Из романа "Влахос" на Елена Щерева и Николай Янков, издателство Жанет 45. "Тези първи месеци бяха и трудни, и прекрасни. Мисълта за Агора беше способна да ме изтръгне на мига от всякакви лепкавини и зловония, с които ме обграждаше светът наоколо – работата, разочарованията, съседите, смъртта на поредната метъл звезда… Вечер бързах да си легна,... Continue Reading →

Из сборника със свръхкратки истории "Всичките наши тела" на Георги Господинов, издателство Жанет 45. "СУЕТА И ЗАБРАВА Седи си в кафенето на ъгъла, зачел се е, вдига глава и вижда една жена, стои до масата и му се усмихва. Позната му е отнякъде, но не се сеща нито име, нито нищо. Може би го е... Continue Reading →

Валентина Мизийска Книгата е четвъртата от серията за разследванията на инспектор Юна Лина, но можете да я прочетете и като самостоятелен роман, както и всяка от останалите от поредицата. Въпреки обсебването ми от водещия образ още с първата им книга и прекрасните ми впечатления от авторите до тук, намирам "Пясъчния човек" за безапелационен връх в... Continue Reading →

Имах една съученичка от гимназията – много лъчезарно момиче със страшно богато въображение. Един ден ми разказваше съня си, ей така – надълго и нашироко, с цветове, с детайли, с коментари. И до днес си спомням как завърши разказа й: "Качихме се в кабриолета и, представи си, само надписи на филма липсваха". От съня на... Continue Reading →

Из романа "Дарът" на Невена Митрополитска, издателство Жанет 45. "Всичко започна от един въпрос. На осемнайсети октомври седемдесет и осма, точно три месеца преди Неда да навърши седем години, дядо ѝ, както седеше на люлеещия се стол пред телевизора и поглаждаше олющения му подлакътник, я попита какъв подарък иска за рождения си ден. Това не... Continue Reading →

Из романа "Пациент 488" на Никола Бьогле, издателство Ентусиаст. Превод – Силвия Колева. "– Събуди ли се? – попита Сара. – Не, госпожо инспектор. Поддържат го в изкуствена кома. – Каква е прогнозата им? – Видът им говори, че нещата не са добре… Сара изруга мислено, но по лицето й не пролича никакво вълнение. Направи... Continue Reading →

Из разказа "Централните новини" от сборника "Разкази за родината" на Дмитрий Глуховски, издателство Сиела. "ЦЕНТРАЛНИТЕ НОВИНИ Искам да съм роб на галера, помисли си Саша. Прозорците на тресящата се "деветка" се бяха запотили от киселия заради снощния махмурлук дъх на телевизионния оператор и звукооператора. Ако стъклото се забършеше с ръкав, през него щеше да се... Continue Reading →

Из сборника с разкази "Кръв от къртица" на Здравка Евтимова, издателство Жанет 45. "ВЪЗБУДАТА ОТ СНОЩИ Юп беше решил докрай да се отпусне. Миналата вечер също бе прекарал с блондинка, като дори не си даде труд да запомни името й. Тя му беше казала, че е умирала седем пъти, Юп се бе престорил, че й... Continue Reading →

Из романа "Пясъчния човек" на Ларш Кеплер, издателство Ентусиаст. "Свикана е спешна среща в изключително тесен кръг. Преди не повече от два часа Сага се е обадила на шефа си, за да му съобщи, че е размислила и че приема задачата. И сега Карлос Елиасон, Вернер Санден, Натан Полок и Юна Лина са се събрали... Continue Reading →

Деля хубавите книги на два основни типа. Първите са четива, които се прелистват гладно заради неповторимите истории, пулсацията в стила, изненадващите им обрати и финал. Такива книги ги четат и най-заклетите читатели, и хора, срещащи се с книга единствено по време на годишен отпуск. Книги, подходящи за пътуване, изчакване, убиване на време, викане на сън…... Continue Reading →

Из романа "Да се възползвам всякак от теб" на Сара Ратаро, издателство Ентусиаст. "Онази нощ, 4.00 часът – Госпожо, елате с мен, имаме много време. Доктор Лонгани ме хвана за лакътя и правейки знак да го последвам, наклони глава наляво. Начинът, по който бях облечена, обувките, разрошената коса оставяха у всеки, който ме погледнеше, впечатлението... Continue Reading →

Из романа "Секретният доклад " на Том Роб Смит, издателство Лъчезар Минчев. "ЗАПАДНАТА ЧАСТ НА ТИХИЯ ОКЕАН ТЕРИТОРИАЛНИ ВОДИ НА СССР ОХОТСКО МОРЕ ЗАТВОРНИЧЕСКИ КОРАБ "СТАРИЯ БОЛШЕВИК"   7 април 1956 г. Застанал на палубата, офицерът Генрих Дувакин захапа със зъби грубите си ръкавици, за да ги свали. Пръстите му бяха премръзнали и едва се... Continue Reading →

Откъс от разказа "Студено" от сборника "Юлски разкази" на Здравка Евтимова, издателство Жанет 45. "СТУДЕНО Беше й студено по всяко време. Вярваше, че трябва да носи най-малко по пет слоя дрехи, и се движеше като етажерка за облекла; сигурно цялата си заплата хвърляше за нови и нови дрипи, в които потъваше като камък в кална... Continue Reading →

Из романа "Малкият бог на земетръса" от Петър Денчев, издателство Жанет 45. "Една вечер бяхме поканили на вечеря нейните колеги – Милена, Кристиан, Лили и Мариан. Те сякаш бяха дошли да докажат на добра воля теорията ми, че глупостта се разпространява без оглед на пол и възраст, на външен вид и чувствителност. Още повече когато... Continue Reading →

Из сборника с разкази "Куци ангели" на Владо Трифонов, издателство Жанет 45. "ДОПИСВАНЕ НА ФИЛМ Остана в салона сам. Не му се ставаше от стола. Не искаше да свършва по този начин тази история. В живота може и да става така – не го интересуваше; това не беше неговият филм. Добре, хайде да видим какво... Continue Reading →

Из разказа "На изток от Запада" от сборника "На изток от Запада" на Мирослав Панков, издателство Сиела. "Трийсет години. И всички любими хора. Това загубих, преди да стигна в Белград. Сега тъпча пред квартирата на братовчедка ми с цветя в едната ръка и шоколадче в другата. Репетирам въпросчето, което имам да я питам. Преди малко... Continue Reading →

Из романа "Германия, мръсна приказка" на Виктор Пасков, издателство Сиела. "Когато баща ми се появи в ГЕСТЕХАУС, парите ми бяха на привършване. Аз се простих с илюзиите за обратния билет. Стана ми ясно, че никой няма да финансира връщането ми. Най-малко – той. Схванах, че ако наистина искам да се върна, ще трябва да си... Continue Reading →

Из романа "Докато дишам" на Георги Томов и Дейна Бренченс, издателство Сиела. "Там, където Васил бе израснал, лични празници се отбелязваха два пъти годишно. На дванайсет години той за първи път разбра, че всеки човек има собствен рожден ден. А точната дата на своя научи в деня, в който навърши осемнайсет. Тогава директорката, която много... Continue Reading →

Из романа "Съпругата" на Мег Уолицър, издателство Колибри. "Светът, в който прекарвах дните си, сега беше тайнствен за Джо. Той също така беше благодарен, че не му се налага да е там, но все пак си пожелаваше да може да нахлуе в него, да ме наблюдава, докато седя в бокса си и отговарям по телефона... Continue Reading →

Из романа "Зелените очи на вятъра" на Здравка Евтимова, издателство Жанет 45. "Макар че е тлъста, майката на Шушомир пее много хубаво. Като ме види на улицата с метлата и шишето под мишница, все ми дава по нещичко – круша, дюля, вчера, например, мушна в джобчето ми морена. Нито дума не рече, затова си помислих:... Continue Reading →

Из сборника с разкази "И всичко стана луна" на Георги Господинов, издателство Жанет 45. "ДЪЩЕРЯ Във влака влезе мъж на средна възраст, който носеше на ръце, както се носи дете, голяма парцалена кукла, облечена в детско яке. – Прощавайте, две свободни места? Останалите пътници в купето се спогледаха и не отвърнаха. – Заповядайте – казах,... Continue Reading →

Из романа "Убийството на художника" на Луиз Пени, издателство Софтпрес. "Главен инспектор Арман Гамаш получи телефонното обаждане на излизане от монреалския си апартамент в неделята преди Деня на благодарността. Съпругата му Рен-Мари вече беше в колата, а ако не му се бе наложило внезапно да посети тоалетната, двамата вече щяха да пътуват за кръщенето на... Continue Reading →

Из романа "Дарът" на Невена Митрополитска, издателство Жанет 45. "– Доживях най-после да те видя, сине! – майка му изпружи шия и окръгли устни за целувка. Филип се наклони към нея, но яркочервеното ѝ червило, което като нищо щеше да разкраси и собствената му буза, го разколеба; отдръпна се, тупна я по рамото и се... Continue Reading →

Из романа "Извън редовете. Романът на Яна Язова" на Боряна Дукова, издателство Ентусиаст. "Когато пристигнах в болницата след дългата и особено поетична нощ, намерих бащата на хазяйката в тежко състояние. Имаше болно сърце, затова извиках кардиолога за консултация. Не успяхме да го спасим. Почина същия следобед. На следващия ден се явих на работа с черния... Continue Reading →

Из романа "Балканска рапсодия" на Мария Касимова-Моасе, издателство Колибри: "Отидохме. Не помня как сме стигнали, само помня как виждам дълга, безкрайна ограда от железни пръти и разстояние колкото една педя между тях. Голяма врата, желязна. Един мъж ни чака пред вратата. Добре облечен, с престилка и отдолу костюм в кафяво, и много хубави обувки, неизносени,... Continue Reading →

Из сборника с разкази "Всичките дни" на Георги Томов, издателство Сиела. "Онези обувки Виж сега, моето момиче, знам ги аз всичките вицове за свекърви, да не мислиш! Но ще ти кажа и друго – не е лесно да си свекърва. Моята не можех да я дишам. Защо? – ще ме попиташ. Защото не я разбирах,... Continue Reading →

Как се пише книга от двама автори? Въпросът, който абсолютно винаги се питам, когато видя на корица повече от едно име, води след себе си още поне дузина, свързани с процеса на планирането, писането, редактирането, работата с редактор… Затова, когато двама автори отново стигнат до консенсус, че "ще отговарят за постъпките си" в тандем пред... Continue Reading →

Из романа "Другите светове на Алби Брайт" на Кристофър Едж, издателство Софтпрес. "– Търсиш книга за какво? Госпожа Форест ме поглежда над очилата, а печатът на библиотеката застива над купчина книжки "Страховитото в историята". – Квантова физика, госпожо. За научния ми проект. Госпожа Форест не обича да се определя като "библиотекарка". Казва, че е книжен... Continue Reading →

Из романа "Физика на тъгата" на Георги Господинов, издателство Жанет 45. "Тъгата прави костите чупливи Отидох във Финландия най-вече заради баща ми. Ползвах любезната покана за един литературен фестивал. Бях близък с тази страна от дете, без да съм бил там. Баща ми беше ходил там по случайност, първата му и май единствена чужбина тогава.... Continue Reading →

Из романа "Изкупление" на Иън Макюън, издателство Колибри. "Седя така почти половин час в замая и накрая съвсем капнала, но все още далече от съня, върза косата си назад както винаги, легна и отвори писмото.   Уважаема госпожице Талис, Благодарим Ви, че ни изпратихте "Двама при фонтана" и Ви молим да приемете нашите извинения за... Continue Reading →

Из документалния роман "Архивът на Стиг Ларшон" на Ян Стокласа, издателство Сиела. "ЯКОБ И ЛИДА „Ландветер“* и Хедестад, юли 2017 г. Лида излезе от терминала. Още преди да стигне до мен, вече беше успяла да запали цигара. – Просто трябва да разредя малко свежия въздух – каза тя на английски, докато вървяхме към волвото ми,... Continue Reading →

Из "Дневникът на една писателка", Вирджиния Улф, издателство Ентусиаст. Превод – Мариана Неделчева. "Петък, 5 декември Пак голяма пауза, но мисля, че дневникът твърдо върви по пътя си, макар и бавно. Давам си сметка, че не съм отворила гръцка книга, откакто сме се върнали; почти нищо друго не съм чела освен книгите, които рецензирам, а... Continue Reading →

Ако обичаш да фантазираш и да си измисляш истории, вземи химикалка, отгърни страницата и започвай да пишеш. В тази книга оживяват великани и се будят омагьосани принцеси, разбиват се кораби, детективи търсят улики, а индианци потеглят на бой. Твои помощници в това приключение ще бъдат съветите на автора, насочващите въпроси, увлекателните задачи, а веселите картинки... Continue Reading →

Из романа "Здрач" на Дмитрий Глуховски, издателство Сиела. "Аз се откъснах от листовете и сложих един молив в непрекъснато готовия да се затвори речник. В черното огледало на прозоречното стъкло се отразяваше лицето ми: рошава коса (като се стараех да подбера точната дума, аз всеки път прокарвах пръсти през нея), мек и доста безформен нос,... Continue Reading →

Из романа "Секретният доклад " на Том Роб Смит, издателство Лъчезар Минчев. "Лев отиде при тялото и внимателно огледа ръцете. По тях нямаше порязвания и драскотини – никакви следи от самоотбрана. Лев коленичи и се наведе над врата на жертвата. Главата едва се държеше и кожата не беше засегната само откъм тила, там където се... Continue Reading →