Георги Караславов: „Много от своите разкази Чехов започва с реплика. Но репликата, с която Чехов започва своя разказ, не е случайно хрумнала приказка. Чрез репликата, с която започва Чехов, той разкрива отношение към някой герой, създава интрига. Особено характерен в това отношение е разказът „В банята“. Този разказ започва с възгласа: „Ей ти, фигура!“ и тази реплика е станала толкова популярна поради своето дълбоко съдържание, че човек често може да я чуе дори у нас.

Каква трябва да бъде репликата?

Преди всичко репликата трябва да отговаря на социалния произход на героя, на неговото образование, на неговата среда, на неговия манталитет, да е дълбоко и органически свързана с неговата професия, с неговия всекидневен начин на мислене. Обикновените хора са склонни да говорят образно. Сравненията, епитетите, преувеличенията (хиперболите), обратите в разговорите, тоест в репликите, трябва да бъдат прости, безизкуствени, свързани органически с бита на героите, с тяхната професия. Да вземем например две реплики, в които има сравнения за един и същ предмет. Да предположим, че двама души искат да сравнят красивото червено лице на една девойка. Да приемем, че единият е младеж на двайсетина години, син на богати родители, родени и отрасъл в голям град. Той ще сравни (приблизително) лицето на момичето с цъфнал полски мак.  Той не би я сравнил с роза, защото това сравнение дори за един градски младеж със средни умствени способности и обикновена интелигентност би било твърде шаблонно. Но този младеж е виждал цъфнал полски мак. Да вземем друг младеж на двайсетина години, който е роден в бедно семейство на село и е израснал от малък сред нивите, които също така от малък е започнал да обработва. Този момък по никакъв начин не би сравнил красивото червендалесто момиче с цъфнал полски мак. Защо? Защото в неговата представа благодарение на неговото трудово възпитание и благодарение на трудовата му дисциплина полският мак е опасен плевел. Но с какво тогава би сравнил червендалестото красиво момиче? Много логично е да го сравни с едра хубава пшеница, която има особен бакърено красив цвят. Би могъл, ако е по-сантиментална натура, да сравни момичето и с божур. Защо с божур и защо по никакъв случай с цъфнал полски мак? Защото божурът е горско цвете, но не е опасен плевел. В такъв случай градският глезен, нетрудов младеж би казал за момичето: „Красиво като цъфнал полски мак“. А селският трудов младеж би казал за същото момиче: „Хубаво като загария“.

Реклами

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.

Create a website or blog at WordPress.com

Нагоре ↑

%d блогъра харесват това: