“Странно е но човек не може да мисли за собственото си самоубийство…”

Из романа “Възпламеняване” на Крис Клийв, издателство ICU.

“Площадът пред парламента беше затворен за движение така че минах централно по алеята покрай Чърчил и Смьотс и всички останали бронзови господа*. Движението се възстановяваше при Виктория Стрийт. Наближавах. Пред Ню Скотланд Ярд имаше кордон от полицаи които следяха да не се спират и мотаят хора пред сградата от метал и стъкло с онзи нелеп въртящ се триъгълник от пръчка отпред дето непрекъснато изглежда като да има нужда от почистване. Едно от ченгетата се опита да ме накара да се преместя когато спрях отпред но не го послушах.

Имам среща с началник Терънс Бучър.

Сигурен съм госпожо. А сега бихте ли се преместили ако обичате?

Погледна надолу към патерицата и торбата ми. Вярно не изглеждах съвсем с всичкия си.

Моля ви полицай. Съпругът ми беше взривен на Мей Дей. Терънс Бучър му беше началник.

С какво се занимаваше съпругът ви?

Разказах му и му продиктувах полицейския му номер.

Бихте ли отворили пликчето госпожо?

Показах му съдържанието на торбичката.

Добре госпожо. Изчакайте тук ако обичате.

Обърна се с гръб към мен и каза нещо по радиостанцията си.

Няма да ти казвам какви въпроси ми задаваха Осама. Няма да ти казвам как най-накрая успях да стигна до Терънс Бучър. Няма да ти кажа нищо което би могъл да използваш за да взривиш Скотланд Ярд. Много от старите колеги на мъжа ми все още работят там. Няма да ти кажа къде се намира кабинетът на Терънс Бучър. Няма да ти кажа и истинското му име. Терънс Бучър ще свърши работа достатъчно е сходно. Така де повечето полицаи и бездруго сякаш са си избирали имена които означават колене рязане касапски сатър и други свързани с месарството термини не мислиш ли? Имам предвид Питър Слотър. Франсис Карвър. Стивън Клийвър. Всички ченгета в този участък имаха имена подходящи за наостряне с точило.

Вътре Скотланд Ярд беше точно какъвто можеше да се очаква. Напрежение и налепени с бележки дъски. Един полицай ме поведе през безкраен лабиринт от сиви коридори. На долните етажи миришеше на пот и дезинфектанти. Кабинетът на Терънс Бучър беше на висок етаж няма да ти кажа на кой точно. Бледозелената боя на вратата му беше олющена и мърлява но металната табелка изглеждаше лъскава и новичка. На нея пишеше ДИРЕКТОР ТЕРЪНС БУЧЪР. Не разбирам никак от полицейски чинове но униформеният който ме водеше беше толкова развълнуван че едва намери сили да почука. ВЛЕЗ чу се глас и ние влязохме.

Кабинетът миришеше на боя. Навсякъде имаше празни лавици подът беше осеян с кашони. Терънс Бучър седеше срещу прозореца зад дълга и широка метална маса. Отгоре имаше три телефона и снимка на жена и деца. Вероятно неговите. В смисъл не е редно по принцип който и да е да държи снимка на чужди жена и деца на бюрото си но за полицай си е направо недопустимо. Терънс Бучър беше с бяла риза с черни петлици отгоре им сребърни звездички. Без вратовръзка. Говореше по един от телефоните.

Не тъкмо казваше. Много е просто. Пак ще повторя. Разпоредих да отидат в сектор Сиера 6 и да чакат заповеди. Не съм казвал да започнат да арестуват японците. Не японците са врагът инспекторе. Те са желан стимул за туристическата индустрия в столицата. Трябва да овладеете подчинените си.

Трясна телефона. Задържа дланта си върху слушалката и отпусна глава докато тя опря в плота. След това си пое дълбоко дъх и докато го правеше вдигна глава все едно напомпан с въздух от телефона. Беше много висок щом се изправи имаше големи сини очи които ме изгледаха.

Сър каза полицаят. Това е дамата.

Да виждам. Добро момче. Свободен си.

Благодаря сър.

