А. С. Пушкин: „Какво да кажем за нашите писатели, които, смятайки за недостойно да изяснят простичко най-обикновените неща, мислят, че ще оживят детската си проза с допълнения и тромави метафори? Тези хора никога няма да кажат „приятелство“, без да добавят: „това свещено чувство, чийто благороден пламък“ и така нататък. Трябва да се каже „рано заранта“, а те пишат: „Щом първите лъчи на изгряващото слънце озариха източните краища на лазурното небе“ – ах, колко ново и свежо е всичко това, а им изглежда по-хубаво само защото е по-дълго.“

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Промяна )

w

Connecting to %s

Create a website or blog at WordPress.com

Up ↑

%d bloggers like this: