Андрей Гуляшки: “И ето авторът има вече своята идея. Авторът познава героите си. Той въвежда своя образ в страниците на произведението и му казва: “Ти си влюбчива натура, емоционална натура, лековата и повърхностна, обаче честна и добра. Ти се сблъскваш в едно предприятие с такава и такава жена, която има такива и такива качества, такъв характер. Живейте. Аз ще бъда само секретар и ще описвам това, което вие ще правите.” Дотук участвува авторът, а от тук вече действуват героите. Няма авторът да дърпа конците и да казва: “Ти така ще живееш, така ще говориш, така ще постъпваш, а ти – така и така”. Щом си им дал вече живот и имаш своите наблюдения, ще оставиш хората да живеят така, както изискват техните характери.

И се получава понякога така, че героят започва да живее не тъй, както на тебе ти се иска. На героя се иска да живее другояче. И ето един проблем – какво да правиш с непослушната си рожба?

Заедно с психологическия образ на героя трябва да върви и неговия т физически образ. Авторът трябва да носи в съзнанието си образа на героя до такава степен, е да чува, така да се каже, неговия глас. А когато героят говори с друг герой, авторът трябва да знае как звучи гласът на единия герой и как на другия; как се проявяват едни чувства у единия и как у другия герой.”