“Първо я разпознава сърцето, а после разумът…”

Из романа “Дневник на една изневяра” на Емилиос Солому, издателство ICU.

“– Господин Дукарелис, седнете, моля ви. Пътувал съм цяла нощ, за да дойда тук. Не съм спал от четиресет и осем часа. Върша си работата, опитвам се да разреша случая. Съжалявам, ако съм ви засегнал, но разберете ме и вие… трябва да проучим всичко, за да стигнем до истината. Не е ли така и в археологията? Не следвате ли същия метод?

Дукарелис въздъхва тежко – прав е човекът. Успокоява се и сяда пак на мястото си.

– Господин Дукарелис… – подхваща пак следователят, този път по-колебливо, и млъква за две-три секунди. Прави стратегически паузи, играе си с интонацията, със силата на гласа, може би това е тактика, която е усвоил по време на обучението си или е придобил впоследствие с годините и опита, умение, развито при срещите му с убийци, изнасилвачи, проститутки, измамници, наркомани, виновни и невинни хора като Дукарелис. – Кажете ми – продължава той – защо не сте споменали за случката с Апостолос при първоначалните ви показания пред полицията?

– Не мислех, че е важно.

– Сега обаче мислите.

– И сега не смятам, че е от значение.

– Защо ми го казахте тогава.

– Защото ме помолихте да си спомня всичко от онези дни.

– Но явно се е запечатало в съзнанието ви. Ще ви попитам отново, господин Дукарелис. Мислите ли, че жена ви е имала връзка с този Апостолос?

– Не, не, за бога. Не намесвайте човека. Той няма нищо общо.

– Пак ви казвам, че в едно полицейско разследване всичко има значение и нищо не се изключва априори. Виждали сме какво ли не.

– Щом е така… правете каквото знаете. Не мога да ви спра. Само че в деня, в който изчезна жена ми, онзи понеделник, Апостолос цяла сутрин беше в университета. Ходих два пъти в кабинета му. Жена ми, ако не се лъжа, е видяна за последен път около единайсет часа, когато е излязла от офиса си, за да купи канцеларски материали в центъра на Атина. Така че…

Следователят вдига ръка да го прекъсне, клати неодобрително глава, не е съгласен.

– Това не доказва нищо, господин Дукарелис. Нека ви припомня, че жена ви е била забелязана следобед същия ден в хотел в Евбея. Апостолос по това време с вас ли беше?

Дукарелис въздъхва, раменете му увисват.

– Не, не беше – отвръща.

– Случайно да сте забелязали нещо необичайно в поведението на жена си онази сутрин?

– Не. Тръгна за работа преди мен. Пожелахме си хубав ден и толкова.

– Взе ли нещо със себе си?

– Не, нищо. От къщи не липсваха нито дрехи, нито пари, но това вече го казах в полицията.

– Да, казали сте го. Сигурен ли сте обаче, че онзи куфар, който не сте намерили у вас, действително е в Солун? Възможно ли е да го е взела жена ви?

– Сигурен съм, разбира се. Потвърди го и дъщеря ми. Какво повече искате?

– Промени ли се нещо в поведението на Апостолос през следващите дни?

– Не, нищо. Дойдоха с Евантия у нас да видят как съм, когато разбраха за случилото се. В университета не се засичахме много – аз съм в отпуск, разбирате… Но разговаряхме редовно по телефона през цялото време.

– Да попитам пак, господин Дукарелис… имате ли някакви предположения защо жена ви може да е изтеглила две хиляди евро няколко дни преди да изчезне?

– Не.

– Да не би да ги е взела със себе си?

– Къде със себе си?

– Не знам. На вас разчитам да ми помогнете да разберем.

Следователят го освобождава да си върви. Стигало толкова, бил го изтощил. Само го моли, ако си спомни нещо – каквото и да било, подчертава, – непременно да го съобщи на полицията. Той самият щял да бъде на острова до следобед, после щял да замине с катера на бреговата охрана за Наксос, а оттам – с редовната линия за Атина. Дукарелис го уверява с леден глас, че няма да пропусне да ги уведоми, и си тръгва свъсен, навел глава, умислен.

Каква е пък сега тая работа с парите? Защо ги е изтеглила? Какво е направила с тях? Вече не знае какво да мисли и на кого да вярва. На подозренията на следователя или на здравия си разум? И как се изпусна да каже всичко това за Апостолос? Естествено, нищо не беше изключено, но по дяволите, мислеше, че познава жена си. Макар да бяха го жегвали съмнения от време на време…

Един глас дълбоко в съзнанието му го подсеща, че изневярата понякога ни изненадва, идва ненадейно от засада, без дори да подозираме, и се стоварва отгоре ни, преди да се усетим. Първо я разпознава сърцето, а после разумът. Изведнъж всичко, което доскоро смяташе за сигурно, започва да му се струва съмнително. Здравите основи, на които се крепеше светът му, все повече поддават. Има чувството, че губи почва под краката си. Защо ли се изненадва? Така бе подхождал и като учен, без постулати и неоспорими истини – в археологията няма нищо сигурно, само много въпроси и малко отговори. В живота му обаче в този момент има единствено въпроси, които гнездят в душата му и се множат. Напряга мозъка си да си спомни всеки детайл. Да не би пък наистина да е имало нещо помежду им? Опитва се да възстанови в съзнанието си изражението на лицата им, погледите по време на общите им срещи.”

 

Из романа “Дневник на една изневяра” на Емилиос Солому, издателство ICU. Превод – Ирена Алексиева.

Още откъси от книгата:

“А толкова изгреви и залези отминаваха незабелязани…”

“…мъж, жена, кафе, бугенвилия, червени цветчета, които се реят във въздуха…”

***

Йоргос Дукарелис, професор по археология от Атинския университет, се завръща в Малките Циклади двайсет години след археологическата експедиция, която го превръща в знаменитост и променя завинаги личния и професионалния му живот.

Предстои му още една експедиция, този път до дълбините на собствената му душа. Обикаляйки отново местата, на които някога е живял, сред спомените и невидимите нишки, които го свързват с три жени от далечното минало, близкото минало и настоящето, под яркото слънце на Егея, между скалите, безплодната земя, морето и  необятната синевина на небето, Дукарелис ще се опита да подреди живота си и да си припомни случилото се през онова решаващо лято.

Един роман на границата между минало и настояще за времето, неговата безпощадност, паметта, любовта и изневярата.

*

Емилиос Солому е роден през 1971 г. Завършил е история и археология в Атинския университет и журналистика в Кипър. Работил е като журналист в кипърски ежедневник, а понастоящем преподава история в гимназиалния курс. Прави първите си стъпки като писател с поредица от разкази, които са публикувани в литературни списания в Кипър и Гърция и са включени в антологии на съвременната проза. Автор е на романите „Плашилото“ (2000), „Като птичка бързо отлетя“ (2003), издаден на български език през 2013 г., „Брадва в ръката ти“ (2007), който е отличен с Държавната награда за литература на Република Кипър (издаден на български), „Дневник на една изневяра“ (2012), за който получава Наградата за литература на Европейския съюз, и „Омразата е половин отмъщение“ (2015). Негови разкази са преведени на английски и на български език, а предпоследният му роман е издаден в Полша и предстои да излезе в Албания, Германия, Македония, Сърбия, Словения, Турция и Унгария.