“Гладът на мълвата не може да бъде утолен с пари…”

Из романа “Пътят към Тива” на Яница Радева, издателство Парадигма.

“Хор

Мълвата има сто уши и затова мъдрецът в таверната знае – тя никога не греши. Гладът на мълвата не може да бъде утолен с пари. А само заблуден… Затова преди Ирина да е пуснала от златната си клетка забулената птица на заблудата, ние в таверната видяхме, чухме и запомнихме. Още преди да се съмне, тук дойде новината. Влетя като трима мъже с разгорещени глави, които спореха може ли да бъде вярно това, вместо елен в торбата на Поликлес да е имало момче. Как да не може, аз бях близо, твърдеше единият, а ти далече и нищо не видя, а пък ти не се обаждай, теб никакъв те нямаше, говореше единият, когото другите се опитваха да вразумят. Та, онези, вразумителите, ние тук добре ги познаваме – работят за Поликлесовата майка, по-точно длъжници ѝ бяха, а после, ето на̀, личи си, издължават се с услуги. По лицето на единия, този, дето не бил в театъра, пък всичко знае, още се вижда позорът. Косата му е отрязана, а по бузата му няма брада. Мълвата говори, че завчера го видели из покрайнините, и не бил сам, а с флейтистка. Тази флейтистка, като я навържем в историята, ще излезе, че е от момичетата на Ирина, които живеят в къщата с лозата. Купува ги още съвсем малки и ги обучава, и евтино ѝ излизало, казват, защото едно такова момиче носи много пари. И за да не се компрометира, като се среща с опозорени хора, праща им момичета. Така ще е било и той изпълнил поръчката. Тя е излязла уж по свои дела. Флейтистките често оставят дарове на Артемида. Може край храма да го е срещнала и да е предала нарежданията. Ирина вписва обвързаностите в папирус, не вярва на честната дума, понеже с обезчестени хора работа върши. Така че услугата е била договорена и ако се намери този папирус, всичко ще се изясни и ще с разбере грешим ли като мълвим, или не.

Та, ето как е било. И без папируса сме сигурни. Мъжът с бръсната буза или друг някой отишъл при товарните кораби и намерил от най-дивите келти, траки или някакви други, от онези народи, които още не са се научили да разреждат виното в кратери и да вписват събитията. Дал им пари, те вършат всякакви услуги за сребро, злато и нашите нрави и богове не зачитат. Звънът на монетите щеше да остане в тайна и всичко затулено, ако не бил чут от един сребролюбец, който не може с нищо да го сбърка и би замълчал, ако би и за него звъннал благородният метал, но понеже не било така и понеже завидял на съседите си по постеля, веднага оплакал лошия си късмет в таверната. И още от вчера знаехме, че Ирининият човек е шетал из кея, но какво точно е купил, не успяхме да се досетим. Вечерта, както друг ден, седнахме зад бокалите. Наточихме вино, но не много, че малцина бяхме, понеже другите вече седяха на пейките в театъра. Онези, които бяхме останали, си спомняхме всеки своя лов и свещената гора, както всяка година правим, докато не чухме, че Поликлес е уловил елен. Та Поликлес и пиле не може да хване, изсмяха се някои, а други допълниха, че и от петлите довчера се боял, и удариха чашата в масата. Ето какво си е купила Ирина, казахме си, фасулска работа! Поликлес е влязъл в гората за присъствие. Някой е уловил бързия дивеч вместо него, а кой по-лесно ще се съгласи от дивите хора, които не зачитат нищо. Напълнихме бокалите и признахме Иринината хитрост. Сега с щедрия улов Поликлес ще спечели добро име, ще го приемат на важна служба навсякъде, макар че майка му няма добра слава, и ще расте в очите на полиса. Мъжът със силата си се прославя и си печели име. Добре го е измислила Ирина, цъкахме с езици! Тогава влетяха онези тримата, които спореха може ли да бъде вярно онова, вместо елен в торбата на Поликлес да е имало момче. Спогледахме се, защото чието и да е това момче, дори на човек от равнината, на Поликлес няма да му се размине изгнанието заради убийство, а когато после видяхме, че управителят на глашатаите Идей се е запътил с още някого към Иринината улица, изтрезняхме и не се разотидохме, докато не наситим глада си за новини. Какво се е случило, че самият началник на глашатаите е взел жезъла си и отива среднощ в къщата на Ирина, без да дочака сутринта?”

* * *

Из романа “Пътят към Тива” на Яница Радева, издателство Парадигма.

Още откъси от книгата:

(публикацията престои)

*

Романът „Пътят към Тива“ среща читателя с нов прочит на мита за Едип. Сюжетът проследява детството и младостта на героя до стигането му в Тива, като се редуват епизоди от житейските перипетии на главните персонажи – Едип и жрицата Дора. Срещата им предлага различен поглед към една от най-известните митологични сцени – разгадаването на енигмата на сфинкса. Последната част на романа размества митологичните пластове, описвайки връзката между двама души от наши дни и поставя образа на Едип като актуален за всяко време и общество.