„къде ще сравняваш ти мъжкото можене с женското искане…“

Из сборника с разкази "Всичките дни" на Георги Томов, издателство Сиела. "Онези обувки Виж сега, моето момиче, знам ги аз всичките вицове за свекърви, да не мислиш! Но ще ти кажа и друго – не е лесно да си свекърва. Моята не можех да я дишам. Защо? – ще ме попиташ. Защото не я разбирах,... Continue Reading →

Реклами

„…и хуква като човек, който мрази да закъснява…“

Из сборника със свръхкратки истории "Всичките наши тела" на Георги Господинов, издателство Жанет 45. "СЪОБЩЕНИЕ Един ден поетът Ю. Ю. чу по радиото съобщение за смъртта на известния наш поет… И тъкмо тук нещо в сигнала прекъсна или може би спря токът, но той така и не разбра кой собствено се беше поминал. Чу само,... Continue Reading →

„Хората планират живота си така, както планират облеклото си. Искат да е добре изгладено и подходящо…“

Из сборника с разкази "Да мечтаеш отвъд" на Александър Ненов, издателство Изток-Запад. "РАЗВОД Милуш стоеше на плажа, заровил краката си в топлия пясък. Стоеше, вгледан в далечината на плиткото синьо море пред него, и се опитваше да събере мислите си, но не му се получаваше. Намираше се във втората седмица от своя развод. Преди 15... Continue Reading →

„Нима бяха намерили онова, заради което бяха поели на тази идиотска експедиция?“

Из разказа "From Hell" от сборника "Разкази за родината" на Дмитрий Глуховски, издателство Сиела. "FROM HELL* – Михаил Семьонович! Събудете се! Там такова… – Асистентът на професор Готлиб го раздруса за рамото. Готлиб изпъшка и се обърна на другата страна. Нищо "такова" не можеше да има в тази бездарна и безсмислена експедиция. Нищо освен някоя... Continue Reading →

„Да му каже, че животът е един и тя иска да го изживее с правилния човек…“

Из сборника с разкази "Куци ангели" на Владо Трифонов, издателство Жанет 45. "ОБИР НА БАНКА – Ръцете на тила – всички! Това е обир. Отворете касата! Бързо… Само че ако ръцете им са на тила, как ще отворят касата. Трябва иначе. – Никой да не мърда! Това е обир. Отворете касата! По-живо… Добре де, но... Continue Reading →

„Девойчето очевидно никога не бе изпитвало нужда от учебници, граматически правила и английски език…“

Откъс от разказа "Госпожа Иванова" от сборника "Юлски разкази" на Здравка Евтимова, издателство Жанет 45. "Когато Антоний ме покани на вечеря, изпаднах в състояние, близко до плътна паника. Фамилното му име беше Алтънов; господинът принадлежеше към известно във финансовите среди семейство, дало на Европа поне дузина видни теоретици на банковото дело. Колата, дрехите, козметиката, с... Continue Reading →

„Трябваше да й кажа, че никога не съм продавала и никога не съм виждала къртици. Жената искаше друго да чуе…

Из сборника с разкази "Кръв от къртица" на Здравка Евтимова, издателство Жанет 45. "КРЪВ ОТ КЪРТИЦА В моя магазин идват малко клиенти. Обикновено учители, които търсят комплект опитни животни за часовете по биология. Продавам жаби, насекоми, гущерчета. Скоро ще се откажа, не мога да покривам загубите. Ала така съм свикнала с тази стаичка, с мрака... Continue Reading →

„Така ставаше тогава, отличниците по математика заминаха, а отличниците по литература останаха тук…“

Из сборника с разкази "И всичко стана луна" на Георги Господинов, издателство Жанет 45. "ПРИЗРАЦИ Веднага познах гласа му, като ми звънна. Не бяхме се чували, откакто замина от България, значи точно 14 години. Сигурно имаме определен център в паметта за гласовете на приятели. Седяхме на един чин, той беше цар на математиката и нула... Continue Reading →

„От другия край на стаята майка, като призрак от далечно измерение, му нареждаше какво точно да каже, а после го чакаше да й предаде моите думи…“

Из разказа "Снимка с Юки" от сборника "На изток от Запада" на Мирослав Панков, издателство Сиела. "Двамата с Юки пристигнахме в България три седмици преди да ни приемат в болницата, главно за да си оставим достатъчно време за борба с часовата разлика, но и за да преварим най-големите жеги и да не купуваме самолетни билети... Continue Reading →

„– Не че е редно да идвам. Не съм на работа в момента, нали ме разбираш, а и на вас доктор ви трябва…“

Откъс от разказа "Акушерка на феите" от сборника "Литературен обяд и други разкази" на Ейлиш Ни Гуивна, издателство ICU. "Беше млад чернокос мъж, има-няма осемнайсет-деветнайсетгодишен. – Е – викам му, – каква грижа те води насам? – Ами жена ми – вика, притеснен такъв. Вече беше казал на Джо, не виждам какво има още да се... Continue Reading →

„Правиш ли разлика между „изневяра“ и „връзка“?…“

Из разказа "Цигара време" от сборника "Всичките дни" на Георги Томов, издателство Сиела. "…Виждахме се по веднъж седмично в едно от кафенетата около университета. Капучино, кроасан, смях и разговор на ръба на приличието. Тя настояваше тези срещи да се в сряда сутрин, седем часа, и аз се съгласих, тъй като по принцип ставам рано. Отказвах... Continue Reading →

„Почувства се празен, неловко, като човек, който си е тръгнал от купона, но трябва да се върне за шапката си…“

