“Под дъжда от кръв и парчета тела изригна тотална паника…”

Из романа “Възпламеняване” на Крис Клийв, издателство ICU.

“В първия момент реших че телевизорът е гръмнал*. Внезапно екранът блесна бях сигурна че кинескопът е изгърмял. Но топката беше още в кадър вратата си беше на мястото. Само трибуните зад нея потънаха в бял облак. Приличаха на обвит в мъгла бряг. Зачудих се как е възможно мъглата да превземе толкова бързо чисто новия стадион на Арсенал.

Цялата агитка беше скочила на крака за да крещи за гола. Хм. Вече ги нямаше. Не можех да го осъзная. Наблюдавах топката. Продължаваше да се носи с въртене към вратата докато в един миг не забави скорост насред полета. И се изстреля в посоката откъдето беше дошла. Отдалечаваше се от вратата и не можех да разбера защо. Започнах да броя. Знам че е малоумно да знам обаче започнах да броя както прави човек щом блесне светкавица. Картината на телевизора се заклатушка. Камерата се тресеше.

Звукът прекъсна. Всичко замлъкна. Джаспър Блак спря да се движи вътре в мен. О мамка му каза мамка му мамка му мамка му. Едно казах. Две три четири.

Броях. Не мислех почти за нищо забила поглед в телевизионния екран. Мъгливият бряг се превърна в огромно мъгляво кълбо дим и от мястото където доскоро се намираха източните трибуни се надигнаха оранжеви пламъци. Вратарят лежеше по лице без да мърда. Над него се извиваха огнени езици. Ван Перси още гледаше дали топката е попаднала в целта. Проследи я с поглед. Тя прелетя покрай главата му и тупна заедно с една мъжка ръка. Масивна и космата. Като на дърводелец. Виждаха се татуировките. Дланта беше отворена като че се протяга към нещо. Ръката се удари в земята с дланта напред. Известно време подскача като се оттласкваше ту от единия ту от другия край и накрая се заби в тревата. Сигурно някакъв кокал или кой знае какво е стърчало и сега се заби в пръстта. Сякаш от земята щръкна пържен картоф. Ван Перси просто го регистрира с поглед. Мамка му мамка му мамка му каза Джаспър Блак мили боже мамка му исусе. Пет казах аз. Шест седем осем.

Някои от играчите бяха на земята други хукнаха да бягат. Тичаха към тунела пред талазите дим и огън и част от тях не успяха да стигнат. Другите футболисти бяха покрили главите си с ръце защото половината агитка на топчиите валеше отгоре им на парчета. Хвърчаха стъпала и разполовени лица и големи буци нещо в тениски на Арсенал с дълги въжета провесени отзад като нанизи наденици предположих че са черва. Всичко това се изливаше от горната част на екрана. Изглеждаше нереално. Погледнах навън към улицата. Все още беше много слънчево и тихо. Възрастната дама се тътреше нагоре по пътното платно трите хлапета продължаваха да описват бавни кръгове с колелата си. Девет казах. Десет единайсет дванайсет.

После прозорците на апартамента задрънчаха. Чу де боботене след което остро издрънчаване и стъклата се разтресоха още по-силно. След като първият тътен отмина звукът остана да ехти и да се разстила във всички посоки по улицата. Грохотът отшумява безкрайно дълго. Хлапетата спряха с колелата си и заоглеждаха синьото небе. Не разбираха какво се случва. Аз самата не разбирах. Едва по-късно осъзнах че телевизионната картина изпреварва звука.

Джаспър Блак излезе от мен. Почувствах се толкова празна. Преди в мен бе имало нещо сега вече нямаше. Помислих си за мъжа си и за сина си в тениските им на Арсенал и върнах погледа си върху телевизора. Димът вече покриваше всичко. Картината беше станала почти черна сякаш над стадиона се бе спуснала нощ. Тълпата се изсипваше на терена. Хора тичаха във всички посоки. Под дъжда от кръв и парчета тела изригна тотална паника. В тъмницата и сред всички кървища хората не виждаха накъде отиват. Нямаха шанс. Мнозина падаха онези след тях ги стъпкваха. После внезапно всичко спря.

