“Сто седемдесет и трима пътници, две бебета, един инвалид и шест души екипаж. Разчет за кацане 8,30 зулу…”

Из романа “Кацането” на Йордан Колев, издателство Сиела.

1 час и 45 минути до кацането

 

– Рубен, трябва да разберем какво точно е положението на колесника. Има ли теч и т.н. – За кой ли път Кристиян изкара на системния дисплей страницата с хидравликата на самолета и провери количествата на течността в трите резервоара.

– Ясно. Ще прелетим над летището на малка височина.

– Да. Готови ли сме?

– Готови, кептън?

– Обаждай се.

– “Чампино”, Еър-го три-седем-шест имаме молба. Трябва да прелетим над полосата, за да могат от земята да потвърдят състоянието на колесника.

– Разбрано. Изчакайте.

Телефонът успя да звънне само веднъж, преди Марио да вдигне слушалката. Мигновено се разбра с колегата от подхода и се обърна към Федерико:

– Искат да минат над полосата, за да огледаме колесника. Казах, че на триста фута е окей. Завъртат ги към летището. Имаме седем минути да се приготвим.

– Съгласен, шефе. Няма проблем.

– Федерико, как се казваше онзи новият колега, с GoPro камерата, дето навсякъде ходи с нея?

– Да! Супер идея. Леонардо. Прави видео на всяко свое минаване по пистата, като гони ланчата… Дори има специална стойка за камерата на предното стъкло!

– Сутринта го видях. И той е на смяна днес. Обади му се по радиото да паркира на тревата от северната страна на пистата, близо до Алфа-Чарли*, и да е готов да снима самолета след пет минути!

– Разбрано!

Федерико в момента нямаше работа и веднага се обади на Леонардо. След по-малко от минута жълто-червената ланча изфуча пред очите му по пустия перон и спря на рульожка Алфа-Чарли. Беше като коледна елха с всичките запалени аварийни светлини. Федерико разреши пресичане на пистата. Леонардо паркира на заповяданото място, приготви се да снима и върна потвърждение на кулата.

– Еър-го три-седем-шест, Курс едно-едно-нула. Снижавайте две хиляди фута. Разрешен заход по ИЛС-а. минете на кулата. Дочуване.

– Разрешен заход. Дочуване.

– Чампино-кула, Еър-го три-седем-шест отново на връзка.

– Чао, Еър-го три-седем-шест. Снижавайте до триста фута и след прелитане края на полоса петнадесет изпълнете стандартно минаване на втори в набор на три хиляди фута.

– Разбрано. Минаване над пистата на триста фута.

– Рубен, прочетохме ли контролната карта “Преди кацане”?

– Да.

– Окей. Извинявай.

На около петстотин фута, малко преди да достигнат височината, на която трябваше да направят прелитането, Кристиян изключи автопилота и пое управлението на самолета. Пред тях пистата за излитане и кацане бързо нарастваше. Кристиян забеляза четирите яркочервени противопожарни автомобила със запалени аварийни светлини. Два чакаха на по стотина метра от двете страни на прага на полосата, другите два – по-нататък, на около една трета от дължината й. Нямаше самолети, които рулираха или чакаха за излитане.

– Сто фута отгоре – обади се с безучастен глас на робот бордният компютър.

– Потвърждавам – отговори Кристиян и плавно придърпа сайдстика**, за да намали вертикалната скорост. Еърбъсът послушно хоризонтира точно на триста фута.

Федерико надигна бинокъла и затърси авариралия самолет. Марио излезе на терасата със своя.

На земята десетки чифтове очи се вдигнаха към небето с надежда да видят металната птица, която се приближаваше към летището с минимална скорост. Много хора от сутрешната смяна, оставени без работа заради аварийната ситуация, насочиха телефони нагоре.

Леонардо се зарадва, че точно на него се падна да заснеме повредения колесник на българския самолет. Условията бяха перфектни – слънцето грееше почти откъм гърба му, въздухът беше кристалночист, за което помагаше лекият сутрешен бриз откъм морето… Свърза своя айфон с камерата и се приготви да прехвърли незабавно клипа, след като го заснеме.

Федерико отдалече забеляза нередността в силуета на самолета с помощта на мощния бинокъл Zeiss. Не след дълго започна да различава детайлите. Колесникът и неговият капак представляваха едно общо цяло. Изминаха десетина секунди. Ръководителят полети вече ясно виждаше взаимното разположение на капака, гумите и останалите елементи от конструкцията на колесника. Капакът беше заклинен между двете гуми. Колесникът висеше под ъгъл 45 градуса спрямо вертикала. Всичко останало изглеждаше нормално. Нито по стърчащите части, нито в отсека на колесника успя да види червено от хидравлична течност.

– Еър-го три-седем-шест на втори.

– Разбрано – отговори Федерико, все още придържайки с една ръка бинокъла към очите си. – Останете на връзка при мен. Набирайте три хиляди фута по стандартната схема и влезте в зоната на РАТИР.

– Потвърждавам три хиляди, зона на РАТИР – отговори Рубен.

Самолетът започна плавен завой надясно с набор на височина. Колесникът остана спуснат. Марио се прибра от балкона:

– Левият колесник и капакът му са заклинени един в друг. И ти ли видя същото?

– Да, шефе. Сериозна работа. Сигурно ще правят евакуация след кацането. Мадона!

– Стига. Мадоната няма да ти помогне, ако сам не си помогнеш! Свържи се с екипажа и им обясни какво точно видяхме. Аз ще се обадя в регионалния център да им дам предварителна информация за положението.

Двамата пилоти внимателно изслушаха подробния доклад на ръководителя полети. Еърбъсът хоризонтира на три хиляди фута и започна отново да кръжи в зоната над точка РАТИР.

Командирът увеличи скоростта на полета с 15 възела и бавно премести лоста на въздушните спирачки в максимално отворено положение. Оборотите на двата двигателя тръгнаха нагоре по скалите си, часовият разход на дисплея чувствително се увеличи.

– Рубен, запиши общото гориво и отделно във всеки резервоар, заедно с времето. Искам да знам колко гориво ще изразходваме за петнадесет минути.

– Готово, Крис.

– Ще кацнем с един тон гориво в десния резервоар. Преди това ще свършим горивото в левия резервоар.

Предписанието за кацане с незаключен в спуснато положение колесник предполагаше минимален остатък гориво на борда и намаляване натоварването на крилото, за да може самолетът за убие колкото може повече от скоростта си, преди двигателят да опре на пистата…

– Еър-го три-седем-шест, “Чампино”, колко души общо има на борда, разчет за кацане и с колко гориво очаквате да кацнете?

– Сто седемдесет и трима пътници, две бебета, един инвалид и шест души екипаж. Разчет за кацане 8,30 зулу. Ще кацнем с един тон гориво.

Рубен бе пресметнал наум времето до кацането, изхождайки от часовия разход и оставащото гориво. Маната си замълча. Беше редно младокът да го информира за своите пресмятания преди да отговори на запитването на диспечера… Голяма работа! Тъй или иначе резултатът го удовлетворяваше, а точно сега нямаше нужда да припомня етикета в пилотската кабина. До този момент Рубен се справяше отлично. Все едно четеше мислите на далеч по-опитния си командир!

Рубен: Shit***! Ще ме отреже.

Веднага се усети, че избърза като малко кутре. Да се покаже… И се приготви за вербалния леден душ. Който не последва. Остана доста изненадан от липсата на всякаква реакция от страна на Кристиян. Даже се зарадва, когато след паузата продължила за него цяла вечност, командирът вдигна палец, без да продума нищо.”

 

–––––––––––––

* Алфа- Чарли – кодирано наименование на пътека за рулиране на летището. Използва се английската фонетична азбука.

** Сайдстик, sidestick (англ. Авиационен термин) – основният орган за управление на всички еърбъси с електродистанционно управление. Наподобява джойстик от конзола за компютърна игра.

*** Shit (англ.) – нецензурно възклицание, псувня.

 

Из романа “Кацането” на Йордан Колев, издателство Сиела.

Още откъси от романа:

“В този момент усети, че пилотите направиха опит да приберат колесника, но шумът продължи…”

 

“Йордан Колев е професионален пилот – на Боинг и на Еърбъс. Летял е във Виетнам, на остров Мавриций, в Турция, в Европа и това му е позволило да опознае цялата екзотика на необозримия свят. Първата му книга – От Рио до Кейптаун – е знаменит документален разказ за една осъществена мечта, за едно плаване на яхта в Атлантическия океан, но това всъщност е разказ за безнадеждността на свободата, за срещата на един малък, пределно „сгъстен“, пренаселен човешки свят с безкрая и смайващата пустота на океана.

Преди година Йордан Колев приятно ме изненада с новата си книга Кацането, роман който щастливо обединява екшъна с достойнствата на психологическата проза. Професионалният опит на автора му дава възможността да пресъздаде освен пределно драматичната ситуация, неистовите мигове на изпитание, но и да нарисува цяла галерия от художествени образи – всеки изправен пред ужаса, съвършенствотои величието на Страха. РоманътКацането е повличаща, на места разтърсваща, написана с професионален замах и в същото време автентична проза.”

Владимир Зарев

 

Йордан Колев е роден на 3 юни 1964 г. в София. Завършва ВНВВУ „Г. Бенковски” през 1987 г. и оттогава лети в гражданската авиация. За пръв път публикува три разказа в списание Съвременникпрез 2015 г. Освен писател и пилот, той е моторист, ветроходец и страстен почитател на Формула 1.