Нито ви минава през ума, че щом ще си самофинансирате издаването, можете да се обърнете веднага към... Continue Reading →

"Гледам накриво езика на писателя. Щях да бъда щастлив, ако книгите се пишеха не с думи, а с нещо друго – например с мълчание или ръкомахане", Ивайло Петров

„Заключих, че той говори на нещо в тях и нещо в тях все пак го слуша“

"Веднъж с жена ми отидохме за няколко дни на океана. Наехме къща в едно от курортните градчета. Всяка сутрин и всяка вечер на плажа идваха група ученици, които сядаха на пясъка и започваха да гледат. Сутрин към водата, вечер към небето. Докато го правеха, преподавателят им говореше нещо. Една сутрин решихме да минем близо до... Continue Reading →

Create a website or blog at WordPress.com

Up ↑