За сравненията

Георги Караславов: “Имаше и чисто нашенски увлечения в сравненията. Две думи – три сравнения. Сравнението някъде се обръщаше в самоцел, в безсмислица. Някои писатели по едно време бяха забравили, че сравнението е средство и че като средство то си има определено място и определено значение.

Какво означава това? Това означава, че сравнението трябва да се взема само тогава, когато то ще допринесе за улесняването на мисълта, за уточняването на смисъла, за подчертаването на образа, за илюстрирането на душевното състояние на герой, за осветляването на картината, за разрешаването на художествената задача. Със сравнението не може и не трябва да се злоупотребява, както не трябва да се злоупотребява с всяка подправка. Не трябва да се забравя, че основната задача на всяко художествено произведение е да въздействува върху чувствата и мислите на читателя чрез правдивото отражение на типични явления при типични обстоятелства, да даде тенденциите на общественото развитие. За пълнокръвното изпълнение на тази задача трябва да се използват всички художествени и образни средства, без обаче средствата да се превръщат в цел. Превръщането на художествените средства в самоцел води до замъгляване на съдържанието, е неясността на съдържанието винаги е ползувала реакционните сили, назадничавите обществени течения.

Сравненията трябва да бъдат реалистични. В какъв смисъл сравненията трябва да бъдат реалистични? Те трябва да бъдат реалистични в този смисъл, че трябва да отговарят на манталитета, на душевното състояние на героите. Ако един писател пише, че неговият селянин герой гледа как при вършитба ХУ прибира пшеницата, както крупието прибира жетоните, той не би дал правдоподобно, реалистично сравнение. Защо? Защото типичното за селянина е, че той не познава рулетката. Обаче ако един автор вземе за герой син на бивш фабрикант или едър търговец и спекулант, който е попаднал не по своя воля на село и по вършитба се върти около някоя вършачка, той наистина би могъл да сравни прибирането на падащото пшенично зърно от лопатата на някой селянин като прибиране на жетони от крупие…

Но сравненията трябва да бъдат от кръга, от бита и всекидневните интереси на героя, не само когато се описва как той гледа тези или онези явления. Сравненията трябва да отговарят на манталитета на героя, дори когато авторът сам разправя за него. Неправдоподобно, неубедително, нехудожествено би било, ако се каже, че един селянин от затънтени колиби, който не е виждал кино, мисли за своето минало и мислите му текат като филмова лента.

Сравненията трябва да бъдат не само правдоподобни, но и свежи, оригинални. Има автори, които още сравняват устните на своята мила с “цъфнал трендафил”, зъбите й с “маргарит”, веждите й с “пиявици”, очите й – с черни череши… Авторите и особено младите автори трябва да познават много добре езика на народа, бита на народа, да познават интересите на героите, които описват, за да могат да черпят свежи, оригинални, сочни, красиви, изразителни, пълнокръвни сравнения.”