“Ами ако беше Копривщица?”

Из “На юг от разума” на Изабела Шопова, издателство Колибри.

Какво е името? Туй, що наричаме роза, с всяко друго име ще ухае все тъй сладко.

Уилям Шекспир

Изконно право на първооткривателите е да дават имена на картографираните нови земи. И съвсем естествено е британско-австралийско-американско-доминираната антарктическа надпревара за откриване и завладяване на новия континент да насели картата му с преобладаващо английски имена. Може би не е толкова естествено, но е факт насищането със странни, често трудни за изписване и произнасяне (френски, полски, норвежки) или пък неправдоподобни, направо стряскащи названия, дето неволно се връщаш да ги прочетеш пак, невярващо, с въпросително вдигната вежда и изражение “Сериозно ли така се казва това място?”. Какво ще кажете за планинската верига Кралско дружество? Ми Британското кралско дружество било спонсор на експедицията, така че картографираната тогава планинска верига била прокълната със странното име. Белият континент си има също планинска верига с не по-малко вдъхновеното име Изпълнителен комитет и два върха, които в знак на признателност към поддържащия персонал са наречени Момичетата от офиса. Други названия са очевидно плод на емоционални изблици като нос Разочарование, канал Раздразнение, остров Заблуда.

Последвалата вълна от интернационални изследователи добавя много руски, аржентински, чилийски, норвежки и дори български географски названия. Да! Класацията на странните кръстници на антарктически географски обекти, България е девета – с над 1500 имена в топонимния каталог на Антарктида. Повечето от тях са в района на Южните Шетланди, където се намира българската база.

Толкова са много, че дават повод на англоезичните ползватели на антарктически карти да се оплакват в електронното списание на Американската антарктическа фондация (The Antarctic Sun) от насищането с непроизносими (според тях) названия. Връх Архида им се виждал фонетично труден, моля ви се! И ледник Падала. Ами ако беше Копривщица? Питат ли ме мен как се оправям с Дюмон д`Юрвил или Фон Белингсхаузен, а? Или пък, ако вместо с български, картата на Антарктическия полуостров беше наситена с полски имена, с по 47 съгласни. Като Косцюшко, да речем. На кирилица не изглежда много страшно, ама на латиница, с оригиналния полски правопис… свят щеше да им се завие на англоезичните. Знам, защото най-високият връх в Австралия се казва Kosciuszko, и цялата нация (австралийската, не полската) изпада целокупно в паника, колчем се наложи да го каже на глас (има два официални начина на произнасяне и още няколко неофициални). Всъщност американците са се застраховали срещу Косцюшко по много хитър начин – кръстили са вече една антарктическа планина Кошуско, на името на офицер от американската антарктическа експедиция, обаче с опростен правопис – Kosciusko. Ама срещу Архида не са се застраховали!

Според доктор Любомир Иванов, председател на Българската комисия по антарктическите наименования, предпочитания се дават на еуфоричните (благозвучните) имена, които не затрудняват говорещите други езици. Поради което антарктическата карта изобилства с названия като Емона, Морава и Перуника, но няма преждеспоменатата (и пословична сред чуждоезичните туристи) Копривщица.

Интригуваща е също британската идея в някои райони на Антарктика да се прилага тематично групиране на имената. На остров Александър например са струпани имена на композитори и планети. (Понеже имат много общо помежду си, нали?!) На други места пък преобладават имена на герои от “Илиада” или “Моби Дик”, божества от норвежката и гръцката митология, а островите в архипелага Мелхиор са кръстени с букви от гръцката азбука. Що пък не – и звездите в съзвездията така са кръщавани от памтивека, и никой не се бунтува. На остров Ливингстън има струпване на български имена. Ми свиквайте!”

 

Из “На юг от разума” на Изабела Шопова, издателство Колибри.

Още откъси от книгата:

“Алпийските слънчеви очила в джоба ми са се размножили…”

“Има ли живот на Марс?”

“Антарктида е най-студеният, най-ветровитият, най-сухият, най-пустинният, най-високият, най-изолираният, най-недостъпният континент.”

И все пак тук, в най-нечовешките условия за живот, създадени от природата, на българската антарктическа база на остров Ливингстън живеят изключителните хора, с които смелата, предприемчивата, изобретателната, неразумната, чаровната Изабела Шопова съжителства в продължение на един месец. Благодарение на тях осъществява една от мечтите си на заклета авантюристка и заедно с тях обикаля по ледената шапка на планетата ни, запознава се с дружелюбните пингвини, с мързеливите тюлени и с една крадлива скуа, мръзне, мокри се, учудва се, възхищава се, удивлява се, изпада в захлас и потрес, но и води любопитни разговори на закуска, дежури по кухня, хапва от специалитетите на своите антарктически “колеги”, пийва животоспасяваща ракия – и описва всичко това със свежото си чувство за хумор, с изключително богатия си речников запас и със забележителния си набор от къде съществуващи, къде измислени думи и конструкции. За да заключи:

“Тук строят човешка цивилизация от нов тип – безпарична, аполитична, без армия, базирана на взаимопомощ и сътрудничество, цивилизация, чието влияние върху другите човешки култури и общности се увеличава експоненциално с всяка изминала година. С всеки нов филм, фотография и книга от Антарктида.”

Изабела Шопова е автор на 2 придобили огромна популярност книги – “На изток – в рая” и “На запад от рая”, издадени от ИК “Колибри”. През 2015 г. Изабела отново тръгва на път, този път на юг – към Антарктида. Така още веднъж потвърждава думите си, че е инженер по образование, търговец по професия и пътешественик по душа.