“заради едно недоразумение и заради липса на страх и предпазливост…”

Из разказа “Първа частна свобода на словото” на Силвия Недкова, сборник “Истории от 90–те”, издателство ICU.

“– Искам да работя във вашия вестник.

Явно безцеремонността ми го стъписа. Очевидно не беше свикнал да му говорят така, нито беше очаквал някаква 24-годишна пикла просто да иска нещо от него, без предварително да предложи друго нещо. Стресна се и успя да каже само:

– Не се занимавам с това. Търси Емо Янев.

Толкова ми трябваше. Следващата ми спирка беше кабинетът на главния редактор на новия вестник Ла Страда.

Отидох там на следващия ден. Редакцията беше на последния етаж в стара сграда на ул. Шести септември. На партера беше театърът, трупата на Теди Москов вече имаше постоянна сцена.

Влязох при Емил Янев, представих се и съвсем честно казах:

– Добър ден. Ганди ме изпрати тук.

– Ми добре – каза Емо. – Започваш като стажант.

 

Дълго време след това мислех, че така се случват нещата по принцип, когато си търсиш работа. Влизаш някъде, казваш Добър ден и ти дават бюро. Чак няколко месеца по-късно, когато вече бях на щат, а с Емо бяхме приятели, научих какво се е случило всъщност.

Представете си – нахълтва някакво девойче в кабинета ви и казва: Ганди ме прати. Естествено е да си помислите, че е парашутист, който няма как да бъде отпратен. Месеци наред колегите ме мислели за внедрен агент на собственика.

Така спечелих първата си работа като журналист – заради едно недоразумение и заради липса на страх и предпазливост. Като сцена от филм.

Но пък попаднах сред хора, които истински обичам и до днес. Екипът на вестника беше звезден – Кин Стоянов, Николай Колев – Босия, Иван агент Тенев, Валери Ценков, художникът Калин Николов и още куп легендарни днес имена. Учехме се в движение. Вестникът беше таблоид, всъщност първият таблоид в България. Но не беше жълт и нямаше обиди, измислици, грозни истории. Пишехме за изкуство, за обикновените хора, за нещата от живота. Нямахме компютри. Една колежка всяка вечер пишела материали в дома си на стара шумна механична машина, а сред съседките ѝ тръгнала мълвата, че танцува кючек на мъжа си. Ей такива невинни и наивни времена.

Ганди, издателят ни, не се интересуваше особено от съдържанието на вестника. Нямаше цензура, нямаше забрани. Имаше обаче проблем със заплатите. Понякога издателят изчезваше със седмици. През зимата не се появи за цели 3 месеца. Нямахме дори стотинки за кафе. Беше снежна и дълбока зима, а ние зъзнехме на терасата, правехме вуду човечета от сняг и ги кръщавахме Ганди, преди да забием последните кламери в снежните им сърца. Един ден джипът на архитект Тимев спря пред редакцията. Шофьорът му извади от багажника голям кашон от скъпо уиски. Бяхме готови да го удушим с голи ръце – джобовете ни бяха празни, не чашите. Качиха се горе с кашона, Ганди го отвори започна да ни замеря с пачки. Заплатата за трите пропуснати месеца плюс компенсация за закъснението…”

***

Из разказа “Първа частна свобода на словото” на Силвия Недкова, сборник “Истории от 90–те”, издателство ICU.

Още откъси от сборника:

“любов и загриженост се изразяват с любов и загриженост…”

“Ето, даже вече се ходи на купон и сутринта…”

*

“Истории от 90-те” е финалната част от вече култовата поредица от тематични антологии на издателство ICU. След “Куфарът на брат ми” и “Бащите не си отиват” тази нова книга с 26 лични истории ще прерови спомените ви и ще ви върне към онова толкова динамично, всепоглъщащо и екстремно десетилетие.

Благодарение на тези страници заедно събираме едно десетилетие, връщаме се към “Синьото”, “Ах, Мария” и “Витамин Б”, към москвич Алеко и касетките, в Созопол, какъвто беше някога. При други мили… Заедно сме riders on the storm, holy divers и absolute beginners. Завинаги в ягодовите полета. Недосегаеми и вечни.

*

Автори: Ангелина Александрова, Борис Ангелов, Борислав Лазаров, Велина Минкова, Веселина Седларска, Веселин Златков, Георги Господинов, Димитър Коцев-Шошо, Деляна Манева, Десислава Желева, Евгени Димитров, Еми Барух, Ерол Ибрахимов, Ива Колева, Калояна Климентова, Капка Тодорова, Катя Атанасова, Марина Евгениева, Милена Делева, Мирослава Кацарова, Митко Новков, Наталия Делева, Петя Кокудева, Райчо Ангелов, Силвия Недкова

Съставител и редактор: Невена Дишлиева–Кръстева