“любов и загриженост се изразяват с любов и загриженост…”

Из разказа “Три портрета на една жена” на Десислава Желева, сборник “Истории от 90–те”, издателство ICU.

“Портрет 1998

Здравей, бабо!

Сега сме във ваканция, но на 15.01 пак сме на училище. Ние всички сме добре. ти как си? Утре ще ходя до центъра да си купувам нова книга. Този месец съм прочела три книги. В училище имам само три петици и останалото шестици. Готвя се за конкурс по пиано. Взехме си елха. Много е хубава. При нас все още не е валяло сняг.

Много ми е мъчно за теб, защото те обичам. Нямам търпение да се върнеш.

Докато чете това, жената плаче [докато пиша това, плача аз]. Писмото, написано от момиченцето, което така и не открива правилната употреба на червения лак за нокти, е изпратено през декември, но пристига в Атина няколко седмици по-късно [поне е пристигнало]. Придружено е от писма от малкото братче, от бащата и от майката, както и от няколко сравнително прилични рисунки [Мечо Пух, пожелаващ Весела Коледа, една малка детска ръчичка, прекопирана на тъмен лист от тетрадка]. Тя знае, че трябва да се върне в България [по-скоро го усеща, но е наясно, че засега това е невъзможно, защото ще ѝ коства черен печат]. Не вижда как би могла да помага финансово на семейството на сина си, ако не работи като болно- и детегледачка в Гърция [не би могла]. Да слуша по цял ден оплакванията на луда богата гъркиня, не е сред нещата, за които някога е мечтала [истината е, че ми се ще да знам за какво е мечтала]. Но така успява да изпраща на момиченцето и неговото братче в България колети с играчки, дрехи и драхми [времената са изисквали преосмисляне на ценностите]. Не толкова защото родителите им не могат да си позволяват такова разхищаване на средства [през 98-а малко хора в България могат], а защото някъде в схващанията ѝ е останало убеждението, че чрез вещите се изразяват любов и загриженост [две десетилетия по-късно всички ще разберем, че любов и загриженост се изразяват с любов и загриженост]. Думата колет се превръща в ясен и пълнокръвен образ на плътен и голям кашон, от който излизат неща, каквито никой друг няма [жълти джинси, кожен панталон, бяла фина жилетка, кукли Барби, колички с дистанционно, вълнуващи видове течен шоколад]. Думата баба постепенно се слива с думите от Гърция и това ще продължи завинаги [дори след като името ѝ остави вечния си и бял мраморен отпечатък там, където палиш цигара, забиваш я в пръстта, мълчиш известно време и си тръгваш].”

 ***

Из разказа “Три портрета на една жена” на Десислава Желева, сборник “Истории от 90–те”, издателство ICU.

Още откъси от сборника:

“Ето, даже вече се ходи на купон и сутринта…”

“заради едно недоразумение и заради липса на страх и предпазливост…”

*

“Истории от 90-те” е финалната част от вече култовата поредица от тематични антологии на издателство ICU. След “Куфарът на брат ми” и “Бащите не си отиват” тази нова книга с 26 лични истории ще прерови спомените ви и ще ви върне към онова толкова динамично, всепоглъщащо и екстремно десетилетие.

Благодарение на тези страници заедно събираме едно десетилетие, връщаме се към “Синьото”, “Ах, Мария” и “Витамин Б”, към москвич Алеко и касетките, в Созопол, какъвто беше някога. При други мили… Заедно сме riders on the storm, holy divers и absolute beginners. Завинаги в ягодовите полета. Недосегаеми и вечни.

*

Автори: Ангелина Александрова, Борис Ангелов, Борислав Лазаров, Велина Минкова, Веселина Седларска, Веселин Златков, Георги Господинов, Димитър Коцев-Шошо, Деляна Манева, Десислава Желева, Евгени Димитров, Еми Барух, Ерол Ибрахимов, Ива Колева, Калояна Климентова, Капка Тодорова, Катя Атанасова, Марина Евгениева, Милена Делева, Мирослава Кацарова, Митко Новков, Наталия Делева, Петя Кокудева, Райчо Ангелов, Силвия Недкова

Съставител и редактор: Невена Дишлиева–Кръстева