"Лондон. Краят на първата седмица от летния триместър на съдебната година. Неумолимо юнско време. Фиона Мей, съдия във Висшия съд*, бе у дома си в неделната вечер. Лежеше по гръб на един шезлонг, а погледът ѝ минаваше покрай обутите ѝ в чорапи крака и се рееше в другия край на стаята, към отрязъка от библиотеката... Continue Reading →

"Братята лежаха в леглата си в стаята с площ дванайсет квадрата и стени, облепени с тъмнозелени тапети на тънки вертикални линии в малко по-светъл зелен нюанс. В стаята имаше скрин с три чекмеджета и две еднакви лампи, върху чиито дървени стойки бе издълбан надпис "Смьоген". На вратата на вградения гардероб висеше голям календар от 1988-а... Continue Reading →

"Четвъртък, 10 август 1989 г. Снощи веднага заспахме като утрепани, затова сутринта станахме и закусихме рано. Половин час след закуска ни качиха само нас, българите, на автобуса и ни стовариха на едно сенчесто място с мраморни пейки. Като погледнахме надолу, видяхме всички по-забележителни места в Пхенян, който вече познаваме доста добре: Двореца на културата, фонтаните... Continue Reading →

Изпращането на ръкописи до издателства е вълнуващо изживяване. То поставя началото на най-трепетното очакване за един писател. Ще ме потърсят ли за останалата част от романа? Ще го харесат ли достатъчно, за да поискат да го издадат? И докато изчаквам месеци наред без отговор, ще знам ли със сигурност дали за тях съм недостатъчно добър... Continue Reading →

Из разказа "Актрисата и обущарят" от сборника "Незнайните образи хорски" на Соня Тодорова, издателство Колибри. "Пак си се залежал. Вярно, студено е, ама не чак толкова. Не, няма поледица, снегът се стопи още онзи ден. Само си търсиш оправдание, извинявай, че ти го казвам. Чувстваш се слаб и схванат, така ли? Нищо чудно, това е... Continue Reading →

"Отидох до Карл и седнах на удобното кресло до него, а той само леко извърна очи към мен, без да показва по какъвто и да е друг начин, че е забелязал присъствието ми. След малко продума: – Прекрасен ден. – Наистина – отвърнах. Подвоумих се, преди да започна да го разпитвам. Не смятах да продължаваме... Continue Reading →

Из „В ярката им светлина“ на Йордан Желязков, издателство Ентусиаст. "373 дена след падането на Сетен Жив щяха да го изгорят! Боговете жив щяха да го изгорят, задето смееше да направи тези няколко крачки! Сърцето на момчето блъскаше ребрата му като чук, докато краката му – и те натежали като камък – го пренасяха отвъд... Continue Reading →

Из "Чернова" на Рандал Силвис, издателство Софт-прес. Превод: Калина Лазарова. "Понеделникът пристигна като товарен влак, дълъг километър и половина и пълен с радиоактивни отпадъци. Часовете се точеха мъчително. Демарко можеше единствено да чака някой да го осведоми, че е видял Инман или Бони. Чувстваше се натежал и измъчен като простреляно в корема куче, което се... Continue Reading →

Из романа "Английският пациент" на Майкън Ондатджи, издателство Лъчезар Минчев. "През 1936 г. млад мъж на име Джефри Клифтън срещнал в Оксфорд свой приятел, който споменал за нашите експедиции. Клифтън се свърза с мен, на следващия ден се ожени и две седмици по-късно пристигна със самолет със жена си в Кайро. Двойката влезе в нашия... Continue Reading →

"След няколко дни с Марина отидохме при моя добра приятелка. Адвокат Комитова, както я наричахме всички. И сега не мога да си спомня малкото ѝ име. Тя беше жена, която черпеше енергия направо от въздуха, и понякога се шегувах, че ме хваща морска болест от кипежа ѝ. Освен това тя ми е длъжница. Животът ми... Continue Reading →

Честита 2019! Нека новата година е по-щедра към вас - да ви донесе кошници със здраве и любов, вдъхновение, търпение и смелост да преследвате мечтите си, продуктивно писане и много, много творчески успехи! Снимка: writermag.com

"КАША 1940-1941 година Преди да успея дори да възразя на Зузана, някой изтръгна вратата на будката за билети от пантите й и трима есесовци с черни ризи я прескочиха и нахлуха в кабината. Единият сграбчи Петрик и го вдигна от пода, другият ме хвана за ръце и ме извлече навън, а монетите от касата се... Continue Reading →