Тръгнах към средата на кабинета като държах металната патерица пред себе си за да не позволя на ръцете си да треперят. Терънс Бучър стана. Зад него виждах черните хеликоптери да се реят из сивото небе над Уестминстърското абатство. Не се чуваше шум. Прозорецът беше с подсилен стъклопакет. Устойчив на взрив. Терънс Бучър заобиколи пред бюрото си спря но си личеше че му се иска да се върне обратно зад него. Виждаше се че не знае какво да прави със себе си не бих казала че беше свикнал да дава разпореждания на външни хора и да ги освобождава. В крайна сметка просто приседна на крайчеца на бюрото и взе да кърши пръсти. Аз го правя често но ми се стори странно за едър мъжага.

Много съжалявам за загубата ви.

Не казвайте че съжалявате нямате вина. Този живот и бездруго е твърде тежък.

Терънс Бучър сви рамене и погледна телефоните си сякаш с надеждата някой да звънне.

Дойдох по причина че бих желала да ми кажете нещо за мъжа ми и сина ми.

Бих искал да помогна каза Терънс Бучър. Но със съпруга ви не се виждахме всеки ден. Ако искате да разговаряте с човек който го познава по-добре мога да ви уредя среща с прекия му началник или с някой от колегите.

Не с вас е добре. Знам прекрасно какъв беше приживе. Дойдох да разбера как е загинал. Би било по-добре да знам че съпругът ми и синът ми са били взривени на парчета отколкото че са били стъпкани или изпепелени до смърт нали разбирате.

Боже възкликна той. Вижте. По-добре говорете с дежурния полицай. В оперативната стая за Мей Дей. Ако наистина мислите че това ще помогне мога да се погрижа да ви разкаже подробности.

Да но исках да говоря с вас нали така? В момента съм в състояние което не ми позволява да говоря с напълно непознат.

Терънс Бучър присви очи и ме изгледа сякаш бях най-дребният ред букви от таблото на офтамолог.

Познавам ли ви?

Не си ли спомняте?

Терънс Бучър ме изгледа продължително.

Съжалявам. Работата ме среща с толкова много хора.

И всички ги черпите джин-тоник така ли? И им казвате че са твърде красиви за жена на полицай?

Моля?

Карнавалът на сапьорския отдел? Преди две Коледи? Бяхте облечен като Ръсел Кроу в Гладиатор.

О не възкликна той. Не може да сте малката индианка?

Покахонтас да.

Боже. Не знам какво да кажа.

Няма какво да се каже. Не се е случило нищо.

Не се ли случи?

Не. Бих запомнила.

Никой от двама ни не каза нищо известно време. Беше толкова тихо че се чуваше как климатикът разнася миризма на махмурлук и бумащина из сградата.

Ходите ли на психолог? попита Терънс Бучър.

Не.

Вероятно е добра идея. Можем да го организираме.

Не. Всичко е наред. Имаше една психоложка в болницата но не свърши никаква работа.

Откъде знаете?

Миналата нощ се опитах да се самоубия оттам знам. И вероятно ще опитам пак.

Терънс Бучър стана от крайчето на бюротоно не откъсна очи от моите.

Не ми минавай с този номер. Разбирам от хора. Ако си искала да се самоубиеш. Ако наистина си го искала. Досега да си го направила.

Бях в болница. Не е лесно. Канех се да скоча от прозореца но беше ужасно студено.

Терънс Бучър въздъхна.

Разбира. Тогава да облекчим малко нещата искаш ли?

Пресегна се и отвори едно чекмедже на бюрото си. Извади пистолет. Заострен и черен и застрашителен на вид. По-голям от онези дето ги показват по телевизора. Изглеждаше огромен колкото цялата вселена. Подаде ми го без да откъсва поглед от очите ми. Държеше го за цевта така че дръжката да сочи към мен. Поне си мисля че се казва дръжка. Не разбирам от оръжия. Края за който се държи него имам предвид.

Ръката на Терънс Бучър не помръдваше също като погледа му. Държеше пистолета ръката ми се пресегна към него. Не знам защо. Не съм искала да докосват онова нещо но очите на Терънс Бучър ме подканиха. Дланта ми обгърна дръжката. Беше студена и лъскава а оръжието прекалено голямо за мен. Наблюдавах как се опитвам да го държа като момиче което с усилие повдига предмет предназначен за възрастни. Терънс Бучър пусна цевта и ръката ми поддаде под тежестта на оръжието. Опитах се да го насоча към себе си. Опитвах пак и пак но не успявах да го вдигна с една ръка а нямаше как да използвам двете без да пусна патерицата и да падна.

Избухнах в сълзи и седнах на пода. Оставих патерицата да падне върху кашоните. Погледнах към Терънс Бучър през сълзите в очите ми и стиснах с две ръце дръжката на пистолета сплетох пръсти през задната част като палците покриваха онази метална част дето предпазва спусъка. Вдигнах пистолета и напъхах цевта в устата си.

Изражението на лицето на Терънс Бучър се промени. Не мисля че очакваше да го направя. Вече изглеждаше много тъжен и спокоен. Усещах цевта много странно в устата си. Беше метал но не нож или вилица или лъжица така че устата ми да знае какво да прави с нея. Странно е но човек не може да мисли за собственото си самоубийство. Когато в устата ти има нещо тялото ти си мисли че трябва да е храна. Езикът ми облиза заобленият край на цевта. Имаше вкус на машинно масло. Докиселя ми и тялото ми избута пистолета от устата ми. Направих физиономия. Не можех да помръдна. Седях на пода насред всичките кашони и спрях да плача. Не мислех за нищо особено.

Видя ли? чух Терънс Бучър. Всъщност не искаш да се самоубиеш.

Ами ако бях натиснала спусъка?

Терънс Бучър се усмихна широко. Надигна се иззад бюрото и пристъпи сред нахвърляните на пода кашони за да коленичи до мен. Извади цигара Марлборо от един пакет и я пъхна в устата си. После издърпа пистолета от ръцете ми и си запали с него. Натисна спусъка чу се цъкане и от края на цевта изригна жълт пламък.”

– – – – – – – – – –

*Пунктуацията в книгата следва оригиналната авторова идея. - Б. пр.

 ***

Из романа “Възпламеняване” на Крис Клийв, издателство ICU. Превод – Невена Дишлиева-Кръстева.

Още откъси от книгата:

“Под дъжда от кръв и парчета тела изригна тотална паника…”

*

Аз съм жена, издигната върху останките от себе си…

С автентичен глас, пулсиращ от горест, с човешка болка и като минава през цялата гама на чувствата (включително със стряскащо чувство за хумор), една млада жена разказва за загубата на съпруга си и невръстния им син. На фона на личната трагедия, в историята оживява Лондон – градът, който никога няма да бъде същият след опустошителен бомбен атентат. Полицейски час, паника, баражни балони, непрекъснато кръжащи над града хеликоптери, които не допускат да се заблудиш и за миг, че водиш нормален живот в началото на 21 век.

„Възпламеняване“ е книга за последиците от терора. За взривената цялост на битието. За търсенето на покой и справянето с чувството за вина. Но също и за несподелените болки и потисканите травми на едно общество, в което класовото разслоение става все по-шокиращо. „Възпламеняване“ е книга за разделението на ние и вие – във футбола, в религията, в работата, в имането и в нямането.

“Клийв постига нещо удивително. Героинята му ще ви разбие сърцето и ще ви напомни, че пред лицето на онова, което не можем да си обясним и което е извън нашия контрол, чувството за хумор може да бъде спасително.” San Francisco Chronicle

Награди и отличия за романа:

– Somerset Maugham Award 2006

– финалист за Commonwealth Writers Prize 2006

– награда за дебют на щатския клуб Книга на месеца 2005

– специалната награда на журито на Prix des Lecteurs 2007

„Възпламеняване“ е международен бестселър издаден в над 20 страни, сред които България, Великобритания, Германия, Естония, Италия, Канада, Португалия, САЩ, Турция, Франция, Финландия, Холандия и др.

През 2008 г. излиза и филмовата версия на книгата. В главната роля е Мишел Уилямс, партнират ѝ Юън Макгрегър в ролята на Джаспър Блак и Матю Макфейдън като Терънс Бучър.