„В този момент усети, че пилотите направиха опит да приберат колесника, но шумът продължи…“

Из романа „Кацането“ на Йордан Колев, издателство Сиела.

2 часа и 37 минути до кацането

 

Проблем!

На Валя й се случваше да мине на втори кръг едва за пети или шести път, откакто летеше. Досега винаги в мъгла или лошо време. Командирът обикновено предупреждаваше колегите заедно с информацията за кацането и евентуалното отиване на запасно летище. Минаването на втори кръг прилича на излитане с присъщите шумове, движения, ускорения. Колесникът се прибира, усеща се леко хлопване от затварянето на капаците и шумът радикално намалява. Този път Валя не го очакваше и се изненада, а съзнанието й регистрира разлика – нямаше го хлопването; шумът се увеличаваше с височината, вместо да намалее. Почувства с рамо как до нея Ани се напрегна.

– Минахме на втори кръг, Ани, не ти ли се е случвало? – попита я Валя с възможно най-спокоен глас.

– Не, никога. Това ми е за първи път!

– Няма страшно. Сега ще извъртим едно кръгче и  до десетина минути ще кацнем. Само че заради закъснението ще трябва по-чевръсто да се оправяме.

– Ясно.

Валя огледа салона. Ако преди минута няколко души все още дремеха, сега всички бяха наострили уши. Непонятното и неочаквано ускоряване на самолета, придружено с рязко увеличаване на шума от двигателите и набора на височина, предизвикваше неприятно чувство дори при пътници, навъртели десетки хиляди километри в небето. На втория ред Ирина заряза таблета и я погледна втренчено, макар и без уплаха. В очите й имаше някаква болезнена предопределеност. Валя задържа поглед върху болната тийнейджърка и окуражително се усмихна. Но това, което видя, не й хареса. Ирина я фиксира още няколко мига и след това се наведе отново към таблета си. Назад в салона възрастен господин разкопча колана и понечи да стане. Валя мигновено вдигна слушалката и строго се обърна към пътниците.

– Моля всички да останат по местата си със закопчани предпазни колани!

Жената на средната седалка отвъд прозрачната преграда пред тях бързо се прекръсти три пъти. След още малко Ани също съобрази, че нещо не е наред.

– Валя, какъв е този шум?

– От колесника трябва да е. Сигурно ще кацаме веднага, щом не са го прибрали.

Самата тя не си повярва. През илюминатора отсреща не се виждаше никаква земя, значи, се бяха качили доста високо. Самолетът не завиваше обратно към летището, напротив – отдалечаваха се.

Голяма работа – нали Кристи е отпред. Каквото и да е – той ще се справи.

Мисълта се завъртя в главата й с една идея повече безпокойство, отколкото би й се искало.

В задната кухня ситуацията бе коренно различна. Още с увеличаването на работния режим на двигателите Гергана се стъписа и сграбчи ръката на Васко.

– Какво стана? – почти извика тя.

– По-тихо. Минахме на втори кръг – отговори спокойно Васко.

– Защо? Какво е това?

– Не можахме да кацнем по някаква причина и сега ще наберем височина и отново ще се наредим на опашка за кацане. Нали на курса ви обясниха за минаването на втори кръг, не помниш ли?

– Как така не можахме? – настояваше уплашено Гергана.

– Мило, много неща могат да се случат. Може предният самолет да е ударил птица, може някакво парче да падне от друг, който излита – трябва бързо да минат с кола по пистата и да я огледат. Може самолет да излезе на пистата без разрешение… Причини колкото искаш.

– Какво парче да падне от самолет?! – Истерията нахлуваше в гласа й.

Васко се усети, че с парчето е отишъл малко надалеч. Но реакцията на Гери го учуди, дори притесни. Трябваше да намери бързо начини да я успокои.

– Какво толкова? Ето, хоризонтирахме. Вече летим с постоянна скорост. След малко командирът ще се обади. Всичко е наред, обич – измърка в ухото й Васко и нежно я целуна. – Искаш ли да ти разкажа един виц за пилоти?

 

* * *

 

– Еър-го три-седем-шест, преминете на подхода, 122.475 – нареди Федерико на земята.

Рубен смени честотата:

– „Чампино“, Еър-го три-седем-шест в набор на три хиляди.

– Прието, Еър-го три-седем-шест. Каква е причината за минаването на втори?

Рубен погледна въпросително командира си.

– Отказ – лаконично му отговори той.

– Отказ – повтори на ръководителя полети Рубен, – имаме проблем с колесника.

– Разбрано, Еър-го три-седем-шест. Следвайте към точка РАТИР и направете зона за изчакване*, курс двеста и седемдесет, леви завои. Обявявате ли аварийна ситуация?

– Ще се обадим допълнително. Зона за РАТИР, леви завои, три хиляди фута.

Рубен мигновено програмира компютъра.

Кристиян внимателно проследи действията на втория си пилот, одобри промяната в маршрута на полета и подаде команда:

– Потвърди отказа!

Рубен се взря в системния дисплей. Компютърът автоматично бе избрал страницата на колесника и спирачките. Двата триъгълника, символизиращи левия колесник, бяха в червено. Диаграмата показваше отворен капак. Отделно червената лампа за транзита на пулта пред пилотите продължаваше да свети, а зелените бяха само две.

– Кептън, имаме проблем с колесника. Потвърждавам. Landing gear not downlocked** – прочете Рубен дословно червеното предупреждение на екрана.

– Аз поемам радио разговорите. Започваме обработка на отказа.

Маната го каза с толкова спокоен глас, че за една бройка да се огледа за някой друг в пилотската кабина.

 

* * *

 

Фередико не откъсваше очи от надписа „Внимание“. Току-що бе светнал на дисплея пред него. В червено, с големи букви.

Не, не, не!

Беше предизвестие за аварийна ситуация в близост до летището.

– Шефе, имаме проблем – каза той, проследявайки поредния самолет, засилващ се за излитане по пистата.

– Спокойно – отговори Марио, – тук съм. Сега ще се обадя на подхода и ще разбера какво става.

Федерико не можеше да повярва, че всичко това се случва на него. И то за по-малко от час! Първо онази с форда, а сега и проблем със самолет… Какъв ден! Ужасно му се прииска да запали. Вместо това пое дълбоко въздух няколко пъти, привика Дева Мария на помощ и се примири с мисълта, че ще се раздели с няколко десетки хиляди от нервните си клетки, които стресът вече бе започнал да убива.

– Говорих с колегите. Полетът от София е минал на втори заради колесника. Още не са обявили аварийна ситуация. Сигурно се опитват да направят нещо. Дано се справят сами. Отиват в зоната на РАТИР. Височина три хиляди фута. Щом се обадят, ще решим какво да правим по-нататък. Всичко е под контрол.

– Разбрано. Засега продължаваме така. Имам готовност за аварийна ситуация.

Федерико изкара на монитора до основния дисплей информация за действия при аварийна ситуация и започна бегло да я преглежда, докато все още обслужваше нормално излитащия и кацащ трафик на летище „Чампино“.

 

* * *

 

2 часа и 30 минути до кацането

 

Пътниците оставаха, малко или повече, спокойни след първоначалната уплаха. Нямаше турбуленция – не друсаше. Летяха хоризонтално. Всичко изглеждаше нормално, освен непривичния шум от полета със спуснат колесник. И погледите. Пътниците от първите няколко реда не изпускаха от очи стюардесите. Валя скришом погледна часовника си. От минаването на втори кръг бяха минали седем минути, а Кристиян още не се обаждаше. Явно в пилотската кабина бяха заети.

– Много са ти хубави ноктите – отбеляза Валя, поглеждайки към ръцете на Ани.

Тонът й беше по-висок – за да я чуят поне пътниците от първия ред. Ани се зарадва и опъна пръсти, за да им се полюбува след комплимента.

– От месец ходя на ново място за маникюра – похвали се тя. – Доста е скъпо, но си струва. Мога да ти дам телефона, ако искаш?

– Защо не? – отговори Валя.

Нямаше ни най-малко намерение да се ползва от услугите на новата маникюристка на колежката. Просто трябваше да правят нещо. Нещо нормално и естествено. Ани извади смартфона  от джоба си и намери номера, който й трябваше, а Валя се приготви да го запише на лист хартия – нейният телефон беше в дамската й чанта в багажника на първи ред. В този момент усети, че пилотите направиха опит да приберат колесника, но шумът продължи. Докато бъбреха за маникюра и салона, минаха три-четири минути.

Валя си позволи да започне да се тревожи.“

 

–––––––––––––

* Зона за изчакване (авиационен термин) – място във въздушното пространство, където самолетите кръжат при необходимост или докато не получат разрешение за кацане.

** Landing gear not downlocked (англ.) – колесникът не е заключен в спуснато положение.

 

Из романа „Кацането“ на Йордан Колев, издателство Сиела.

Още откъси от романа:

(публикацията предстои)

 

„Йордан Колев е професионален пилот – на Боинг и на Еърбъс. Летял е във Виетнам, на остров Мавриций, в Турция, в Европа и това му е позволило да опознае цялата екзотика на необозримия свят. Първата му книга – От Рио до Кейптаун – е знаменит документален разказ за една осъществена мечта, за едно плаване на яхта в Атлантическия океан, но това всъщност е разказ за безнадеждността на свободата, за срещата на един малък, пределно „сгъстен“, пренаселен човешки свят с безкрая и смайващата пустота на океана.

Преди година Йордан Колев приятно ме изненада с новата си книга Кацането, роман който щастливо обединява екшъна с достойнствата на психологическата проза. Професионалният опит на автора му дава възможността да пресъздаде освен пределно драматичната ситуация, неистовите мигове на изпитание, но и да нарисува цяла галерия от художествени образи – всеки изправен пред ужаса, съвършенствотои величието на Страха. РоманътКацането е повличаща, на места разтърсваща, написана с професионален замах и в същото време автентична проза.“

Владимир Зарев

 

Йордан Колев е роден на 3 юни 1964 г. в София. Завършва ВНВВУ „Г. Бенковски” през 1987 г. и оттогава лети в гражданската авиация. За пръв път публикува три разказа в списание Съвременникпрез 2015 г. Освен писател и пилот, той е моторист, ветроходец и страстен почитател на Формула 1.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.

Create a website or blog at WordPress.com

Нагоре ↑

%d блогъра харесват това: