Георги Караславов: "За огромния персонаж в своите произведения Балзак имал нужда от истински, реални, типични имена. Да измисли човек имена на 2-3 хиляди герои е трудно. При това непременно биха се явили повторения. И поради това Балзак е открил истински "рудник" на имена и презимена в парижките гробища. С часове той е надничал по паметниците... Continue Reading →

Advertisements

12 стъпки за саморедактиране на ръкопис?

Писателското щастие е толкова нетрайно. Тъкмо сте приключили с първия вариант на ръкописа си, облягате се с облекчение назад, публикувате кратка хвалба в социалната мрежа и вече си мислите, че тежката работа тепърва предстои – да проверите дали историята ви тече гладко, да изследвате кривата на промяната на главния герой, да помислите върху евентуални допълнителни... Continue Reading →

"Писането е изповед, свято занимание. Основното правило в писателския занаят: Никога недейте да лъжете!", Дончо Цончев

„Има много писатели с талант, но малцина са талантливите писатели с дисциплина“

"—Нейтън, обажда се сержант Демарко. Имаш ли свободна минутка да поговорим? – Да не би… В участъка ли е? Сержантът се взираше в листа върху бюрото си. Секунди преди да се обади на студента, бе добавил името му към останалите в списъка. – Все още не – отвърна. – Господи, напоследък имам ужасно усещане. –... Continue Reading →

"Никога не е твърде късно да се превърнеш в това, което може би вече си бил", Джордж Елиът

„Клиенти, шофьори, фетиш и бакшиши“

"В новата работа ми партнираха двама младежи – Севда и Найден. Те работеха в автомивката от две години. Сега, включвайки себе си, вместо два чифта ръце заработиха три. Един следобед се шокирах от чисто ново BMW, в което шофьорът бе ял тиквени семки. Едва го изчистихме отвътре, малките парченца от семките бяха се наврели във... Continue Reading →

„— Само от любопитство да те питам… какво държиш в онази клетка в дневната?“

"Бьорн Холм зави по тихата улица и подкара предпазливо волвото „Амазон“ между грамадите сняг, натрупан от двете страни, където засипани автомобили сякаш се бяха пъхнали в бърлогите си за зимен сън. — Пристигнахме — Хари се наведе напред и погледна към четириетажната фасада. Между втория и третия етаж светлосинята стена беше нашарена с графити. — Улица „Софие“... Continue Reading →

Йордан Йовков: "Аз наистина дълго обмислям работите си, но най-често ги написвам след това независимо от тая предварителна работа. Обикновено за един разказ правя една, че втора, че трета черновка и все имам чувството, че не съм достигнал онова, което търся. Току в един момент ми стане ясно и тогава сядам и написвам работата, без... Continue Reading →

10 Лесни стъпки, за да станеш писател

Автор: Рандал Силвис Преди време имах един случай със студент, който на втория ден от писателския ми семинар за напреднали в Държавния университет в Охайо напусна класната стая и отиде право в кабинета на директора, където ме обвини в злоупотреба заради несъгласието ми да споделя с него тайната да това да бъдеш публикуван автор –... Continue Reading →

"Ритъмът е функция на съдържанието", Стоян Загорчинов

„Смехът“

"Не сексът, не признанията, не думите, не мълчанието, дори не намеренията, общите планове, плачът или вълненията. Нищо не е по-показателно за една двойка от смеха. Смехът е най-точният барометър на отношенията. Само по степента му може да се отгатне те откога са заедно. Както и докога. По външни проявления, не по причина за възникването му,... Continue Reading →

"Количеството ражда качество. Ако пишеш малко, си обречен", Рей Бредбъри

„Вече бях на дъното“

"Вечерите ми се очертаваха еднообразни, направо тъпи. Град от този формат както можеше да предложи всичко, така можеше и да не го направи. Навсякъде бръмчаха джипове, в Преспан имаше джипове за две световни войни. Нощният живот беше почти нулев. Една от непопулярните теории за липсата на бойни действия по време на прехода към демокрация се... Continue Reading →

„Колко ли изгрева си видяла? Повече от мен, сигурно.“

"372 дена след падането на Сетен Утринните лъчи се промъкваха през притворените кепенци в сумрачната стая. Множество проблясъци, породени от тях, танцуваха игриво по стоманата в ръцете на мъжа. Погледът му обхващаше двата почти сливащи се в окръжност метални полумесеца, а пръстите му притичваха по извитите им ръбове. "Богове! – за пореден път възкликна той... Continue Reading →

Всичко е наред. Писателите трябва да са странни...

