„Обичаш ли чуждестранни филми?“

"Клиф ме разпитва за вечерята при Вероника по начин, който ми показва, че мама вече е обсъдила въпроса с него – вероятно в опит да ме накара да нося ризите от "Гап". За разлика от мен, тя толкова ги харесва. Веднага щом сядам в кафявото кресло, Клиф повдига въпроса, пощипвайки брадичката си, както винаги, когато... Continue Reading →

Advertisements

„В моята кифла все липсваше мармаладът…“

"Карък На белия свят се появих недоносен и, доколкото си спомням, докторът хвърли монета, за да реши дали ще ме бъде. Ези – да, тура – не. От радиото се носеше протяжен вопъл: "…искам да съм негър в щата Алабама…", което ме наведе на мисълта, че съм сгрешил мястото. Ако зависеше от мен, щях да... Continue Reading →

„Може просто да се оженим…“

"Лара имаше един стар навик – в началото на всеки нов ден си представяше как се среща със своето утрешно Аз и двете си говорят. Днешната й версия питаше как е минал денят, какво е станало, как се е справила с предизвикателствата. Утрешната Лара отговаряше – същото се повтаряше вечер, когато Лара – вече от... Continue Reading →

„между отчаянието, гнева и любопитството…“

"Станимир отвори вратата, метна якето си на закачалката и погледна с копнеж голямото легло, постлано с мек бял чаршаф. През открехнатия прозорец се виждаха покритите със сочни зелени листа клони на градинския бряст, потрепващи от свежия пролетен вятър. Гласът на Маргарита продължаваше да се носи откъм двора – ту изригваше настървен и заплашителен, ту се... Continue Reading →

Писането на роман в партньорство

Или какво да договорим предварително. Писането е изключително личен процес. Застанали сами пред екрана на компютъра работим върху сюжет, изграждането на герои, борим се със собствените си съмнения, отдаденост и жар. И затова не е никак чудно, че понякога идеята да споделим изолацията си с друг е толкова примамлива. Въпреки че писането на роман в... Continue Reading →

„Днес имам нужда от ушите ви повече от всякога…“

"И ето денят дойде. Тази сутрин. Този час. Мъглата. Момчето и Момичето пристъпват напред и Малори застава на колене пред тях. Проверява превръзките на очите им. Завързани са надлежно. В този момент, докато мести поглед от едното личице към другото, тя осъзнава съвсем ясно, че пътуването най-после е започнало. – Чуйте ме – стиска ги... Continue Reading →

„Джейсън и Джес са съвършена двойка…“

"8 юли 2013, понеделник Сутрин Какво облекчение да се кача отново във влака в 8:04. И не защото нямам търпение да стигна до Лондон и да започна седмицата, всъщност изобщо не искам да ходя до Лондон. Просто ми доставя удоволствие да се облегна на меката велурена седалка, нищо че е изтърбушена, да усетя топлината на... Continue Reading →

„Ако не ти харесва, прав ти път, Раневска!“

"Маша Маша се събуди няколко минути преди будилника и известно време лежа с отворени очи, загледана в насрещната стена. На стената, покрита с любимия турски килим на баща ѝ, бе застинал квадрат слънчева светлина, от което цветът на половината килим изглеждаше по-ярък и пламенеещ, а другата му половина си оставаше в наситено тъмночервено с черен... Continue Reading →

Дженифър Лам: Проучването за Наталия често заприличваше на детективска работа

От такива книги в Холивуд правят страхотни филми. Сюжети в книги като тази обикновено се базират на художествена измислица. Но такъв живот е като взет от завладяващ филм или велика литература! Животът на Александър Пушкин и Наталия Гончарова – живот като литература. Роман от първо лице. Но не това на руския гений, а на една... Continue Reading →

„– Какво сме сега, мамо?“

"Вече ти казах какво се случи, когато се събудих – бях затисната под корпуса на огромен кораб, потънал на океанското дъно. Казах ти, че се изплъзнах от развалината, която представляваше тялото ми, и заплувах в мастиленочерния океан, нагоре към дневната светлина. Че видях телесната си обвивка в болничното легло. Че изпитах страх и в същия... Continue Reading →

"Бездарен не е този, който не умее да пише повести, а онзи, който пише, но не умее да скрие това", Антон Чехов

„В къщата имаше човек…“

"Мия Крюгер се стресна в съня си и седна в леглото. В къщата имаше човек. Недоумяваше как се е оказала на втория етаж, не си спомняше да си е лягала и да се е събличала, но това сега беше без значение. В къщата имаше човек. Чу шумове долу в кухнята. Съборени шишета от шкафа. Измъкна... Continue Reading →

„О, значи това е пациентът?“

"Когато пежото сви на паркинга пред "Медиспирит", Ани Малинова вече беше пристигнала. Г-н Иванов се огледа за фрилендера, но историчката демонстративно се чукна по часовника: – Подраняваме с десет минути. – Никога не съм давал кръв от вена като голям човек – сподели Камен, когато застанаха на завет под козирката на входа на клиниката. –... Continue Reading →

Явор Цанев: Ако писането не ви носи радост, то едва ли ще ви донесе нещо друго

Ако стилът на писане на Явор Цанев все още не е сред фаворитите ви, значи малко фантастика и хорър разкази сте чели. А ако не сте го срещали сред жанровата БГ литература, значи не сте чели почти нищо от родните четива. Защото онзи, който е попадал някога на нещо, писано от него, помни. И най-активно търси... Continue Reading →

„Някои ме наричат ‘космически вехтошар’…“

"Неподвластен на времето (откъс) Някои ме наричат "космически вехтошар", но преди да се присмеете, добре си помислете колко са хората, които могат да си позволят складове като моите – на собствени астероиди с чудесни орбити, малка флотилия совалки и товарни танкери за събиране на "излишъците" и останките, силен интерес към дейността ми от страна на... Continue Reading →

"Красивите жени се тълпят край всички, само не и край писателите. Понякога някои некрасиви и интелигентни жени се тълпят край авторите", Уилям Сароян

„Нещата тук са различни…“

"Не беше малко, но не бе и голямо; около половината от първото езеро и две трети от второто. Край брега имаше по-малко дървета и ясно се виждаха къде планините се плъзгат във водата. Гребяха към тях. Непосещавано. Думата като че ли плуваше във водата, скочи и се намести в главата на Амелия. – Гладна ли... Continue Reading →

Елин Пелин: "Работата в разказа е, според мен, да му знаеш края, да знаеш как трябва да свършиш, пътникът, ако не знае къде отива, ще излезе на друго място. Трябва точно да знае. И е по-хубаво да знаеш края, отколкото началото. Началото все ще го налучкаш. Краят трябва да те ръководи винаги, защото в края ти... Continue Reading →

Христо Буковски: Не се бойте да бъдете себе си

"Изключително силна, но много тежка" – с точно тези думи ми препоръчаха от издателство Изток-Запад книгата "Хванеш ли самовила" на Христо Буковски. Замислих се и осъзнах, че всъщност никога не ме е било страх от тежки книги, а силните четива ги предпочитам пред онези, които само мога да похваля с думи като "много вълнуващо" и... Continue Reading →

Из разказа „Негово светейшество“ от сборника „Жената на писателя“

"– Ето ме. Помниш ли ме? Той гледа жената и тя го гледа. Мълчи. Негово Светейшество чува някаква позната песен от заведението наблизо. Разпознава ли песента? Не би могло да я е чувал друг път, това е танцова музика. Или по-точно рокмузика. На Негово Светейшество не му достига компетентност, за да определи песента като балада.... Continue Reading →

"Никога не пиша през деня. Това е все едно да тичаш из мола със свалени дрехи. Всеки може да те види. През нощта… тогава всичко е в ръцете ти… това е магия" Чарлз Буковски

„Бог да потърси алиби“

"Опитах, Бога ми, с нещо пак да отвлека поне за малко своето внимание, но то неизменно зацепва в ужасния спомен от онова априлско утро на 2010-а, когато ми позвъниха от болницата, че открили Вила в несвяс. Едва беше развиделяло. Още бях в парка с кучето. На бегом го завлякох вкъщи.     Когато отидох в „Токуда”, едва... Continue Reading →

Георги Караславов: "Какъвто и майстор да си, за да направиш дори една барака, трябва да подготвиш съответния материал. Но ако за една барака трябва да се подготви нужното количество материал, нима е по-малко необходимо за едно художествено произведение да се подготви, да се набере, да се струпа нужното количество жизнен материал? За написването на истинско,... Continue Reading →

Георги Тенев: Текстовете ми имат пряка връзка с пулса на живота

Георги Тенев е роден през 1969 година в София. Завършва НГДЕК "Константин-Кирил Философ" и Софийския университет "Св. Климент Охридски", а през 1994 г. е един от абсолвентите в експерименталния клас на Маргарита Младенова и Иван Добчев в НАТФИЗ. Избран е за Хердеров стипендиант от българския носител на Хердеровата награда Константин Илиев и продължава следването си... Continue Reading →

„Ако ще лъжеш, опирай се на познати неща…“

"– Я, в квартала е долетяло ново пиленце! – ухили се жената, заела предизвикателна поза край една от съборетините. Беше продавачка на любов – на свободна практика, както личеше от плочицата с изобразена върху нея разкъсана верига, сгушила се в цепката на увисналия й бюст. Материалът на изработката – мед, позеленяла от времето – обозначаваше... Continue Reading →

"Писател е онзи, за когото писането е по-трудно, отколкото да другите хора", Томас Ман

„Тук самата аз се превърнах в атракция на белокожото великолепие…“

"Започнах с Червения плаж в Североизточен Китай. Беше към края на лятото и началото на септември, когато пристигнах в провинция Лиаонинг и щом захвърлих нещата си в малката къща, където отседнах, тръгнах към нашумялата забележителност. Красивата местност се намираше на около четирийсет километра югозападно от центъра на град Панджин. Мястото беше облагородено и снабдено с... Continue Reading →

Защо и колко да редактираме?

Привършили сте с първия вариант на ръкописа си. Вече сте убеден, че историята е станала страхотна, многопластова, героите са триизмерни, сложни, ритъмът ви е "убиец", а структурата ви е уникална, имате завладяващо начало, емоционална кулминация и силен финал. И знаете много добре, че онова, което ви чака, не е по-лесно от това да извадите историята... Continue Reading →

„Любов, камъчета, пропилян живот…“

"Стара дървена кутия Рудолф бързаше. Упорито газеше снега до къщата на Херман. Беше валяло преди два дни и сега под краката му хрупаше ледената кора. Стъпваше внимателно, но колкото и да внимаваше, краката му потъваха до средата на прасците. Рудолф беше с плитки обувки. Ледените късове влизаха в обувките му и мокреха чорапите му. Не... Continue Reading →

"Художествената литература не се заражда в утробата. Умът няма достъп до нея, докато не настъпи времето за редактиране", Исабел Алиенде

„Искам да кажа, че не бях като сред равни…“

Из "Целунат от Бога" 1 "Сигурно ще ми се присмеете, но ще повторя – не знам дали има Бог, обаче има хора, които са целунати от него. Да, точно така. Ето, виждате ли? Този белег ми е от неговата целувка. Смейте се, смейте се… и белите ми коси са от него, говоря ви за белега... Continue Reading →

Елена Павлова: Непременно си намерете добър редактор!

Отговорните родители гледат да отделят време за "проверка" на литературата, която е предназначена за децата им и влиза по един или друг повод в дома им. Дали фабулата ще е атрактивна, даже не е най-същественото – какви са повдигнатите теми, какъв пример за подрастващите биха били образите в тях и с какъв език борави авторът... Continue Reading →

„Кражбата от съученик е много сериозно нещо…“

"На козирката над входа на училището се бяха наредили цяло ято гълъби и наблюдаваха една котка. Котката на свой ред наблюдаваше охранителя, Стойчо Кюфтето, който пък закусваше джоб с кюфте. – Късно идвате днеска, господин Иванов – преглътна си хапката той. – Бях на зъболекар – обясни учителят. – Пък и чак от един часа... Continue Reading →

„богатите също плачат“

"Демаркационната линия, разделила живота ни на "преди" и "след", бе положена от бодрия глас на водещия в някакво сутрешно радиопредаване. "Радио Дарик – Благоевград. Прекъсваме горещия реге хит на Оми с новината за тежка катастрофа на пътя Предел-Симитли. Лек автомобил "Киа" е излетял в дерето, съобщи БГНЕС. Инцидентът е станал около 10:20 часа, на два... Continue Reading →

"Писателят не трябва да мисли за критиката, така както войникът не бива да мисли за болницата", Стендал

„Морето е гробница голяма и знае много тайни…“

"Лунна пътека Ударите на чука отекват. Могат да ти спукат тъпанчетата. Ритъмът е настойчив като африкански барабан. Забелязвам боцмана да гледа към хоризонта на запад и му се заканвам с пръст. Работи, човече, времето изтича!   Ако оцелея да го разказвам на внуците си, сигурно ще ги баламосвам, че съм подушил нещо гнило още като... Continue Reading →

Елин Пелин: "Не всякога е доволен авторът от постигнатото нещо. Така и аз не съм доволен често пъти от постигнатото. Но както когато човек работи известно нещо и го свърши, вече му е не по силите да се връща наново към него, така е и с писателя. Често пъти, когато е доста задоволително, може да... Continue Reading →

Ей Джей Фин: Просто исках да напиша трилър с емоционален и психологически оттенък

Бях разучила сюжета, бях чела интервюта с автора, бях заинтригувана и обсебена, още преди да взема книгата в ръце. Историята на писателя беше достатъчна причина за това! Бивш редактор в издателство излиза със страхотен трилър. FOX закупуват правата за филм, още преди романът да е публикуван. Споменах ли, че книгата е дебют? Уникален разказвач е... Continue Reading →

Create a website or blog at WordPress.com

Up ↑