"Последното, което помни, е дъжд, силен дъжд, светкавици над сградите. Покриви на сгради в проблясък от светкавици – появяват се, разместват се, изчезват. Покриви в лятна буря. Люлеещите се корони на дърветата, прегънатите им снаги. Светкавици. Силуетът на града – разкривени антени над блоковете, като изоставени гробища, студените бели проблясвания, този призрачен град… Какво се... Continue Reading →

"Жената, която ръководи рецитала, обявява имената ни и този път аплодисментите са малко по-оживени отколкото в началото на състезанието. Преди да легна по гръб на сцената, поглеждам дали Джейк или Клиф не са се появили със закъснение, но като се обръщам към публиката, виждам само нажежените до бяло прожектори, насочени към мен. Дори не успявам... Continue Reading →

Из сборника с разкази "Рецепта за кошмари" на Иван Атанасов, издателство Изток-Запад: "От Санта, с любов – Мразя Коледа, мразя подаръци, мразя сняг – промърмори зеленият елф, по-известен като Буши, докато паркираше летящата шейна в двора на къщата. – Не стига, че цяла година правим играчки за жълти стотинки, ами трябва да доставяме и подаръците... Continue Reading →

Из романа "Огледало за сънища" на Златина Бахова, издателство Монт. "Денят на бягството ми беше топъл и слънчев, пролетта тържествуваше. Ала едва ли същото можеше да се каже за мен: въпреки че от няколко дни се опитвах психически да се подготвя за онова, което ми предстоеше, стомахът ми беше свит на топка, вътрешностите ми леденееха.... Continue Reading →

Из романа "Когато капят кестените" на Стефан Коспартов, издателство Сиела. "След като се отказа да търси пътя за Париж, на Димо му стана по-леко. Свободата беше понятие от предишен живот, който никога нямаше да се върне. За нея си струваше да се бориш само ако можеш да я споделиш. Ако по волята Божия това не... Continue Reading →

Из романа "Животът, който загърбваме" на Алън Ескенс, издателство Изток-Запад. "По-рано вечерта си бях изключил телефона, за да се спася от масираната атака с обаждания, която очаквах от майка си, и сега извадих телефона от джоба си и го включих, за да проверя кой ме е търсил. Имаше двайсет и едно обаждания от телефонен номер... Continue Reading →

Из романа "Бал в Мулен Руж" на Радостина А. Ангелова, издателство Софтпрес. "Горчо Аврамов беше роден резбар. Баща му беше резбар, дядо му беше резбар, сигурно и дядото на дядо му е бил резбар, но Горчо нямаше вече кого да попита. Докато другите деца пасяха кравите и играеха на челик, той седеше встрани и дялкаше... Continue Reading →

Из романа "Призракът на Небесния Йерусалим" на Даря Дезомбре, издателство Изток-Запад. "Андрей не беше свикнал да се самозалъгва дълго – сутринта беше нахранил Раневска до пръсване, докара се с нови панталони и чиста риза, шофира като луд, докато кой знае защо слушаше радио "Класика", и всичко това само защото искаше да види стажантката си Мария... Continue Reading →

Из "Кутия за птици" на Джош Малерман, издателство Deja Book. Превод – Невена Дишлиева Кръстева. "Ривърбридж. Малори е идвала по тези места преди известно време. За една Нова година. Не си спомня точно името на момичето, което организираше купона. Марси някоя си. Примерно – Марибел. Марси беше позната на сестра й, Шанън ги докара със... Continue Reading →

Из романа "Розариум" на Георги Томов, издателство Сиела: "Вечерята бе довършена в мълчание. Жените останаха да побъбрят на въздух, а мъжете влязохме вътре и се настанихме в най-уютния кът на просторния хол. Много обичах това място – с дървени лавици за книги от пода до тавана, вехт, но оригинален персийски килим и протрити кожени дивани,... Continue Reading →

Из книгата "Близки срещи със смесени чувства" на Мария Касимова-Моасе, издателство Колибри. "Странно е да сключваш брак пред дъщерите си. Не мога да се отърва от чувството, че ги наранявам. И двете са страхотни – Елица е прекрасна дама на седемнайсет, сега с бледа ефирна рокля и обувки, в които глезенът й изглежда като топяща... Continue Reading →

Из романа "Момичето от влака" на Паула Хоукинс, издателство Ентусиаст. Превод – Маргарита Терзиева. "10 юли 2013, сряда Сутрин Жегата вече пробива нощния хлад. Още е осем и половина, но денят напира, въздухът е топъл и влажен. Надявам се да завали, но небето е ясно, бледо, воднистосиньо, без нито едно петънце. Избърсвам потта от горната... Continue Reading →

