Емил Йотовски: Обожавам мисловния експеримент

Има няколко вида разказвачи. Такива, които само така се наричат и с писането си не могат да те ангажират с нищо – нито имат какво толкова да кажат, нито могат да заложат на индивидуален стил. Други, които претендират за оригиналност, но след прочита на произведенията им оставаш повече замислен теб ли правят на невеж или... Continue Reading →

Advertisements

„Няма дъно…“

"Тя си спомня, детството й е върволица от точки, от детски наслади и болки. Детството е невидима проекция в огледалото за обратно виждане. Никакво сътресение, никаква по-голяма от обичайната болка, а и за нея винаги е имало някой, който да се погрижи. Закуската с диня, мекото бяло сирене. Бариерата на пътя в края на резиденцията,... Continue Reading →

"Един от недостатъците на виното е, че кара човек да бърка думите с мисли", Самюъл Джонсън

„От трапеза на трапеза“

"Дали я предизвиквах с пипкавата си суетня около масата? – Никога не умееш да подредиш приоритетите си! – натякваше ми тя. В такива случаи. А ме уверяваше, че нарочно го правя. Сега обаче гласът ѝ отекваше само в мене. Но – на всяка крачка. Неизбежно чувах нейните наставления още от заранта, когато подхванах паяжасалите вече... Continue Reading →

Диана Петрова: Не вярвам в стриктното подчинение на определен жанр

Очаквах новия роман на Диана с огромно нетърпение. Ами така е, като ми е пусната муха. Един сюжет, който ме бе заинтригувал преди половин година (имам си приказка с "мой човек" в издателството), един талант, който познавах от романите и сборниците й с приказки до тук (а те не са малко, никак не са малко),... Continue Reading →

„Повече пот в упражнението, по-малко кръв в схватката“

"Кръчмата носеше простичкото име Сага и представляваше широка пещера, вкопана в самата твърд на хълма. Укрепеният с дървени греди таван беше опушен от дима на факлите, а – изпръскани с повръщано, мазнина и вино – стените без съмнение можеха да разкажат безброй истории за героични пиянства. Рент се отбиваше тук понякога и знаеше, че макар... Continue Reading →

"Не мога да седна да пиша, ако не съм измислил последното изречение", Джоузеф Хелър

„Бях между два звяра с отделни територии и обща кръв…“

"– Дори не знам името на майка ти – сепнах се внезапно точно преди да пристигнем. – Евдокия – усмихна се Самуил. – Идва от гръцки и значи „добра воля“, но това няма нищо общо с характера ѝ. Спряхме пред красива порта в Бояна, която веднага се отвори пред нас. Един едър бодигард кимна и... Continue Reading →

Георги Караславов: "Но от всички дреболии в писателската работа най-трудно се овладява репликата. Репликата е пробният камък на умението на писателя да разказва, за неговото майсторство. Репликата разкрива непосредствено, направо мислите и чувствата, настроенията и намеренията на героя, неговото минало и настояще. Репликата е основният градивен елемент на драматическото произведение – най-трудният литературен род. Репликата... Continue Reading →

Димитър Цолов: Никога не знам къде ще ме отведе една история

Много земен и забавен човек е Митко Цолов. Обичам автори, които с удоволствие не само пишат, но и разговарят. И които с желание разказват за изкуството си, защото смятат, че на своите читатели и млади пишещи събратя го дължат. А още повече обичам автори, които съумяват да ме ангажират с това, което пишат – да... Continue Reading →

„Като прострелян. Донякъде.“

"В лунатизма на будната си сънност първо разбрах, че гледах, но нищо не виждах. По-противното беше, че последва и бясното думкане в ушите. Напънах торс да го извърна след главата си, защото вратът ми вече беше усукан към мрака зад мене. Тежко глъхнеше, когато моето сърце пропуснеше удар, а сетне ми върнеше два и дори... Continue Reading →

"Най-добрият режим е да станеш рано, да подразниш сам себе си в огледалото в банята и после да си представиш, че цепиш дърва", Лорънс Дърел

„Няма да ти кажа числата от тотото. Ще ги надраскам с пирон. На бара ти!“

"Луда работа Лу стоеше зад бара и се чудеше как може да направи така, че купчината чаши пред него да се измие от само себе си. Не беше редно човек с неговите бармански умения да пилее силите си в миене. Нали затова съществуваше научно-техническият прогрес! – разсъждаваше Лу. Въпреки странния час един клиент дотича и... Continue Reading →

