“Ние, жените, можем да сме майки на всяко дете…”

Из романа „Ангелски данък“ на Ирен Леви, издателство Ентусиаст:

„Сградата, пред която спряхме, не приличаше на болница. Тук живееха хора. Имената им бяха изписани на домофона до вратата.

Докоснах правоъгълничето, под което пишеше „Риналди“, и моторът забръмча. Бутнах я навътре. Тежеше. Като препятствие за преодоляване – помислих си. Коридорите бяха хладни и тихи. Подът – гладък и лъскав като черна ледена пързалка. Асансьорът би побрал най-много двама. Прегърнати. Натиснах 4 и златната клетка се заиздига нагоре. Звучеше класическа музика. Движех се бавно. „Ще успея да изслушам цялата опера“ – помислих си. През това време пълничка жена, която вероятно не за пръв път идваше и добре знаеше, че по-добрият избор са витите стълби, ме подмина с пъшкане и продължи нагоре. Когато платформата най-сетне спря, се озовах в малко фоайе с две старинни канапета, а на едно от тях седеше жената. Усмихнах ѝ се и кръстосах крака срещу нея. Мълчахме. Усетих, че ме разглежда, но нямах нищо против – очевидно бях най-интересното нещо в това фоайе. Имах слаба конкуренция от страна на нелепите пердета, но вероятно тях вече ги беше разучила в детайли. За съжаление музиката звучеше само в асансьора и между нас се настани пълната тишина.

– Докторът е тук – каза с лека усмивка и продължи да ме разглежда. – За кой път опитвате?

Винаги са ме смущавали разговори с непознати, които не зачитат дистанцията.

– Кое? – попитах.

– Осеменяването – дълбока бръчка се изписа между веждите ѝ.

„Осеменяването“ е интересна дума. Някак успокояваща. Бих могла да мисля за себе си като за дърво.

– За първи.

– О! – разговорът явно беше приключил. Нямаше кой знае колко много въпроси за задаване. Очевидно аз още нямах никакви отговори.

– А вие? – попитах от учтивост и в този момент осъзнах, че жената не изглежда никак млада и може би не е дошла за това…

– Вече не ги броя – каза тя.

Отдъхнах си. От грешките най-много мразя нелепите. Ако изобщо има други.

– На 46 г. съм. Имам толкова неуспешни опити… Но днес… имам усещането, че чудото се е случило… Предчувствие…

Между нас отново стана тихо. Чуваше се гла сът на доктора в кабинета.

– За последно ми е – каза тя.

– Но защо? – попитах след дълго мълчание. – Простете ми, не разбирам. Има толкова деца без родители. След като не се получава, защо хората продължават да искат дете от своята плът и кръв на всяка цена?

Тя ме погледна изненадано – вероятно се очакваше да знам отговора, щом висях заедно с нея пред този кабинет.

– Чужденка сте, нали? Акцентът…

Кимнах. Бях проучила, знаех, че осиновяването в Италия е сложен процес, но не невъзможен. Дори в България, без тежката сянка на Католическата църква, при конкретни изисквания, за дете можеше да се чака в продължение на години. Но все пак едно вече родено дете изглеждаше по-реална мечта от едно още несъздадено.

– Ние, жените, можем да сме майки на всяко дете – каза тя. – След първата безсънна нощ до него, след думичката „мамо“ забравяме, че не сме го родили…

В този момент вратата се отвори:

– Моля да ме извините, скъпи дами, имах спешен разговор, консултирах колега. Заповядайте – докторът гледаше нея. Беше смешен. Ушите му стърчаха. Тя тръгна към вратата.

Преди да влезе, се обърна и ми каза:

– Но мъжете могат да се гордеят истински само със своето.“

***

Из романа „Ангелски данък“ на Ирен Леви, издателство Ентусиаст.

Още откъси от книгата:

“Очите ми бяха пълни със стълби.”

“– Наясно ли сте, че ще родите бебе, което няма да бъде ваше?”

***

Човешкият живот е твърде дълъг. Имаме време за много грешки.

Моника и Микеле са идеалната двойка – богати, красиви и успешни. Двамата са щастливо женени и живеят във великолепно имение, сгушено сред лозята на Сицилия. Те имат и могат да имат всичко. Единственото, което им липсва, за да бъде животът им съвършен, е дете.

София е млада и очарователна художничка, чийто живот е не чак толкова перфектен. Безкрайно разочарована от неуспехите и обратите, които съдбата ѝ предоставя, тя ще се опита да промени неписаните закони на сърцето…

Възможно ли е да го направи?

И ще успее ли да плати своя ангелски данък?

*

Ирен Леви по професия e журналист. Позната е като лице от малкия екран. В последните 10 години е сценарист и водещ на социалното предаване „Малки истории“, което се излъчва по БНТ 1. Зрителите свързват името ѝ и с предаванията „Небивалици“ и „Голите ангели“. Тя е сценарист на документални филми. Създател е на Ателие за фантазии, което развива детската креативност. Автор е на книгите „Хмутовете“, „Последно повикване“ и „Голото плашило“.