Той смята, че е чел много романи, по-добри от своите, а аз бързам да призная, че "Розариум" ми върна вярата в модерната БГ литература. Според него много малко сборници с разкази са конкурентни на неговите, но като заклет читател се налага да го коригирам: Няма други наши сборници на същото ниво, господин Томов. Нито като... Continue Reading →

Из романа "Когато капят кестените" на Стефан Коспартов, издателство Сиела. "Жълтите павета на булевард "Руски" светеха с отразена светлина. Оцеждаше се ситен дъжд и уличните лампи правеха дъга около себе си. – Къде отиваме? – попита Никола. – Искра има терен. Мъжът й заминал командировка. Искра живееше в един мансарден апартамент на "Раковска", близо до... Continue Reading →

Из романа "Живот в скалите" на Мария Лалева, издателство Книгомания. "Докато се връщахме към къщата на Луиза, мълчахме. Павел ме държеше за ръка. Най-свещеният миг – малката детска ръка в моята. „Майната ти, Дядо Боже! Какво ти е направило това чудно дете, че му взе родителите?“, без глас крещях на Господ. Все пак понякога скандалите... Continue Reading →

Из романа "Люляковите момичета" на Марта Хол Кели, издателство Изток-Запад. Превод – Галина Величкова. "КЕРЪЛАЙН С настъпването на пролетта положението във Франция ставаше още по-отчайващо. Всяка сутрин до десет часа приемната на Консулството вече се пукаше по шевовете от хора, а моят график беше отдавна запълнен. Нацистите, които тъпчеха надлъж и нашир из Париж, бяха... Continue Reading →

Когато някой каже, че даден автор пише хубаво, няма начин да не ме заинтригува. Очакванията ми към книги се изчерпват точно с това – не толкова да видя колко оригинална е идеята и колко напрегнат е сюжетът, колкото да проверя вярвам ли в една история, в състояние ли съм да забравя, че чета, склонна ли... Continue Reading →

Из романа "После" на Розамънд Лъптън, издателство Ентусиаст. Превод – Мария Чайлд. "Доктор Санду идва при теб и Сара. – Една от сестрите ни каза, че елемент от апаратурата, която използваме, за да помагаме на Джени да диша – ендотрахеалната тръба, която се свързва с кислородния апарат, – снощи се е разхлабила. Съществува вероятност някой... Continue Reading →

Из романа "Тяло под роклята" на Галин Никифоров, издателство Сиела. "Коридорите на мюнхенската клиника и лицето на доктор Чанд Прорайма, седнал върху бюрото си с безгрижно полюшващи се крака като момче, което се кани да скочи от мост… Образите от краткия му престой в клиниката преди два месеца идват последни и прогонват останалите образи. И... Continue Reading →

Из романа "Един аристократ в Москва" на ЕймърТауълс, издателство Изток-Запад. Превод – Любомир Николов – Нарви. "Когато графът пристигна в Шаляпин, планът му беше да се наслади на брендито, да поднесе на Аудриус своите почитания, после да се оттегли в кабинета си, за да изчака да стане дванайсет. Но докато наближаваше дъното на чашата си,... Continue Reading →

Из "Дневникът на един таткозвероукротител" на Калоян Явашев, издателство Софтпрес. "Понякога трябва да отсъствам от къщи с дниили седмици. Свързано е с работата ми, но има моменти, в които бих плувал сядосани бели акули на стероиди, вместо да съм в апартамента с децата. Не чеприлича на апартамент, пò му приляга да се нарича леговище, Звездата на смърттаили Мордор.... Continue Reading →

По повод публикуването на двата тома "Събрани приказки и разкази" на Ханс Кристиан Андерсен от издателство "Ентусиаст" през октомври в България пристигна датският изследовател на Андерсен – професор Кай Долеруп от Университета в Копенхаген. За периода 23-26 октомври с него бяха проведени поредица от публични лекции, както и срещи със студенти и читатели, в които... Continue Reading →

Из романа "Огледало за сънища" на Златина Бахова, издателство Монт. "Този път старшина Минков беше в цивилно облекло. Чакаше ме на автогарата. Поздравихме се с кратко и сдържано ръкостискане, след което ме помъкна нанякъде, като ми говореше в движение: – Човекът се казва Продан Свирецов. Беше надзирател в лагера до 53-та. През 53-та го изключиха... Continue Reading →

Из романа "Призракът на Небесния Йерусалим" на Даря Дезомбре, издателство Изток-Запад. Превод – Ася Григорова. "Андрей позвъни на тапицираната с качествена кафява кожа врата и не се учуди, когато вместо обикновен звън се разнесоха славееви трели. Дяволите го взели тоя любител на красивия живот! И приятелката му Маша, по съвместителство – негова стажантка. Инокентий му... Continue Reading →