„На моменти ми се струваше, че забравям името й…“

"Завръщането Още в самолета се почувствах като у дома си. Оставих Диана да хрупа сандвичи, да пие кофти портокалов сок и да се блещи в стюардесите с червени костюми. Вдишвах бавно от кислорода, който се предлагаше от самолетната инсталация. Носът ми се прочисти и ми се приспа, но не защото наистина ми се спеше, а... Continue Reading →

8 Начина за изграждане на по-добри герои

Автор: Елизабет Симс   Първият роман, който написах на 20-и-няколко години, още не е публикуван и така ще си остане.  Беше разказ за четирима пораснали тийнейджъри и имаше много недостатъци: посредствена фабула, почти никакво действие, лишена от въображение обстановка, обсъждане на банални теми (въпреки че, бих казала, диалогът не беше лош). Сега, след като вече... Continue Reading →

„Колко време е нужно на човек да пропилее злато, което би могло да му стигне за цял живот?“

"Колко време е нужно на човек да пропилее злато, което би могло да му стигне за цял живот? Рент Чистника не само си зададе този въпрос, но откри и отговора му по единствения възможен начин. Пропиля златото за няколко месеца. Трийсет и пет хиляди империона текоха като реки от вино из таверни и бардаци, потъваха в... Continue Reading →

"Добрият стил трябва на първо място да е ясен. Не трябва да се подценява и надценява възвишеността на сюжета. Той трябва да е подходящ", Аристотел

„Щеше да е друго, само да я бях видял на прозореца…“

"Фуджи Директорката я знаех още от малка. Спомням си, когато майка й – Кюстендилката, дойде снаха в комшиите. Беше страхотна красавица. Цялото градче лудна. Некой ще изгори, ма да видим кой! – мърмореше баба и хвърляше любопитни погледи към двора на онези. Трябва да съм бил на шест години и помня, че тя направо ме... Continue Reading →

„Точно в този момент това, че разбиваме банка, ми изглежда нормално и правилно…“

"Жорди се навежда, взема един чук и го стиска здраво в ръката си. Сузане кимва едва забележимо с глава и представя плана. Днес е обиколила централните части на града и е намерила място, подходящо за атака. Мястото е кръстовището на улиците Rogent и Mallorca. Там има неголям площад и три банки, разположени една до друга... Continue Reading →

Елин Пелин: "Героите трябва да си ги приспособява човек към сюжета. Те са му потребни, за да си оправдае сюжета. Героите може да имат и действителни черти. В моите работи всички имат действителни черти, защото са хора от живота. Не съм искал да описвам фантастични същества. Аз описвам хора, които зная, но ги типизирам малко,... Continue Reading →

Светлозар Стоянов: Без конфликт разказът е невъзможен

Авторите на разкази са изумителни творци. Напомнят ми за фотографи и художници. Вдъхновяват се от малките неща, вадят ги от тривиалната среда като ги открояват с подходяща светлина, за да ги видят и онези, за които само скоростта, същественото и материалното са от значение в живота. В кратка форма, за да бъдат чути. С точни... Continue Reading →

"Първата ни грижа – на писателите – трябва да бъде какво ще кажем, а ако съумеем и да го кажем и по своему, това вече е съвсем добре", Ивайло Петров

„Все пак днес щяха да ме дават по телевизията“

"Един обикновен ден Както всяка скапана сутрин, часовникът опищя света точно в шест. Устоях на желанието да строша мъчителя, станах и го изключих. Затътрузих се към банята, за да се приведа в ред. Все пак днес щяха да ме дават по телевизията. Един душ. Така… Я да се видим в огледалото. По дяволите , пак... Continue Reading →

"Винаги съм искал да напиша роман, който да завършва с думата майонеза", Ричард Бротигън

„Никой не се впечатлява от почивен ден. Никой не го е искал…“

"Grave Britain Пристигаме на гарата в Абъристуит (Уелс) към 11:30 вечерта. Началото на март е, годината – 2004-а. Сърцата ни направо преливат от щастие. Тук се печелят лесни и бързи пари. Ще работим в супер модерна фабрика за консерви от пилешко месо. Ще живеем в луксозни британски къщички с джакузи и бърз интернет. Два милиона... Continue Reading →

„Ако привлечеш нечий поглед, не поглеждай веднага встрани…“

"Лев погледна през прозореца и изчака пътниците да слязат. Гарите се наблюдаваха от униформени или цивилни агенти. Всички главни транспортни възли се смятаха за уязвими от гледна точка на проникването на вражески шпиони. По пътищата имаше контролно-пропускателни пунктове с въоръжена охрана. Пристанищата бяха под непрекъснато наблюдение. А контролът никъде не бе така засилен, както в... Continue Reading →

