“Ето, даже вече се ходи на купон и сутринта…”
Из разказа “Андрей” на Велина Минкова, сборник “Истории от 90–те”, издателство ICU.
“От известно време по цяла нощ превеждам Джасинта, предпоследния роман на Катлийн Уинзор, авторката на Вечната Амбър. Започва със смъртта на едноименната героиня и заплита зверски любовни интриги в отвъдното. След нощното будуване до обяд не мога да отворя очи и никой не е в състояние да ме събуди. И днес така. По едно време се звъни на вратата. В просъница си казвам, че някой от нашите ще отвори, тъй или иначе, надали мен търсят по това време. Но след малко в стаята ми нахълтва Андрей, нахилен. Изправям се на лакти в леглото. Явно той е звънял и баба му е отворила. Тя редовно го правеше тоя номер – ако се домъкнат приятели, ги пращаше направо в моята стая, да не се занимава да ме вика. Главата ми тежеше след цяла нощ кафета, цигари и тракане на машина, но ужасно се зарадвах да го видя.
– Как си? Изписали са те от болницата! Значи вече си добре? Жестоко!
– Ми да, вчера имах рожден ден, нали трябва да го изпразнуваме! Аре, ставай, отиваме на купон.
– Сега сутринта?
– Да, от единайсет. Всички ще дойдат.
Телефонът в хола звънеше упорито. Не му обърнах внимание, със сигурност не е за мен, баба ще вдигне. Прегърнах Андрей с всичка сила.
– Честит рожден ден на патерица! Досега никога не съм ходила на купон сутринта. Баси кефа.
Телефонът продължаваше да звъни, явно вкъщи нямаше никого или баба се беше затворила в кухнята да готви и не го чуваше. Адски дразнещо. Станах от леглото.
– Чакай само да видя кой звъни на пожар, ей сега се връщам, обличам се и тръгваме.
– Добре, айде – каза Андрей все така нахилен, страшно свеж, за разлика от мен.
Отдавна не го бях виждала, от седмици лежеше в болницата, след оная случка с язвата. Важното е, че най-после се е оправил, излекували са го. Значи пак ни чакат концерти, идват празници, ще се смахнем от цели нощи купони. Ето, даже вече се ходи на купон и сутринта… В единайсет. Добрах се с тежки, заспали стъпки до телефона, който не спираше да звъни. Вдигнах.
– Велино…!
– Кой се обажда?
Изобщо не можах да позная Гергана, с която се чувахме по десет пъти на ден. Плачеше. С глас.
– Защо не вдигаш?!
– Спя. Какво ти става?
– Андрей е починал. На двайсетия си рожден ден! Не е излязъл от комата!
– Гергано, ти си луда. Андрей е тук…”
***
Из разказа “Андрей” на Велина Минкова, сборник “Истории от 90–те”, издателство ICU.
Още откъси от сборника:
“любов и загриженост се изразяват с любов и загриженост…”
“заради едно недоразумение и заради липса на страх и предпазливост…”
*
“Истории от 90-те” е финалната част от вече култовата поредица от тематични антологии на издателство ICU. След “Куфарът на брат ми” и “Бащите не си отиват” тази нова книга с 26 лични истории ще прерови спомените ви и ще ви върне към онова толкова динамично, всепоглъщащо и екстремно десетилетие.
Благодарение на тези страници заедно събираме едно десетилетие, връщаме се към “Синьото”, “Ах, Мария” и “Витамин Б”, към москвич Алеко и касетките, в Созопол, какъвто беше някога. При други мили… Заедно сме riders on the storm, holy divers и absolute beginners. Завинаги в ягодовите полета. Недосегаеми и вечни.
*
Автори: Ангелина Александрова, Борис Ангелов, Борислав Лазаров, Велина Минкова, Веселина Седларска, Веселин Златков, Георги Господинов, Димитър Коцев-Шошо, Деляна Манева, Десислава Желева, Евгени Димитров, Еми Барух, Ерол Ибрахимов, Ива Колева, Калояна Климентова, Капка Тодорова, Катя Атанасова, Марина Евгениева, Милена Делева, Мирослава Кацарова, Митко Новков, Наталия Делева, Петя Кокудева, Райчо Ангелов, Силвия Недкова
Съставител и редактор: Невена Дишлиева–Кръстева