Скай показаха тестовата си карта. Просто черен фон и логото на телевизията със съобщение: ЗАЩО НЕ МИНЕТЕ НА ЦИФРОВАТА ВЕРСИЯ НА СКАЙ? Да казах си. Защо не?

Джаспър Блак си вдигаше панталона. Спъна се после успя да се изправи продължаваше да повтаря о боже това е толкова ужасно. Пак се спъна не можеше да накара ръцете и краката си да го слушат. Аз станах и отидох пред телевизора смених канала на Би Би Си. Студено ми беше. Бях както майка ме е родила.

По Би Би Си даваха конни надбягвания. Беше приятно да гледаш как конете обикалят по меката зелена трева. Всичко изглеждаше съвсем спокойно и спретнато на Лингфийлд или Чепстоу или където там беше. Няма кръв няма огън само километрични километри искрящобяла ограда. Действаше ми като любимите ми фиш фингърс толкова е утешително да обикаляш отново и отново по същия маршрут сега и завинаги амин. Но конете внезапно изчезнаха и Софи Роуърт се появи в нюзрума. Бяла като платно. Нямаше го мекото оранжево макиажче и приличаше на призрака на Софи Роуърт това ме изнерви. Погледна в грешната камера и забърничка слушалката в ухото си. Новина от последната минута.

Хайде. Да вървим.

Къде да вървим? Попита Джаспър. Трябва да стигна до вестника случи се нещо огромно ще са нужни всички налични ресурси.

Майната му на шибания Съндей Телеграф. Съпругът и синът ми са на стадиона.

Мили боже възкликна Джаспър. Да разбира се да.

Може да ме закараш с колата си.

Опасявам се че няма как да стане каза Джаспър. Пътищата вероятно са напълно блокирани.

Ти май не ме чу. Съпругът и синът ми са на стадиона. Трябва да ги прибера у дома.

Плачех и не виждах ясно. Треперех мислех си о боже не позволявай да пострадат. Джаспър Блак ме гледаше без да мърда както си бях по кожа и косми и сълзи. После погледна към Софи Роуърт на екрана и към часовника.

Три и половина каза. В следващите шест часа няма да влезем за печат.”

– – – – – – – – – –

*Пунктуацията в книгата следва оригиналната авторова идея. - Б. пр.

***

Из романа “Възпламеняване” на Крис Клийв, издателство ICU. Превод – Невена Дишлиева-Кръстева.

Още откъси от книгата:

“Странно е но човек не може да мисли за собственото си самоубийство…”

*

Аз съм жена, издигната върху останките от себе си…

С автентичен глас, пулсиращ от горест, с човешка болка и като минава през цялата гама на чувствата (включително със стряскащо чувство за хумор), една млада жена разказва за загубата на съпруга си и невръстния им син. На фона на личната трагедия, в историята оживява Лондон – градът, който никога няма да бъде същият след опустошителен бомбен атентат. Полицейски час, паника, баражни балони, непрекъснато кръжащи над града хеликоптери, които не допускат да се заблудиш и за миг, че водиш нормален живот в началото на 21 век.

„Възпламеняване“ е книга за последиците от терора. За взривената цялост на битието. За търсенето на покой и справянето с чувството за вина. Но също и за несподелените болки и потисканите травми на едно общество, в което класовото разслоение става все по-шокиращо. „Възпламеняване“ е книга за разделението на ние и вие – във футбола, в религията, в работата, в имането и в нямането.

“Клийв постига нещо удивително. Героинята му ще ви разбие сърцето и ще ви напомни, че пред лицето на онова, което не можем да си обясним и което е извън нашия контрол, чувството за хумор може да бъде спасително.” San Francisco Chronicle

Награди и отличия за романа:

– Somerset Maugham Award 2006

– финалист за Commonwealth Writers Prize 2006

– награда за дебют на щатския клуб Книга на месеца 2005

– специалната награда на журито на Prix des Lecteurs 2007

„Възпламеняване“ е международен бестселър издаден в над 20 страни, сред които България, Великобритания, Германия, Естония, Италия, Канада, Португалия, САЩ, Турция, Франция, Финландия, Холандия и др.

През 2008 г. излиза и филмовата версия на книгата. В главната роля е Мишел Уилямс, партнират ѝ Юън Макгрегър в ролята на Джаспър Блак и Матю Макфейдън като Терънс Бучър.