Изпращане на ръкопис до издателство. Какво да напишем в писмото?
Изпращането на ръкописи до издателства е вълнуващо изживяване. То поставя началото на най-трепетното очакване за един писател. Ще ме потърсят ли за останалата част от романа? Ще го харесат ли достатъчно, за да поискат да го издадат? И докато изчаквам месеци наред без отговор, ще знам ли със сигурност дали за тях съм недостатъчно добър или съм просто без късмет, защото моята кандидатура е останала по ред причини като неотворено писмо…
Независимо през какво сте минали до тук, щом се налага (да продължавате) да търсите издателство, значи и писането на придружаващо писмо към ръкописа и синопсиса предстои. То не е лесно. Ако някога ви е било, значи нещо не сте правили съвсем добре. Забележете, че още има хора, които считат за нормално просто да прикачат един-два файла към празен или съдържащ само данните им за контакт имейл, но това не се е случвало при вас, нали? Просто приемете, че няма автор, който да не се е препотил, докато е писал до редактор. Как да преминете по-леко през това и да се справите на ниво? Щом четете тази статия, вие сте с едни гърди напред. Следвайте указанията, преценете колко и къде да импровизирате и си пожелайте повече късмет!
Писмото просто има една цел: да представи ясно и ефективно вашата история по начин, който ще накара някой да поиска да я прочете.
Целта ви като писател е да откриете редактор, който ще се влюби в ръкописа ви и ще работи упорито, за да го направи по-добър продукт, а после – да му намери подобаващо място на литературния пазар. Но как ще се справите с предизвикателството да “блеснете” сред изобилието от кандидати? Как да впечатлите онзи, отсяващ заслужаващите въобще внимание творби?
Ще кажете, че един добър роман винаги ще привлече вниманието – още от първите няколко страници на ръкописа ще стане ясно, че умеете да пишете. А представяте ли си наистина картинката един редактор да отваря прикачени документи към имейла или да се зачита в изпратените на хартия ръкописи, за да разбере дали ще му е интересно да загуби малко време в натоварения график? За съжаление редакторите имат достатъчно работа по текущи проекти – редактират поредните романи на два-три утвърдени БГ писатели, преминават след преводачи през текстове на хитови чуждоезични автори, комуникират с коректори, художници на корици и какво ли още не, та нямат лукса да си търсят “нови имена”, за да се чудят колко работа им предстои по дебютните им романи, как ще ги представят и налагат занапред…
Така че вариантът е да впечатлите с писмото. Докато отваря и чете поредния имейл, да го ангажирате с нещо, да го накарате да любопитства, да се зачете. Дори това да бъде колкото да предаде към рецензент текст, който му се струва по-грамотен от 95% от останалите, на които е привикнал.
И така – писмото. Тежко начинание. Огромна отговорност.
Без да подценяваме стойността на ръкописа и поддържащата роля на синопсиса, трябва да подчертаем, че без доброто писмо до редакциите, и двете няма да стигнат доникъде. Точно както една корица и резюме на гърба на книгата се опитват да накарат читателя в книжарницата да поиска да я купи, по същия начин и писмото може да е шансът ви да бъдете въобще зачетен. То се състои от 4 параграфа в точна последователност и с конкретно съдържание и ако го изпълните със сериозно отношение, определено ще се откроите.
Първи параграф: Адресиране до ВАШИЯ човек. Обосновано.
Както във всяка друга област на живота, демонстрирането на внимание веднага вдига акциите ви. Редакторите забелязват с добро око личното адресиране. Обърнете се поименно към конкретен човек и никога едновременно към няколко души:
Здравейте, г-н Блажев!
(следва първи параграф на писмото);
Уважаема г-жо Джокова,
(друг първи параграф на писмото);
Уважаеми г-н Риков,
(съвсем различен първи параграф);
Здравейте, г-жо Чунчева…
Имайте предвид, че едно формално писмо, по чието съдържание личи, че се изпраща до всяко издателство и до всеки, който отговаря за разглеждане на ръкописи там, е загуба на време. Какво следва след обръщението? Да покажете, че сте си написали домашното. Т.е. че този човек не е просто едно име от страницата на издателството, а го познавате добре и знаете защо търсите връзка точно с него. Може би не всеки редактор, до когото ще пишете, ще е най-добрият вариант за вас, но поне увеличете шансовете си с проява на професионализъм. И между другото, колкото по-малко “ваши” редактори откриете в процеса на търсене на имена, толкова по-добре сте си направили проучването.
Пример: Разгледах издаваните през последните Х години романи от вашето издателство и забелязах, че представяте успешно жанра фентъзи/крими/дамска проза/бла-бла на българския пазар.
Или: Открих името ви в издателския колектив на “Тази” и “Онази книга”, което ме кара да вярвам, че ще бъдете най-добрият редактор за моя роман.*
Или: Присъствал съм на няколко премиери на ваши заглавия и смятам, че романа ми…
Или: Чел съм ваши интервюта, в които подчертавате нуждата от такива-и-онакива романи на българския пазар, поради което смятам, че романът ми…
*Ако сте се спрели на името на съответния редактор заради това, че откривате името му в издателския състав на любими книги от вашата библиотека, постарайте се да получите актуална информация за местоработата му към момента – редакторите са хора, те също напускат работа, сменят издателства. Разровете интернет, без да бързате.
Втори параграф: За какво е историята ви?
Сега е времето да споменете няколко от ключовите характеристики на романа си. Какъв е обемът му, в кой жанр е, кое е заглавието? Направете го деликатно, сякаш между другото: “КЪДЕ ИЗЧЕЗНА БОБИ?”, 56.000 думи, е YA роман за…”, “КОГАТО СЕ ДОКОСВАХМЕ С ЛЪЖИ”, съвременна проза, 70.000 думи е разказ за…”, след което следва представянето на съдържанието. Защо “думи”, а не “страници”? Защото твърде много от пишещите хора съзнателно или от невежество не се съобразяват с изискванията за форматиране на страница на ръкопис и “страница” може да бъде едно доста разтегливо понятие. Докато от броя на думите редакторът ще извлече по-ясна информация за дължината на произведението ви.
В представянето на историята трябва в рамките на 3 до 10 изречения да я опишете, да дадете ясна индикация за главния герой, какво иска най-много и какво (или кой) му пречи да го постигне. Трябва да създадете усещане за образа му, за характера му – не просто да разказвате за вашите герои, а да покажете кои са те. Конфликтът (друг важен елемент от завладяващата проза) трябва да излезе налице. Покажете, че историята ви се движи от мотивацията на силен образ, както се случва в бестселърите.
Пример: “НАШИТЕ БЕЗКРАЙНИ ПРЕБРОЕНИ ДНИ” е историята на 17-годишната Пеги, която от 8-годишна заживява с баща си в изоставена колиба в отдалечена гора в Германия, заради лъжата му за края на света… (и продължавате с изброяване на част от изпитанията, през които преминава Пеги в продължение на 8 години, за да оцелее, както и загатвате за отношенията й с баща й)1
Или: “ЕДИН АРИСТОКРАТ В МОСКВА” е разказ за граф Александър Ростов, който открива нов смисъл на съществуването си, след като през 1922 г е изправен пред болшевишки трибунал и в последствие е осъден да не напуска хотел “Метропол”, защото в противен случай ще бъде разстрелян… (и продължавате с това как графът превръща недостатъците на положението си в свои предимства, открива любов в лицето на млада актриса, приятелство в лицето на малко момиченце и т.н.)2
Навярно всичко това ви напомня на краткото резюме на гърба на книгата – и целта му е подобна. Да накарате редактора да поиска да научи повече като отвори ръкописа ви и започне да чете. Избягвайте реторичните въпроси. Ограничете представените герои до минимум. И в никакъв случай не разкривайте финала.
Трети параграф: За кого е предназначена книгата?
Като пишещи хора вие вероятно и много четете. И също толкова вероятно в досегашния си опит на читатели сте се убедили, че не всяка книга е за всеки и сте изпитвали достатъчно разочарование, ако сте попадали на книга за конкретна аудитория, към която категорично не принадлежите. Това е нещо като да подхванете четенето на криминален роман и по средата да се сблъскате с летящо зайче или герой, който се превръща във върколак. С две думи, колкото по-дефинирани като извадка са читателите ви, толкова по-приятно впечатление ще направите на редактора – днес, повече от всякога, авторът трябва да познава целевата си аудитория. Отделно, редакторът бързо ще може да прецени към кой рецензент да насочи за оценка романа ви и колко добре би могъл да го продаде един ден.
Определете аудиторията си като възраст, пол (по възможност и интереси): мъже в зряла възраст; жени от 25 до 65+; подрастващи, играещи игри в мрежа; тийнейджъри; млади работещи майки; деца в предучилищна възраст; мъже и жени, интересуващи се от история, и т.н. Помислете защо романът ви ще им бъде интересен? Какво е уникалното в историята, което ще ги накара да се идентифицират с главния герой? Защо според вас те ще четат тази книга, ще я препоръчват на приятели, ще я обсъждат. В коя читателска група романът ви ще резонира най-добре? Защо?
Опитайте така: Смятам, че ритъмът на историята, кратките глави и постоянните обрати ще допаднат на младите мъже и жени на възраст 25-35 години, които в момента градят кариера, водят забързан начин на живот, нямат много свободно време и предпочитат да четат на път за вкъщи/работа. В (героите) А. и Б. те ще припознаят проблемите си и ще открият своите отговори на въпроса за обвързаността с партньор и работа.
Или: Тъй като тийнейджърите лесно се привързват към места и хора и обичат да мечтаят, а героинята Х. се научава едновременно да цени миналото и да посреща бъдещето с надежда, смятам, че читателите ще я харесат и ще се идентифицират лесно с нея. Родителите им, в чиито ръце евентуално/предварително би попаднала книгата, ще преценят Х. като чудесен пример за своите деца по отношение на вземането на решения с помощта на най-близките си и планирането на живота стъпка по стъпка.
Може би книгата ще помогне на читателите да разберат връзката с партньора си по-добре? Или ще им отвори очите как да преследват мечтите си? При всеки случай трябва да имате идея защо такава книга би се харесала на таргет аудиторията ви.
Четвърти параграф: Кой сте вие?
Краят на писмото е вашият шанс да дадете кратко описание на своя писателски и работен опит. Това наистина е част от биографията ви, но не забравяйте, че не всичко е от интерес за евентуалния ви бъдещ редактор – година и място на раждането ви, семейно положение и списък на местоработите ви не го вълнуват. Защо сте квалифициран да разкажете тази история? Какво от информацията за вас има пряка връзка с ръкописа ви? Или както казват на страницата на Сиела: “Ако пишете криминални разкази, а сте практикуващ оториноларинголог, ние не държим непременно да знаем това.” Споменете сферата на работата си, само ако тематиката на произведението ви го засяга и това ще покаже познание за материята или достоверност в изграждане на обстановка и художествени образи на вашата история. Ако имате предишни публикации, отзиви, награди или образованието ви е свързано с литература, посещавал сте творчески работилници, семинари и т.н., сега е времето да се похвалите с тях.
Завършете писмото професионално като изброите приложените документи.
Например: Прилагам синопсис на “ЧЕРНА ТОЧКА” и първите 50 страници от романа. Благодаря ви за отделеното време. Надявам се да се свържете с мен за останалата част от ръкописа.
Не забравяйте да дадете данните си за контакт – пълното си име и псевдоним (ако имате такъв), както и телефон и имейл адрес. Пощенският адрес не е задължителен, а отбелязването на уеб адрес се прави, само ако има отношение към споменатата биография от последния абзац.
Ако историята ви е добра, все някога ще я продадете. И дори фактът, че сте “млад” писател, а издателствата рядко рискуват с “неналожили се имена”, не бива да ви спре да пишете. Бъдете търпеливи и не се отказвайте! Желаем ви успех!
–––––––––––––––––
1 “Our Endless Numbered Days” – автор Клеър Фулър, публикувана през 2015 от Penguin Books с награда за дебют Desmond Elliott Prize 2015, не е издавана в България. Откъси от книгата в превод на български можете да откриете тук:
“Датите само ни карат да се замисляме колко преброени са дните ни.”
“Останалата част от света я няма.”
2 “Един аристократ в Москва” – автор Еймър Тауълс, превод на български Любомир Николов-Нарви, издателство Изток-Запад, 2018 г. Откъси от книгата можете да откриете тук:
“Да пристигаш късно, помисли си графът с въздишка. Какъв разкош на младостта.”
Вижте още:
Още няколко съвета за писмото до редакцията.
Как да напишем синопсис на романа си?
Най-честите грешки в писането на синопсис
Христо Блажев, издателство “Сиела”: Доброто писане си проличава на мига
Димитър Риков, издателство “Софтпрес”: Важно е качеството
Мария Чунчева, издателство “Ентусиаст”: Една от най-честите грешки е “разтягането” на историята
