Димитър Риков, издателство “Софтпрес”: Важно е качеството

Освен ако не сте един от най-продаваните автори в България и всеки втори българин знае името ви (ако не защото е читател, то поне защото гледа телевизия и чете новините в интернет), и особено ако се очертава да сте ново име за пазара, то най-вероятно вие се вълнувате кое издателство ще публикува бъдещия ви роман. И навярно вече сте наясно, че преди да сключите онази сделка за заветно финансиране на създаването, производството и разпространението на книгата ви, вие трябва и да поизпратите тук-там по някой откъс от ръкописа, да позагубите известно време в чакане (да мине даден период, защото откази в България не пишат) и едва тогава (дай боже) да се свържат от издателство с вас за разговор и договор за книгата. След всичко изброено следват няколко редакции на ръкописа с редактор – немалко месеци на упорит труд в името на по-добър продукт, – които да завършат с публикуване. И не, няма някакъв по-лесен начин, няма по-кратък път. Дори да имате оригинално и изглеждащо така завършено произведение.

Казват, че добрият редактор е като добрият партньор в живота – някой, на когото имаш истинско доверие, и за когото вярваш, че ще ти каже истината, цялата истина и нищо друго освен истината. На когото поверяваш ръкописа си, за да те води сигурно по неотъпкания път. Защото най-добрите редактори работят в полза на произведението на автора и в името на аудиторията. Те идват с опита и знанията за процеса, водещ една груба чернова към образа на продаваема история.

За най-масовите грешки в ръкописите на българските автори и за същността на работата с издателство говорим с Димитър Риков – главен редактор на издателство Софтпрес и с 15-годишен стаж в издателския бранш. Той обича да чете на работа и вкъщи и едно от любимите му занимания са панаирите на книгата, където има удоволствието да се среща на живо с читатели, автори и приятели.

 

Димитър Риков, издателство “Софтпрес”: “Гласът на автора не трябва да звучи фалшиво”

Интервю на Валентина Мизийска

 

Специализирани ли сте в издаването на определени жанрове на български?

“Специализирани” не е точната дума. Издавали сме и “Ами ако? България на три морета”, която е хумористичен поглед към народопсихологията на българина, и “Писмо до сестра ми”, която е емоционално откровен разказ за живота на две сестри, и “Афиши в огледалото”, която пък е с две различни сюжетни линии на фона на стара София и на София в наши дни. Важно е качеството.

По колко кандидатстващи ръкописа четете на месец?

Имаме редактори за подбор на заглавия, имаме ревюъри, провеждаме срещи на редакцията, за да обсъдим ръкописите… Не броим колко са точно ръкописите.

А пишете ли обяснения и откази?

Обяснения и откази е редно да се пишат, но когато ръкописите са твърде много, е възможно да не смогнем. В крайна сметка, ако една идея за книга е блестяща, авторът със сигурност ще получи нашето одобрение.

Кои са най-масовите грешки в ръкописа на българския автор?

Самозаблудата, че е невероятно гениален. Че няма нужда от оценка, а само от съгласието на издателствата. Че книгата му е в завършен вид. Че тук-там има само по някоя запетая да се оправи. Че работата по книгата му е приключила с предаването на ръкописа на издателството. Много са. Най-често срещаната е, че изпращат цялата книга, което не е правилно. Младите хора знаят какво е TLDR¹, а възрастните ценят времето си. Ние също. Много по-правилно е да изпратят синопсис и най-добрия откъс от книгата, за да може човек да придобие най-бързо представа за стила и сюжета.

Вероятно няма формула, но все пак има ръкописи, които определено ви пленяват. Какъв ръкопис ви вдъхновява за издаване от самото начало?

Вече сме няколко десетилетия на пазара и имаме изградена представа коя книга има потенциал да се превърне в бестселър. Ако говорим за вдъхновение, вдъхновени бяхме от “Стив Джобс”, вдъхновени бяхме от “Намисли си число” на Джон Вердън, вдъхновени бяхме от “Парижкият апартамент” и от много други. Относно българските ръкописи – вдъхновени бяхме от всички романи на български автори, които сме издали, иначе нямаше да видят бял свят с марката на Софтпрес. Художествена литература или не, една книга трябва да е интересна за много хора. А ако е интересна и вдъхновяваща, значи ще е безспорен хит.

Имате ли визия за крайния продукт още при първо четене?

Не съвсем. Тук говорим за процес. Различните етапи, през които минава един ръкопис, за да се превърне в хартиено или електронно бижу, определят крайния продукт.

