За майсторството в писането

Христо Радевски: “Голямо майсторство има там, дето има дълбок замисъл и блестящо изпълнение, вълнуващо съдържание, изразено в изящна форма. А у нас сега се явяват произведения, които звучат като преводи, в които не чувстваш българска атмосфера, в които не можеш да уловиш нито мисълта на автора, нито можеш да се възхитиш от неестествената му форма. Произведения, несвойствени на нашата традиция, на нашето национално мислене и чувствуване. Разкази с превзета интонация, в които не се чувствуват фигурата и гласът на българина, бели стихове в раздробена форма, които изразяват тънки или неразбираеми, или двусмислени намеци. Авторите на тези произведения сигурно мислят, че казват нова дума в областта на художествената литература, а те са навени от чужди образци, които и в родината си не са нови.”