“Беше от онези жени, на които мъжете целуваха ръка при среща…”
Из романа “Жените от Кино Роялъ” на Леа Коен, издателство Ентусиаст.
“– Може ли да запаля цигара? – попита с тих глас арестуваната.
Полицаят кимна в знак на съгласие.
Тя извади от чантичката си от зелено кадифе, в тон с палтото ѝ, сребърна табакера и запали цигара.
„И тя като Стефка пуши „Фернандес“ – отбеляза Ангелов, като разпозна марката по златната лентичка.
Изобщо не приличаше на убийца, нито на престъпница. Беше от онези жени, на които мъжете целуваха ръка при среща.
– Защо го направихте? – попита я тихо Смил Ангелов.
Тонът му беше, все едно питаше Стефка за някоя глупост, извършена неволно от нея.
Раканова вдигна безпомощно поглед нагоре. „Къде ли гледа?“, запита се Ангелов. Дали не беше някоя заблудена религиозна фанатичка, на която бяха внушили някакви глупости? Разправяше се за такъв случай в Пловдив преди няколко години.
– Сигурно защото съм луда – отговори Раканова и дръпна силно дима от цигарата.
Това не му беше минало през ум. Дали обаче беше истина? Лудостта беше удобна форма да се прикриват престъпления. А и истинските луди рядко осъзнаваха, че бяха такива.
Не знаеше как да постъпи, поради което реши да приложи протокола, който прилагаха при разпита на всеки джебчия, амбулантен търговец без разрешително или на циганка, която бяха заловили да гадае на ръка по пазарищата.
– Име, фамилия, възраст, адрес? – започна Ангелов, като се опита да придаде на гласа си строгост.
Актрисата не отговори, но бръкна отново в зелената си кадифена чантичка и извади оттам личната си карта.
„Я виж ти, родена е три дни преди Стефка“ – отбеляза си Ангелов, като че ли това можеше да има някакво значение.
Занятието ѝ беше отбелязано като „актриса“, което полицаят вече знаеше.
– Не е посочен адресът ви, госпожице Раканова. Не сте ли се регистрирала адресно?
– Не съм регистрирана, но живея на улица „Раковски“ номер 96 – отговори Раканова.
Ангелов помисли, че не е разбрал добре.
– В кино „Роялъ“ – добави тя.
– Как така в кино „Роялъ“? – попита той с недоумение.
– Там е адресът ми, господин началник.
– Искате да кажете, че живеете в кино „Роялъ“? Вие се шегувате, а това е напълно неуместно.
– Не се шегувам, господин началник. Живеех там допреди месец. Вече не живея.
– Не разбирам как сте живели в киното? – продължи да се изумява Ангелов. – Бихте ли се обяснили?
– Бяха ми дали една стаичка отзад. В нея спях. Миналото лято загубих квартирата си и нямаше къде да живея. Парите в театъра не ми стигат за наема, тъй като не съм на постоянен договор. Аз съм от Варна и нямам близки в София освен една моя съгражданка, но и тя е бедна като мен. Новият председател на артистите Стефан Киров успя да ни издейства две стаички в кино „Роялъ“, зад кулисите има няколко стаи. Срещу това моята близка служеше като разпоредителка в Киното. Събирахме пари, за да си наемем истинска квартира. Но преди месец ме изгониха и останах на улицата.
– Заради това ли стреляхте по господин Асеов?
– Казаха ни, че той не бил съгласен жени да живеят заедно в киното. Останах на улицата, разбирате ли?
Ангелов не разбираше вече нищо. Не можеше да проумее, че заради една квартира известната актриса Магда Раканова, която Стефка сигурно беше гледала в Народния, беше извършила подобна детинска глупост, ако можеше да се изрази така.
– Ама вие можехте да го убиете – сгълча я той. Не можеше да се отърве от чувството, че Раканова беше извършила глупост, а не престъпление.
– Господин началник – разплака се изведнъж Раканова. – Аз стрелях в тавана. Куршумите бяха халосни. Така ми казаха. Оттам е паднало нещо, я стъкло, я парче мазилка, и е ранило господин Асеов.
Виж ти! Това не му беше минало през ум.
– Кой ви е казал, госпожице, да стреляте в тавана? – попита той кротко.
Магда Раканова се сепна и отговори рязко:
– Никой!
С усета си на полицай Смил Ангелов разбра, че трябваше да спре дотук. Актрисата не беше готова да му се довери.
– Ще се наложи да преспите тук, в участъка – каза неуверено полицаят.
Тя не се възпротиви и на Ангелов му дойде наум, че може би нямаше къде да пренощува и че участъкът не беше толкова лошо решение за една нощ. Имаше легло и завивки и беше топло.
