„За него смъртта е непонятна, както и животът, който неочаквано се е променил…“

"Продължават да пътуват; светът навън бяга край колата, безличен и мълчалив. Борис е само на седем, но усеща, че се отдалечава невъзвратимо от детството си, сбогува се с него и тъгата, подплатила това чувство, го задушава. Иска му се колата да спре и двамата с Бориса да слязат, да се хванат за ръце и да... Continue Reading →

Advertisements

Златина Бахова: Не си падам по парадирането нито в живота, нито в писането

Помня участието на Златина в "Ръкописът". Тогава тя за мен не бе Златина, а Учителката по литература, която бе написала роман и с ръкописа си се бореше с конкуренти, за да сбъдне своята мечта да го види публикуван. Впечатли ме с културата си, с дисциплината, с желанието за победа. Не успя да се пребори. И,... Continue Reading →

„Уви, нивото на роклята беше много над нивото на любовта й към младоженеца…“

"Първата сватба, на която Лара присъства през живота си, беше нейната собствена. Нямаше пари да плати самолетните билети на родителите и брат си до Австралия и отхвърли предложението на бъдещия си мъж да им покрие разходите, "за да може новото му семейство да присъства на сватбата". Все пак в нейната глава това не беше "истинска"... Continue Reading →

„аз за пореден път направих това, което май по онова време можех най-добре – разплаках се…“

"Годината е 1989-а. Кандидатствам за трети пореден път в тогавашния ВИТИЗ (днес НАТФИЗ). Отчаяно искам да изпълня детската си мечта и да стана актриса. Първото ми кандидатстване беше година след смъртта на баща ми. Никой не ме подготвяше за изпита – намерих си материали, научих си ги и ги изпълних един път пред режисьорката Маргарита... Continue Reading →

„Щастлива и готова“

"– Никога не съм се чувствала толкова щастлива! – ми каза Вила на Първи май 2010-а. Беше повдигнала от устата си чашката на кислородната маска и макар че в едната ѝ ноздра пак бе побита тръбата на сондата към нейния стомах, прозвуча твърде ясно, за да помисля, че не бях разбрал. Хиляди дни бях копнял... Continue Reading →

Ния Йотова: Да излееш себе си в книга

Поради непредвидим ангажимент на премиерата на "Лара" бях на косъм да не отида, което щеше да ми се отрази емоционално много зле – очаквах събитието вече повече от месец и накрая нещо тривиално щеше да ме провали. Подчертавам, че на премиери ходя много рядко. Там никога не съм в ролята на фен или изпълнен с... Continue Reading →

„Да го държа настрана… Аз искам да се махне завинаги…“

"Ще търсиш хора, които разбират, беше казал той. Старата жена наистина разбираше. Господи, колко леко е да поприказваш с човек, който взема всичко това за чиста монета, не мисли, че е плод на болното ти въображение и ти вярва, и те съветва… Идеше й да заплаче. – Кой ти рече за мене? – попита бабичката.... Continue Reading →

„за да осветя мрака на дните им…“

"Кръстили ме Ажар. Името означава „светъл, сияещ, блестящ“. Като бях малък, майка ми обичаше да повтаря, че съм дошъл в живота им, за да осветя мрака на дните им. Събудил съм се за тях като един от седмината спящи в пещерата от сурата „Ал-Кахф“. Аллах, но и силната им вяра в Него, свято да е... Continue Reading →

„Ние се редуваме на това ненормално място…“

"Фенерчето ми направи проблем. Амелия застана пред стълбището и освети горната му част. Може би трябваше да се вслуша в предупреждението на Джеймс. Може би трябваше да си тръгнат и да купят ново. Но така й се искаше да изглежда смела. Чувстваше се смела. А и докато се намираше на слънчевата повърхност, не й се... Continue Reading →

Марин Трошанов: Творецът се храни с емоция

Заобикалях "ЛАМЯ ЕООД" близо година и половина. Още в началото си беше обявена като поредица от 3 книжки – за времето ми на гравитация около нея книжлетата набъбнаха до 2, но тъй като появата на третата ще бъде много скоро факт, взех се в ръце. Не ме разбирайте погрешно. Не страня от българска литература. Имам... Continue Reading →

„При вас има хора, които са преживели изумителни неща…“

"Помня смътното усещане за ужас, което ме гнетеше в този ден, докато вървях към колата си, потиснат от лошо предчувствие – талазите му се завихряха над главата ми и се разбиваха в брега на вечерта на малки вълнички. На този свят има хора, които биха нарекли това усещане поличба, предупреждение от някакво вътрешно трето око,... Continue Reading →

„Мандат между шест месеца и година, ти решаваш…“

"– Не се получи – въздъхнах. – Нали ти казах – напълно нормално е и с времето ще го преодолееш. Не бяхме се любили повече от година. От деня преди катастрофата – 14 март 2015-а. своеобразно сдобряване след скандала около заминаването на Рая за Банско. Надявах се на това ни "бягство" да се върнем към... Continue Reading →

„Да расте тревичка върху някого – какво зелено облекчение!“

"Градинарят Беше тиха къща, една от последните в Шевал, почти на хълмовете. Високата ограда беше обрасла с бръшлян и пълзящи рози. Две върби размахваха дългите си клони над портата. Покрита с неравни плочи пътека водеше навътре сред разцъфналите цветя, покрай чимширен лабиринт и към малката, кокетна вила със стени, облицовани с червен пясъчник. Пътеката я... Continue Reading →

„Обичаш ли чуждестранни филми?“

"Клиф ме разпитва за вечерята при Вероника по начин, който ми показва, че мама вече е обсъдила въпроса с него – вероятно в опит да ме накара да нося ризите от "Гап". За разлика от мен, тя толкова ги харесва. Веднага щом сядам в кафявото кресло, Клиф повдига въпроса, пощипвайки брадичката си, както винаги, когато... Continue Reading →

„В моята кифла все липсваше мармаладът…“

"Карък На белия свят се появих недоносен и, доколкото си спомням, докторът хвърли монета, за да реши дали ще ме бъде. Ези – да, тура – не. От радиото се носеше протяжен вопъл: "…искам да съм негър в щата Алабама…", което ме наведе на мисълта, че съм сгрешил мястото. Ако зависеше от мен, щях да... Continue Reading →

„Може просто да се оженим…“

"Лара имаше един стар навик – в началото на всеки нов ден си представяше как се среща със своето утрешно Аз и двете си говорят. Днешната й версия питаше как е минал денят, какво е станало, как се е справила с предизвикателствата. Утрешната Лара отговаряше – същото се повтаряше вечер, когато Лара – вече от... Continue Reading →

„между отчаянието, гнева и любопитството…“

"Станимир отвори вратата, метна якето си на закачалката и погледна с копнеж голямото легло, постлано с мек бял чаршаф. През открехнатия прозорец се виждаха покритите със сочни зелени листа клони на градинския бряст, потрепващи от свежия пролетен вятър. Гласът на Маргарита продължаваше да се носи откъм двора – ту изригваше настървен и заплашителен, ту се... Continue Reading →

Писането на роман в партньорство

Или какво да договорим предварително. Писането е изключително личен процес. Застанали сами пред екрана на компютъра работим върху сюжет, изграждането на герои, борим се със собствените си съмнения, отдаденост и жар. И затова не е никак чудно, че понякога идеята да споделим изолацията си с друг е толкова примамлива. Въпреки че писането на роман в... Continue Reading →

„Днес имам нужда от ушите ви повече от всякога…“

"И ето денят дойде. Тази сутрин. Този час. Мъглата. Момчето и Момичето пристъпват напред и Малори застава на колене пред тях. Проверява превръзките на очите им. Завързани са надлежно. В този момент, докато мести поглед от едното личице към другото, тя осъзнава съвсем ясно, че пътуването най-после е започнало. – Чуйте ме – стиска ги... Continue Reading →

„Джейсън и Джес са съвършена двойка…“

"8 юли 2013, понеделник Сутрин Какво облекчение да се кача отново във влака в 8:04. И не защото нямам търпение да стигна до Лондон и да започна седмицата, всъщност изобщо не искам да ходя до Лондон. Просто ми доставя удоволствие да се облегна на меката велурена седалка, нищо че е изтърбушена, да усетя топлината на... Continue Reading →

„Ако не ти харесва, прав ти път, Раневска!“

"Маша Маша се събуди няколко минути преди будилника и известно време лежа с отворени очи, загледана в насрещната стена. На стената, покрита с любимия турски килим на баща ѝ, бе застинал квадрат слънчева светлина, от което цветът на половината килим изглеждаше по-ярък и пламенеещ, а другата му половина си оставаше в наситено тъмночервено с черен... Continue Reading →

Дженифър Лам: Проучването за Наталия често заприличваше на детективска работа

От такива книги в Холивуд правят страхотни филми. Сюжети в книги като тази обикновено се базират на художествена измислица. Но такъв живот е като взет от завладяващ филм или велика литература! Животът на Александър Пушкин и Наталия Гончарова – живот като литература. Роман от първо лице. Но не това на руския гений, а на една... Continue Reading →

„– Какво сме сега, мамо?“

"Вече ти казах какво се случи, когато се събудих – бях затисната под корпуса на огромен кораб, потънал на океанското дъно. Казах ти, че се изплъзнах от развалината, която представляваше тялото ми, и заплувах в мастиленочерния океан, нагоре към дневната светлина. Че видях телесната си обвивка в болничното легло. Че изпитах страх и в същия... Continue Reading →

"Бездарен не е този, който не умее да пише повести, а онзи, който пише, но не умее да скрие това", Антон Чехов

„В къщата имаше човек…“

"Мия Крюгер се стресна в съня си и седна в леглото. В къщата имаше човек. Недоумяваше как се е оказала на втория етаж, не си спомняше да си е лягала и да се е събличала, но това сега беше без значение. В къщата имаше човек. Чу шумове долу в кухнята. Съборени шишета от шкафа. Измъкна... Continue Reading →

„О, значи това е пациентът?“

"Когато пежото сви на паркинга пред "Медиспирит", Ани Малинова вече беше пристигнала. Г-н Иванов се огледа за фрилендера, но историчката демонстративно се чукна по часовника: – Подраняваме с десет минути. – Никога не съм давал кръв от вена като голям човек – сподели Камен, когато застанаха на завет под козирката на входа на клиниката. –... Continue Reading →

Явор Цанев: Ако писането не ви носи радост, то едва ли ще ви донесе нещо друго

Ако стилът на писане на Явор Цанев все още не е сред фаворитите ви, значи малко фантастика и хорър разкази сте чели. А ако не сте го срещали сред жанровата БГ литература, значи не сте чели почти нищо от родните четива. Защото онзи, който е попадал някога на нещо, писано от него, помни. И най-активно търси... Continue Reading →

„Някои ме наричат ‘космически вехтошар’…“

"Неподвластен на времето (откъс) Някои ме наричат "космически вехтошар", но преди да се присмеете, добре си помислете колко са хората, които могат да си позволят складове като моите – на собствени астероиди с чудесни орбити, малка флотилия совалки и товарни танкери за събиране на "излишъците" и останките, силен интерес към дейността ми от страна на... Continue Reading →

"Красивите жени се тълпят край всички, само не и край писателите. Понякога някои некрасиви и интелигентни жени се тълпят край авторите", Уилям Сароян

„Нещата тук са различни…“

"Не беше малко, но не бе и голямо; около половината от първото езеро и две трети от второто. Край брега имаше по-малко дървета и ясно се виждаха къде планините се плъзгат във водата. Гребяха към тях. Непосещавано. Думата като че ли плуваше във водата, скочи и се намести в главата на Амелия. – Гладна ли... Continue Reading →

Елин Пелин: "Работата в разказа е, според мен, да му знаеш края, да знаеш как трябва да свършиш, пътникът, ако не знае къде отива, ще излезе на друго място. Трябва точно да знае. И е по-хубаво да знаеш края, отколкото началото. Началото все ще го налучкаш. Краят трябва да те ръководи винаги, защото в края ти... Continue Reading →

Христо Буковски: Не се бойте да бъдете себе си

"Изключително силна, но много тежка" – с точно тези думи ми препоръчаха от издателство Изток-Запад книгата "Хванеш ли самовила" на Христо Буковски. Замислих се и осъзнах, че всъщност никога не ме е било страх от тежки книги, а силните четива ги предпочитам пред онези, които само мога да похваля с думи като "много вълнуващо" и... Continue Reading →

Из разказа „Негово светейшество“ от сборника „Жената на писателя“

"– Ето ме. Помниш ли ме? Той гледа жената и тя го гледа. Мълчи. Негово Светейшество чува някаква позната песен от заведението наблизо. Разпознава ли песента? Не би могло да я е чувал друг път, това е танцова музика. Или по-точно рокмузика. На Негово Светейшество не му достига компетентност, за да определи песента като балада.... Continue Reading →

"Никога не пиша през деня. Това е все едно да тичаш из мола със свалени дрехи. Всеки може да те види. През нощта… тогава всичко е в ръцете ти… това е магия" Чарлз Буковски

„Бог да потърси алиби“

"Опитах, Бога ми, с нещо пак да отвлека поне за малко своето внимание, но то неизменно зацепва в ужасния спомен от онова априлско утро на 2010-а, когато ми позвъниха от болницата, че открили Вила в несвяс. Едва беше развиделяло. Още бях в парка с кучето. На бегом го завлякох вкъщи.     Когато отидох в „Токуда”, едва... Continue Reading →

Георги Караславов: "Какъвто и майстор да си, за да направиш дори една барака, трябва да подготвиш съответния материал. Но ако за една барака трябва да се подготви нужното количество материал, нима е по-малко необходимо за едно художествено произведение да се подготви, да се набере, да се струпа нужното количество жизнен материал? За написването на истинско,... Continue Reading →

Георги Тенев: Текстовете ми имат пряка връзка с пулса на живота

Георги Тенев е роден през 1969 година в София. Завършва НГДЕК "Константин-Кирил Философ" и Софийския университет "Св. Климент Охридски", а през 1994 г. е един от абсолвентите в експерименталния клас на Маргарита Младенова и Иван Добчев в НАТФИЗ. Избран е за Хердеров стипендиант от българския носител на Хердеровата награда Константин Илиев и продължава следването си... Continue Reading →

„Ако ще лъжеш, опирай се на познати неща…“

"– Я, в квартала е долетяло ново пиленце! – ухили се жената, заела предизвикателна поза край една от съборетините. Беше продавачка на любов – на свободна практика, както личеше от плочицата с изобразена върху нея разкъсана верига, сгушила се в цепката на увисналия й бюст. Материалът на изработката – мед, позеленяла от времето – обозначаваше... Continue Reading →

Create a website or blog at WordPress.com

Up ↑