Мария Пеева: Детската книжка се пише за двама
Някои хора (като мен 🙂 ) помнят Мария още от форума към сайта BG Mamma. Повечето майки днес обаче я свързват с блога й Мама Нинджа, в който тя първоначално публикува интригуващи случки от ежедневието на голямото си семейство (към момента Мими има само 1 съпруг 🙂 , едва 4 сина 🙂 🙂 🙂 🙂 , 1 снаха, 1 внук, все още само 3 кучета и 1 котарак) и където днес може да се открие изключително богато съдържание от статии за семейството, жената, здравето, образованието и редица актуални коментари по социални проекти, писани от нея и десетки български жени и майки. Че пише добре, бяха на мнение всички, които редовно я четяха или случайно попадаха на споделени нейни публикации. Че е в състояние да пише и добра литература, разбрахме с публикуването на романа й “Писмо до сестра ми” (изд. Софтпрес, 2017 г.) в съавторство с доктора по клинична психология Люси Рикспуун. От миналия месец Мария вече има и детска книга зад гърба си – “Приятелят на Дядо Коледа” (изд. Ай Пи Медия, 2019 г.), една невероятно нежна и красива приказка за момченце, което в продължение на години моли Дядо Коледа за кученце в писмата си.
Мария е родена през 1973 година в Пловдив, където учи в математическата, но като частна ученичка завършва успоредно и английската гимназия. По-късно учи “Английска филология” в Пловдивския университет “Паисий Хилендарски”, работи една година като учителка, над 20 години като преводач и може да се похвали със стотици преведени филми. За вдъхновението и писането на истории за деца, за работата с редактор и илюстратор, както и за смелостта да издаде книгата си сама, разговаряме с Мими в едно ексклузивно интервю, с което двете се надяваме, освен да сме интересни на хилядите й почитатели, да бъдем и полезни на начинаещите писатели, които искат да пишат за деца и имат куража да следват и сбъдват мечтите си.
Мария Пеева: Най-важното в една история е посланието
Интервю на Валентина Мизийска
Снимка: Ивелина Чолакова
Известна си с прекрасните си статии за майката, децата, семейството; дебютът ти в литературата е съвместният роман с Люси Рикспуун “Писмо до сестра ми”, който е в жанр съвременна дамска проза. Но как реши да пишеш за деца?
Просто обичам приказки. Има ли някой да не ги обича всъщност? Разказвам приказки и истории на децата си, откакто се помня, това ми е любимият метод за възпитание. Когато искам да кажа на децата си нещо, така че да ме чуят и да го запомнят, разказвам приказка. Мисля, че съвсем естествено си дойде моментът една от тях да намери място на страниците на красива илюстрована детска книжка.
Дълбоко вярвам, че такива истории не се измислят в процеса на писането, а се планират и се обмислят сериозно доста преди това. Как се вдъхнови за “Приятелят на Дядо Коледа”?
Историята като повечето приказки има сюжет, почерпен от живота. А вдъхновението за нея дойде от моя издател, когото много уважавам. Той ми предложи да напиша коледна приказка. Впоследствие отложиха проекта, а аз вече си представях как оживява. И ето, че оживя наистина. Мечтите се сбъдват, да, но често се налага да си ги сбъднем сами. “Приятелят на Дядо Коледа” е живият пример за това.
Кой е Алекс? Кой е чичото на Алекс? На гърба на корицата пише, че книгата е вдъхновена от реалността, и мога да се закълна, че тези образи си имат свои прототипи, макар че точно твоят Алекс не би следвало да си мечтае за куче, нали?
Алекс е събирателен образ от момчетата ми, но най-много в него има от първородния ми син, който цял живот мечтаеше за куче, а ние взехме първото, чак когато замина да учи в Англия. И досега ми го натяква. Първообраз на чичото на Алекс е нашият чичо Митко, за когото също съм разказала в блога. А за майката на Алекс много ме майтапят приятелките, защото съм я описала като “много умна жена”. Е, все пак можех да я опиша и като много умна, красива, добра, леко закръглена и неособено висока. ШЕГУВАМ СЕ!
Въпреки, че това не е роман, а кратка история, няма да повярвам, че си я написала наведнъж. Колко време ти е отне “Приятелят на Дядо Коледа”? Колко време й даде да отлежи, дописваше ли я, променяше ли я във времето?
Написах я за една вечер. Но после я преработвах отново и отново, докато накрая наистина ми хареса. И да ти призная, всеки път си поплаквах мъничко на нея. Има там един момент, който ми е много личен и нежен. Предполагам, че повечето родители ще го усетят, защото постоянно някой ми пише, че книгата дълбоко го е трогнала.
Сега ще задам един въпрос, който знам, че е страшно недолюбван от детските автори, но държа да внеса уточнението, че отговорът му ще е полезен, както за вярната ти аудитория, така и за всички начинаещи писатели: По-лесно ли се пише за деца?
Не, изобщо не се пише лесно за деца. Много е важно книжката да звучи така, че детето да я хареса и да му допадне, а в същото време и родителят да не се прозява, докато я чете. Защото знаеш как е с децата – понякога се налага една и съща книжка да я четем стотици пъти. Та винаги си представях две лица – майката, която чете тази история, и детето, което я слуша. Докато книга за големи се пише за един, детската книжка се пише за двама. И двамата трябва да намерят нещо в нея.
Според теб има ли формула добрата детска история, независимо дали е приказка, разказ, роман? Какви задължителни елементи и какви пожелателни такива трябва да съдържа, за да достигне твоето разбиране за качество?
Това е въпрос с повишена трудност, но аз имам самочувствие на добър разказвач и ще ти отговоря. С условието, че е мое лично мнение и нямам претенции да е някакво правило в творческото писане. Според мен добрата история преди всичко трябва да има ясно послание. Има чудесни текстове, които са толкова размити в идеята си, че просто четеш един набор от красиви и добре подредени думи и през цялото време се чудиш какво всъщност иска да каже авторът и изобщо иска ли да каже нещо. За мен най-важното в една история е посланието. И още нещо – не искам да го прочета директно това послание, като в книгите за самоусъвършенстване. Искам да го прочета като преживяно от героите. За мен това прави една история хубава – независимо дали е за деца или за големи.
Андерсен е четял приказките си пред деца и се е вслушвал в коментарите и вълненията им, редактирал е историите си и чак след това ги е публикувал. Ти ползва ли бета читатели?
Оооо, не знаех, че и Андерсен го е правил. Мислех, че е мой патент! Да, разбира се, че си имам моя таргет група и я използвам. И техните препоръки са ми безценни. Благодаря ви, деца, снаха и съпруг!
Като отговорен родител, който винаги преглежда предварително книгите, които купува на децата си, мога да заявя, че освен на качеството на литературата, обръщам голямо внимание на илюстрациите. Как се спря на Клементина Манчева?
Клементина ми беше първият избор и изобщо не съм обмисляла друг. Исках в книжката с тази класическа история да има класически, красиви, нежни илюстрации, които всяко дете с радост би гледало и на стената си всеки ден като картини. А Клементина ми е любим акварелист. Много се радвам, че прие поканата и се включи.
Ти ли избра моментите от историята, които да бъдат илюстрирани? От това сигурно зависят безброй неща като например обемът на книгата, хонорарът на илюстратора, цената за производство? В какво се състоеше брифът към нея?
Да, моментите от книгата аз ги предложих, но тя абсолютно имаше думата да реши дали точно те я вдъхновяват и ако прецени, да ги смени. Брифът към нея наистина беше “бриф” (кратък – на английски). “Просто я прочети и виж дали тези и тези моменти биха те вдъхновили да ги нарисуваш така, както ги виждаш”.
А ти имаше ли изисквания към илюстрациите? Все пак всичко тръгва от твоята история, а от тях страшно зависи дали ще се купи от родители и дали ще се хареса от малките деца. Чувстваше ли се свободна да изказваш мнението си към Клементина, да коментираш детайли, да изискваш… корекция?
За мен авторът трябва да има свобода да се изкаже така, както го усеща. Ако се чувства притиснат, няма да може да даде всичко от себе си. За книжката знаех със сигурност, че трябва да изглежда така, че да поискам АЗ да си я купя. Затова и избрах Клементина. Защото нейните картини са по стените ми от много години и ме карат да се усмихвам всеки ден. Една единствена илюстрация не влезе в книжката. И то не защото не е прекрасна, а защото моята таргет група (децата ми) казаха, че твърде много ги натъжава.
