Най-честите грешки в писането на синопсис

Защо авторите мразят да пишат синопсис на роман? Може би защото се чувстват толкова обвързани с историята – познават всяко изречение в нея и как то пасва на останалите в цялостния разказ, – че да ги карат да изхвърлят 99,9% от труда им им се струва като да я осакатят. „Хей, че ако можех да го разкажа в една страница, защо щях да пиша останалите 300!“ Да не забравяме и, че повечето истории звучат повърхностно, когато разказваме за тях. Всякакви второстепенни сцени отпадат, наред с тях изчезват и финесът и голяма част от героите. Дори обратите в сюжета започват да изглеждат куцо, когато оберем „маловажното“ около тях. Та, няма съмнение, авторите мразят синопсисите!

На фона на това генерално заключение, освен да се успокоим, че не сме сами, се питаме могат ли въобще да се избегнат тези проблеми? Отговорът е: Да, до известна степен. Не можете да извлечете 500 думи от 100 хиляди, без да си личи, че нещо липсва, но това не означава, че синопсисът ще бъде задължително най-жалкото ревю на произведението ви.

Накратко: Имате нужда от нещо силно, шлифовано, което прескача сцени, но свързва цели глави и се чете бързо. Около 2000-2500 знака (вкл. интервали), написано в деятелен залог, трето лице и в сегашно време. Елементите, които трябва да бъдат включени, са: обстановката; главният герой и първият проблем, с който той се сблъсква; лошият герой, който причинява проблема; защо и как героят тръгва на пътешествието си; хронологическа последователност на приятели, врагове, улики, събития и други, с които героят се сблъсква; обяснение на това как конфликта (вътрешен и външен) усложнява пътешествието на героя; и как завършва пътешествието на героя, в каква степен постига целта си.

Коя е най-честата грешка в писането на синопсис?

Не правете грешката да мислите, че синопсисът просто разказва в подробности сюжета. В противен случай това ще е превърне в една технически стерилна информация за вашата история, без да разкрие дълбочината и качеството на текста, или ще изглежда като история без всякаква емоция и значение за когото и да е. Какво ще кажете за „Първо се случва това. После се случва онова. После едно трето нещо се случва.“ Толкова сухо и отегчително, че дори вие като автор ще се затрудните в определянето на причините, поради които някой би си направил труда да прочете романа ви. Просто помислете – най-трудната част вече е свършена, ви сте написал/а цял роман. Сега просто трябва да изберете най-важните събития от него и да ги редактирате до нещо, напомнящо разказ (но без диалога и описанията). Не забравяйте и че, докато вадите гръбнака на историята си, пред вас се открива уникалният шанс да откриете слабите/недоизпипани нейни места и то преди да изпратите ръкописа до издателството.

Каква е тайната на добрия синопсис на роман?

Синопсисът хвърля светлина върху чувствата и емоциите на героите. Това означава, че не трябва да звучи като техническо ръководство из вашия сюжет, а да включва както разгръщането на историята (случки с героя и негови решения), така и нейния цвят (реакциите на образа).

Кои са обичайните капани на синопсиса?

  1. Не задълбавайте в спецификата на имената на героите. Придържайте се към най-важното. Използвайте имената на главните герои, но ако куриер, секретарка, сервитьорка или съседка вземат някакво епизодично, но съществено участие, наричайте ги просто „куриерът“, „секретарката“, „сервитьорката“, “ съседката“. От друга страна, когато за първи път споменавате герой по име, направете го с ГЛАВНИ БУКВИ – това е огромно улеснение за редактора, който с един поглед обхваща кои са ключовите фигури в сюжета.
  2. Не губете време и място в синопсиса в подробно обяснение или анализ на темите, които засяга сюжета. Синопсисът разказва историята, не се опитва да тълкува какво значение има тя. Но пък разкрива чувствата и реакциите на образите!
  3. Избягвайте произхода на герои. Една-две фрази са достатъчни, за да опишат предисторията му, отбелязвайте я, само ако влияе върху разгръщането на събитията. Това означава, че ако пишете история, в която често има ретроспекции, вие няма да включите много или никоя от тях в синопсиса. Обаче ако ретроспекциите са наистина онова, което се случва в романа, и то повече от това защо нещо се случва, тогава те могат да присъстват в синопсиса ви.
  4. Избягвайте включването на диалог, а ако го правите, бъдете пестеливи. Уверете се, че включеният диалог е абсолютно емблематичен за героя или представлява повратна точка в сюжета.
  5. Не задавайте реторични или въпроси без отговор. Помнете, целта ви не е да примамите читателя.
  6. Не разделяйте синопсиса на части, не озаглавявайте отделните повратни точки в сюжета. В изключително редки случаи можете да имате причина да имате подзаглавия в синопсиса, ако имате необикновена структура на повествованието, но се опитвайте да избягвате разделянето на историята на някакви части или да представяте героите предварително, все едно пишете пиеса.
  7. Въпреки че синопсисът ще представи писателските ви възможности, той не е мястото, където трябва да блестите с тях. Това означава, че трябва да забравите за всякакви лирически отклонения или опити да впечатлите с поетични описания. С две думи, за разлика от романа ви, тук е мястото, където не трябва да показвате, а се налага да разказвате – да, в синопсиса можете да кажете, че главният ви герой е „безнадежден романтик“, „наивна глупачка“, „подла кучка“, вместо да се опитвате да го разкриете чрез действията му/й.