Из сборника със свръхкратки истории "Всичките наши тела" на Георги Господинов, издателство Жанет 45. "ОТРИЦАТЕЛНО Седмицата, в която чакаше резултатите от онова изследване, той преживя цялото развитие на болестта, бясното размножаване на клетките, превземането на тялото. Прости се мислено с всички по-близки хора, не бяха много. Беше пролет, стоеше като умърлушена пчела под дърветата в... Continue Reading →

„Да расте тревичка върху някого – какво зелено облекчение!“

Разказ от сборника с разкази „Белязани лебеди“ на Елена Павлова, издателство Гаяна. "Градинарят Беше тиха къща, една от последните в Шевал, почти на хълмовете. Високата ограда беше обрасла с бръшлян и пълзящи рози. Две върби размахваха дългите си клони над портата. Покрита с неравни плочи пътека водеше навътре сред разцъфналите цветя, покрай чимширен лабиринт и към... Continue Reading →

„В моята кифла все липсваше мармаладът…“

Из сборника с разкази "Не беше тук и си отиде" на Георги Томов, издателство Изток-Запад. "Карък На белия свят се появих недоносен и, доколкото си спомням, докторът хвърли монета, за да реши дали ще ме бъде. Ези – да, тура – не. От радиото се носеше протяжен вопъл: "…искам да съм негър в щата Алабама…",... Continue Reading →

„Някои ме наричат ‘космически вехтошар’…“

"Неподвластен на времето (откъс) Някои ме наричат "космически вехтошар", но преди да се присмеете, добре си помислете колко са хората, които могат да си позволят складове като моите – на собствени астероиди с чудесни орбити, малка флотилия совалки и товарни танкери за събиране на "излишъците" и останките, силен интерес към дейността ми от страна на... Continue Reading →

Елин Пелин: "Работата в разказа е, според мен, да му знаеш края, да знаеш как трябва да свършиш, пътникът, ако не знае къде отива, ще излезе на друго място. Трябва точно да знае. И е по-хубаво да знаеш края, отколкото началото. Началото все ще го налучкаш. Краят трябва да те ръководи винаги, защото в края ти... Continue Reading →

„Искам да кажа, че не бях като сред равни…“

Из разказа "Целунат от Бога" от сборника "Целунат от Бога" на Явор Цанев, издателство Изток-Запад. Из "Целунат от Бога" 1 "Сигурно ще ми се присмеете, но ще повторя – не знам дали има Бог, обаче има хора, които са целунати от него. Да, точно така. Ето, виждате ли? Този белег ми е от неговата целувка.... Continue Reading →

„Морето е гробница голяма и знае много тайни…“

Из разказа "Лунна пътека" от сборника с разкази "Две луни" на Елена Павлова, издателство Изток-Запад. "Лунна пътека Ударите на чука отекват. Могат да ти спукат тъпанчетата. Ритъмът е настойчив като африкански барабан. Забелязвам боцмана да гледа към хоризонта на запад и му се заканвам с пръст. Работи, човече, времето изтича!   Ако оцелея да го... Continue Reading →

„Не е ли по-добре плячката да е по-голяма?“

Разказ от сборника с разкази "Белязани лебеди" на Елена Павлова, издателство Гаяна. "Гризни ме тук и тук, и тук… Ха, здрасти! Взех си, значи, твойта готварска книга. Интересна идея е да включиш и стратегията на лова при рецептите. Признавам, малко ме учуди, но аз не съм човек, който се отказва лесно. Особено ми допадна "модерната" ловна... Continue Reading →

„Щеше да е друго, само да я бях видял на прозореца…“

Из сборника с разкази "Не беше тук и си отиде" на Георги Томов, издателство Изток-Запад. "Фуджи Директорката я знаех още от малка. Спомням си, когато майка й – Кюстендилката, дойде снаха в комшиите. Беше страхотна красавица. Цялото градче лудна. Некой ще изгори, ма да видим кой! – мърмореше баба и хвърляше любопитни погледи към двора... Continue Reading →

„Борбата е безмилостно жестока, момче“

Из разказа "Бай Народ" от сборника "Гравюра от белези" на Светлозар Стоянов, издателство Ентусиаст. "Бай Народ Неделя, определено бе неделя, но неделя без ниски температури и дъжд, неделя по къси ръкави до късния октомври, неделя след излишен ден за размисъл, неделя, в която тръгвам от урна на урна и човек на човек, за да наглася... Continue Reading →

Елин Пелин: "Малкият разказ трябва да има преди всичко съдържание, трябва да има ковната в него една идея, безразлично каква. Всяко произведение от тоя род неминуемо трябва отговаря на въпроса защо е написано. Ръководното начало при написването на разказа е идеята, а не образът, както е в стихотворението. Ето защо неговият край трябва да бъде... Continue Reading →

"[При разказа] авторът всякога трябва да стои на едно по-голямо и по-почетно разстояние пред събитието. Той не трябва да вижда излишните неща, нито да прави подробност от важните", Елин Пелин

Емилиян Станев: "Моите първи опити да напиша разказ бяха неуспешни. Неуспешни не затова че разказът, който пишех, излизаше лош, а затова че не можех да го завърша. Той оставаше без край, отегчаваше ме още в средата и аз го захвърлях. Чудна работа! Докато отначало замисленият сюжет ми харесваше и ме увличаше, щом седнех да го... Continue Reading →

"Ръководното начало при написването на разказа е идеята, а не образът, както е в стихотворението. Ето защо неговият край трябва да бъде логичен. Да те влече и да те спре там, дето трябва", Елин Пелин

Елементи на добрия разказ

Разказите имат лошата репутация да бъдат по-трудни за продаване от рафта в книжарницата, но това не бива да е повод за отказване на автори, които обожават да ги пишат. По отношение на мястото им на пазара писането на разкази често се сравнява с писането на поезия – в голяма степен се явяват труд и емоция... Continue Reading →

Create a website or blog at WordPress.com

Нагоре ↑