Из романа "Тишина" на Розамънд Лъптън, издателство Ентусиаст. Превод – Мария Чайлд. "Мама ме накара да си сложа всичките полярни дрехи. Тя се облича, докато кара, и аз й помагам. Слагам си маската за лице и предпазните очила, но мама отлага да си сложи своите, защото няма да може да вижда добре, докато шофира. Камионът... Continue Reading →

Из романа "Извън редовете. Романът на Яна Язова" на Боряна Дукова, издателство Ентусиаст. "Първото издателство сега у нас по тиражи е "Народна култура". Българските писатели доста печатат там. Спомняш си сигурно скандала с "Тютюн" на Димитър Димов, Акселчо. Тъкмо те го издадоха. Напоследък пускат и много преводна литература, съветска най-вече, но и западната пробива. За... Continue Reading →

Из романа "Сливовиц" на Катерина Хапсали, издателство Колибри. "Барон Ямадзава примигва приятелски срещу мен, докато му разказвам за последните дни, потраквайки лекичко по клавиатурата му. "Слава богу, че си тук при мен, стари приятелю – надали пред друга машинка мога да се изповядам така. То си трябва време, за да се отпуснеш пред някого…" Ако... Continue Reading →

Из романа "Една и съща нощ" на Христо Карастоянов, издателство Жанет 45. "{13 февруари 2013, сряда} Обявата за новото списание разпратили малко срещу новата двайсет и четвърта година. Била много впечатляваща работа: великолепна луксозна хартия голям формат, красив акцидентен шрифт – и немислим дотогава тираж. Скоро след това поетът оставил внушително капаро в придворната печатница,... Continue Reading →

Из романа "Една съвсем различна история" на Хокан Несер, издателство Емас. "Цялото глупаво начинание представляваше, разбира се, позорно слабоумие. Изглежда, причините за него се криеха не в нечия пряка инициатива, а в общо прието уважение, в случая обаче насочено не към когото трябва. Неколцина сънародници се срещат на съботен пазар в малко бретанско градче. Навярно... Continue Reading →

Из "Естествен роман" на Георги Господинов, издателство Жанет 45. "Бременна съм Sub rosa dictum. Бременна съм, каза жена ми в онази вечер. Нищо повече. Киното и литературата предлагат два варианта за реагиране в такива случаи: а) Мъжът е изненадан, но щастлив. Гледа глуповато, отива при нея и я обгръща с ръце. Внимателно, да не нарани... Continue Reading →

На 28 февруари 1986 година шведският министър-председател Улоф Палме е застрелян в центъра на Стокхолм, докато се разхожда към дома си след кино прожекция в компанията на съпругата си. "За това убийство ще се пишат книги", пише в писмо до колега от британския вестник "Сърчлайт" Стиг Ларшон, бъдещият световно известен автор на трилогията "Милениум", все... Continue Reading →

Из романа "Германия, мръсна приказка" на Виктор Пасков, издателство Сиела. "Стълбите до втория етаж изкачихме на пръсти. Спряхме пред безлична врата. Вдясно – мътно огледало. Той отключи. Натисна вратата и влезе. Превъртя електрическия ключ. Жална светлина потече от крушката, която болно висеше върху гол шнур. – Е, влизай, влизай. Нали ти казах, че е уютно?... Continue Reading →

Из романа "Последната територия" на Момчил Николов, издателство Сиела. "Няколко дена, след като отправи своето предложение към Елена и тя прие, Маноло също получи предложение. Клайдерман го беше извикал – да му покаже новия им офис и да му представи едно според думите му голямо предизвикателство. През изминалата година фондация "Аквариус" беше отворила три офиса... Continue Reading →

Из романа "Влахос" на Елена Щерева и Николай Янков, издателство Жанет 45. "Кехая – 1926 г. Тревата вече жълтееше… Лятото, изцедило и последната си капка живот, подаваше уморена длан на есента. Влажните горски пътеки, прегорелите листа на габъри и буки, вятърът от север, който лека-полека заточваше своя ръждив бръснач – всичко това напомняше на Вангел,... Continue Reading →

Из романа "Изкупление" на Иън Макюън, издателство Колибри. "– Мамка им – избълва уморен глас близо до ухото му. – Къде са нашите военновъздушни сили? Друг каза с тон на познавач: – Тези ще подгонят жабарите. Сякаш за да го опровергае, една от точиците се отскубна от останалите и пикира почти вертикално, право над главите... Continue Reading →

Част от съпътстващата програма на кампанията "Походът на книгите" 2-23 април 2019 година беше срещата на Радостина А. Ангелова с начинаещи писатели в Part Time Language and Culture Center на 21 април – събитието под надслов "Как да напишеш успешен роман". Авторката на поезия, разкази и 6 романа, след които "Виенски апартамент" (изд. Жанет 45,... Continue Reading →

Откъс от разказа "Госпожа Иванова" от сборника "Юлски разкази" на Здравка Евтимова, издателство Жанет 45. "Когато Антоний ме покани на вечеря, изпаднах в състояние, близко до плътна паника. Фамилното му име беше Алтънов; господинът принадлежеше към известно във финансовите среди семейство, дало на Европа поне дузина видни теоретици на банковото дело. Колата, дрехите, козметиката, с... Continue Reading →

Из повестта "Разказвачът" от едноименния триптих "Разказвачът" на Сава Василев, издателство Жанет 45. "Всичко стана така, както го бяхме замислили. На третия ден моят човек издебна вахтения и му се представи, онзи го завел при боцмана, а боцманът на свой ред го води при мен. Завидно самообладание – слушах мълчаливо как се представя, при това... Continue Reading →

Из сборника с разкази "Кръв от къртица" на Здравка Евтимова, издателство Жанет 45. "КРЪВ ОТ КЪРТИЦА В моя магазин идват малко клиенти. Обикновено учители, които търсят комплект опитни животни за часовете по биология. Продавам жаби, насекоми, гущерчета. Скоро ще се откажа, не мога да покривам загубите. Ала така съм свикнала с тази стаичка, с мрака... Continue Reading →

Из документалния роман "Архивът на Стиг Ларшон" на Ян Стокласа, издателство Сиела. "С ПОСРЕДНИКА Кирения, септември 2013 г. От полицията така и не бяха разпитали Бертил Ведин. Според тях самите това беше така, защото той им убягвал почти три десетилетия. Според Ведин пък причината беше, че те нямали желание да говорят с него. Предполагах, че... Continue Reading →

Из романа "Зелените очи на вятъра" на Здравка Евтимова, издателство Жанет 45. "Скрих се в килера, но и там се чуваше. Баща ми крещеше на мама такива думи, че ако излезеха от моите уста, щеше да ми отреже и ушите, и ръцете едновременно. От много хора съм хващала такива приказки – в хлебарницата. Когато стигнаха... Continue Reading →

Валентина Мизийска "Архивът на Стиг Ларшон" от Ян Стокласа е романизирано-документален разказ за личното разследване на журналиста Стиг Ларшон на едно от най-сензационните убийства в съвременната Шведска история – убийството на министър-председателя Улоф Палме през 1986 година. "За това убийство ще се пишат книги", пише Стиг 3 седмици след убийството в писмото си от цели... Continue Reading →

Из романа "Физика на тъгата" на Георги Господинов, издателство Жанет 45. "Скринът на паметта Четири месеца по-късно в средата на май пътувах с един стар опел към Унгария. Предложих на вестника, към който работех, да напиша за българските военни гробища от Втората световна война. Най-голямото е в Харкан, Южна Унгария. Главният се съгласи и ето... Continue Reading →

Из романа "Часовете" на Майкъл Кънингам, издателство Локус Пъблишинг. "Мисис Улф Тя погледна часовника върху масата. Бяха минали почти два часа. Все още се чувстваше силна, ала знаеше, че утре ще погледне написаното днес и то със сигурност ще ѝ се стори повърхностно и претенциозно. Докато е още в главата ти, всичко винаги изглежда по-добре,... Continue Reading →

Из романа "Да се възползвам всякак от теб" на Сара Ратаро, издателство Ентусиаст. "Онази вечер "Мобилният ми звъня десетина пъти. Изчаквал си до включването на гласовата поща. При последното си позвъняване си оставил едно сподавено, но ясно съобщение. Гласът ти трепереше, докато аз бях потънала в сън, на няколко километра от теб.   Беше около... Continue Reading →

Спомням си, изключително живо си спомням как миналата зима си избирах книги от сайта на издателство Колибри. Исках нещо българско, исках да е силно, а ако беше и дебют – ехе! Спомням си и посещението си в книжарницата два дни по-късно, спомням си и думите на милото момиче, което ме обслужи като ми донесе книгите... Continue Reading →

Из романа "Съпругата" на Мег Уолицър, издателство Колибри. "Последваха още реакции, още разговори, и в крайна сметка останалите се разпръснаха; ставаше късно и виждах, че разсилните чакат отвън с парцалите и кофите си. Аз стоях, мачках коктейлна салфетка в ръката си и също чаках, макар че не ми беше напълно известно какво. Илейн Мозел забеляза,... Continue Reading →

Из сборника с разкази "И всичко стана луна" на Георги Господинов, издателство Жанет 45. "ПРИЗРАЦИ Веднага познах гласа му, като ми звънна. Не бяхме се чували, откакто замина от България, значи точно 14 години. Сигурно имаме определен център в паметта за гласовете на приятели. Седяхме на един чин, той беше цар на математиката и нула... Continue Reading →

Из романа "Погребални обреди" на Хана Кент, издателство Изток-Запад. "Оставих преденето, взех ръката на Кяртан и го поведох навън. Мама Инга беше бременна, така че тя не ни последва, но ни помаха и продължи да бродира. Правеше ново покривало за леглото ми, но така и не го завърши. И до ден днешен не знам какво... Continue Reading →

Из разказа "Снимка с Юки" от сборника "На изток от Запада" на Мирослав Панков, издателство Сиела. "Двамата с Юки пристигнахме в България три седмици преди да ни приемат в болницата, главно за да си оставим достатъчно време за борба с часовата разлика, но и за да преварим най-големите жеги и да не купуваме самолетни билети... Continue Reading →

Откъс от разказа "Акушерка на феите" от сборника "Литературен обяд и други разкази" на Ейлиш Ни Гуивна, издателство ICU. "Беше млад чернокос мъж, има-няма осемнайсет-деветнайсетгодишен. – Е – викам му, – каква грижа те води насам? – Ами жена ми – вика, притеснен такъв. Вече беше казал на Джо, не виждам какво има още да се... Continue Reading →

Из романа "Извън редовете. Романът на Яна Язова" на Боряна Дукова, издателство Ентусиаст. "Довърших "Шипка", Акселчо, както съм се разбрала с издателството. Сега поправям "Бенковски". Искам да е по-драматичен, по-мощен. Така съм се унесла в писане и редактиране, че не съм усетила кога е минала цяла година. Пак е пролет, скъпи мой. Месец май е,... Continue Reading →

Да, аз съм от хората, които само бяха чували за Яна Язова и свързваха личността й само с поезия. И стиховете й не съм познавала в дълбочина, животът и произведенията й ми бяха абсолютно чужди, а за необикновената й съдба дори не подозирах. И да, четох "Извън редовете" като обикновен роман… Но благодарение на него... Continue Reading →

Из разказа "Цигара време" от сборника "Всичките дни" на Георги Томов, издателство Сиела. "…Виждахме се по веднъж седмично в едно от кафенетата около университета. Капучино, кроасан, смях и разговор на ръба на приличието. Тя настояваше тези срещи да се в сряда сутрин, седем часа, и аз се съгласих, тъй като по принцип ставам рано. Отказвах... Continue Reading →

Из "Кратък и практичен наръчник по оцеляване на семейства с малки деца и други в София" на Соня Тодорова, издателство Колибри. "БИЖУТАТА НА СТАРАТА ДАМА В карето, затворено между улица „Раковски“ и булевардите „Сливница“, „Дондуков“/„Тодор Александров“ и „Христо Ботев“, се спотайва една много специална част на София. В нея градът крие най-красивите си къщи, най-тайнствените... Continue Reading →

Из романа "Законът на детето" на Иън Макюън, издателство Колибри. "Когато влезе, залата се изправи на крака. Седна и огледа долу в ниското страните, вече заели местата си. Пред нея бе поставена тънка купчинка от кремавобяла хартия, до която сложи писалката си. Чак в този момент, при вида на чистите листи, и последните следи от... Continue Reading →

Из романа "Блъф" на Георги Стоянов, издателство Сиела. "Въпросния вторник обаче Гиви напусна квартирата към 11 преди обяд. Въпреки жегата бе облечен с мърляво яке и каскет, допълващ вида му на редови квартален пияница, който се шляе по улиците. Огледа се в огледалото, провери джобовете и намести шапката. Излезе на улицата и с нехаен вид... Continue Reading →

Из романа "Сливовиц" на Катерина Хапсали, издателство Колибри. "Но да се върнем в онази мека есенна вечер, когато се въртях нервно пред огледалото, сменяйки блуза след блуза, и разсъждавах върху дълбокия екзистенциален въпрос дали да си сложа червило. Нямаше ли да изглеждам твърде предизвикателно, ако подчертая и без това изразената ми уста? В крайна сметка... Continue Reading →

Из романа "Германия, мръсна приказка" на Виктор Пасков, издателство Сиела.   "Пристигнахме. Пресякохме късото разстояние от перона през чакалнята. Излязохме навън.   Следобедът бе синкав. В мъглата слънцето приличаше на дълго разлято йодено петно. Стоях, увит в стария италиански шушляк с прогорени по джобовете дупки от цигари. Изтръпнал от възторг. Стелеше се ситен дъжд. Попивах... Continue Reading →

Из романа "Една съвсем различна история" на Хокан Несер, издателство Емас. "29 юни 2002 Не съм като другите хора. И не искам да бъда. Ако някога през живота си намеря среда, в която се почувствам комфортно, това би означавало, че съм изгубил чувствителността си; че житейската рутина и човешката глупост са изпилили маята сетивност. Нещата... Continue Reading →

Из романа "Операция "Сладкоугодник" на Иън Макюън, издателство Колибри "Макс не избра подходящ момент да се навърта край Час Маунт и да го занимава с глупости. Строго погледнато, при толкова отворени досието той дори не би трябвало да прекрачва прага на нашия отдел. Час обаче беше твърде учтив и добродушен, за да му го каже.... Continue Reading →

Ролята на второстепенните образи в едно художествено произведение може и да не е така широко разглеждана, както разгръщането на сюжета и планирането на промяна на основния герой, но трябва да не сте се занимавали с литература въобще или съвсем малко да сте чели книги, за да твърдите, че е маловажна или че изграждането им е... Continue Reading →