Как убеждавате търговския отдел, че си струва да се инвестира в даден автор?

Изградихме собствена дистрибуторска мрежа с отделен търговски отдел, които дирижират продажбите на нашите книги – Софтпрес Трейд. Нашите колеги там си разбират от работата и винаги са в тясна връзка с нас, за да могат да поставят най-адекватно всяка наша книга на пазара – било то в книжарските вериги, или в магазините за хранителни стоки.

Как протича процесът на редактиране на ръкопис? (колко и какви срещи се провеждат с писателя, колко пъти се редактира)

В Софтпрес работят едни от най-добрите редактори в бранша и много се гордеем с тях. Досега не се е случвало да има недоволен или разочарован автор, даже напротив – при премиери и представяния сред многото благодарности на едно от първите места авторите изразяват своята признателност към умението на нашите редактори. Относно срещите (след първата, която е с опознавателна цел) – всеки от авторите ни е добре дошъл в офиса, даже не ги посрещаме като гости, а като част от семейството. Мотото ни е “Книги за цялото семейство” и се стараем атмосферата на работното ни място да е уютна и забавна. Колкото до самия работен процес, повечето обсъждания между редактор и автор се провеждат онлайн.

Склонен ли е българският писател да приема препоръки и корекции от издателството, или не обича да прави промени в ръкописа си?

Сещам се за една мъдра мисъл – “В спора не се ражда истината, а се изясняват отношения”. Ако си имаме доверие един на друг, и авторът, и издателят стигат до най-доброто решение относно текста. Рано или късно.

Как успявате да направите една книга добра, без тя да изгуби от гласа на самия автор?

Особена е работата на редактора. От една страна – в началото не смееш да пипнеш текста, а към края не можеш да се спреш; от друга – гласът на автора не трябва да звучи фалшиво. Не е лесно да взимаш точните редакторски решения, когато трябва да се променя, преправя или дори изтрива. Аз вярвам, че нашият екип владее умението да намира правилния подход, за да достави на читателя пълна наслада от четенето.

Кое от работата си харесвате най-много?

Възможността да работя и да се срещам с хора, обсебени от книгите. Във времената, когато всички черногледи пророци предричаха рухване на читателския интерес в страната ни наравно с рухването на ценностната система на българина, изведнъж се оказа, че има цяла армия млади хора, които смятат, че е адски куул да четеш, да пишеш и да споделяш мнения за книги. Близо трийсет панаира на книгата са минали пред очите ми и шансът да срещна и да говоря с читатели е най-големият подарък, който работата ми е поднасяла.

Вашият съвет за начинаещите писатели, които четат bgstoryteller?

Да не се отказват. Да опознаят добре пазара – повечето книжарски вериги имат на страниците си топ 10 на най-продаваните книги. Да проумеят, че YA не е единственият жанр на света. Да мечтаят. И най-вече – да дебнат вдъхновението си: може да е с бележник, може да е със смартфон, но винаги, когато нямат възможност да седнат на спокойствие, да си записват хрумки и умности. В градския транспорт, в колата, в магазина дори – ако им хрумне нещо гениално, което ще направи книгата им още по-добра, веднага да си го записват. А после да седнат и да го вплетат в текста си. И задължително да пишат всеки дан. Може да е един ред, но трябва да възпитат в себе си постоянство. А накрая – да си приготвят, както по-горе споменах, синопсис и откъс. Нека откъсът е най-силният момент от ръкописа им. Да изпратят на всички издателства, които издават подобни книги – имейлите им могат да се намерят на страницата на АБК. И да се запасят с търпение.

 

Издателство “Софтпрес” е едно от най-големите издателства в България с богатото портфолио, включващо над 1400 заглавия и напълно отговарящо на мотото “Книги за цялото семейство”. В каталога му присъстват детски образователни и занимателни книги, художествена литература, самоучители, речници и помагала по чуждоезиково обучение, пътеводители, компютърни справочници, специализирани издания от областта на медицината, архитектурата, маркетинга и мениджмънта, популярна психология и кулинария – книги, които читателите купуват за удоволствие и забавление и постепенно превръщат в семейна библиотека.

Издателството приема за разглеждане синопсис и откъс от ръкопис във формат PDF или DOC и препоръчва откъсът да бъде най-силният момент от ръкописа ви.

 

––––––––––––––––––-

¹ TLDR – идва от фразата “Too long; didn’t read” (твърде дълго, не го прочетох), използвана в случаите, когато дадена статия, даден пост или друг писмен текст не е бил прочетен поради факта, че е бил твърде дълъг  – б.р.