Георги Караславов: "Въвеждането на героя в художественото произведение трябва да стане естествено и непринудено. Читателят трябва да се опознае с героя и да научи неговото име и презиме, така както се запознава и научава името на толкоз много хора през живота си: или направо, или посредством други хора. Смело и безискуствено въвежда совите герои Максим... Continue Reading →

Николай Николов – Козия: Редактирам по много пъти

Сборникът му с разкази "Парчета" ми препоръчаха с по 2 ръце очарователните дами от издателство Изток-Запад на Пролетния панаир на книгата. Започнах да чета още в тролея, до вечерта почти го преполових, оставих си нарочно и за следващия ден, защото ми бе адски драго, че попадам за пореден път на БГ автор с талант, който,... Continue Reading →

"Самоубиват се поети, а не критици", Венцеслав Константинов

„80 С и други размери“

"Трябваше ми нова работа, не можех да остана повече в автомивката, но се нуждаех най-вече от нов сутиен, защото всичките ми бяха размер 75 D. Затова след работа се запътих към магазина за бельо, чийто адрес имах в портфейла. Гръдната ми обиколка се бе смалила наполовина, толкова енергия и пот хвърлях в тъпата автомивка. Влязох... Continue Reading →

"Писането е единствената професия, при която никой не те подиграва за това, че не печелиш пари", Жул Ренар

„Обещаваха ни, че на всеки ще раздадат по една кофа, за да гребе колкото може от съкровището…“

"Най-ценното   Късметлия. Днес определено съм късметлия. Взирах се във фаса, забит в калта, и не можех да мисля за друго. Никога не бях виждал подобно нещо. Някога бащата ми разказа как е изпушил цяла цигара. Не му повярвах, разбира се. Къде ти – цигара! Дядо ми пък имал веднъж кутия от тези. Ама и... Continue Reading →

„Смехът“

"Не сексът, не признанията, не думите, не мълчанието, дори не намеренията, общите планове, плачът или вълненията. Нищо не е по-показателно за една двойка от смеха. Смехът е най-точният барометър на отношенията. Само по степента му може да се отгатне те откога са заедно. Както и докога. По външни проявления, не по причина за възникването му,... Continue Reading →

Георги Караславов: "Много от своите разкази Чехов започва с реплика. Но репликата, с която Чехов започва своя разказ, не е случайно хрумнала приказка. Чрез репликата, с която започва Чехов, той разкрива отношение към някой герой, създава интрига. Особено характерен в това отношение е разказът "В банята". Този разказ започва с възгласа: "Ей ти, фигура!" и... Continue Reading →

Васил Панайотов: Истината боли

Ще ми се смеете навярно, но Васко ме спечели с втората си книга още преди да е издадена, преди дори да знам, че е добър писател, т.е. преди да съм прочела и "Убиец" – с един предварителен анонс от отговорния редактор, докато от издателството чакаха тиражът да се отпечата. Ей така, с едно ревю за... Continue Reading →

"Писането е вътрешно изригване на чувствата, които ме владеят в момента и чакат своето изразяване", Божана Апостолова

„Виж например човека… Тук се проявява майсторството ти.“

"Всъщност много ми допада играта ти на "следва продължение", винаги можеш да създадеш напрежение и да задържиш вниманието на читателя, като намекнеш, че "тук всичко свърши, продължава отвъд". Но трябва да признаеш, че първите ти писаници на нищо не приличат. Какви бяха тия динозаври например? И не само те. Тази глава е неприятна и гадна.... Continue Reading →

"Ако пазите тишина достатъчно дълго време, образите просто се явяват в ума ви", Алис Уокър

„Борбата е безмилостно жестока, момче“

"Бай Народ Неделя, определено бе неделя, но неделя без ниски температури и дъжд, неделя по къси ръкави до късния октомври, неделя след излишен ден за размисъл, неделя, в която тръгвам от урна на урна и човек на човек, за да наглася някакъв що-годе приличен репортаж за изборите във вестника, вървя лек и безтелесен, благ като... Continue Reading →

„Нищо не смазва така, както бедността“

"Перфекциониста През уикенда направих няколко кръгчета с мотора си в квартала. Живеех близо до Северния парк. В събота и неделя паркът заприличваше на градинка за увеселения: захарен памук, слънчоглед по сергиите, царевица, боклуци около кошчетата. Шофирането с мотор из алеите наподобяваше летенето в сънищата ми. Нямаше процес, нямаше мъки по пърхането с крила, нямаше нужда... Continue Reading →

Create a website or blog at WordPress.com

Up ↑