За редактирането

Илия Волен: “Работите си поправям най-леко, когато съм изтрезнял от тях; тогава грешките сами скачат връз очите ми. След като се отпечати разказът ми, мога да го чета само отзад напред, пасаж по пасаж – някакво отвращение чувствам към него и като че изисквам от читателя да ме цени повече, отколкото сам аз се ценя. Когато пиша нещо, мярката ми е читателят – след като го свърши – да пожелае в себе си и втори път да го прочете, защото литературното произведение, което читателят не пожелава да прочете и втори път, по-добре да не е писано.”