“Имай предвид, че не можем просто да нахлуем на частна оргия!”

Из трилъра “Преследвачът” на Ларш Кеплер, издателство Ентусиаст.

“АДАМ, МАРГО И ЮНА СА СЕДНАЛИ В ЕДИН БАР. НА ТЕЛЕВИЗОРА СРЕЩУ ТЯХ ТЕЧЕ МАЧ. Марго поглъща огромен сандвич и пие вода. Адам и Юна пият кафе.

– Филип като че ли не е напускал Швеция засега – казва Адам, докато подрежда снимки на масата. – Тук е, но не е регистриран в този град и като че ли не е ползвал нито едно от жилищата, собственост на компанията.

От масата ги гледа лицето на Филип Кронстед. На снимката се вижда мъж в средата на четирийсетте със сресана назад руса коса и бледи вежди. Прилича на любезен, внимателен до педантичност банкер. Сбърченото му чело и формата на скулите и брадичката му говорят за неособено лек живот, но това само засилва съчувствието към него.

– Не съм сигурен, че вярвам той да е убил Мария Карлсон – отбелязва Адам, като посочва снимката. – Не се връзва. Имам предвид, че никъде не е регистриран като насилник. Няма криминално досие, никога не е бил подозиран в нищо. Липсва и от архива на Социалните служби.

– Може да си позволи добри адвокати – обажда се Марго.

– Така е, но въпреки това – отвръща Адам.

Жена влачи по пода на заведението петдесетлитров кегс бира. Покрай надрасканата витрина, гледаща към улица „Туле“, минава семейство с три момиченца.

– Единственото, което знаем за Филип Кростед, е, че изведнъж е станал ревнив – казва Марго, докато пъха в устата си няколко пържени картофчета. – Искал е Мария да престане да ходи на сатурналиите, но тя продължила да го прави. И сега е мъртва, а бижуто на езика ѝ липсва.

– Да, но…

– Смятам – продължава тя, – че той се е вманиачил по Мария Карлсон и я е наблюдавал отстрани по време на оргиите. Дотук добре. Но дали е сериен убиец?

– Или просто импулсивен убиец – поправя я Адам. – Все пак разполагаме само с две убийства, а това не е достатъчно да…

– Преследваме сериен убиец! – настоява шефката му.

– Всъщност това няма значение – обажда се най-сетне и Юна. – Иначе Марго е права, защото…

Внезапно мигрената запраща остра непоносима болка зад очите му и той ги затваря. Бавно повдига ръка към главата си. Когато пристъпът отшумява, той седи като вцепенен и се опитва да си спомни какво е искал да каже за импулсивните убийци.

– Терминът се отнася до убийци, които са погубили най-малко двама души на различни места за много кратък интервал от време – накрая продължава той. – Импулсивният убиец не изпитва постоянната, почти еротична наслада от убийствата, характерна за серийните убийци – престъпленията му са директен отговор на някаква негова криза.

– Добре – изрича след известно време Адам.

– Но още е твърде рано да твърдим каквото и да било за Филип – казва Марго с пълна уста. – Да, може и да е той, това все пак е вероятност, но…

– Ако е така, оргиите са част от неговите фантазии за убиване – казва Юна, като отваря очи.

– Засега ще се ограничим до това, с което разполагаме – заявява Марго. – Тази вечер е единствената, за която сме сигурни къде ще се намира Юджийн Касел. А ако някой може да ни каже къде е Филип, това е само Касел.

– Имай предвид, че не можем просто да нахлуем на частна оргия! – ухилва се Адам.

– Достатъчно е да отиде само един от нас, да намери Юджийн и да говори с него – отсича Марго и отхапва голяма хапка от хамбургера си.

– Ти не можеш да работиш на този терен – изрича Адам. – Бременна си.

– Толкова ли си личи? – ухилва се тя, без да спира да дъвче.

– Добре де, какво толкова – ще го направя аз! – отсича Адам.

– И запомни – това не е нахлуване! – изтъква Марго. – Очевидна заплаха няма! Ще го наречем просто среща с анонимен информатор. По този начин няма да има нужда да го съгласуваме с началството.

Адам се отпуска с въздишка на облегалката и промърморва:

– Значи това означава, че трябва да бъда в една стая с шайка… – не довършва, втренчен невиждащо пред себе си, а после само поклаща глава.

– Вярно, че е малко особено да се опиташ да заговаряш хората в подобна ситуация, но какъв друг избор имаме, а? – поглежда го Марго.

– Просто не разбирам. Какъв тип човек трябва да си, за да искаш да ходиш на оргия?!

– И аз не знам. Не съм участвала в групов секс най-малко от десет години – отвръща Марго, докато топва картофките си в кетчуп.