Как да представим героя си?

Читателят може много бързо да зареже новозапочнатата книга, ако не открие между кориците й нещо интересно. А дали интересът му се събужда, става ясно след първите няколко представени образа. Капацитетите в областта на творческото писане твърдят, че един от най-отчайващите недостатъци на новоиздадена и лансирана като "бъдещ бестселър" книга е лошото представяне на главния герой... Continue Reading →

"Повече от 3 страници дневно гледам да не пиша. Защото количеството винаги се отразява на качеството. По-добре е така. Обикновено пиша сутрин, но понякога и следобед, нямам строга система, защото се занимавам и с други работи…", Георги Мишев

„Именно слабостите ни правят хора, повярвай ми“

"За древните гърци река Стикс била най-страшният синор. Оня, който разделя този свят от Отвъдното. Зловонни и тъмни били водите й, мъкнели хилядолетия стонове, сълзи и гняв. Но и магическа сила давали същите тези води. Казват, че Тетида, богинята, майка на великия воин Ахил – твоя адаш – топнала детето си в река Стикс. Нали... Continue Reading →

"Най-добрият съвет за писане, който съм получавал: Завърши", Питър Мейл

Нещо като да изпратиш ръкопис до издателства и да дочакаш отговор, че имат интерес да го издадат... (в този живот 🙂 )

„Причината“

"Прибирането към София е по-приятно, каквото е всяко прибиране. Стефан и Магда са сами. Преди 4 години, когато били един с друг, казвали, че са двамата. Сега, когато са един с друг, казват, че са сами. Бракът не променя отношенията между хората, децата го правят. Първата седмица, след като Ава се появила, Стефан и Магда... Continue Reading →

Елин Пелин: "… И тогава ми дойде на ума идеята за "Гераците". Много мислих върху нея, много бележки си правих и веднъж седнах и написах една-две глави от нея. Добре, написах ги и остана да продължа, обаче спрях и не можех да си развия по-нататък работата. И аз напечатах една глава от нея някъде (първата),... Continue Reading →

Диана Петрова: Мисля за читателя в себе си

Не съм си мислела, че на тези години ще чета приказки и че ще го правя изключително заради себе си, а не заради някой друг. Е, да, но ги чета – чета ги в кафенета, докато изчаквам да се съберем с приятелки, чета ги в парка, докато децата си играят. Планирам, че ще ги чета... Continue Reading →

"Писателите имат подло въображение. Понякога от нищо правят нещо, а понякога от нещото правят едно голямо нищо", Ивайло Петров

„– Моля ви. Които и да сте… Аз само търся брат си“

"Бергорт. Петък, 21 август 2015. Мъжете вече са близо. Спират на четири-пет метра от нея, отпуснали ръце. Носят черни кожени ръкавици и черни маски. Ясмин чува как влакът излиза от тунела, усеща палещото слънце и пулсирането на главата си. Отстъпва назад и се извърта, за да ги държи под око през цялото време. – Моля... Continue Reading →

"Използвай малко, но важни метафори, които да бъдат кулминационни точки", Милан Кундера

„Нещо различно от фотограф или писател…“

"Започнаха да ме пращат в командировки все по-често. Плащаха ми командировъчни (деветдесет долара на час) в зависимост от това колко време прекарвах вън от града. Затова започнах да избирам по-недиректни полети. За да отида до Илинойс, да речем, минавах през Тексас, което ми даваше осем часа повече по самолети и летища. Изчислено в пари, това... Continue Reading →

„Помежду им имаше пропаст, която трудно можеше да бъде запълнена с обикновено съчувствие…“

"Полковник Таджер с целия си обществен авторитет спадаше към онова военновременно поколение български патриоти, за които патриотизмът беше непрестанна битка, която те продължаваха да водят и след войната. След загубените войни българското общество се гордееше особено със спечелените битки и не пропускаше възможност да ги припомни. Тези разкази успокояваха раненото му честолюбие, а и звучаха... Continue Reading →

Георги Караславов: "Всяко начало е трудно и важно, от началото на едно художествено произведение до голяма степен зависи по-нататъшното развитие на сюжета и органическата спойка на отделните сцени и моменти в него, защото то е свързано и с въвеждането на главните герои. А да се въведат героите в художественото произведение, това са много важни моменти... Continue Reading →

Самоиздаване. Как да работим с редактор?

Скъпо или не, всеки писател знае, че трябва да се обърне към редактор, преди да прати новия роман към печатницата. Но докато при стандартното книгоиздаване за доброто ниво на книгата стандартно се грижи цял един екип, включващ поне един редактор, коректор, художник на корицата, специалист по предпечатна подготовка и рекламен специалист, при самоиздаването авторът е... Continue Reading →

"Жените те отклонявам от писането, писането – от жените", Венцеслав Константинов

„Фундаменти на регионалната журналистика“

"С Даниел общувахме дигитално. За разлика от мен той се изправяше пред сериозни проблеми. Ако аз сбърках, губех един клиент. Ако той сбъркаше, редакционната колегия се излагаше пред цялата област. Един от sms-ите, които ми изпрати, гласеше: „Трети ден съм шеф във вестника ти и още никой не ми е духал. Не знам как си... Continue Reading →

"Пиши. Работата ти е да го излееш на хартия. Нашата е да решим дали става за нещо. Просто продължавай", Робърт Готлиб

„Двамата“

"Всички служители в Компанията са членове на КТ „Подкрепа“, а синдикатът зорко защитава правата им. Стриктното спазване на работното време е едно от тях, затова, стане ли 17:30, 98 души се струпват пред двата асансьора. В Компанията са на щат 160 човека, но 60 работят на първия и втория етаж и предпочитат да ползват стълбището.... Continue Reading →

„Има книги, на чийто финал не желаех да ставам свидетел“

"Ако не си спомняхме колко истински леко и щастливо може да е детството, щяхме да живеем в тъпо задоволство до края на живота си. Цялото ми детство, а и юношеството премина на ул. „Цигуларска“. Всичко, което бях и което знаех, бях усвоила в голямата къща на проф. Андрей Лимонов. Навремето умните ни прадеди са искали... Continue Reading →

Ангел Каралийчев: "Читателят познава дали са живи героите по думите, които авторът е вложил в устата им. Тия думи никога не трябва да се мерят с печатни знаци, нито да се броят на страници. Писател, който запланува страници, а не картини, е загубен завинаги. Той лъже себе си, но се опитва да излъже и другите."

Деница Дилова: Чувствам се пораснала

Докато четях началото на "Безумецът от Таро", много се ядосвах на Деница. Така хубаво и леко пише, а излива купища подробности в роман с оскъдна дебелина. Не че ми изглеждаше ненужно или ми звучеше недобре. Свидеха ми страниците! Стисках си основната сюжетна линия, защото ей го – скоро ще "омета" една третина от книжлето, а интригата... Continue Reading →

"Добрият писател личи и по това, което той не си позволява да пише", Атанас Далчев

„Умирам, нали?“

"Айда знаеше няколко места, от които се снабдяваше с храна. Изкараше ли Давор някой динар, Айда тръгваше да напазарува нещо за вкъщи, а и за майка си и баща си. Давор никога не я питаше как точно е похарчила парите, но вечер тя му казваше какво е взела. И като си помисли за храната, спомни... Continue Reading →

"Пиши с една единствена цел: да направиш себе си и други по-щастливи", Стивън Кинг

Create a website or blog at WordPress.com

Up ↑