“Творецът на ангели”, Стефан Брайс, изд. ICU

Валентина Мизийска

“Когато приключи изложението си, един от някогашните му професори му зададе последен въпрос. За Виктор той не беше неочакван.

Дали възнамерявал при успех да се опита да клонира и хора.

Доктор Хопе имаше готов отговор, който обърка биолозите:

– Създайте ни Бог, по чиито стъпки да тръгнем – отвърна той.

Щом изрече красивото си изречение, той стана.”

За малко повече от година работа по проекта си в Аахенския университет доктор Виктор Хопе успява да клонира мишки и да опише стъпка по стъпка метода си в статия. Академичните среди първоначално реагират с възмущение, но в последствие признават постижението му за революционно и очакват доктора да повтори експеримента си поне още веднъж, за да докаже, че то не е плод на случайност, но той упорито отказва. Защото логиката му диктува друго – само животните в цирка повтарят номерата си, време е за нова крачка. И докато медиите задават логичния въпрос за възможността да се клонира човек, доктор Хопе започва да експериментира с телесни клетки на възрастни бозайници. А дали един от тях не е самият той?

Още с началото си “Творецът на ангели” създава впечатлението за много добра книга – започва леко и на съвсем правилното място от историята, с идеален ритъм и претеглени до съвършенство описания на картини и емоции, за да събуди интерес и да очертае мащаба на интригата, преди да продължи с повече подробности за безапелационно ангажирания с историята читател. Смея да кажа, че бях и изключително приятно изненадана да откроя писателския маниер на Брайс от време на време да представя герой или сцена като изпревари леко действието, за да нарисува ефекта им върху второстепенните герои, и после хрисимо да се върне стъпка назад, за да представи всичко в хронологията на сюжета. И въпреки това едва със започването на третата част от произведението осъзнах, че чета една Голяма книга, един огромен труд и опознавам един велик замисъл, разчупващ границите на “обикновеното” вдъхновение, проучване и писане от автор. Това е книга за отношенията между родители и деца, за живота и безсмъртието, за вдъхновението и упоритостта, за маниакалността и гениалността, за етичните граници на науката и религията, и още толкова много неща. Книга извън жанрови ограничения – защото може да бъде възприемана като драма, съвременна проза, мистерия, научна фантастика, психологически трилър, дори хорър. Книга за ужасяващия път на един мъж в преследването на целта на живота му.

Разказът започва с момента, в който на 13 октомври 1985 г. в малкото селце Волфхайм в близост до тройната граница между Франция, Белгия и Нидерландия след близо 20-годишно отсъствие се завръща доктор Виктор Хопе. Жителите на селцето добре ще си спомнят този ден, тъй като тогава докторът не идва сам, а заедно с няколкоседмичните си тризнаци, страдащи от сериозни малфорации, и заживява в родната си къща, като започва  безвъзмездно да лекува хората, но рядко излиза из селото, почти не общува с никого и никога не извежда синовете си навън. Истината се оказва колкото проста, толкова и ужасяваща – самият Виктор се ражда с цепнатина в небцето като наследствен белег от баща си, някогашен семеен лекар на селото, а синовете му до един са наследили “заешката уста” от него.

“Нямат майка. Никога не са имали”, отговаря докторът на въпроса за другия родител на децата, които учудващо напомнят самия него на младини и по нищо не могат да бъдат различени едно от друго, ако не са синята, зелената и жълтата гривна на ръката на всяко от тях. Не след дълго в дома на Виктор Хопе за по няколко часа на ден започва работа пенсионираната учителка Шарлоте Манхаут, която бързо установява, че Михаил, Рафаил и Гавраил са с огромен интелект – първоначално изпреварват развитието на връстниците си с половин година, а на възраст от три години вече “гълтат” учебници за първи клас. Децата обаче твърде лесно се изморяват, след опадването на ръждивите им рехави косици, под кожата на огромните им глави започват да личат безброй еднакви сини вени и ето че една сутрин на едното от момчетата му пада първото млечно зъбче. Шарлоте успява да изкопчи от доктора признанието, че децата остаряват твърде бързо и вероятно им остават по-малко от две години живот, което означава, че няма да доживеят до седмия си рожден ден, и тя решава да им даде шанс да опознаят света и да усетят любовта, която очевидно не получават от баща си, който ги третира повече като пациенти.

Книгата е структурирана в три части – първата разказва за пристигането на доктор Хопе в селцето и грижите на Шарлоте за тризнаците. Втората дава представа за детството на малкия Виктор и причините да се превърне той в обсебения учен, когото срещаме в първа част. А третата – за пристигането във Волфхайм на Рекс Кремер, деканът на Факултета по биомедицина и дългогодишен ментор на Виктор, за да постави нещата в ред. Същият маниер на Стефан Брайс да изпревари леко действието, за да ни запознае с резонанса от събитията, преди да се върне стъпка назад и да представи сцените хронологично – само че в по-голям мащаб.

“Мнозина от нас допускат тази грешка. Поставят си граници. Предварително решават кое е възможно и кое – не. И се примиряват с невъзможното. Понякога обаче онова, което ни се струва невъзможно, е просто трудно. И всичко е въпрос на упорство”, казва Виктор Хопе на Рекс Крамер, когато в телефонен разговор последният му предлага място в университета, за да продължи изследванията си в Катедрата по ембриология. Мнението на бившите професори на Виктор Хопе е, че е можел да повтаря един и същи експеримент без отегчение с часове и това често е давало необикновени резултати. Единак, талантлив и изпреварващ времето си. Направо луд с идеята си да продължи с клонирането на бозайници. Лудостта обаче неведнъж е водила до открития. Докъде стига лудостта на един гений?

Не на последно място искам да привлека вниманието към стила на автора, чийто разказ тече толкова естествено, че в комбинация с увличащата фабула, създава усещане като при въртенето на кинематографична лента. Дори в представянето на огромното по обем проучване в сферата на генетиката и историята на клонирането, което като автор е направил, той се е справил блестящо – информацията звучи достоверно, леко и магично за читателя, а терминологията е поднесена с финес и така пестеливо, че се слива с повествованието и не боде с академичните си ръбове. Изключителната динамика в разгръщането на сюжета, реалистичните образи с богата предистория и този разтърсващ финал, поставящ парчетата от пъзела на мястото си, превръщат мрачната история в един хищен шедьовър, който те държи в ноктите си до самия финал.

Стефан Брайс е роден през 1969 година и е белгийски автор на сборници с есета, пътеписи и романи, който пише на нидерландски. Той е с педагогическо образование и известно време е работил като учител. Въпреки че от малък иска да стане писател, започва да пише през 90-те и бързо превръща писането си в професия. Романът му “Творецът на ангели” (2005) е преведен на повече от 20 езика, а тиражите му само в оригинал са вече 50. С него той печели редица престижни литературни награди.

*

Данни за книгата:

Автор – Стефан Брайс

Превод от нидерландски – Мария Енчева

Издателство – ICU

ISBN – 9786197153576

Година на издаване – 2019

Корица – мека

Страници – 395

Формат – 14х21

Език – български