“ИСТОРИЯ ДВАЙСЕТ И ПЪРВА, в която вземаме един човек на автостоп

Из “Кралство Заувари” на Любивое Ршумович, издателство Емас.

“Пътуваме и си играем на „отгатни“. Отгатваме коя ще бъде последната цифра от регистрационния номер на колата, която се движи срещу нас.

Редуваме се по възраст. Пръв съм аз. Ако не позная до пет пъти, излизам от играта. Комар продължава, прави опит да отгатне пет пъти, после идва ред на Кими, последен е Цар. Накрая остава само един. Той е победителят.

Най-голям успех има Кими. Отгатва със затворени очи. Казва, че така вижда по-добре.

Мой ред е, дълго време няма коли. Забелязвам младеж на пътя, вдигнал е пръст, стопира.

– Бандо, да вземем младежа, който чака на автостоп? – предлагам.

– А какво значи „чака на автостоп“, кой е той? – пита Цар.

– Това е мъжът, който стои край пътя с вдигната ръка.

– Това не е мъж, а някакъв хлапак.

– И хлапак може да чака на автостоп.

– Тогава да го вземем.

– Къде ще седне? – намеси се Комар.

– Вземи си раницата от предната седалка.

Комар го послуша.

– Благодаря – каза младежът, влизайки в колата.

– Това благодаря е за мене, защото тук седи моята раница – подхвърли намусен Комар.

– Тогава благодаря на твоята раница.

– Моята раница би ти отвърнала моля, но е заета да ми натиска корема.

– Тогава благодаря и на твоя корем! – с готовност отговори младежът.

– Коремът ми щеше да отвърне няма защо, но е зает поради незнание.

– Какво не знае?

– Не знае как се казваш.

– Урош, но всички ме наричат Урке. – И младежът подаде ръка на Комар.

– Приятно ми е. Комар. Всички авантюристи ме наричат така.

– И моят корем би ти казал нещо, но е зает, понеже сега му е тясно – обади се Кими.

– Аз пък съм малък и нямам корем, корем има дядо ми на Златибор – добави Цар.

– А ти къде си учил автостоп? – попита Кими.

– На Ибърската магистрала.

– И трудно ли ти беше?

– Не.

– Какви предмети си учил?

– Първият предмет е езикът на автостопа: Как да кажа без думи какво желая на шофьор, който не ме чува?

– А какво желаеш?

– Първо – желая да ме приеме в колата. Затова трябва да изглеждам скромно, молещо и възпитано. Второ – къде желая да пътувам. Това показвам с вдигната длан, с палеца нагоре и с леко, ненахално махане с ръка.

– Това не е трудно, и аз мога така – намеси се Цар.

– Е, не можеш! – отсече Кими.

– Е, мога. Чарли, спри!

Спрях. Цар излезе, отиде десетина метра на­пред, повдигна дясната си ръка със свити пръсти и вдигнат нагоре палец.

Тръгнах, минах покрай него, но не спрях. Обърка се, спусна ръка и се затича след нас. Аз продължих бавно да карам. Той спря, седна край пътя и се раз­плака.

Върнах се. С мъка го убедихме да седне в колата. Урош му подаде ръка.

– Добре беше, браво. Трябва само да знаеш, че не всеки шофьор е длъжен да спре заради тебе, но ти не бива да плачеш и никога не трябва да тичаш след колата, просто обръщаш глава и чакаш следващата кола.

– Но вие сте мои, трябваше да спрете.

– Извинявай, Цар, аз съм виновен – казах и му подадох ръка. – Чудесно стопира. Накъде си тръгнал?

– Как накъде, ти знаеш накъде.

– Не знам, аз съм само шофьор, който е взел някой човек на автостоп, но не знае накъде отива и затова го питам.

– Попитай Урош.

– Уроше, накъде?

– До Брезовица.

– Там ли е къщата ти? – попита Цар.

– Да, там е Семейството на бистрите потоци, към което и аз принадлежа.

Цар влезе и потеглихме.

Стигнахме бързо до Брезовица, разговаряхме, започнахме и малка препирня за това дали Сърбия е би­­ла в Югославия, или Югославия – в Сърбия.

Всички слязохме от колата. Урош не се сбогува, а направи едно предложение.

– Ако имате време, отбийте се, приятелите в Семейството на бистрите потоци ще се радват да се запознаят с вас.

– Имаме време! – извика Цар.

Завихме по селския път и паркирахме колата край пътя, между две дървета.

– А кои са твои приятели в Семейството? – попита строго Комар.

– Божко, Мики, Сун, Йован, Ракс, другият Божко, Сърки, Драгана, Милица…

Поехме по една криволичеща пътека през гората, пресякохме някакви потоци, внимавахме да не се подхлъзнем и да не паднем във водата.

– Това ли са бистрите ти потоци? – попита Цар, докато го пренасях на гръб през поредния поток.

– Да, това са. Виждаш ли, че няма нито една пластмасова торбичка, няма никакви отпадъци… Ние чистим потоците от всичко това.

– Аз видях един отпадък и го взех. Трябваше ли да го направя? – попита малко загрижено Кими.

И ни показа зелената жаба, която носеше в ръка.”

 

 

Из “Кралство Заувари” на Любивое Ршумович, издателство Емас. Превод – Ася Тихинова-Йованович.

Още откъси от книгата:

“ИСТОРИЯ ВТОРА, в която авантюристите получават нови, авантюристични имена”

“ИСТОРИЯ ЧЕТИРИНАЙСЕТА, в която оказваме първа помощ на приятел на пътя”

*

Един баща тръгва на път с тримата си сина. На път в Авантюрата. На път за Кралство Заувари. На езика на автора заувари означава дребните неща от детските години, които той ревниво е събирал и пазел и които са съставлявали кралството, чийто суверен е бил. Заувари е метафора на детството и на всичко онова, което го прави щастливо. Или с други думи един баща тръгва на път с тримата си сина към своя Роден край и към своето детство.

По време на това весело пътуване трите деца ще задават много въпроси и ще научат най-разнообразни полезни неща за природата, за растенията, историята, културата. Ще срещнат интересни хора, каквито няма в градовете, ще станат свидетели на майсторлъка на майстори със стари занаяти, ще помогнат дори да се изроди теленце в един селски обор. Чрез житейските си преживявания децата, заедно със своя баща, ще открият какво значи да бъдеш благороден и добър, какво значи обич и разбирателство, защо и как трябва да изчезнат омразата, неправдата и сълзите в света, в който живеем. И ще дадат пример как могат да общуват деца и родители.

Една добра книга, написана на разкошен, богат и достъпен за децата език. Книга, която развеселява, поучава, натъжава, обогатява и не оставя никого равнодушен.

*

ЛЮБИВОЕ РШУМОВИЧ е най-известният съвременен сръбски детски писател. Автор е на повече от 85 книги за деца, дълги години работи като редактор на Детската програма на Радио “Белград”, след което преминава в ТВ “Белград”, където пише и поставя над 600 предавания за деца. Много от стихотворенията и емисиите му остават незабравима част от детството на редица поколения. Носител е на почти всички литературни награди в бивша Югославия и днешна Сърбия, както и на редица престижни международни награди.