Самоиздаване. Как да работим с редактор?

Скъпо или не, всеки писател знае, че трябва да се обърне към редактор, преди да прати новия роман към печатницата. Но докато при стандартното книгоиздаване за доброто ниво на книгата стандартно се грижи цял един екип, включващ поне един редактор, коректор, художник на корицата, специалист по предпечатна подготовка и рекламен специалист, при самоиздаването авторът е този, който решава с какви хора да работи и обикновено редакторът е този, който първи отпада от схемата поради финансови причини. Затова и никак не е чудно, че лошото редактиране или липсата на такова са причината самопубликуваните книги да са си спечелили славата на нискокачествена литература. „Какво ме интересува дали някой ще намери в книгата ми няколко печатни грешки“, си казва авторът, „след като вече са ми купили книгата и парите така или иначе ще влязат в сметката ми“. Лоши размисли. Ако въобще ви интересуват добрите читателски отзиви и създаването на добра репутация за бъдещите книги.

И така, професионалното редактиране на книга е една от най-препоръчваните и най-слабо разбираните стъпки при самоиздаването на книга. Но докато някои нехудожествени книги могат да минат просто с по-строг избор на думи, по-стегната структура на изреченията и стриктно придържане към концепцията за книгата, художествената литература определено се нуждае от повече внимание.

Какво да правите, ако нямате пари за редактор? Услугата не е евтина, а и като пресметнете сумите, които така или иначе ви чакат (разходите за корица или за печат, например), може би се замисляте дали въобще да не се откажете от редактора или от публикуването. Недейте! Имате две опции. Едната е по-приемлива финансово – може да се договорите с редактора за частична работа върху произведението ви – нещо като анализ на първите няколко глави, колкото да имате отправна точка и идея върху какво да поработите. Втората е безплатна – да ползвате само услугите на бета читатели (скоро разгледахме работата с бета читатели в отделна статия).

Как да откриете точния редактор? Да откриете „вашия“ редактор е малко като това да излизате с някого на среща и да очаквате партньорството да се получи – т.е. може и да се наложи да изпробвате няколко „връзки“, преди да попаднете на идеалната. А идеалната връзка се предхожда от 3 важни стъпки.

На първо място запитайте се какво търсите. Търсите редактор, който да провери дали разказът ви тече гладко и е в синхрон със стила ви във всяко изречение? Търсите редактор, който ще гледа цялата картина на съдържанието – структурни проблеми като дупки в сюжета, неясни времеви континууми, непостоянство в изграждането на героите, прекалена описателност, проблеми с темпото, диалога, началото? Държите да научите нещо от процеса на редактирането или просто искате да изпратите ръкописа, за да бъде редактиран и готов за печат, без да следите конкретните промени? Тук няма грешен отговор, но трябва да сте наясно с целта си, преди да започнете да търсите и разговаряте с редактори.

Следващата стъпка е да потърсите няколко имена, към които да се обърнете. Ако у дома разполагате с достатъчно съвременна българска литература, можете да разлистите страниците на романите, от които се възхищавате. Зад всяка успешна история стои не само великият й автор. Кой е редакторът й? Повтаря ли се името в няколко от книгите, с които разполагате в личната си библиотека? Бихте могли и да потърсите в интернет информация за свободно практикуващи редактори, вероятно ще издирите и препоръки в съответни форуми. Лица с публикации на статии за писането са също много добър ход – това са хора, които освен че разбират от материята в резултат на сериозните си проучвания по темата, също и четат доста, т.е. са с богата художествена култура и могат да преценят впечатляващия тест, както и да дефинират проблемните места на недостатъчно добрия. По възможност търсете специалисти в жанра, в който творите вие.

Трета стъпка: пишете им. Редакторите обикновено са доста заети, така че по-скоро ще разчитате на писмено общуване преди първата си среща. На всеки трябва да представите основанието си да се свържете с него – какво се надявате да постигнете със съвместната си работа, кои според вас са проблемните места на ръкописа. Не се заблуждавайте, че всичко с вашето произведение е наред, защото в противен случай защо ще търсите редактор – той не върши работата на коректор на печатни грешки. Със сигурност имате достатъчно места в произведението, които ви навяват на мисълта, че са можели да бъдат по-добри…

Най-вероятно ще се наложи да изпратете синопсис и начални страници, чиито брой ще изиска редакторът, и настоявайте да се ангажират с работата ви, само ако сюжетът и жанрът ви представляват интерес за лицето. Всеки може да ви прибере парите, за да пооправи тук-там изказа ви. Редактирането е авторски труд, а добрият редактор ще се превърне в съавтор на произведението – трябва да сте уверени, че той достатъчно държи да участва в проекта ви, а не просто е закъсал за пари. Имайте предвид, че добрите редактори често са доста ангажирани и може да се наложи да ги почакате някой друг месец – това не е непременно лошо.

Как да прецените с кого да започнете работа? Маниерът на работа на всеки редактор е различен. Някои работят доста деликатно, други действат с размах и сякаш се стремят да пренапишат романа ви наново по техния си начин. Едни общуват доста разбираемо, към други почти ще трябва да се нагодите. Но най-добрите редактори учат писателите как да подобрят историите си сами.

Тъй като сте в процес на търсене на „вашия“ редактор, в правото си сте да поискате да ви направят оценка на предстоящата работа (базирано на обема от текст, който редакторът ще иска да изпратите), а редакторът ще има право да поиска пари за това. Ако имате късмета да „изпитвате“ няколко редактора, не се притеснявайте, че ще трябва да платите на всеки по някаква (малка) сума за това. Все пак при по-голям избор вероятността да попаднете на „вашия“ човек е по-голяма.

Каква редакторска работа трябва да очаквате/търсите?

  1. Редакторска оценка – еднократен общ анализ на всички аспекти от ръкописа (сюжет, стил, структура, начало, финал, развитие на образите, защо не и оценка на фундаментални елементи като диалог, кулминация, други). Къде се наблюдават слаби места?
  2. Прогрес на редактирането – поставяне „на масата“ на основните задачи, които редакторът смята, че налагат най-сериозна работа, а именно – пренаписване. Детайлно очертаване на добрите и „лошите“ места на произведението, изясняване на концепцията на историята, анализ на проблеми, касаещи завършеността на образите, оценка на сюжета, конкретни примери за неточност, за да добиете представа какво точно има предвид редакторът под понятието „работа“. Редакторът предлага начини за справяне с проблемните места. И работата на писателя започва.
  3. Детайлно редактиране на текста след отчитане на работата на писателя по конкретните (коментирани) проблемни места в т.3 – следи се за постоянство на стила/тона, граматика, пунктуация.
  4. Финално редактиране преди публикуване – гледа се граматика, правопис, пунктуация, други грешки.

Какво да правите, ако не сте съгласен с гледната точка на редактора по някой въпрос? В идеалния случай редакторът ще разглежда работата ви, след като това са направили и няколко бета читатели. Ако обаче не сте се обърнали до тук към такива, сега е моментът да си намерите няколко „супер героя“ и да видите дали и от тази посока няма да чуете подобен коментар. Ако и бета читателите, и редакторът коментират едни и същи недостатъци, значи въпросът наистина е сериозен и трябва да вземете предвид промените.

Не забравяйте, че винаги можете да помолите редактора да се обоснове за препоръчана промяна. Може би ще се окаже, че темпото във въпросния участък се е забавило прекалено много, има дупки в сюжета и трябва да се запълнят със съответните сцени, или въпросните промени се налагат, защото прекалено много сте зазвучали „не като себе си“. Ако се съмнявате в препоръчаните от редактора промени, свържете се с колеги писатели, с бета читатели и просто ги попитайте какво мислят за съответния коментар, без това да звучи като подлагане на съмнение на работата на професионалиста.

Относно това какъв обем промени да приемете, имайте предвид, че едва ли има автор на този свят, който да се съгласява с всичко, което редакторът му коментира. Относно стилистичните промени, изборът е ваш. Относно промените, касаещи сюжет, герои и т. н., винаги обръщайте внимание на обосновката и вземайте решение.

Какво да правите, ако посочените места за корекции са страшно много? В интерес на истината, ако не получите ръкопис, начервен от горе до долу с химикал или с множество промени, проследими в Track Changes в Word, по-добре ще е да си потърсите нов редактор. Това е редакторската работа – идеята й не е да ви оценява, да ви накара да изглеждате недостатъчно добър или да покаже, че работата ви е боклук. Целта е да направи работата ви брилянтна. Нещо от рода на „Това е един добър ръкопис, но ето как той би могъл да стане съвършен“. Да, трудно е да се дистанцирате емоционално от творбата си и да започнете да гледате на нея като на продукт, но как иначе бихте могли да поемате негативна критика от бъдещи читатели, ако не сте в състояние да поемете конструктивната критика на човека, на когото си плащате? Не сте нито първият, нито последният, който минава през този „ад“. Важното е да усещате, че редакторът е на ваша страна, че иска да успеете и харесва творбата ви.

Реклами

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Промяна )

Connecting to %s

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.

Create a website or blog at WordPress.com

Up ↑

%d блогъра харесват това: