А. С. Пушкин: „Какво да кажем за нашите писатели, които, смятайки за недостойно да изяснят простичко най-обикновените неща, мислят, че ще оживят детската си проза с допълнения и тромави метафори? Тези хора никога няма да кажат „приятелство“, без да добавят: „това свещено чувство, чийто благороден пламък“ и така нататък. Трябва да се каже „рано заранта“, а те пишат: „Щом първите лъчи на изгряващото слънце озариха източните краища на лазурното небе“ – ах, колко ново и свежо е всичко това, а им изглежда по-хубаво само защото е по-дълго.“

Реклами

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.

Create a website or blog at WordPress.com

Нагоре ↑

%d блогъра харесват това: