Клементина Манчева: За един творец най-омразното нещо на света са границите
Изключително чувствителна съм към детските книги – признавам, че като майка на толкова деца с най-различни литературни вкусове, невинаги успявам да “хвана” всяка недостатъчно качествена проза, преди да влезе у дома, но съм се отказвала в книжарницата от заглавия с илюстрации, които са неестетични или подчертано комерсиални. Нали не само в шоу бизнеса има халтура?
Илюстрациите обикновено са най-впечатляващият елемент от която и да е книга, а ролята им е да я направят по-атрактивна или да визуализират съдържанието й. В детските книжки те са с функцията както да печелят вниманието на детето, така и да му помагат да вникне в мистерията на написаните думи. Ето затова илюстраторът е често ключов фактор за успеха или провала на заглавията за деца.
Съвсем скоро ви представих процеса по създаването на книжката “Приятелят на Дядо Коледа” в един разговор за писането за деца с Мария Пеева. Историята на малкия Алекс, който от години моли Дядо Коледа за кученце в писмата си, е нежна, истинска и много силна, а ефектът на илюстрациите с акварел е близък до магичен. Така че, още докато разговарях с Мария, осъзнах, че няма начин да не потърся и историята на Клементина, за която също се оказа, че книжката е дебют. Само си представете какво още могат да направят тези две вълшебници със следващия си проект!
Клементина е родена през 1982 г. в Ямбол, където завършва изобразително изкуство в ямболската гимназия “Васил Левски”. По-късно учи “Моден дизайн” в Нов Български Университет, откъдето има и магистърска степен по “Графично и пространствено проектиране”. През 2012 г. се посвещава изцяло на рисуването, а предпочитаното й изразно средство е акварелът. Вече има две самостоятелни и е взела участие в десетки сборни изложби. Картините й са част от колекции в Италия, Германия, Англия, Америка, Холандия, Франция, Гърция и къде ли още не. Живее в София и отглежда двама тийнейджъри, бебе, мъж и котка.
С Клемс си говорим за попадането в “капана” на Мария 🙂, подбирането на моментите, които да се визуализират, и картините, които не издържат на проверката на тестовата аудитория, за вдъхновението и процеса на създаването им, съмненията на твореца и амбициите въпреки това. За мен е и огромна чест, че мога да покажа няколко от прекрасните творби на Клементина. Вярвам, че ще ви докоснат, защото са създадени с много любов.
Клементина Манчева: Всяка работа трябва да се върши с любов
Интервю на Валентина Мизийска
Снимка: Светослава Мадарова
Откога рисуваш?
Не си спомням да не съм рисувала.
А искала ли си някога да участваш в създаването на детска книжка с рисунките си? Как се озова в проекта “Приятелят на Дядо Коледа”?
Мария подходи много хитро – попита ме дали ми се работи. Аз естествено отговорих с „Да“, а тя чак след това ми каза за какво става въпрос. Оттам нататък, каквото й да кажех, щеше да излезе, че ми се мързелува с бебето, вместо да рисувам, което хем нямаше да е вярно, хем звучи доста срамно. Общо взето беше капан, в който влязох с двата крака и не съжалявам.
Но пък виж какъв страхотен ефект си има капанът й!
В крайна сметка това, което ми даде импулса да се захвана с илюстрациите, беше текстът. Докато четях за първи път историята, в главата ми вече имаше образи, които настояваха да излязат. И аз им дадох шанс.
Кажи, има ли разлика между това да рисуваш картини, които хората да искат да окачат по стените в домовете или офисите си, и това да правиш илюстрации за детска книжка?
Би трябвало да има и ако бях илюстратор, вероятно щях да намирам такава. В случая подходих към илюстрациите така, както при създаването на картини. Единствената разлика е, че сюжетите донякъде бяха предопределени от текста, но пък интерпретацията им беше изцяло моя.
Ти ли избра моментите от историята, които да се илюстрират?
Първоначално, още при първото изчитане на текста, в главата ми се родиха няколко сюжета, които исках задължително да нарисувам. След това се наложи да се илюстрират още моменти, предвид спецификата на създаване на детска книга с илюстрации. Оказа се, че сме обърнали процеса и в класическия случай първо се създава скелета на книжката, оставят се места за илюстрациите и чак тогава се рисуват те. При нас стана обратното, за което не съжалявам въобще, въпреки че се наложи да се рисуват допълнително рисунки.
А от какво зависи броят на илюстрациите?
От графичното решение, от текста, от шрифта, от визията на автора… Не мисля, че има разписано правило.
Планираш ли предварително как точно ще изглежда това, което ще нарисуваш, или оставяш част от идеята да се оформи в процеса на работата?
Нямах абсолютно никаква идея какво ще се получи накрая. Ставаше стъпка по стъпка и през цялото време не си представях нищо като краен продукт. Ако трябва да съм напълно честна, си представях единствено как Мария ми се обажда и ми казва, че всъщност е по-добре да избере друг художник за книгата.
Всеки първи път е характерен с големи съмнения. А минаваше ли ти през ума да се откажеш?
Да се откажа, след като вече веднъж бях приела – не. Нямам такива навици да се отказвам по средата на поет ангажимент. Но до последно бях сигурна, че това, което се случва като илюстрации, не са типичните илюстрации за детска книжка и Мария ще се откаже от моите услуги сама. А дали съм се справила – все още не съм убедена, но искрено се надявам.
Кажи, с какви изисквания трябваше да се съобразяваш за илюстрациите? Цветове, разположение на листа, друго! Дори не се сещам какво още може да е заложено в заданието.
Първоначално с никакви. И това е така, защото и за двете ни беше първа детска книжка. Благодарна съм за това – за един творец най-омразното нещо на света са границите. Аз не правя изключение.
Знаеш ли, чудя се нещо: Доста от съвременните илюстрации за детски книги се създават на компютър, а ти рисуваш с акварел. Какво се случва после с тези рисунки? Сканират ли се, как преминават в дигитален формат? Може ли по някое време да се окаже, че не си толкова доволна от тях, че ти се иска да коригираш нещо?
Сканират се и илюстрацията вече е в дигитален формат. Върху него също биха могли да се правят корекции с програмите за дигитална обработка на изображение. Но, честно казано, ако се беше наложила някаква обработка, щях да избера да нарисувам илюстрацията наново. По принцип се старая картините, които рисувам, да отговарят първо на моите критерии и ако не успеят да ги покрият, не стигат въобще до публика. Същото е с илюстрациите. Късаш листа и започваш отначало.
А илюстрациите във финалната книга различават ли се по нещо от оригиналните картини? Като техен създател навярно виждаш всякакви разлики?
Аз виждам минимални разлики – някъде изображението е било увеличено, някъде се е наложило да бъде изрязан част от фона, който дори да е бил бял, за мен е бил част от композицията. Може би има съвсем малка и несъществена разлика в тоновете, но всичко това мога да го видя само аз, за щастие.
Колко време отнема рисуването на една такава илюстрация? За колко време направи всичките?
Няма еднозначен отговор – една илюстрация ми е отнела няколко дни, друга е станала за няколко часа. Всички илюстрации станаха в рамките на около два месеца, но трябва да си призная, че са се случвали в условия на отглеждане на три деца, едното от които бебе.
Побърза ли да покажеш още първата рисунка на Мария? Каква беше нейната реакция?
Веднага й показах първата, да. Тя страшно много я хареса, първата рисунка стана и корица на книжката. Всъщност тя така и беше замислена. Това ми даде криле да работя по-уверено със следващите илюстрации.
А какво се прави, ако авторът има коментар по някоя от илюстрациите? Това не е Word документ, в който можеш да изтриеш, замениш, добавиш дума. Започваш отначало?
Не е имало коментари към илюстрациите, единствено едната от тях й се стори много тъжна и в последствие отпадна от книжката. Аз се бях подготвила психически, че вероятно ще има рисунки, които ще отпаднат, или такива, които ще се наложи да правя по няколко пъти – в крайна сметка последната дума е на автора.
Хайде да я покажем тази тъжна илюстрация…
Ти как прие този коментар? Спомняш ли си да е имало нещо по-различно в процеса на създаването й?
Аз обичам да плача на книги и филми – това е сигурен признак, че са ми дръпнали някоя струна. Най-яркият спомен от детството ми е как дядо ми ми чете “Чичо Томовата колиба” и аз плача, беше ми любима книжка. За мен беше малко изненадващо, когато Мария реши да не слага тъжната илюстрация, но не съм възразявала по никакъв начин. Иначе няма някаква тайна или нещо по-особено в създаването й. Но сега като се замисля, тя изобразява дете, което чака баща си да се върне, а бащата никога няма да дойде, защото е на небето. Баща ми е починал, когато съм била на две години, твърде е възможно да съм привнесла моята емоция, съвсем подсъзнателно и затова рисунката да е толкова тъжна.
Мисля, че тази картина ще намери своя най-верен път до сърцето на хора, които имат най-много нужда от нея. Кажи какво се случва с оригиналните картини, след като книгата е вече издадена?
Към този момент са в автора на книгата – в Мария. Не знам какво се случва с илюстрациите по принцип, зависи от договорката между автор и илюстратор. Ние не го бяхме коментирали преди създаването на илюстрациите. Всъщност книгата вече беше влязла за печат, когато предложих на Мария да ги продадем на търг, за благотворителна кауза. И се оказа, че тя е имала абсолютно същата идея, така че е въпрос на време да го осъществим.
Какво научи като творец от работата по този проект?
Научих, че мога да излизам от зоната си на комфорт. Не само мога, но и трябва. Беше предизвикателство към мен самата. И ми беше много интересно дали ще се справя с него.
Как минава един твой ден? Кога намираш време за рисуване?
В момента – като на всяка жена в майчинство: между бебето, каката и баткото, печката и пералнята. Налагам си да използвам единственото свободно време – докато бебето спи – за рисуване. Така го чувствам, дава ми усещане за личност, което иначе малко се губи в този период на жената.
А какво обичаш да рисуваш? Какво те вдъхновява?
Имам някакъв сантимент към тъжни сюжети – стари лодки, стари къщи, ръце, които се докосват. Много често рисувам прозорци. Обикновено на този въпрос отговарям, че ме вдъхновява липсата на нещо, сега се замислям, че по-скоро ме вдъхновява тъгата. Под всичките й форми. Аз съм тъжен човек, въпреки че не изглеждам така на пръв поглед, понеже винаги се усмихвам. Сигурно за противовес на вътрешното ми състояние, не знам.
Как изглежда работния ти кът? Имаш ли си творческа рутина?
Нямам работен кът, рисувам на холната маса вкъщи. Единственият ми ритуал е, че винаги пия кафе, докато рисувам. Условието е да няма никой вкъщи или поне да няма никой, който да ходи около мен, да влиза в стаята, да ми говори нещо – разсейвам се така, губя концентрация и нищо не се получава. Рисувам по няколко часа на ден, последните 10 месеца това е времето, в което бебето спи, а децата са на училище. Истината е, че ако човек има желание, намира начин, дори да звучи като клише.
Какво правиш с картините си? Сигурно вкъщи вече имаш стотици?
Всъщност нямам. Или са купени, или са в галерии. При мен има не повече от 20-ина картини.
И това ако не е успех! А с какви творчески постижения би искала да се похвалиш след 5 години?
Нямам конкретни планове. Нали знаеш онази максима – “Животът е това, което се случва, докато си правиш планове”. Пожелавам си здраве, за да мога да рисувам, това е всичко.
Твоят съвет към начинаещите български писатели и бъдещи автори на детски книги, които четат bgstoryteller?
Конкретен съвет ми е трудно да дам, но знам, че всяка работа трябва да се върши с любов. Влагайте сърцето си.