Как да избегнете многословието в синопсиса?

Езикът в синопсиса трябва да е изключително лаконичен. Ето пример за разпиляване: „След прибирането вкъщи, Мария изчаква Петър да си вземе душ и да дойде най-накрая при нея в спалнята, където започва да му крещи за обидната му забележка към нея пред всички по време на вечерята“. Ето и пример за стегнат текст: „Вкъщи Мария вдига скандал на Петър за забележката му към нея по време на вечерята“.

Как да започнете синопсиса на романа си?

Представете с по няколко думи главния си герой, проблема му и обстановката на „нормалния му живот“ в момента, в който го виждаме за първи път – всичко това до края на първи параграф.

После трябва да вземете решение кои основни конфликти/проблеми/крайъгълни камъни на сюжета трябва да бъдат споменати. (В никакъв случай не споменавайте всички такива!) Ограничете са в максимум 3 параграфа – по един за всяка трета от романа. Кое е събитието, моментът, първото предизвикателство, първата повратна точка в сюжета, която кара главния герой да предприеме първите си стъпки към действие/промяна/реакция? Това променя хода на събитията и животът на главния герой повече няма да бъде същият, нищо че той още не подозира какво предстои да му се случи с него до края. Среща се с нови хора или изпитва нови преживявания. Може би тук среща негативния герой, злодеят? От тук нататък животът на главния герой ще е изпълнен с множество изпитания, с много размисли и страсти, но не всички те ще намерят място във вашия синопсис – ще влязат само онези, които водят до ескалиране на конфликта и до вътрешна промяна у главния герой. Не пропускайте кризата/повратната точка в средата на сюжета, която кара главния герой да вземе решение за 180-градусова промяна в емоционален план. Веднъж пресякъл тази линия, няма връщане назад за него. Победата/позитивната промяна изглежда предстои и точно в този момент се случва нещо и нещата сякаш се объркват допълнително? Идва отчаянието, черният момент (кой е той), в който главният герой сякаш е достигнал дъното в емоционален план, а трябва да намери сили, да се събере за финална битка. Следва кулминацията.

Последният параграф трябва да разкрива как са решени основните проблеми/конфликти. Развръзката. Всички заживяват щастливо? Да? Не? Предстои ли затваряне на отворените скоби? И финалната картина. С каква представа и усещане искате да остави читателя книгата ви? Предал ли се е главният герой или е изградил нов живот? Да, правилно сте разбрали – трябва да разкриете как завършва романа ви. Без изключения! Защото основната цел на синопсиса все пак е да се види, дали можете да разкажете една история от началото до края.

Помислете за основната „формула“ на жанра, в който пишете, ако има такава (при фентъзи, крими, романтика такива има) и се уверете, че включвате в синопсиса всички конфликти/проблеми, които се свързват с тази формула.

И кураж!

Вижте още:

Как да напишем синопсис на романа си?

Изпращане на ръкопис до издателство. Какво да напишем в писмото?

Да публикувам ли романа в блога си? Да. Не. Зависи.

Отвъд отхвърлените ръкописи

Христо Блажев, издателство “Сиела”: Доброто писане си проличава на мига

Реклами

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.

Create a website or blog at WordPress.com

Нагоре ↑

%d блогъра харесват това: