Защо и колко да редактираме?

Привършили сте с първия вариант на ръкописа си. Вече сте убеден, че историята е станала страхотна, многопластова, героите са триизмерни, сложни, ритъмът ви е "убиец", а структурата ви е уникална, имате завладяващо начало, емоционална кулминация и силен финал. И знаете много добре, че онова, което ви чака, не е по-лесно от това да извадите историята... Continue Reading →

Advertisements

„Любов, камъчета, пропилян живот…“

"Стара дървена кутия Рудолф бързаше. Упорито газеше снега до къщата на Херман. Беше валяло преди два дни и сега под краката му хрупаше ледената кора. Стъпваше внимателно, но колкото и да внимаваше, краката му потъваха до средата на прасците. Рудолф беше с плитки обувки. Ледените късове влизаха в обувките му и мокреха чорапите му. Не... Continue Reading →

"Художествената литература не се заражда в утробата. Умът няма достъп до нея, докато не настъпи времето за редактиране", Исабел Алиенде

„Искам да кажа, че не бях като сред равни…“

Из "Целунат от Бога" 1 "Сигурно ще ми се присмеете, но ще повторя – не знам дали има Бог, обаче има хора, които са целунати от него. Да, точно така. Ето, виждате ли? Този белег ми е от неговата целувка. Смейте се, смейте се… и белите ми коси са от него, говоря ви за белега... Continue Reading →

Елена Павлова: Непременно си намерете добър редактор!

Отговорните родители гледат да отделят време за "проверка" на литературата, която е предназначена за децата им и влиза по един или друг повод в дома им. Дали фабулата ще е атрактивна, даже не е най-същественото – какви са повдигнатите теми, какъв пример за подрастващите биха били образите в тях и с какъв език борави авторът... Continue Reading →

„Кражбата от съученик е много сериозно нещо…“

"На козирката над входа на училището се бяха наредили цяло ято гълъби и наблюдаваха една котка. Котката на свой ред наблюдаваше охранителя, Стойчо Кюфтето, който пък закусваше джоб с кюфте. – Късно идвате днеска, господин Иванов – преглътна си хапката той. – Бях на зъболекар – обясни учителят. – Пък и чак от един часа... Continue Reading →

„богатите също плачат“

"Демаркационната линия, разделила живота ни на "преди" и "след", бе положена от бодрия глас на водещия в някакво сутрешно радиопредаване. "Радио Дарик – Благоевград. Прекъсваме горещия реге хит на Оми с новината за тежка катастрофа на пътя Предел-Симитли. Лек автомобил "Киа" е излетял в дерето, съобщи БГНЕС. Инцидентът е станал около 10:20 часа, на два... Continue Reading →

"Писателят не трябва да мисли за критиката, така както войникът не бива да мисли за болницата", Стендал

„Морето е гробница голяма и знае много тайни…“

"Лунна пътека Ударите на чука отекват. Могат да ти спукат тъпанчетата. Ритъмът е настойчив като африкански барабан. Забелязвам боцмана да гледа към хоризонта на запад и му се заканвам с пръст. Работи, човече, времето изтича!   Ако оцелея да го разказвам на внуците си, сигурно ще ги баламосвам, че съм подушил нещо гнило още като... Continue Reading →

Елин Пелин: "Не всякога е доволен авторът от постигнатото нещо. Така и аз не съм доволен често пъти от постигнатото. Но както когато човек работи известно нещо и го свърши, вече му е не по силите да се връща наново към него, така е и с писателя. Често пъти, когато е доста задоволително, може да... Continue Reading →

Ей Джей Фин: Просто исках да напиша трилър с емоционален и психологически оттенък

Бях разучила сюжета, бях чела интервюта с автора, бях заинтригувана и обсебена, още преди да взема книгата в ръце. Историята на писателя беше достатъчна причина за това! Бивш редактор в издателство излиза със страхотен трилър. FOX закупуват правата за филм, още преди романът да е публикуван. Споменах ли, че книгата е дебют? Уникален разказвач е... Continue Reading →

„Обикновено хората, затворени в багажник, умираха…“

"Неусетно съм заспала дълбоко. Събуди ме леко боцване в ръката, обърнах се, все още усмихната, все едно не бяха направили опит да ме залеят с киселина съвсем скоро. Мярнах сянка от лице. После всичко се превърна в гъста, миризлива, хлъзгава тъмнина. Миришеше. Миришеше на животински изпражнения, а после резливата воня се смеси с уханието на... Continue Reading →

"Винаги съм имал чувството, че е опасно да си приятел с писател… накрая може да се окаже, че си му разказал всичките си книги", Норман Мейлър

„Не е ли по-добре плячката да е по-голяма?“

"Гризни ме тук и тук, и тук… Ха, здрасти! Взех си, значи, твойта готварска книга. Интересна идея е да включиш и стратегията на лова при рецептите. Признавам, малко ме учуди, но аз не съм човек, който се отказва лесно. Особено ми допадна "модерната" ловна тактика. Направих си профили в няколко сайта, че да не чакам... Continue Reading →

Емил Йотовски: Обожавам мисловния експеримент

Има няколко вида разказвачи. Такива, които само така се наричат и с писането си не могат да те ангажират с нищо – нито имат какво толкова да кажат, нито могат да заложат на индивидуален стил. Други, които претендират за оригиналност, но след прочита на произведенията им оставаш повече замислен теб ли правят на невеж или... Continue Reading →

„Няма дъно…“

"Тя си спомня, детството й е върволица от точки, от детски наслади и болки. Детството е невидима проекция в огледалото за обратно виждане. Никакво сътресение, никаква по-голяма от обичайната болка, а и за нея винаги е имало някой, който да се погрижи. Закуската с диня, мекото бяло сирене. Бариерата на пътя в края на резиденцията,... Continue Reading →

"Един от недостатъците на виното е, че кара човек да бърка думите с мисли", Самюъл Джонсън

„От трапеза на трапеза“

"Дали я предизвиквах с пипкавата си суетня около масата? – Никога не умееш да подредиш приоритетите си! – натякваше ми тя. В такива случаи. А ме уверяваше, че нарочно го правя. Сега обаче гласът ѝ отекваше само в мене. Но – на всяка крачка. Неизбежно чувах нейните наставления още от заранта, когато подхванах паяжасалите вече... Continue Reading →

Диана Петрова: Не вярвам в стриктното подчинение на определен жанр

Очаквах новия роман на Диана с огромно нетърпение. Ами така е, като ми е пусната муха. Един сюжет, който ме бе заинтригувал преди половин година (имам си приказка с "мой човек" в издателството), един талант, който познавах от романите и сборниците й с приказки до тук (а те не са малко, никак не са малко),... Continue Reading →

„Повече пот в упражнението, по-малко кръв в схватката“

"Кръчмата носеше простичкото име Сага и представляваше широка пещера, вкопана в самата твърд на хълма. Укрепеният с дървени греди таван беше опушен от дима на факлите, а – изпръскани с повръщано, мазнина и вино – стените без съмнение можеха да разкажат безброй истории за героични пиянства. Рент се отбиваше тук понякога и знаеше, че макар... Continue Reading →

"Не мога да седна да пиша, ако не съм измислил последното изречение", Джоузеф Хелър

„Бях между два звяра с отделни територии и обща кръв…“

"– Дори не знам името на майка ти – сепнах се внезапно точно преди да пристигнем. – Евдокия – усмихна се Самуил. – Идва от гръцки и значи „добра воля“, но това няма нищо общо с характера ѝ. Спряхме пред красива порта в Бояна, която веднага се отвори пред нас. Един едър бодигард кимна и... Continue Reading →

Георги Караславов: "Но от всички дреболии в писателската работа най-трудно се овладява репликата. Репликата е пробният камък на умението на писателя да разказва, за неговото майсторство. Репликата разкрива непосредствено, направо мислите и чувствата, настроенията и намеренията на героя, неговото минало и настояще. Репликата е основният градивен елемент на драматическото произведение – най-трудният литературен род. Репликата... Continue Reading →

Димитър Цолов: Никога не знам къде ще ме отведе една история

Много земен и забавен човек е Митко Цолов. Обичам автори, които с удоволствие не само пишат, но и разговарят. И които с желание разказват за изкуството си, защото смятат, че на своите читатели и млади пишещи събратя го дължат. А още повече обичам автори, които съумяват да ме ангажират с това, което пишат – да... Continue Reading →

„Като прострелян. Донякъде.“

"В лунатизма на будната си сънност първо разбрах, че гледах, но нищо не виждах. По-противното беше, че последва и бясното думкане в ушите. Напънах торс да го извърна след главата си, защото вратът ми вече беше усукан към мрака зад мене. Тежко глъхнеше, когато моето сърце пропуснеше удар, а сетне ми върнеше два и дори... Continue Reading →

"Най-добрият режим е да станеш рано, да подразниш сам себе си в огледалото в банята и после да си представиш, че цепиш дърва", Лорънс Дърел

„Няма да ти кажа числата от тотото. Ще ги надраскам с пирон. На бара ти!“

"Луда работа Лу стоеше зад бара и се чудеше как може да направи така, че купчината чаши пред него да се измие от само себе си. Не беше редно човек с неговите бармански умения да пилее силите си в миене. Нали затова съществуваше научно-техническият прогрес! – разсъждаваше Лу. Въпреки странния час един клиент дотича и... Continue Reading →

„На моменти ми се струваше, че забравям името й…“

"Завръщането Още в самолета се почувствах като у дома си. Оставих Диана да хрупа сандвичи, да пие кофти портокалов сок и да се блещи в стюардесите с червени костюми. Вдишвах бавно от кислорода, който се предлагаше от самолетната инсталация. Носът ми се прочисти и ми се приспа, но не защото наистина ми се спеше, а... Continue Reading →

8 Начина за изграждане на по-добри герои

Автор: Елизабет Симс   Първият роман, който написах на 20-и-няколко години, още не е публикуван и така ще си остане.  Беше разказ за четирима пораснали тийнейджъри и имаше много недостатъци: посредствена фабула, почти никакво действие, лишена от въображение обстановка, обсъждане на банални теми (въпреки че, бих казала, диалогът не беше лош). Сега, след като вече... Continue Reading →

„Колко време е нужно на човек да пропилее злато, което би могло да му стигне за цял живот?“

"Колко време е нужно на човек да пропилее злато, което би могло да му стигне за цял живот? Рент Чистника не само си зададе този въпрос, но откри и отговора му по единствения възможен начин. Пропиля златото за няколко месеца. Трийсет и пет хиляди империона текоха като реки от вино из таверни и бардаци, потъваха в... Continue Reading →

"Добрият стил трябва на първо място да е ясен. Не трябва да се подценява и надценява възвишеността на сюжета. Той трябва да е подходящ", Аристотел

„Щеше да е друго, само да я бях видял на прозореца…“

"Фуджи Директорката я знаех още от малка. Спомням си, когато майка й – Кюстендилката, дойде снаха в комшиите. Беше страхотна красавица. Цялото градче лудна. Некой ще изгори, ма да видим кой! – мърмореше баба и хвърляше любопитни погледи към двора на онези. Трябва да съм бил на шест години и помня, че тя направо ме... Continue Reading →

„Точно в този момент това, че разбиваме банка, ми изглежда нормално и правилно…“

"Жорди се навежда, взема един чук и го стиска здраво в ръката си. Сузане кимва едва забележимо с глава и представя плана. Днес е обиколила централните части на града и е намерила място, подходящо за атака. Мястото е кръстовището на улиците Rogent и Mallorca. Там има неголям площад и три банки, разположени една до друга... Continue Reading →

Елин Пелин: "Героите трябва да си ги приспособява човек към сюжета. Те са му потребни, за да си оправдае сюжета. Героите може да имат и действителни черти. В моите работи всички имат действителни черти, защото са хора от живота. Не съм искал да описвам фантастични същества. Аз описвам хора, които зная, но ги типизирам малко,... Continue Reading →

Светлозар Стоянов: Без конфликт разказът е невъзможен

Авторите на разкази са изумителни творци. Напомнят ми за фотографи и художници. Вдъхновяват се от малките неща, вадят ги от тривиалната среда като ги открояват с подходяща светлина, за да ги видят и онези, за които само скоростта, същественото и материалното са от значение в живота. В кратка форма, за да бъдат чути. С точни... Continue Reading →

"Първата ни грижа – на писателите – трябва да бъде какво ще кажем, а ако съумеем и да го кажем и по своему, това вече е съвсем добре", Ивайло Петров

„Все пак днес щяха да ме дават по телевизията“

"Един обикновен ден Както всяка скапана сутрин, часовникът опищя света точно в шест. Устоях на желанието да строша мъчителя, станах и го изключих. Затътрузих се към банята, за да се приведа в ред. Все пак днес щяха да ме дават по телевизията. Един душ. Така… Я да се видим в огледалото. По дяволите , пак... Continue Reading →

"Винаги съм искал да напиша роман, който да завършва с думата майонеза", Ричард Бротигън

„Никой не се впечатлява от почивен ден. Никой не го е искал…“

"Grave Britain Пристигаме на гарата в Абъристуит (Уелс) към 11:30 вечерта. Началото на март е, годината – 2004-а. Сърцата ни направо преливат от щастие. Тук се печелят лесни и бързи пари. Ще работим в супер модерна фабрика за консерви от пилешко месо. Ще живеем в луксозни британски къщички с джакузи и бърз интернет. Два милиона... Continue Reading →

„Ако привлечеш нечий поглед, не поглеждай веднага встрани…“

"Лев погледна през прозореца и изчака пътниците да слязат. Гарите се наблюдаваха от униформени или цивилни агенти. Всички главни транспортни възли се смятаха за уязвими от гледна точка на проникването на вражески шпиони. По пътищата имаше контролно-пропускателни пунктове с въоръжена охрана. Пристанищата бяха под непрекъснато наблюдение. А контролът никъде не бе така засилен, както в... Continue Reading →

Create a website or blog at WordPress.com

Up ↑