Паула Хоукинс: Винаги нося бележник, за да си записвам идеи

Преди да стане писател Паула Хоукинс работи 15 години като журналист. Родена и израснала в Хараре, Зимбабве (Южна Африка), когато навършва 17 години, тя се мести със семейството си в Лондон. Няколко години по-късно родителите ѝ се връщат в Зимбабве, но тя решава да остане в Англия, където живее и до днес. Учи в Оксфорд – икономика, политика и философия. Започва да работи като бизнес репортер за „Таймс“, пише и на свободна практика за различни издания. През 2007 г. издава първата си книга – „Богинята на парите“, в която дава финансови съвети на жените. В периода 2009-2013 под псевдонима Ейми Силвър издава 4 чиклита, които не се радват на особен успех. „Момичето от влака“ (2015) е първият й психологически трилър и излиза под истинското й име. Книгата за кратко време се превръща в бестселър, вече е издадена на повече от 30 езика и е филмирана в едноименен филм с участието на Емили Блънт. През 2017 излиза вторият й трилър – „Разказано на водата“.

Интервюто по-долу, съставено от читателски въпроси, е любезно предоставено на bgstoryteller от агентите на Паула.

 

Паула Хоукинс: За момента се чувствам комфортно в сферата на трилъра

Снимка: Matt Dunham

 

Какво те вдъхнови да напишеш „Разказано на водата“?

Исках да опиша какво се случва, когато открием, че историите, които разказваме през целия си живот – за нас, за семействата и обкръжението ни, – се оказват погрешни. Какво става, когато разбереш, че животът ти се крепи върху една лъжа.

Как взе стилистичното решение за гледните точки в романа?

Това е заплетена история, роман със страшно много загадки и действието се развива на място, където (почти) всеки пази някаква тайна. За да мога да разкажа тази история, трябваше да прибягна до множество гледни точки, някои от първо, други от трето лице. Дори направих книга-в-книгата. Промени във възприятията – понякога в рамките на един художествен образ, понякога относно едно и също събитие – са ключови моменти от повествованието.

Коя сцена ти беше най-трудна за писане?

„Разказано на водата“ съдържа доста тежки сцени: например ужасът на Либи от водата; сцената, където Луиз – майка, изгубила дъщеря си – трябва да се изправи срещу предизвикателството да разчисти стаята на дъщеря си. Има също и няколко болезнени сцени с Джулс – една до водата и друга в къщата.

Как измисляш имената на героите си?

Странно нещо е даването на име на герой. Понякога ти хрумва изведнъж и си казваш: да, това е Даниел, накратко Нел. Друг път по време на писането сменям името на героя, тъй като с развитието на образа това име вече не му приляга.

Както всички знаем, филмирането на една книга не винаги се получава добре, често основни детайли от историята липсват. Какво мислиш за филмовата версия на „Момичето от влака“? Това ли си представяше, докато пишеше романа?

Въпреки че в „Момичето от влака“ има доста кинематографични елементи, докато пишех романа, никога не съм си представяла, че от това може да излезе филм – така че реално не съм имала очаквания. Според мен създателите на филма са свършили чудесна работа с адаптацията: резултатът е мрачен, клаустрофобичен филм. Смятам, че Емили Блънт прави страхотна роля с Рейчъл.

Как изглежда творческият ти процес? По кое време на деня пишеш и къде, на лаптоп или на хартия? Паралелно ли редактираш или на определени периоди?

Пиша на лаптопа в кабинета ми вкъщи. Най-добре ми се получава сутрин, към средата на деня вече започвам да се отегчавам. След 3 следобед обикновено чета, търся информация, отговарям на имейли – неща от този род. Винаги нося бележник, за да си записвам идеи, въпреки че редовно най-добрите хрумвания ми идват в банята, където е най-неудобно да си водиш бележки.

Каква работна обстановка предпочиташ?

В кабинета съм заобиколена от книги и снимки. Гледката през прозореца ми се състои от покриви на къщи в централен Лондон. Обичам да пиша на пълна тишина, не съм от авторите, които си правят плейлист с песни за акомпанимент на работния си процес.

Колко скоро след завършването на даден роман започваш работа по следващия – разполагаш с други идеи и веднага започваш да пишеш, или прекарваш известно време с образите от последната история?

Имам тефтери и файлове със записки за неща, за които бих могла да пиша на следващ етап. Допълвам ги постоянно, дори когато съм изцяло погълната от текущия проект. Така че, когато свърша с дадена книга, се връщам към тези идеи и виждам коя от тях ме хваща за гърлото!

Кое те вдъхнови за писането на психологическите трилъри? Някой конкретен автор ли те запали към този жанр?

Любимите ми автори в този жанр са Мегън Абът, Клеър Макинтош, Тана Френч, А. С. А. Харисън, Кара Хофман, Стивън Уотсън, Сара Хилъри, Колет Макбет, Джилиан Флин – толкова прекрасни писатели на трилър има по света.

Смяташ ли да се задържиш в жанра или би искала да напишеш нещо напълно различно?

За момента се чувствам комфортно в сферата на трилъра, но това разбира се може да се промени. Честно казано, не съм в състояние да мисля за нещо друго отвъд следващата си книга: засега тя е всичко, върху което смятам да се фокусирам.

Каква част от историите ти е заимствана от твоя живот и опит?

Историите ми (за щастие) не са автобиографични. Частици от мен, от характера ми, има в Рейчъл от „Момичето от влака“ и в Джулс от „Разказано на водата“, следи от мен има и в други образи, но описаните събития са изцяло художествена измислица.

Коя мистерия от личния ти живот би могла да се превърне в сюжет на книга?

О, от живота ми би излязла адски скучна книга. От друга страна историята за живота на майка ми – израснала е във ферма в Африка – би включвала кърваво убийство (бих добавила, не извършено от нея) и преследване от носорог.

Коя е любимата ти книга?

Това е като да назовеш любимото си дете! Невъзможно. Бих избрала две: „Бог в руините“ от Кейт Аткинсън и „Регенерация“ на Пат Баркър. Но постоянно променям мнението си по този въпрос – зависи от моментното ми настроение или онова, което чета. Например напоследък „Idaho“ на Емили Рускович направо ме отнесе. Не мога да спра да мисля за този роман.

Кой е най-добрият писателски съвет, който са ти давали?

Звучи скучно, но е напълно вярно: постоянството се отплаща. Пиши всеки ден. Чети всякаква литература. Бъди амбициозен. Остани верен на историите в главата си.

Реклами

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Промяна )

Connecting to %s

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.

Create a website or blog at WordPress.com

Up ↑

%d блогъра харесват това: