Ролята на второстепенните образи в едно художествено произведение може и да не е така широко разглеждана, както разгръщането на сюжета и планирането на промяна на основния герой, но трябва да не сте се занимавали с литература въобще или съвсем малко да сте чели книги, за да твърдите, че е маловажна или че изграждането им е... Continue Reading →

Из романа "Еротични истории за пенджабски вдовици" на Бали Каур Джасвал, издателство Изток-Запад. "Най-сетне Ники забеляза мястото за обяви близо до входа на трапезарията за лангар*. Имаше две големи табла, които заемаха почти цялата стена: БРАКОВЕ и УСЛУГИ ЗА ОБЩНОСТТА. Докато дъската за услуги за общността изглеждаше печално празна, брачната секция едва побираше всички залепени... Continue Reading →

"{26 ноември 2014, сряда} Милю Касабов остарял отведнъж. Бил само на петдесет и седем, а се усещал остарял. Държал се цяла година подир изчезването на сина си Георги, ходил, питал и разпитвал, връщал се в Стара Загора и пак тръгвал да дири сина си. Три пъти писал молби до царя, веднъж до Народното събрание и... Continue Reading →

Из романа "Изкупление" на Иън Макюън, издателство Колибри. "Колкото и елегантна да е била старата сграда в стил "Адам", колкото и красиво да се е извисявала над парка, стените надали бяха толкова масивни като на заместилата я шотландска готика и в помещенията й сигурно не бе настъпвала такава гробовна тишина, каквато понякога захлупваше дома на... Continue Reading →

Из романа "Тишина" на Розамънд Лъптън, издателство Ентусиаст. Превод – Мария Чайлд. "Ясмин чу името си по радиостанцията. – Добре, Ясмин, готов съм да се хвана на бас, че слушаш радиостанцията. Беше я включила преди петнайсет минути, за да има за компания гласовете на останалите шофьори. Сега усили звука. Беше Коби. – Ако сте ме... Continue Reading →

"– Излизам – обяви Роберт. – Имам нужда да се поразтъпча и да изпуша две-три цигари. Защо всичко трябва да е толкова трудно? – Кое по-точно? – попита Кристина и наля още вино в чашите – нейната и на Хенрик – от втората бутилка, която Роберт бе донесъл. Няколко капки паднаха върху покривката. "Божичко, вече... Continue Reading →

Не познавах Христо преди романът му "Една и съща нощ" да съживи един от най-разпознаваемите образи на поети от страниците на учебниците по литература и кориците на някогашни сборници със заглавието "Избрани творби". Невероятен срам ме хваща в подобни мигове – да не си чувал името на автор с библиография с такъв мащаб. Но слава Богу, подобни... Continue Reading →

Из романа "Послепис" на Христо Карастоянов, издателство Жанет 45. "Колкото по̀ не го приемаха в Художествената академия, толкова по-заинатено Стоян рисуваше картини. Рисуваше едни равнодушни овчици с ръбести крака като краката на козата за прескок във физкултурния салон, обаче с човешки очи. Руното на всяка овца беше тъй фино пипнато, че отсетне мнозина се чудеха... Continue Reading →

Из романа „Гръцко кафе“ на Катерина Хапсали, издателство Колибри. "От широкия ни, огрян от късното майско слънце чардак се виждаше Пирин. Най-нащърбената и най-романтичната част от България. Седях с чаша гръцко ципуро, произведено от дядо ти Георгиос, този от Неос Ставрос, на затопления от слънчевите лъчи дървен под, на половин час мое шофиране (двайсет минути... Continue Reading →

Из разказа "Фиш" от сборника "Бразилски храст" на Велина Минкова, издателство Колибри. "ФИШ Двамата с Дилън се бяхме излегнали блажено на прохладното кожено канапе в хола на малката ни къща в подножието на холивудските хълмове. Както всяка събота четяхме вестниците, списанията и книгите, които цяла седмица се бяха събирали в голямата пощенска кутия под жасминовия... Continue Reading →

Из романа "Последната територия" на Момчил Николов, издателство Сиела. "Намираха се в затворено помещение, което приличаше на кулата на баба му. Той стоеше прав върху черния куб, а главата, която междувременно се беше сдобила и с тяло – или поне за това загатваха очертанията под големия бежов шлифер – на белия. Маноло беше започнал разговор... Continue Reading →

Из "Дневникът на една писателка", Вирджиния Улф, издателство Ентусиаст. Превод – Мариана Неделчева. "Понеделник, 12 май* Намираме се в разгара на писателския сезон; тази сутрин Мъри**, Елиът*** и аз сме в ръцете на читателите. Може би по тази причина се чувствам леко, но определено потисната. Изчетох целия "Кю Гардънс"; бях отложила тази неприятна задача за... Continue Reading →

Първата книга на Мария заобикалях в продължение на година. Който я беше чел, горещо ми я препоръчваше, а аз се инатях като магаре, че не чета такива книги (да се разбира нехудожествени текстове). По-късно, когато вече си я взех, ме хвана срам за твърдоглавието ми като читател – сега единственото оправдание, което имам, е, че... Continue Reading →

Из романа "Една и съща нощ" на Христо Карастоянов, издателство Жанет 45. "{2 февруари 2013, събота} Все по това време седнал и написал едно след друго пет писма до хора, които да покани. Написал им, че почва ново списание, което нарекъл "идеално" и което щяло да се казва "Пламък". Щяло да е нещо съвсем различно,... Continue Reading →

Из романа "Физика на тъгата" на Георги Господинов, издателство Жанет 45. "Хлябът на тъгата Виждам го ясно. Едно момче на три. Заспало е върху празен чувал от брашно, в двора на мелницата. Някакъв тежък бръмчащ бръмбар минава ниско над него и му открадва съня. Момчето само леко открехва очите си, спи му се още, не... Continue Reading →

Из романа "Перлите на Ади Ландау" на Соня Тодорова, издателство Колибри. "Бившият офицер от въоръжените сили на германската провинция Остмарк лейтенант Антон Оберле също пътуваше. През всичките тези дълги месеци той имаше чувството, че се движи през сивата непрогледна мъгла на кошмарен сън. За огромно негово съжаление подозренията му напълно се бяхаоправдали. В Европа се... Continue Reading →

Из романа "Балада за Георг Хених" на Виктор Пасков, издателство Сиела. "Нощем баща ми се връщаше уморен и мълчалив от представление, сядаше на стола, подпираше глава с лакът и забиваше поглед в отсрещната стена. Майка ми ставаше също тъй мълчалива от машината, сипваше вечерята и му я поднасяше. Той мълчаливо изяждаше две-три хапки и буташе... Continue Reading →

Из "Дневникът на една писателка", Вирджиния Улф, издателство Ентусиаст. "Неделя, Великден, 20 април* Чувството за празнота, което те обзема след написването на дълга статия – тази за Дефо е втората за месеца, – ме подтикна да извадя дневника си и да се зачета; човек винаги препрочита онова, което е написал, с напрегнатото усещане за вина.... Continue Reading →

Преди година и нещо за първи път се срещнах с Радостина. Първо ми попадна новата й книга – "Афиши в огледалото", посочена ми с думите "това ще ти хареса" и която оправда всички очаквания, които някой би могъл да има след подобна реплика. Изчетох книгата за дни – веднага си личи, когато авторът е и... Continue Reading →

Из "Естествен роман" на Георги Господинов, издателство Жанет 45. "БЕЛЕЖКА НА РЕДАКТОРА Ето я историята на тази история. Като редактор в един столичен литературен вестник получих една тетрадка. Беше напъхана в голям саморъчно правен плик, адресиран до редакцията и с моето име като получател. Пликът нямаше обратен адрес, лепилото беше излязло навън и засъхнало. Признавам,... Continue Reading →

Из "Събрани приказки и разкази" Том 2 на Ханс Кристиан Андерсен, издателство Ентусиаст. "Имаше едно време една богата къща, щастлива къща; всичко в нея, господарите и прислугата, заедно с приятелите, бяха много щастливи и радостни, защото през този ден се бе родил наследник, син; и майката, и детето се чувстваха добре. Лампата в уютната спалня... Continue Reading →

Из романа "Законът на детето" на Иън Макюън, издателство Колибри. "– Аз мисля, че не трябва да се предаваме. А ти? – Този, който напуска, си ти. – Мисля, че и ти имаш роля в това. – Но не аз се готвя да унищожа брака ни. – Само казваш така. Изрече го с равен тон,... Continue Reading →

Из романа "Човек без куче" на Хокан Несер, издателство Емас. "Кристофер намери телефона на брат си, скрит под възглавницата. "Ха!" – каза си той. Защо, по дяволите, си каза "Ха!"? Виеше му се свят. Стана дванайсет и половина. Кристофер бе изпил две чаши вино и макар другите да не забелязаха, се чувстваше силно замаян от... Continue Reading →

Приключихте ли с ръкописа? А колко пъти редактирахте? 🙂 Просто проверяваме дали подхождате сериозно. Ако сте приключили с най-същественото писане и вече даже сте прочели статията ни за съдържанието на придружаващото ръкописа и синопсиса писмо, значи до момента, в който вие вече ще очаквате писмо или обаждане, остава малко. А как мина писането на писмото? Не... Continue Reading →

Из романа "Бал в Мулен Руж" на Радостина А. Ангелова, издателство Софтпрес. "Дървото. Коренът дава силата, стволът посочва слънцето, клоните се разстилат и оглеждат света. A листата... Листата днес са тук, утре кой знае къде. Помагат на дървото да диша, но са най-нетърпеливи да го напуснат. Заради онзи миг на полет и свобода преди пръстта.... Continue Reading →

Из романа "Германия, мръсна приказка" на Виктор Пасков, издателство Сиела.   "От какво се срамуваше? Защо очите ти гледаха с услужливия кокершпаньолски поглед? Какво те пречупи? Не, няма да захленча сега "…татко, татко, защо ме изостави…". Един-единствен упрек няма да чуеш от мен. Не се надявай. Само това искам да зная – какво се е... Continue Reading →

Из разказа "Петима на Рожен" от сборника "Незнайните образи хорски" на Соня Тодорова, издателство Колибри. "…Така се запознах с новите си колеги. На втория ден от пристигането ми ръководителят Ралчев ме извика на кратък инструктаж. Моята работа беше да отговарям за софтуера, да поддържам хардуера, интернет страницата, да помагам на другите в програмирането и на... Continue Reading →

Из романа "Погребални обреди" на Хана Кент, издателство Изток-Запад. "Маргарет се събуди рано на следващия ден. Полицаят, който спеше в отсрещното легло, за да я защитава от престъпницата, хъркаше. Гъргорещото му дишане беше проникнало в съня й и я беше събудило. Маргарет се завъртя към стената и натика краищата на одеялото в ушите си, но... Continue Reading →

С годините започнах да харесвам разказите, да не се съпротивлявам срещу началото на всеки нов, защото предният е бил страхотен. За човек с особена симпатия към дълги четива обикнах кратките изложения, мимолетните отрязъци от време, влюбих се в истории, които обожавам да разказвам (в подробности!) на всеки свой човек. И естествено, колкото повече чета разкази,... Continue Reading →

Из новелата "Зимно преброяване на вампирите" от сборника с разкази "Две луни" на Елена Павлова, издателство Изток-Запад. "Зимно преброяване на вампирите Напук на метеоролозите, февруари не беше студен. Чудесно време на грабна фотоапарата и да скитам из квартала в утринния здрач. Все пак виждах изгрева само през три месеца в годината. Поспрях до оградата на... Continue Reading →

Из романа "Изкупление" на Иън Макюън, издателство Колибри. "Двамата се загледаха объркани, неспособни са подновят разговора, усещайки, че нещо едва-що възникнало между тях може да им се изплъзне. Това, че бяха стари приятели още от детството, сега беше преграда – срамуваха се пред самите себе си, каквито бяха досега. Приятелството им бе станало малко неопределено... Continue Reading →

Из романа "Тишина" на Розамънд Лъптън, издателство Ентусиаст. Превод – Мария Чайлд. "Притискам се към мама и усещам, че сърцето й бие наистина бързо; също като на малкото мишленце, което Трипод беше уловил (макар че има само три крака, той пак умее да ги хваща). Зная, че мисли за татко. Не е забелязала, че съм... Continue Reading →

Из романа "Английският пациент" на Майкън Ондатджи, издателство Лъчезар Минчев. "– Какво се случи три години преди това? – Тя беше ранена. Беше през 1939-а. Мъжът й катастрофира със самолета. Планувал е самоубийство и две убийства наведнъж. Ние дори не бяхме любовници по това време. предполагам, че постепенно се е разчуло за нашата връзка и... Continue Reading →

Онзи ден разговарях с една наша авторка за елементите на хубавия разказ. Да се запомня – бяхме единодушни. Не толкова съвършенството на изказа, колкото това да провокира размисъл, емоция у читателя. Да не забравяме и яркия финал. "Анна и планината" на Невена Митрополитска е роман-дебют, който чудесно илюстрира всичко изброено. И въпреки че е роден... Continue Reading →

Из повестта "Разказвачът" от едноименния триптих "Разказвачът" на Сава Василев, издателство Жанет 45. "Димът ми завъртя главата – цигарите бяха едновременно силни и меки, може би заради аромата на жасмин или на нещо друго, което ми бе трудно да определя. Около ни се настани атмосфера на недостъпност. Почувствах се особено. Вече ми бе все едно... Continue Reading →

Из романа "Часовете" на Майкъл Кънингам, издателство Локус Пъблишинг. "– Не знам, Клариса, не знам дали ще успея да издържа – каза ѝ той. – Да издържиш какво, Ричард? – Да се правя на горд и храбър пред всички. Спомням си съвършено ясно как стоя – болен, невменяем, една развалина, която протяга треперещите си ръце,... Continue Reading →

Из романа "Операция "Сладкоугодник" на Иън Макюън, издателство Колибри "На зазоряване си взех ароматна вана. В седем бях готова. Каква заблудена глупачка – да си взема сак с бельото, което той харесва (черно и мораво, разбира се), гуменки за разходките в гората. Бях на автобусната спирка в девет и двайсет и пет, притеснена да не... Continue Reading →

Из романа "Последната територия" на Момчил Николов, издателство Сиела. "Решението за край на домашните кинопрожекции не беше на майка му, а негово. От една страна: беше изгледал всичко, което можеше да се гледа, даже и най-глупавите филми, по много пъти. От друга: контрастът между логиката на филмовите сюжети и сюжетите в истинския живот беше започнал... Continue Reading →

Някой път така със закъснение като попаднеш на добра литература, чак те хваща срам. Заглеждаш се в книжарницата, вземаш си книгата, вкъщи насаме се зачетеш сериозно и изведнъж започваш да се интересуваш, да ровиш в интернет и – я, това било трето заглавие за автора. Добре поне, че и останалите книги са отскоро и са... Continue Reading →

Из романа "Анна и планината" на Невена Митрополитска, издателство Жанет45. "Дори за нейните седемнайсет години две години и половина не изглеждаха кой знае колко. Точно толкова време беше изтекло от телефонния звън с новината за сваления Живков, прекъснал хубавата им семейна вечер. А колко неща се случиха оттогава… Допреди 10 ноември семейството й нямаше материални... Continue Reading →