„Какъв бил тоя човек, кой бил и човек ли бил всъщност?“

Из ръкописа на романа „Спартак. Легендата“ – книга І на Манолов&Манолов. Художник Евгений Йорданов.

„…По тия причини Спартак се запознал с Родопис – щерката на управителя Реметалк, едва когато изпълнил шестнайсетата си година. Денят, в който се състояло това, сиреч денят, в който момчето за първи път се счепкало със съдбата си, бил душен, един от първите на ранната есен. Слънцето, вече отдавна превалило, пришпорвало златната си колесница към острите върхове на Перинтос1, сенките се разтегляли като вехти хламиди2. Настъпвала знойна привечер. В двора на укреплението голи до кръста роби с пъшкане разтоварвали от голяма волска кола чували с фураж за добитъка и амфори с първокласно зърно и маслини за господарите, а надзирателите, с бичове в ръце, час по час изскачали от сенките на крепостната стена и двете западни наблюдателни кули, дето се криели от жегата, да опалят гърбината на някой по-муден труженик.

Уморен и полепнал в прах, в къса кърпена туника и сандали, Спартак – снажен и доста мускулест за крехката си възраст юноша, се тътрел огънат под тежестта на наръч цепеници за огрев. Дните в планината в началото на листопада били горещи, но нощите вече ставали мразовити, та огнищата и мангалите в покоите на Реметалк и гостите му се палели редовно. Момчето трябвало да достави дървата до входа за прислугата на господарското живелище, значи следвало да мине зад него, ала понеже това бил денят на двубоя му със собствената му орисия (макар той да нямал представа за това), незнайно защо заобиколил отпред, дето прислугата хич нямала работа – пред парадния портал на зданието, досущ елински тетрастил3, фланкиран4 от четири ожлебени колони5 с капители от истински пароски мрамор и увенчан с изящно фронтонче – елегантна и несъвсем подходяща притурка на инак грубоватата, яка постройка.

Изпод русия му перчем се просмуквала ръждива пот и му капела в очите, заради което в началото съвсем не съзрял красивото момиче, облечено в дълъг доземи хитон от най-фина тъкан и отрупано с цяла купчина златни накити, що стояло на портика и развълнувано донемайкъде наблюдавало стената с бойниците и кулите, могилата отвъд нея, че и небето отгоре, а след това вперило изненадан поглед в Спартак.

Това била Родопис – дъщерята на владетеля на цялата област и стопанин на къщата Реметалк – една от най-богатите наследници в царството.

Спартак обаче изобщо не гледал в Родопис, зяпал в бялата мраморна пейка, разположена на настланата с гладък бял камък площадка пред портика. Дощяло му се да поседне там, под хладната сянка на кипарисите, толкова бил отруден и унил тоя следобед, но, разбира се, никога нямало да посмее да го стори – това било мястото за отдих на господарската фамилия и един прост слуга като него нямал право даже да се навърта в близост до него, камо ли да го скверни с плебейския си задник.

Работата била там, че Спартак наистина се считал за почти долен пенест. При възпитанието му неговият осиновител Бититралис бил завоалирал дебело знатния му произход, защото видял отношението на Реметалк към хлапето и преценил, че едно аристократично самочувствие може само да му напакости. „Баща ти, Золтес – казвал му – беше голям ловец. А майка ти не познавам. Имала е тя някакво въздалечно родство с майката на господаря, говори се, ама никой не помни вече какво… Затова сега си тук на отглеждане – по милостта на парадинаст6.“ И толкоз. Ето защо Спартак израснал със съзнание по-скоро на обикновен селяк. Е, обикновен, обикновен, но все пак свободен, все пак издънка, отчупен клон от родословното дърво на големците, ама не и човек от чергата им, еднокракия Бититралис държал да се подчертава това. Може и да се била утаила някоя капчица синя кръв във вените му, само дето не чинела и пет пари пред обстоятелството, че бил съвършено безимотен. Е, безимотен, безимотен, но все пак не роб. Е, роб не, ама напълно зависим от господаря. Е, зависим, зависим, но все пак не хептен безправен.

 

* * *

 

Незнайно защо развълнувана и даже привлечена от Спартак, когото срещала за първи път, Родопис слязла две стъпала по надолу по стълбището пред сградата, очаквайки той да я забележи. Но сгърбен под наръча дърва, изтощеният момък продължавал да витае из света на собствените си неволи и вече отминавал с олюляваща се походка и пейката, и портика на господарската вила. Някъде отзад, в конюшните процвилвали и пропръхтявали дългоногите жребци на парадинаста, които слугите зобели и разресвали. (Реметалк бил пристигнал в резиденцията си право от столичния град преди по-малко от час. С него била дошла и прекрасната му дъщеря.)

– Хей… – извикала рязко тя на Спартак, като се вече убедила, че не ще я удостои с внимание, след което се позапънала. – Ъъъъъ… ти кой си?…

Момчето погледнало изотдолу към тетрастила и що да види – чиста проба земна инкарнация на младата богиня Зоура в прескъпи одеяния, по-тънка от тетива, с властна осанка, бронзова кожа и сериозно кукленско личице, татуирано с фини шарки по челото и скулите и оградено от гарвановочерни къдрици – едри, лъскави и тежки като на мемфиска принцеса.

А как миришела! Парфюмът, що се носел наоколо й, буквално опиянил момъка…

Спартак бил изненадан…

Какво ти, Спартак бил нацяло сразен от тази стъпила на стълбището като на пиедестал уханна неземна хубост, така че отворил послушно уста, ала отначало не смогнал да извади оттам и гък. Останал си зяпнал като изкормен стримонски7 шаран.

„Поспри сега малко – казвате вие. – Прекали! Де се е чуло и видяло щерката на втория по могъщество и имане в царството да заговаря някой потен голтак?“ И право хортувате!…

Истина, Спартак бил хубав юноша с широки плещи и яки мишци. Въздългата му коса била светла като зрял лимец, което представлявало голяма рядкост у смуглите и тъмнокоси меди, а очите му, още по-чудно изключение, имали цвета на лазурит. Но и самият сияен Балис да се бил предрешил в селската туника на ратая и да се прегъвал под тежкия сноп цепеници, господарската наследница пак не би го даже помирисала, и то пък хей така – на двора, пред слуги и пазванти.

Ала нещо я накарало да го стори, че и отгоре – тя, аристократката, да продума първа на един див селяндур планинец!

Това нещо било едно от виденията й…

Родопис вече се прочувала в цяла Ямфорина, но не само зарад египетската си хубост или богатството на татко си, а заради своята необикновеност. Някои я намирали за луда, а останалите – за дете с божи дар от великата Бендида. Тя била пророчица още на невръстни години, а сега – вече кажи-речи жена, проявявала направо нечувани способности. Получавала странни откровения и й се присънвали особени сънища, в които разбирала разни работи, дето имало да станат или дето вече били се случили, наскоро или отколе. Казвали, че разговаря с духове на умрели и че вижда характерите, та чак и помислите на людете като сияния, бликове и черни пазви в окръжаващия ги етер. Гадаела какво ще бъде времето и познавала дали ще има берекет, градушка, междуособици с одриси и дентелети или пожари в планините.

В интерес на правдата нейната дарба, макар и всепризнат факт, била още несъвсем доразвита, по-точно непостоянна. Кога се проявявала, кога не. Не смогвала да я контролира. Ала срещайки за пръв път младия Спартак, тя определено „съзряла“ у него нещо, което й сторило превелико впечатление.

Но нека сега погледнем произтичащата вече сцена през нейните очи…

Помните, тя стояла на портика и съзерцавала стената, пейзажа отдире и приближаващия залез. Изведнъж слънцето изчезнало, а на негово място се разпростряло едно страховито небе, хич не от тоя свят, отрупано с бързо движещи се и кълбящи се в противоестествени форми тъмни облаци – задавала се митична буря. Облаците, графитени, почти черни, гъсти на вид, тежки като олово, както би ги обрисувал метафоричният канон, се гънели и диплели едни връз други със затрудняваща окото скорост, поглъщали се едни други, сливали се едни с други и се откъсвали едни от други, та на човек приигравало на сърцето и се струвало, че наблюдава хиляда пъти ускорен растеж на някакви гигантски мрачни, свръхинтелигентни мозъци. Момичето изобщо не помнело да е наблюдавало нявга в живота си подобен природен феномен, подобно хаотично кълбене, подобно ненормално и безразборно стълкновение на подивели газообразни маси.

Естествено, останалите люде в двора на крепостта не виждали нищо подобно, тая гледка се случвала само в ума на младата Родопис. Но за нея гледката била съвсем реална, като всичко, що й се явявало свише. Свела тя по тая причина бадемовидните си очи надолу, че да си починат малко от изнурителното зрелище и погледът й се ударил в Спартак. О, чудо!… Извътре в него сякаш изгряла ярка светлина, а във въздуха около стройното му тяло заплувало кървавочервено сияние, което се разпръсвало и избледнявало на близо разкрач разстояние от своя носител. Уж най-обикновено момче, Спартак отведнъж се сторил на Родопис величествен и страховит като самия Арес! Опърпаната дреха на тоя симпатичен никаквец се превърнала в зацапана с черна кръв броня, ръчно направените му сандали станали на тежки бойни котурни, от златистата му коса избуял бронзов шлем, който затулил младежкия му образ тъй, че изпод олющените предпазители за носа и челюстите, като на демон или дива котка, лумнали само двете му горящи очи, а най-накрая на всичко наръчът дърва на раменете му се преобразил в омотан в пурпурна мантия човешки труп.

Ужасяващата сцена продължила да се рисува сама под страховитото небе! Олюлявайки се, Спартак вече не крачел по прашния двор, а стъпвал върху покрито със стотици убити бранници бойно поле, газел в телесни течности, кости и димящи човешки меса! В десницата размахвал окървавен къс меч, а с другата ръка продължавал да крепи аления саван на плещите си. Зад гърба му от облаците прах изникнали още хора… много хора… хиляди хора… армия! Ама не обикновена, спретната, лъсната и еднообразна армия като тая на медите, а всевъзможна сган, побесняла сбирщина от покрити с кървища и кал тъмни африканци, синеоки гали, бледи дългобради северняци, загорели мускулести елини, дългокраки траки, гърбоноси римляни, етруски, самнити, македонци и какви ли още не войнствени странници, облечени в разнородни доспехи, сграбчили познати и нивга невиждани от момичето оръжия, разярени, крещящи, псуващи и кълнящи на непознати езици под истеричното небе…

После видението, продължило всъщност миг – миг и половина, свършило! Зловещите, гърчещи се като змии в гнездото си облаци изчезнали, кървавата аура около Спартак изтляла, войската се разсипала, залязващото слънце си дошло на място…

Родопис усетила, че простият ратай, когото виждала да се влачи като парцал из двора, не е май прост ратай! Не й се явявали такива гледки при други хора! Младежът се оказвал по някакъв начин значима личност и тя разбрала, че него го чака една твърде ужасяваща и възвишена участ.

Какъв бил тоя човек, кой бил и човек ли бил всъщност? Трябвало да узнае! Тя не се замислила повече… Още необръгнала от страховитото представление, дето й изнесла нейната дарба, без да се поколебае, тя повикала по Спартак:

– Хей… Ъъъъъ… ти кой си?…

 

–––––––––––––––––––-

1 Перинтос – днешната планина Пирин

2 Хламида – леко наметало, носено в Древна Гръция и Тракия. Представлява правоъгълно парче плат, прикрепено над дясното рамо чрез възел или фибула.

3 Тетрастил – пристройка към вход в сграда (дворец, храм, вила) без странични стени, чийто покрив завършва с триъгълен фронтон и е носен от четири колони.

4 В случая – обрамчен.

5 Колони с жлебове (канелюри) – успоредни вертикални вдлъбнатини, допиращи се странично една до друга или разположени на известно, но неголямо разстояние, изрязани в ствола на колона или пиластър, за да се откроява съответният архитектурен елемент по-добре на фона на стената.

6 Парадинаст – съвладетел, наместник на царя в отдалечена от столицата област на държавата.

7 Стримон (Стримонас) – днешната река Струма. Кръстена е на речния бог Стримон.“

Cover-Project 

 

 

L.Manolov
Любомир Манолов

През 70-те години на ХХ век Любомир Манолов (р. 1944 г.) пише сценарий за комикс, озаглавен “Спартак – син на непокорните меди”, който, оценяван от днешна гледна точка, се оказва първият, най-пространният, цялостен и издържан според световните стандарти на комикс жанра български графичен роман. Творбата е публикувана през 80-те години на страниците на легендарното списание за разкази в картини „Дъга“ (отново първо у нас), на което Манолов е един от създателите. Негови популярни навремето илюстровани поредици са: “Елемаг – воинът на Кан Тервел” (исторически роман), “Справедливите” (уестърн), “Стас и Нели” (адаптация по Х. Сенкевич). Илюстрациите в оригиналния комикс за Спартак са дело на художниците Владимир Коновалов и Георги Шуменов.

Full page fax print
„Спартак – син на непокорните меди“, художник В. Коновалов
Full page fax print
„Спартак – син на непокорните меди“, художник Г. Шуменов

 

Днес синът на автора – Теодор Манолов, – заедно с екип от популярни български литератори, историци и художници, работи по осъвременен, разширен и допълнен римейк на тази творба в два варианта – серия романи и комикс-албуми под наслов “Спартак. Легендата”. Очаква се корпусът от 10 книги и 10 албума да види бял свят в следващите няколко години. В момента се подготвя за печат Първа книга – “Синът на непокорните меди”, която Манолов-младши класифицира на шега като “културологичен исторически фентъзи-екшън”.

 

T.Manolov
Теодор Манолов

Теодор Манолов е дипломиран художник и графичен дизайнер, магистър по изящна и приложна графика, завършил Националната художествена академия. От години се занимава основно с лейаут и илюстриране на книги, учебници и периодични издания. Бил е оформител и художествен директор на списанията “За хората”, “M-teller”, “Море”, “Лов и либолов”, “LOVEstyle” и др. В момента е художествен директор на светско списание №1 у нас – “Story”. Покрай това продължава да участва в общи изложби и биеналета за графика и илюстрация у нас и в чужбина, а от време на време организира и персонални изложби. Може би най-известна в България е работата му като експериментален музикант. От 1992 година насам има десетки концерти и няколко официално и неофициално издадени албума с електронната рок формация DST. Инцидентно работи и като редактор, сценарист и журналист за редица издателства и медии.

 

Тандемът Манолов & Манолов вече има няколко издадени книги и комикс поредици, сред които “Ave Caesar” (роман за епохата на Кан Тервел), “Долините на времето” (сборник разкази за времената на комунистическия режим), “Спасителят” (комикс албум за живота на Христос, изд. в Израел, САЩ и други страни), “Адам и Ева” (комикс-албум по Библията, изд. в Израел, САЩ и други страни).

Реклами

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Промяна )

Connecting to %s

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.

Create a website or blog at WordPress.com

Up ↑

%d блогъра харесват това: