“Ако ще лъжеш, опирай се на познати неща…”

Из романа “Кървави песни (Хрониките на Чистника и Шепичката)” на Димитър Цолов, издателство Изток-Запад.

“– Я, в квартала е долетяло ново пиленце! – ухили се жената, заела предизвикателна поза край една от съборетините.

Беше продавачка на любов – на свободна практика, както личеше от плочицата с изобразена върху нея разкъсана верига, сгушила се в цепката на увисналия й бюст. Материалът на изработката – мед, позеленяла от времето – обозначаваше най-ниската категория лиценз. Това, разбира се, лесно можеше да се установи и без помощта на плочицата. Усмивката на жената изваждаше на показ редки пожълтели зъби, мазилата по бузите подчертаваха, вместо да крият, следите от прекарана в миналото лещянка, рехавата коса бе нескопосано навита на охлювчета в опит за подражание на достолепните матрони, но постигаше обратния комичен ефект…

Рент изръмжа нещо неопределено и размърда с лява ръка кожената лента, минаваща през дясното му око. Блър си беше поиграл с окото – облепи клепача и миглите му с някаква безвредна смола, превръщайки го в назъбен кратер, ала явно се престара при стягането на лентата и се налагаше Рент често-често да я придърпва, за да я отпусне.

Едва ли някой би могъл да познае наемника в сегашния му вид, който впрочем също напълно се вписваше в околната мизерна обстановка. Сплъстена, наклепана с фъшкии коса, клеясали, излинели дрипи, десница, увита в мърлява превръзка…

Страничен наблюдател трудно би решил кой от двамата – проститутката или просякът – има по-окаяна външност.

– Работиш ли за някого? – продължи с опитите да завърже разговор жената.

Както продавачките на любов, така и просяците можеха да откупят независимостта си, но доста по-консервативната Просешка гилдия трудно допускаше появата на самостоятелни играчи. Най-близко до ума бе да се предположи, че новакът, излязъл на улицата, чинно е платил първата си вноска на някой от тарторите. Териториите бяха строго регламентирани, а наказанията при неподчинение – жестоки.

Рент – а несъмнено и проститутката – знаеше, че просяците в тази част на квартала се отчитат пред играч на име Горо. Знаеше и още нещо, което събеседничката му със сигурност нямаше откъде да научи – въпросният Горо стоеше на едно от ниските стъпала в организацията на Варс Хитреца и именно по негова препоръка бяха избрали калната неугледна пресечка, където новакът да не привлича вниманието на други просяци.

Рент не вярваше, че в купичката му през този ден ще изтропа дори най-дребна монета, ала не му пукаше. Имаше съвсем друга задача.

– Работя за себе си – злобно натърти последните две думи, влизайки в роля. – Бивш легионер съм, едва не загубих живота си в последната кампания на север и за награда какво – натикан в кучи гъз…

– Това никак няма да се хареса на Горо – цъкна с уста проститутката.

– Не търся харесване, а един-два медника, с които да платя комат хляб и чаша вино – все така троснато отвърна легионерът.

– Ръката ти? – жената кимна въпросително към превързаната му десница.

– Не виждаш ли? Изчезна до китката! – Рент за първи път си позволи една бърза, неприятна усмивка. Всъщност не излъга. Блър беше използвал върху нея магия за илюзия, след което си поигра отново със смолата, за да извае грозни белези. Ръката беше напълно здрава, но всеки, който я погледнеше или дори хванеше, щеше да реши, че е само деформиран чукан, покрит с груби шевове. – И направи компания на окото… А преди да попиташ за него – загубих го половин година преди ръката, пак в схватка с леврите…

Ако ще лъжеш, опирай се на познати неща, казват мъдрите хора и Рент неслучайно съчини такава легенда. Безброй вечери бе прекарал в бордеите, гуляейки и с пуснати в отпуск легионери, и с пенсионирани ветерани, благодарение на което можеше да изброи със затворени очи кампаниите на империята през последния половин век. А от няколко месеца постелята му топлеше леврийска принцеса. Е, бивша леврийска принцеса, но отказът от титлата не променяше произхода на Анека. От нея бе понаучил доста за бита и нравите на суровите северни племена.

При мисълта за момичето в гърдите му се разля странна топлина. Напоследък си даваше сметка за промяната в чувствата си – първоначалната тръпка бе прераснала в увлечение, от увлечението се беше разгоряла любов, а малко след като и Анека откликна, Рент вече знаеше, че е готов да даде живота си за нея.

Да даде живота си без пари, поправи се, защото животът на наемника така или иначе не му принадлежи.

Поклати глава в опит да се освободи от смущаващите мисли и за кой ли път придърпа кожената лента върху окото си.

Видимо пиян мъж изникна от пряката в горния край на уличката и се насочи към проститутката. Заговори я, дребни монети се търкулнаха от неговата в нейната шепа, след което жената го улови през кръста и с кикот го въведе в съборетината отзад.

Рент облекчено въздъхна. Сега можеше да се съсредоточи върху задачата си.

А тя се състоеше просто в това да седи и да чака…”

 

 

Из романа “Кървави песни (Хрониките на Чистника и Шепичката)” на Димитър Цолов, издателство Изток-Запад.

Още откъси от романа:

“Колко време е нужно на човек да пропилее злато, което би могло да му стигне за цял живот?”

“Повече пот в упражнението, по-малко кръв в схватката”

В петия си самостоятелен роман Димитър Цолов отваря портите на величествения Емор, за да ни разкрие как Рент Чистника срещна Блър Шепичката и какво се случи, когато най-доброто платено острие в империята и най-умелият крадец на света обединиха сили срещу всевъзможни мечове, магии и чудовища.

Димитър Цолов е роден на 01.06.1977 в град Враца. Фронтмен и китарист на пънк бандата ДОКТОРС ГОГО БЕНД, по професия е хуманен лекар, с придобита специалност “Образна диагностика”, но в интернет е познат просто като ПИЯНИЯТ БАРД, по името на страницата, която списва във Фейсбук от зимата на 2009 г. Интересите му гравитират около хумористичната, често дори вулгарна поезия и прозата с остър сюжет – фентъзи и хорър. Негови стихотворения са публикувани в регионалния печат и в броевете на алманах “Резерват СЕВЕРОЗАПАД”, а разкази – в списания “Дракус” и “Сборище на трубадури”, с разкази участва в различни сборници и антологии и към момента има 8 издадени книги, сред които 3 стихосбирки, 5 романа и сборник с разкази.