На премиерата каза: “Ако знаех какво е да издам сама книгата си, нямаше да се захвана”. Да се съсредоточим първо върху идеята да тръгнеш по този път сама, без още да подозираш за “трънаците” по него. Как въобще ти хрумна да се самопубликуваш? Не би ли следвало издателствата да имат още по-голям интерес към теб сега? Издаван и успешен автор си, освен това си познато име с огромна аудитория още преди дебютния си роман.
В интерес на истината, когато вече имаш собствена аудитория и достатъчно читатели, е далеч по-лесно да се издадеш сам, отколкото ако си начинаещ автор. Издателството ми имаше интерес, но трябваше да изчакам, докато имат готовност, освен това имаха друга визия за проекта. Имаше вариант да търся други издатели и да ги убеждавам, но в крайна сметка реших, че мога да се справя и сама. Освен това беше предизвикателство за цялото ни семейство и съпругът ми абсолютно ме подкрепи. Слава богу, за което, защото не съм никак бизнес ориентирана.
Не ти ли се сърдят от Софтпрес? 🙂
Не, не се сърдят. Те са огромно и стабилно издателство с толкова много автори, а ние сме едно малко, прохождащо издателство, което ще се развива в определени граници, само с нашите си автори в Мама Нинджа. Не сме им никаква конкуренция.
И какво е да издадеш книга сама? През какви стъпки трябва да премине авторът, ако се реши на този вариант? Кое се оказа най-трудно в процеса?
Разпространението е най-трудно. Всичко е трудно всъщност, когато е за първи път. Има определени стъпки, които трябва да се следват, и не стават бързо нещата. Но стават. С упоритост и средства, и нерви, и време всичко става.
Избрала си да издадеш книгата си сама, но не си подценила работата с редактора. Как се спря на Габриела Кожухарова?
Редакторът е един от най-важните хора в процеса на създаване на една книга. Знам колко е съществена ролята му още от преводаческата ми кариера – тогава бях и редактор, не само преводач. Габриела е великолепен редактор, точно по мой вкус. Добрият редактор не просто поправя грешките ти. Той влиза в духа на произведението и подпомага автора там, където е направил пропуск. Той дава идеи, допринася с още една гледна точка, но без да налага своята визия. За следващия проект ще включим и коректор. Този път пропуснах.
Дори не смея да си представя колко още въпроси не са ти хрумвали, преди да се гмурнеш в процеса на самопубликуването. Ползва ли консултантски услуги отнякъде?
Има страхотни фирми за консултантски услуги в книгоиздаването и ако нямаш нужните контакти, просто наистина трудно ще се справиш сам. На начинаещите автори, които възнамеряват сами да се издават и не познават никого в областта, много препоръчвам да се свържат с фирма, която да ги упъти и да им даде компетентни съвети. Да, тази услуга се заплаща, разбира се, но иначе ще се сблъскат с много подводни камъни.
А премиерата – и нея ли сама я организира? Какви изяви по популяризирането си предвидила за книгата си занапред?
Премиерата я организирах с помощта на семейството и приятелките ми. Да са живи и здрави хората, които са до нас, не само за да се смеем заедно, но и да вършим работа. А относно популяризирането на книгата – идната седмица ми предстои пътуване до няколко града в България. Ще посетя Пловдив, Стара Загора и Варна. Русе отложих за пролетта, защото вече изнемогвам. А в София почти всеки ден съм на четене в някое училище или градинка. Много е зареждащо, но и изморително. Но децата… очите на децата така греят, че ми е трудно да откажа.
Има ли някакви отзиви вече за книгата?
За моя огромна радост много се харесва – и от деца, и от родители, и от учители. Получавам много хубави коментари.
Кой е следващият ти писателски проект?
С Люси Рикспуун ви подготвяме изненада догодина.
Твоят съвет към начинаещите български писатели, които четат bgstoryteller и искат да пишат за деца или да публикуват книгата си сами?
Сбъдвайте си мечтите и не чакайте само на Дядо Коледа.
Интервюто на Мария Пеева и Люси Рикспуун за bgstoryteller прочетете тук:
Мария Пеева и Люси Рикспуун: Писмо до сестра ми