Обаче с положителност още утре трябваше да докладва случая на Гешев.
Изпита силно желание да се прибере у дома при Стефка, която сигурно вече си беше легнала. Да се сгуши до нея в двойното легло под общия пухен юрган, да я притисне до себе си, за да усети топлината на тялото ѝ, да заспи дълбоко и да забрави за тютюна на Асеов и всички усложнения, свързани с него, и за злополучния изстрел на Магда Раканова.
Вече беше започнал да събира нещата си, когато телефонът иззвъня.
– Ангелов, обажда ви се Асен Цанков. Аз съм адвокат на Жак Асеов по някои дела.
Само това оставаше още! В цялата афера да се намеси самият брат на всемогъщия в миналото министър Александър Цанков. Смил Ангелов се приготви да слуша.
– Да, господин Цанков – отговори чинно той.
– Господин Асеов се чувства напълно добре. Впрочем одраскването на ръката му е причинено от парче стъкло, паднало от големия полилей на тавана при случайния изстрел, който е произвела госпожица Магда Раканова. Той няма намерение да подава жалба срещу нея и ви моли да я освободите.
Ангелов се стъписа. Явно всички освен него самия бяха разпознали Раканова. Така беше, след като беше занемарил културата си и предоставяше гратисните билети, които получаваше, само на Стефка, докато той киснеше по участъците. Новината беше добра за актрисата, но не особено благоприятна за него предвид опасението, че Гешев нямаше да е доволен да изпусне Раканова, преди да я е разпитал. Интуицията на Ангелов твърдо настояваше да не взема прибързани решения.
– Много добра новина, господин Цанков. Утре сутрин ще освободим Раканова.
– Защо утре сутрин? – раздразнено попита адвокатът.
– Освободете я още сега.
– Защото тази вечер тя няма къде да спи – отвърна твърдо Ангелов. – Можете да попитате господин Асеов за причината.
Адвокатът видимо се обърка.
– Добре – отговори накрая той. – Ще съобщя на господин Асеов, че госпожица Раканова е свободна, но по свое желание ще остане до утре сутринта в участъка. Така ли?
– Кажете му каквото пожелаете, господин Цанков – отговори решително Ангелов. – Вие сте негов адвокат, не съм аз.
Затвори телефона с чувството, че е извършил нещо значително.
– Тук ли ще спя? – запита плахо Раканова.
Ангелов още не беше взел решение и се чудеше какво да прави с нея.
– Нямате ли къде да отидете? – попита той.
Тя кимна отрицателно с глава.
– Искате ли да останете тук?
Раканова погледна към помещението с решетката.
Арестантът вътре слушаше и наблюдаваше с любопитство сцената, която се разиграваше вече близо час пред очите му.
Ангелов се двоумеше. Не можеше да я остави в същото помещение с някакъв дребен крадец, небръснат и с мръсни дрехи. Въздъхна дълбоко и помисли: „Ако Стефка не ме убие тази вечер, значи съм се оженил за много добра жена.“
– Вземете си нещата – обърна се той към Раканова. – Ще преспите у дома.”
*
Из романа “Жените от Кино Роялъ” на Леа Коен, издателство Ентусиаст.
Още откъси от книгата:
*
Подземието на театъра крие 80-годишни тайни
Константин Радославов е звездата на българската журналистика – млад и свободолюбив, основен негов инструмент е иронията. През 2017 г. в подземието на столичен театър са открити човешки кости. От безобидно сензационно журналистическо разследване той е въвлечен в полицейското следствие.
Смил Ангелов е началник на Пети полицейски участък през 30-те години. Образцов чиновник, верен на двореца, автор на „Пътеводитель на София“ – безценен наръчник за столичния живот между двете световни войни.
Жак Асеов е тютюнев магнат, собственик и главен акционер на „Балкантабак“. Асеов е благодетел и меценат, обичан от служителите, но и влязъл в полезрението на Никола Гешев, началник на политическото отделение „А“.
Какво свързва всички тези мъже? Разбира се, жените – чиновничка в общината, театрална дива и певица. В дъното на всяка история се крие по една жена.
*
Писател, музиколог, културен деец, дипломат и политик, Леа Коен е една от най-популярните български писателки. Влиятелният испански всекидневник „El Pais“ я определя като „най-значителната българска авторка“, а германският в. „DieWelt“ я сравнява с нобелистката Херта Мюлер.
Леа Коен е обществена личност от международен мащаб. Тя е член на Швейцарския съюз на писателите и на Швейцарския ПЕН клуб. В качеството ѝ на писател и дипломат изнася лекции и конференции в редица страни: Франция, Италия, Германия, Австрия, Швейцария, Белгия, Македония, Босна, Турция.
Писателката живее в Швейцария и в България.
