“Без целувка? Добре дошла в приятелския кръг!”

Из романа “По книгата ще ме познаеш” на Али Бърг и Мишел Калъс, издателство Софтпрес.

“Спряха на пресечката до пъба. Кет подаде на Франки телефона на Съни, след което я хвана здраво за раменете.

– Помни, бъди кратка: „Връщам ти телефона“. Нищо повече.

– Връщам ти телефона – повтори Франки.

– И после моментално се омиташ!

– А ти ще ме чакаш тук?

– Аз ще те чакам тук.

Франки затвори вратата на колата след себе си и бавно закрачи нагоре по улицата, осеяна със старовремски долепени къщи. На ъгъла се обърна и погледна назад, при което видя Кет да вдига двата си палеца и да произнася само с устни: „Давай смело“. Франки поизпъна белия си памучен потник, изправи рамене и влезе в пъба. Веднага го забеляза, седнал с гръб към нея. Беше облечен с виненочервена риза и официален панталон. По дяволите, не можа да се сдържи да си помисли тя, в гръб изглежда още по-добре. С престорена увереност и безразличие, се отправи с бавни, широки крачки към него. Спря на броени сантиметри разстояние и безцеремонно го потупа по гърба.

– Здрасти, Франки – каза Съни, като се обърна и я прегърна.

Без целувка? Добре дошла в приятелския кръг!

– Съни.

– Толкова мило от твоя страна да ми донесеш телефона. Но трябва да отбележа, че за малко не се отказах. Беше доста освобождаващо преживяване да не могат да се свържат с мен.

Франки направи крачка назад, протегна ръка и му подаде телефона.

– Връщам ти телефона – изрече безизразно и понечи да си тръгне.

– Благодаря, Франк. Е, кажи сега, как си?

– Приятелката ми ме чака.

– Значи няма да ми кажеш как си? Май не се даваш лесно – засмя се напрегнато той.

Челото му се сбръчка, а устните му се разтвориха, сякаш всеки момент щеше да каже още нещо, но след това размисли.

– Наистина трябва да тръгвам. Мисля, че чух водите на Кет да изтичат.

Без дори да му подаде ръка, тя се завъртя на пета и забърза да се върне там, където се чувстваше в безопасност.

Франки се приближи до Кет, която я чакаше на ъгъла в своя „Мини Купър“.

– Бързо! Качвай се! – извика Кет през отворения прозорец.

Франки се мушна в колата, а Кет веднага настъпи газта.

– Какво става? Господи, да не би наистина да са ти изтекли водите?

– Моля? Не ставай смешна. Това е тя!

– Коя тя?

– Тя!

– Тя – тя?

– Да, тя. Жената от телефона на Съни. Дойде от другата посока, докато ти завиваше зад ъгъла.

Тя направи остър ляв завой, така че и двете се наведоха встрани от инерцията.

– Между другото, отмятането на косата беше доста добро.

Франки се престори, че не я е чула.

– Сигурна ли си, че беше тя? Навън е доста тъмно.

– Ами беше същата на ръст, със същия цвят коса. И…

– И?

– Почувствах го, Франки. – Кет се наведе към Франки, преди да добави: – В утробата си.

– За бога, Кет. Измисляш си!

– Не спори с мен, Франки. По последни данни в теб не се ражда живот.

Тя спря колата в следващата пресечка и се обърна към Франки:

– Да вървим!

– Кет, не. В никакъв случай няма да влезем отново в пъба. Мириша на крем за хемороиди!

– Наистина ли си мислиш, че ще позволя на онази божествена жена, която току-що най-небрежно излезе на среща с гаджето ти, да подуши подпухналите ти очи? Моля ти се, все пак не го правя за пръв път.

Кет разкопча колана си и тромаво се измъкна от колата.

Франки въздъхна и се насили да последва приятелката си. Надзърна през задния прозорец, за да се увери, че Пух е на сигурно място, сгушен върху своето импровизирано легълце в клетката, и поради тази причина не забеляза как Кет извади от дамската си чанта две плетени маски за лице. Тя нахлузи едната до половината на своята вечно непокорна коса и подхвърли другата на Франки.

– След мен.

– Моля? Маски? Кет, плаши ме колко си подготвена за подобен момент.

– Клод ги изплете!

Те се промъкнаха по улицата, а маските боцкаха пламналите им лица. Стигнаха до една тясна павирана уличка, където Кет рязко дръпна Франки встрани и я притисна до стената.

– За бога, Кет, стига с този театър – оплака се тя, като разтърка врата си.

– Просто ме следвай.

Кет нахлузи маската докрай върху лицето си. Франки завъртя очи към небето и неохотно я последва. Двете минаха покрай един малък гараж и си проправиха път между няколко кофи за боклук, сред мириса на остатъци от храна и празни бирени бутилки. От време на време Кет се обръщаше назад и махваше с ръка на донякъде ужасената Франки или слагаше пръст пред устните си в знак за мълчание, докато накрая не откриха един малък процеп в оградата, през който можеха да се промушат. Приклекнаха зад някакви храсти, вдигнали маските върху челата си за оптимална видимост.

– Погледни – каза Кет и посочи към една малка маса в бара.

Франки присви очи и се опита да види през листата. В задната градина на пъба беше пълно с хора, които си приказваха на групички и се разхождаха около масите. Тя гневно разгледа минижупите и грижливо оформените бради, докато най-накрая забеляза Съни. Седнал на едно барово столче, той беше с лице към Франки и Кет, както и към най-вероятно грейналото лице на една жена с кестенява коса.

– Как успя…? – възкликна Франки, като стисна Кет за ръката.

– С утробата си – каза със задоволство Кет, като посочи към слабините си.

– Добре, добре, мис Марпъл, и сега какво?

Двете зачакаха. И продължиха да чакат. Съни и жената от снимката на скрийнсейвъра на телефона си поръчаха по едно питие и започнаха да си приказват. До безкрай. По лицето на Съни се четеше сериозност, която Франки не беше виждала дотогава. Изглежда, през повечето време говореше жената, скръстила крака.

– Кет, това е пълна загуба на време. Защо ме доведе тук?

– Имай малко търпение. И без това нямаш нищо по-интересно за правене.

Минутите бавно се изнизваха една по една. Те стояха мълчаливо приведени по местата си, като от време на време преместваха тежестта си от крак на крак. Съни се оживи и започна да ръкомаха ентусиазирано. И тогава, изневиделица, ръката му се озова върху китката на жената. Един небрежен израз на интимност, който накара стомаха на Франки да се свие от ярост. Тя стоеше там, сред камуфлажа на клоните и гърлата на бутилките, и гледаше втренчено Съни – мъж, когото почти не познаваше, но когото не можеше да забрави, – докоснал с ръка друга жена. Същата ръка, която беше притискала ямката в долния край на гърба на Франки, докато се целуваха сред декорация за аквариуми и инфрачервени светлини. Неговата топла, гальовна длан сега докосваше същата онази жена, която наричаше екрана на телефона му свой дом. Съни наведе глава на една страна, а в ума на Франки заваляха въпроси. Коя е тази жена? За какво си мислиш точно в този момент, Съни? И защо, за бога, ми пука толкова? Все пак е минал само един месец, откакто се запознахме!

– И така, в заключение мога да обобщя – каза тихо Кет, като се завъртя на пръсти, – че нещата не изглеждат добре.

– Голям си Шерлок, няма що!

Франки се отдръпна от оградата и се изправи, като започна да раздвижва изтръпналите си крака и да масажира ръцете си.

– Писна ми.

Кет на свой ред тръгна след Франки и я последва обратно до колата.

– Дай малко по-ведро – каза Кет, протегна ръка към Франки и я прегърна покровителствено. – Той не си струва! Утре нямаш ли още една среща от влака?

Франки не отговори. Нямаше сили да мисли за предстоящото разочарование, което почти със сигурност я очакваше на следващата среща.

– Просто ме заведи у дома, Кет.

– Поне костенурката все още е твоя.”

 

Из романа “По книгата ще ме познаеш” на Али Бърг и Мишел Калъс, издателство Софтпрес. Превод – Богдан Русев.

Още откъси от книгата:

“Имаш чуден вкус за книги. Искаш ли да се срещнем?”

“Стараех се да не ми личи колко се радвам, че скоро ще си тръгна…”

***

Топла и пълна с усмивки история за книгите и любовта! Франки Роуз е твърдо решена да открие мъжа на мечтите си с помощта на най-голямата си страст – литературата, и започва да оставя любимите си книги в метрото с бележка: „Имаш чуден вкус за книги. Искаш ли да се срещнем?“. Но както често се случва в романите, резултатът от смелия й експеримент е съвсем различен от очакваното.

*

Вдъхновяващо обяснение в любов към книгите, приятелите и сродните души.

Франки Роуз работи в книжарница и живее за книгите. Но има отчаяна нужда от любов не само на хартия. Или поне от една-единствена полунормална романтична среща. Опитвала е всичко. Без успех. До деня, в който решава да използва литературата за необичаен експеримент.

Планът й е да започне да оставя любимите си романи – с кратко послание и адрес за връзка – из влаковете и трамваите в Мелбърн с надеждата те да привлекат изискания, чаровен и начетен мъж от нейните мечти. Все пак Франки е убедена, че книгите, които четем, са най-добрият тест за сродни души.

Но точно тогава в живота й се появява Съни – неустоима комбинация от Джон Найтли, господин Дарси и Едмънд Бъртрам в едно. Проблемът е, че докато Франки е фен на класиката и завършен литературен сноб, Съни чете не друго, а тийн литература. А това е недопустимо, нали? Поне докато тя не научи най-важното правило: Никога не съди за книга по корицата. Нито за мъж по вкуса му за книги.

Вдъхновена от „Книги по релсите“ – инициативата на двете авторки за популяризиране на четенето в Мелбърн, „По книгата ще ме познаеш“ е свежа и забавна история, в която са преплетени препратки към над 130 заглавия от световната литература.

*

Али Бърг и Мишел Калъс са най-добри приятелки от деца и се отнасят с една и съща страст към книгите и писането. Заедно дават начало на проекта „Книги по релсите“ в Мелбърн, който вече обхваща цяла Австралия. Али е творчески директор и съосновател на рекламната агенция „Хеджхог“ в Мелбърн, а Мишел работи като начална учителка.