“Повече пот в упражнението, по-малко кръв в схватката”

Из романа “Кървави песни (Хрониките на Чистника и Шепичката)” на Димитър Цолов, издателство Изток-Запад.

“Кръчмата носеше простичкото име Сага и представляваше широка пещера, вкопана в самата твърд на хълма. Укрепеният с дървени греди таван беше опушен от дима на факлите, а – изпръскани с повръщано, мазнина и вино – стените без съмнение можеха да разкажат безброй истории за героични пиянства.

Рент се отбиваше тук понякога и знаеше, че макар и неугледно, заведението предлага превъзходно токейско, което кръчмарят не разреждаше с вода. Опитвал беше и кукуреците – мариновани ярешки дреболии и черва на шиш, безспорният фаворит сред специалитетите.

Двамата с Анека се настаниха до входа, на крайната маса от дясната страна и дадоха поръчката си.

Мъжете, които Рент избра за своя нагледен урок, седяха на по-вътрешната маса отляво. Бяха четирима и си личеше, че са прекарали дълги часове в пиянство – ръкомахаха буйно, а продраните им от виното гласове изпъкваха над общата глъч. С безпогрешно око, каквото се стараеше да развие и у Анека, наемникът определи жертвите като наемни престъпници. От ония, дето за няколко медника се наемат да строшат краката на закъснял длъжник, а за два-три империона – да прережат гърлото на неудобен свидетел, но са без достатъчно ум в главите, че да успеят да постигнат нещо повече.

Рент прикри усмивката си с глинената халба. Сръчка Анека:

– Какво можеш да ми кажеш за онези четиримата? – Примлясна, за да се наслади и на втората глътка токейско. – Не бързай, искам да извлечеш и най-дребните подробности.

Девойката бе прибрала косата си в плетена мрежичка, над която носеше къса черна перука. За всеки страничен наблюдател, до Рент седеше млад мъж. Пияната четворка едва ли щеше да направи изключение.

Все така подсмихнат, наемникът оформи от току-що сервираните им пърленки едро тестено топче, наведе се и като се възползва от вглъбението на Анека, го метна през рамото й към най-гръмогласния от мъжете. Уцели го по бузата, след което топчето пльокна в халбата пред жертвата и пръсна бира чак до тавана.

Рент с мъка се сдържа да не се разсмее с глас.

Плещестият грубиян с дълга, оредяваща на темето коса и рехава като на козел брада, се обърна недоволно. Дясното му око беше закрито от кожна превръзка, лявото обаче мяташе мълнии.

Анека, разбира се, не беше успяла да отмести погледа си достатъчно бързо, а Рент влоши нещата като я потупа по рамото, махна с ръка на мъжа и рече:

– Той беше.

– Какво… – почти изхълца от учудване момичето.

– Не ги убивай! – помоли Рент и се пресегна към халбата си.

***

Повече пот в упражнението, по-малко кръв в схватката.

Рент харесваше тази мъдрост, ала обърната наопаки.

Анека беше проляла много кръв по време на тренировките с меч и ръкопашен бой.

Сега учителят се надяваше да види, че ученикът няма да се изпоти много.

Едноокият се понесе към Анека с учудваща бързина, но девойката го изпревари. Рент с почти бащинска гордост проследи как тя скокна и се приведе под разперените да я сграбчат ръце, после изнесе дясното си рамо нагоре, а с лявата си ръка улови мъжа през чатала и го преметна зад гърба си. Ако човек зърнеше двамата предварително и пресметнеше разликата в теглото им, не би повярвал, че подобно изпълнение е възможно. Но Анека просто използва засилването на противника си и го насочи така, че сам да се победи. Мъжът се стовари върху масата им и я срути в купчина дървени отломки. Миг преди това Рент се бе изправил и отдръпнал, за да се наслаждава на представлението с питие в ръка.

Вторият от четворката главорези получи страховит удар с халба в зъбите. Рент мислено поздрави Анека. Въобще не беше забелязал, че е успяла да сграбчи глинения съд – явно още в началото на скока. Последните двама негодници пък полетяха към стената, приковани от ръба на масата си, която девойката засили с ритник.”

 

Из романа “Кървави песни (Хрониките на Чистника и Шепичката)” на Димитър Цолов, издателство Изток-Запад.

Още откъси от романа:

“Колко време е нужно на човек да пропилее злато, което би могло да му стигне за цял живот?”

“Ако ще лъжеш, опирай се на познати неща…”

В петия си самостоятелен роман Димитър Цолов отваря портите на величествения Емор, за да ни разкрие как Рент Чистника срещна Блър Шепичката и какво се случи, когато най-доброто платено острие в империята и най-умелият крадец на света обединиха сили срещу всевъзможни мечове, магии и чудовища.

Димитър Цолов е роден на 01.06.1977 в град Враца. Фронтмен и китарист на пънк бандата ДОКТОРС ГОГО БЕНД, по професия е хуманен лекар, с придобита специалност “Образна диагностика”, но в интернет е познат просто като ПИЯНИЯТ БАРД, по името на страницата, която списва във Фейсбук от зимата на 2009 г. Интересите му гравитират около хумористичната, често дори вулгарна поезия и прозата с остър сюжет – фентъзи и хорър. Негови стихотворения са публикувани в регионалния печат и в броевете на алманах “Резерват СЕВЕРОЗАПАД”, а разкази – в списания “Дракус” и “Сборище на трубадури”, с разкази участва в различни сборници и антологии и към момента има 8 издадени книги, сред които 3 стихосбирки, 5 романа и сборник с разкази.