“Болниците ще бъдат претоварени не само с наистина болните, но и с притеснените…”

Из романа „Краят на октомври“ на Лорънс Райт, изд. Ентусиаст. Превод – Христо Димитров.

„− Бихте ли ми напомнили как се казвате? – помоли Тилди.

− Капитан трети ранг Бартлет, госпожо. От Службата по обществено здраве.

Тя представяше Министерството на здравеопазването и социалните грижи.

− Тук сте, за да говорите за грипа, предполагам.

− Да, госпожо. Главният военен хирург ме помоли да докладвам пред Комисията. Съжалява, че не може да присъства лично, той…

− Още не сме приключили с разговора за войната с Русия − прекъсна я рязко Тилди. Бартлет беше на около трийсет години, завършила медицинското училище преди две или три години и носеше една от онези безполови сини военноморски униформи с бяла риза и вратовръзка, а тъмнорусата ù коса беше прибрана в стегнат кок. Изглежда малко като мен на нейната възраст, помисли си Тилди. И е от дълбокия Юг, ако се съди по акцента ù.

− Съжалявам, че се намесвам, знам, че не е по протокол. Но става дума за ситуацията в Саудитска Арабия, а в интерес на истината и за всичко останало – каза капитан трети ранг Бартлет, като говореше бързо, сякаш се боеше, че ще я изгонят от залата. − Не искам да омаловажавам военните сценарии, но вероятно точно сега не бихме искали да бъдем в Персийския залив.

− Това ли е Вашето мнение? − попита Тилди. Вече започваше да губи търпение с тази млада жена.

− Да, госпожо, предполагам, че може и така да го наречете. На базата на това, което вече знам. Ако бихте могли само да ме изслушате за момент…?

Тилди кимна и се появи неизбежният пауър пойнт слайд. Представляваше кръгла бодлива топка в яркозелено и червено, приличаше на коледна украса.

− Когато казваме „грип“, ето с какво си имаме работа − започна Бартлет.

− Надали имаме нужда от урок за грипа − каза Тилди.

− Да, госпожо. Проблемът е, че този е нов. Никога преди не сме го виждали. Не съответства на нито един исторически щам. А това наистина е голям проблем, защото сред населението няма изграден имунитет.

− Значи, всички ще се разболеем от грип? – попитаха от ЦРУ.

− Много е вероятно.

− Имате ли ваксина?

− Няма ваксина. Работим по нея, но все още не сме разбрали с какво точно се борим.

− Колко време е нужно за изготвянето на ваксина? − попита Тилди.

− Ако имаме късмет, ще разполагаме с експериментална ваксина за ограничени изпитания след шест месеца. Вече имаме първите генни последователности и анализираме вируса, за да открием нов начин да атакуваме защитата му, която е доста впечатляваща. Трябва да направим тестове с животни, докато подготвим първите дози за изпитания върху хора. Всичко това отнема време, особено в мащаб от милиони дози. Но време нямаме.

− Какво имате предвид? − озадачи се Тилди. − С колко време разполагаме?

− Смятам, че до понеделник − отговори Бартлет.

− За какво, по дяволите, говорите?

Бартлет описа положението в Мека. Последните доклади съобщаваха за четиринайсет смъртни случая в болниците, и то само през последните няколко часа.

− Няма как да знаем със сигурност колко души са заразени − каза тя. − Но СЗО изследва избухването в Индонезия. Изчисляват атакуваща способност от 70 процента, което означава, че седем от всеки десет изложени на заразата в лагера в Конголи са се разболели. Тестът е лесен, понеже всички са били изложени. И повечето от тях са умрели. Сега, в Мека, имаме много подобна ситуация, но в огромен мащаб. Да кажем, че в момента са изложени хиляда души. До края на деня всеки от тях ще е разпространил заразата сред други двама или трима, а те ще я предадат на още двама-трима. Виждате колко бързо е натрупването. И, казвам ви, това са много консервативни предвиждания. До утре ще имаме поне две хиляди преносители, а те също ще разпространяват болестта. Проблемът е, че утре през нощта те ще се качат на самолети и ще отлетят обратно по домовете си. Три милиона души. Мисля, че двайсет и седем хиляди от тях са американци. И докато са на самолетите, ще заразяват други хора.

Бартлет зареди нов слайд.

− Съставих това съвсем набързо на базата на саудитската статистика, така че кой знае. Но ще ви даде представа какво ще се случи в понеделник.

Слайдът показваше приблизителните дестинации на двайсет и седем хиляди американски мюсюлмани. Почти всички американски градове бяха обозначени със зелени точки. Някои бяха по-силно поразени − Ню Йорк, Лос Анджелис, Диърборн, Хюстън.

− А това е останалият свят − продължи Бартлет и показа нов слайд, на който светът беше покрит с яркозелени петна. − Почти мигновена пандемия от най-смъртоносния грип, който някога сме виждали.

− Шибана работа, Господи − процеди човекът от ЦРУ.

Тилди чак се задъха. Тя веднага си даде сметка колко слабо подготвена е страната. Какво да правят с всички завръщащи се американци? Защо трябваше да са мюсюлмани? Предвиждаше какви ще са вероятните политически и обществени последици, но игнорира тези мисли. Трябваше да се занимае с твърде много други неща.

− Колко дълго смятате, че ще продължи пандемията? − попита накрая Тилди.

− Обичайно сезонът на грипът започва през октомври, пикът му е през февруари, понякога се проточва до май. Този вирус ни се стоварва тъкмо когато грипът трябва да започне да отслабва, но както казах, не знаем нищо за това създание. Може да продължи повече, може и по-малко. Разбира се, грипът мутира като полудял, така че този вирус може да стане по-опасен или да отслабне.

− Ще изкарате ангелите на хората, когато новината се разчуе − отбеляза човекът от ЦРУ.

− Това също е проблем на общественото здравеопазване − съгласи се Бартлет. − Ще има стълпотворения в магазините. Ще се изкупуват лекарства, плодове и зеленчуци, храни, батерии, газ, оръжия, каквото се сетите. Болниците ще бъдат претоварени не само с наистина болните, но и с притеснените. Развитието на инфекцията варира, но предвид скоростта му при някои от пострадалите очакваме, че вече има умиращи.

− Хора ще умират в самолетите − обадиха се от Министерството на търговията.

− И на летищата и жп гарите, да.

− Говорим за затваряне на цялата транспортна система − продължи обвинително човекът от Министерството на търговията.

− Именно − Бартлет не долови оттенъка в тона и кимна, сякаш това беше чудесна идея. − Доколкото е възможно, трябва да призовем хората да останат където са. Ще е най-добре да го обявим тази сутрин, за да се подготвим − да викнем Националната гвардия, да подсилим полицията, да затворим границите, съоръженията за спорт и забавления, случаите, които не са спешни, да бъдат изписани от болниците, училищата да бъдат разпуснати, публичните събития да се отложат, правителството също да спре работа. Освен това всички пътуващи трябва да се върнат незабавно, преди пандемията да се е установила в Америка.

Членовете на Комисията просто седяха и я гледаха.“

***

Из романа „Краят на октомври“ на Лорънс Райт, изд. Ентусиаст. Превод – Христо Димитров.

Още откъси от книгата:

“Дори и да разполагахме с ваксина, въпросът е кой ще получи инжекцията?”

*

Смъртоносен вирус. Карантина. Един свят, затворил врати. И трилърът, който предвиди всичко това. Броени месеци след световната му премиера „Ентусиаст“ издава романа на известния американски журналист и писател Лорънс Райт „Краят на октомври“. Още с излизането си в САЩ през април този приковаващ вниманието съспенс незабавно се превърна в №1 бестселър на в. „Ню Йорк Таймс“ и получи високи оценки и от критиката, и от читателите. Романът пресъздава с изключителна точност опасностите на една пандемия, поставила света на колене, но и разобличава манипулациите и мръсните игри, които остават скрити за обикновения човек.

***

Авторът Лорънс Райт печели световна популярност с документалната книга „Ал Каида и пътят към 11 септември“, с която през 2007 г. получава редица литературни и журналистически награди, включително и „Пулицър“. Книгите, филмите и журналистическите му разследвания провокират широки обществени дебати по темите за радикалния ислям, сциентологията, тероризма и глобалното затопляне.

Идеята за новата му книга „Краят на октомври“ се ражда още през 2010 г., когато режисьорът Ридли Скот му предлага да напише сценарий за апокалиптичен филм. Тогава журналистът споделя, че според него най-вероятният начин човечеството да бъде заличено е чрез глобална пандемия. Лентата така и не се реализира, но на Райт му трябват още седем години да започне работата по трилъра. През това време той интервюира водещи вирусолози, микробиолози и епидемиолози от най-големите американски лаборатории и центрове за изследвания. Оказва се, че това са същите експерти, които в момента разработват ваксините срещу COVID-19. Райт предава финалния ръкопис на издателите си през 2019 г., а поразяващото сходство на историята с реалността ги подтиква да публикуват книгата с няколко месеца по-рано от предвиденото.

Според британския „Гардиан“ трилърът е „зловещо близо до реалността“, от „Kirkus Reviews“ го определят като „дълбоко смущаващ“, а „Publishers Weekly“ нареждат Райт сред най-добрите писатели в жанра. По думите на самия автор „Краят на октомври“ се предлага като израз на почит към смелостта и находчивостта на мъжете и жените, посветили живота си в служба на общественото здраве.

***

Историята започва, когато в бежански лагер в Индонезия са обявени 47 смъртни случая с остра хеморагична треска. Когато Хенри Парсънс – микробиолог и епидемиолог – заминава да проучи причината от името на Световната здравна организация, открива нещо, което ще има зашеметяващи последици по целия свят: заразен мъж е напът да се присъедини към милионите поклонници на ежегодния хадж в Мека. Хенри обединява сили със саудитски принц, също лекар, в опит да поставят под карантина милионите богомолци в свещения град. Руска емигрантка, издигнала се до заместник-министър по вътрешната сигурност на САЩ, се бори да намери отговор на това, което може да е акт на биологична война, докато и без това разпадащите се глобални отношения започват да рухват пред лицето на надигащата се пандемия.

Джил, съпругата на Хенри, и децата им са изправени пред все по-намаляващите си шансове за оцеляване в Атланта. Болестта се разпростира из САЩ и заплашва да унижощи милиони животи. И Само Хенри е способен да я спре.