Адам я зяпва сащисано, а тя продължава най-невъзмутимо да си дъвче с едва доловима усмивка на уста. Накрая изтрива пръсти в салфетката си, поглежда го и казва:

– Това беше шега. Гарантирам ти, че съм добро момиче. Само дето веднъж, докато работех в Хелсингборг, участвах в нахлуване в клуб на суингъри. Доколкото си спомням, бяха предимно мъже в средата на шейсетте с големи кореми и кльощави крака…

– Достатъчно! – вдига ръка Адам и се свлича на стола си от смях.

– Имай предвид, че утре ще се обадя на жена ти и ще я питам кога си се прибрал снощи, разбра ли?

– Хубаво де! – ухилва се Адам.

– Мисли за това като за работа и нищо повече – обажда се Юна. – Никой друг няма значение. Просто влизаш, отиваш директно при Юджийн, принуждаваш го да ти каже къде е Филип и го арестуваш в мига, в който си сигурен, че си получил търсената информация.

– Да го арестувам? – ококорва се Адам.

– Разбира се. За да не успее да предупреди Филип – отговаря Юна, като гледа младия си колега право в очите.

– А ако научиш нещо за Филип – вметва Марго, – то тогава…

– Веднага ти се обаждам – довършва Адам.

– Не на мен, аз ще спя – отговаря тя, докато слага последната хапка от сандвича в устата си. – Ако научиш нещо, веднага го прехвърляш на Отряда за бързо реагиране!

След тези думи тя става и си тръгва, а двамата мъже не помръдват от масата. Няколко от клиентите на заведението също стават от масите си и излизат да пушат навън.

– Къде си отседнал? – обръща се Адам към Юна.

– В един лагер в покрайнините на Худинге.

– При циганите?!

Юна не отговаря. Само отпива от кафето си и извръща поглед към прозореца.

– Проучих те – промърморва по едно време младият следовател. – Видях, че… в годината, преди да получиш това нараняване, си обучавал Специални операции на военната система за самоотбрана „Крав мага“. Извинявай, но като те гледам сега, много ми е трудно да повярвам, че си бил десантчик!

 

Из трилъра “Преследвачът” на Ларш Кеплер, издателство Ентусиаст. Превод от английски – Антоанета Дончева-Стаматова

Още откъси от книгата:

“Защото това беше казано по време на хипнотичен транс…”

“Значи пак ще чакаме някой да открие трупа…”

*

Разтърсващият пети трилър от бестселър поредицата за разследванията на Юна Лина ще ви остави без дъх с фино заплетения си сюжет и смразяващо напрежение.

СПУСНЕТЕ ЗАВЕСИТЕ

В Отдела за криминални разследвания на Стокхолм е получено видео, показващо млада жена, която е в дома си и очевидно не подозира, че някой я наблюдава. Полицията не го приема сериозно… докато не я откриват убита.

ЗАКЛЮЧЕТЕ ВРАТАТА

Когато пристига следващото видео, детектив Марго Силвърман отчаяно се опитва да идентифицира жертвата. Но е твърде късно. Защото по времето, когато записът е изпратен, убиецът е вече в дома ѝ.

ПРЕДИ ДА Е СТАНАЛО ТВЪРДЕ КЪСНО

Скоро Стокхолм е в хватката на ужаса. Коя е следващата мишена на Преследвача?

*

Ярък, дълбоко интуитивен психотрилър, който се гмурка в най-дълбокото на човешкото подсъзнание и изплува с история за обсебваща любов, секс и вледеняващи обрати.

*

„Мрачна, сложна и смразяващо интелигентна, „Преследвачът“ е от книгите, които ви грабват от първата страница и ви държат запленени докрая.“ Мег Гардинър

* * *

Съпрузите Александър (р. 1967) и Александра (р. 1966) Андорил в живота са щастливо шведско семейство с три дъщери. В литературата те са избрали псевдонима Ларш Кеплер за своя писателски тандем неслучайно, а като почит към световноизвестния шведски писател Стиг Ларшон и големия учен Йохан Кеплер. И двамата имат свои творчески биографии и известност, но решават да създадат нова идентичност, с която читателите да свържат криминалните романи, написани съвместно от тях. Опитали са се да опазят в тайна кой се крие зад псевдонима Ларш Кеплер, но успели да устоят на интереса на журналисти и читатели само три месеца.

В едно интервю, на въпроса как са могли да напишат толкова смразяващ трилър като „Хипнотизаторът“, и въобще защо шведските трилъри са толкова добри, те обясняват: „По някакъв начин шведското общество е много добро, почти перфектно на повърхността си, а това подтиква писателите да видят това, което е под повърхността… Ние се чувстваме сигурни в Швеция. Ето защо можем да пишем тези ужасни книги и да открием онова, което е истински плашещо…“

Александър Андорил има девет свои книги преди „Хипнотизаторът“, но с никоя не е преживял толкова голям успех и световната слава, така както с този първи роман на Ларш Кеплер.