Как да направим героинята в чиклита си симпатична?
Историите за Бриджит Джоунс, неомъжената лондончанка около 30-те, която се опитва да внесе смисъл в живота и любовта си, първоначално излизат като анонимна вестникарска колонка в The Independent, където авторката Хелън Филдинг работела като журналист, но след нарасналия читателски интерес биват оформени и издадени като роман под заглавието “Дневникът на Бриджит Джоунс” (1996) и лансират нов жанр в съвременната женска литература, наречен чиклит. Фокусират се предимно върху работещи жени на възраст 20-30 години, които се преоткриват, преодоляват собствени бариери или просто постигат целите си, докато се справят със забързаното ежедневие, сложните си връзки и нито за миг не губят остроумието си. Да, младите жени искат да четат за живота си с всичките му детайли и хаос! Там той е по-лек, ненатоварващ и дори комичен, а този тип книги ги разтоварват и забавляват.
Независимо дали сте от авторите, които обичат или не обичат да планират историите си, вие трябва да сте наясно, че в истории с акцент върху героя, на вас ви трябва съществена промяна на образа до края на романа. А кой друг жанр има по-голяма яснота за главната си героиня от чиклита? Работещи неомъжени млади момичета, които се провалят, изправят се след всеки провал и продължават напред като нито за миг не губят свежия си хумор.
Според проучване на сайта Chic Lit Central 75% от читателките на чиклити са на възраст 26-55 години (най-голямата част от тях са на 36-45 години – 36%, следват ги жени на възраст 26-35 години – 24%, и около 15% дами на възраст 46-55 години), които най-много обичат да четат за приятелски отношения (93%), брачни такива (76%) и взаимоотношения на работното място като тези от “Дяволът носи Прада” (69%), но вече им е омръзнало да четат истории, развиващи се в Ню Йорк, в които момичета търсят любовта или се опитват да отслабнат.
Ето и нашите съвети за създаване на симпатична и интригуваща героиня:
*
1. Външен вид. Да, чиклитът е жанр, в който лъскавите професии, заведения и дрехи присъстват като активен елемент на историята – дали като типични за героинята, или като неин контрапункт (тя се съпротивлява срещу лукса или с мъка навлиза в този начин на живот). Но трябва ли тази лъскавина да засяга и нея като външност? Категорично не. И особено в този жанр. Никой няма интерес да чете за главозамайваща красавица, която има атрактивна професия, ходи по елитни събития, носи дрехи, които са последен писък на модата, и… няма изразена идентичност. Читателят не се интересува дали е блондинка със зелени очи, а това има ли характер. Другата крайност, в която не си струва да минавате, е да направите героинята си прекалено невзрачна, и то не толкова да я създадете такава, колкото постоянно да натяквате това на читателите. Всяка жена си има своите комплекси, възможно е те да я спират да води по-свободен начин на живот или да ѝ пречат да има главозамайващо самочувствие, въпреки великите си постижения като човек и професионалист, но на читателя не бива постоянно да му се надува главата с тях. Проблеми с теглото (внимание с това, казахме по-горе), крив нос, лоша кожа, малък (или твърде едър) бюст, щръкнали уши, тънка коса, къси крака… Наистина ли мислите, че подобни акценти могат да бъдат център за привличане на читателска симпатия? Твърдо не. Това може наистина да е отражение на истинския живот, но категорично няма да бъде посрещнато добре в литература. Още малко и за целите на промяната ѝ до края на книгата ще тласнете героинята си към физическата трансформация чрез естетическа хирургия, екстеншъни и други коафьорски трикове, татуиране на линия на веждите и ред подобни, които ще олекотят образа й и ще я направят една от многото идеали за красота, вписващи се в света на лъскавите дрехи и клубове. Замислете се кой би чел съвременна интерпретация на “Грозното патенце” – това ли са читателите, към които сте се ориентирали? За да се идентифицира читателят ви с образ от вашия роман, на него не му трябва натякване на недостатъци, видими в огледалото, а такива, които е съвсем естествено да бъдат взети и за положителни качества, докато героинята ги смята за несъвършенства – например тя носи очила или брекети; някога са я смятали за зубрачка; независима е; самотна майка е; смята сексуалния си опит за недостатъчен (защо и да не е девствена?) и още много, много варианти да отклоните вниманието на героинята си от огледалото, защото уникалността на човек не се измерва с външния му вид, а с качествата му. Образите често отразяват своите създатели – писателите, така че не се притеснявайте да позволявате на емоциите си да се изливат в героите, за да ги направят живи, емоционални, дишащи хора със собствени идеи и мнение.
*
2. Професия. Професията на вашата героиня е ключов фактор от характеристиката ѝ на водещ образ от чиклит. Както казахме, професиите в този жанр са изключително ефектни – най-често дамите заемат длъжности в рекламния, издателския или модния бизнес и това не е никак чудно. Това са лъскави светове, в които масовият читател винаги е искал да надникне. Но имайте предвид, че не самият бранш прави представяната професия атрактивна, а гласът на героинята и начинът, по който тя говори за нея, ситуациите, които бизнесът ѝ поднася и как се справя тя с предизвикателствата. Героинята ви може да бъде и служител в архитектурно ателие, да е организатор на събития, също както може да работи в кино и тв индустрията.
*
3. Стандарт на живот. Къде живее героинята ви, какви доходи има, къде обича да прекарва свободното си време и какви места посещава по задължение? Обикновено при чиклитите основно гнездо на конфликти е стандартът ѝ на живот – дали ще успее да върже двата края в края на месеца, тъй като заплатата често не ѝ стига да покрива нуждите си и особено тези разходи, които е принудена да прави във връзка с професията си (облекло, аксесоари). Един от естествените комплекси на героинята ви може да бъде усещането, че не се вписва достатъчно добре в средата, въпреки образованието и способностите си на професионалист.
*
4. Отношения. Важните хора в живота на героинята ви са нещо, което я характеризира като личност. Чиклитът обаче е повече от романтичен роман – въпреки че често съдържа любовна подсюжетна линия, той е роман за жените в модерното общество, които навигират кариерите си, семейния живот и приятелствата. Той е повече от история за жена със или без партньор. Тя е отделен индивид във всяко отношение и това, разбира се, не означава, че няма право да се влюбва или че романтичните отношения нямат място в сюжета. Ако искате тя да търси истинската любов, необходимо е нещо повече от натиска на приятелките или обществото тя да има връзка и да бъде като другите – дайте ѝ родители, с които живее или е в ужасни отношения, или минало, през което никога не се е влюбвала истински. Това оказва влияние както върху решенията, които ще взема тя във всяка глава от книгата ви, така и върху отношението на читателите към нея.
Тъй като в този жанр ролята на душеприказчик на главната героиня играе обикновено приятелка или приятел, трябва да изградите отношенията на героинята си и с нея/него. Връзките ѝ със семейството ѝ, с приятелите от детството също не бива да отстъпват на прекалено заден план. Да, те може да са второстепенни герои, но играят ключова роля в представянето на образа ѝ. Освен че предоставят чудесна възможност да се изговорят тревогите на героинята и да се подчертае нейният характер, те ви дават и уникалната възможност да напътствате начина, по който ви се иска читателите да гледат на нея.
*
5. Характер. За да е реалистична, главната ви героиня трябва да има странности и недостатъци, вътрешни борби и усложнения в живота. В никакъв случай тя не бива да е изрядна, защото няма перфектни хора, колкото и мили да са те. Запитайте се какви са мотивациите ѝ, най-големите ѝ страхове и защо продължава да върши неща, които не ѝ се отразяват добре. Качество, което задължително трябва да ѝ дадете, е хъса да преследва целите си. Никой не иска да чете за героиня, която просто седи и чака нещо да ѝ се случи, или не позволява на промените да заемат място в живота ѝ – героинята ви трябва да търпи развитие. Нейните амбиции ще дадат яснота по въпроса какъв път трябва да извърви тя до края на романа ви. Не позволявайте на начина ѝ на живот да я определя дотам, че да се превръща в принцеса, жадуваща да бъде спасена от някакъв принц.
Другото, което не бива да забравяте, е гласът на героинята, независимо дали сте избрали да разказвате историята от първо лице или от ролята на неутрален разказвач. Въпреки че повечето чиклити използват разказа от първо лице, имайте предвид, че това не е правило. Чиклитът обикновено е написан в лек стил, а главната героиня е остроумна и знае как да се смее на собствените си недостатъци и глупави постъпки – хуморът просто е ключов елемент от тези романи. Нормално е тя да има добри и лоши дни, така че никога не забравяйте да ѝ поднесете повод да бъде човек, вместо да е само набор от изречения върху страниците на романа.
*
6. Цел в живота. Чиклитът е жанр, отразяващ жените в техните провали по време на постигането на целите им и празнуващ шумно техните победи. Запитайте се коя е основната амбиция на героинята ви – иска да я повишат или иска също да открие основната си мисия в живота, да открие коя е тя. Не я карайте да стои вкъщи и да се чуди каква иска да бъде някой ден, да получи идеята отвън (като предложение от приятелка, като сюжет на филм, който гледа в най-самотната си вечер). Днес жените имат повече професионални възможности за развитие, отколкото са имали преди едно-две поколения, и макар да продължават да имат нужда от стабилна връзка, те могат да мечтаят по-смело и да управляват бизнес. Дайте им сериозна цел в живота, за да ги свържете с истинските жени в реалността, които нямат нужда само от бягство към жанра, а искат да виждат себе си като сериозни хора с амбиции и сили да ги изпълняват.
*
7. Послание. Тъй като при чиклитите хепиендът не е задължителен, цялата история и особено финалът трябва да носи силно послание. Героинята може и да не заживява с мъжа, по когото е оглупявала по време на цялата фабула, да не е повишена до позицията, към която се е стремила през цялото действие, да не е успяла да се впише в модния бранш, както естествено се е случило с най-добрата ѝ приятелка, но накрая тя ще е наясно, че това е по-добре за нея – че мъжът, който я е разигравал през цялото време, не е удачен избор; че всъщност новата позиция повече би я ощетявала, отколкото би я карала да се чувства на място; че дори без външен вид на модна икона, тя харесва себе си; че мнението на околните за нея вече не ѝ е важно; че трябва да спре да разсъждава, а да се научи да се наслаждава на живота; че държи на по-важни неща като това да бъде себе си.
***
Вижте още:
Особености на “женската литература”. Разлика между любовен роман, чиклит и съвременна проза.
Колко важен е външният вид на героя?
Как да напишем добър чиклит? 10 съвета към начинаещите за очакванията от жанра.
