“Спадах към онези, с които не си заслужава да излизаш…”
Из романа “Катафалка, два носорога” на Петър Крумов, издателство Колибри.
“Събудих се от силни пристъпи на киселини, с чувството, че не съм спал дълго. Напипах мобилния си в мрака: минаваше три. Свинските ребра се бяха възкресили в стомаха ми и риеха с копита. Стаята миришеше на пот. Разтворих прозореца и отидох в банята. За чаша вода. Луминесцентната лампа светна. Струята я удари по тебеширеното ми лице. Правеше го да изглежда разкривено, с повече органи от нормалното.
Върнах се обратно в стаята. Буря спеше дълбоко. Списанието стоеше разгърнато на нощното шкафче до нея. Взех го и се вгледах в заглавието на статията: “Пет типа мъже, с които не си заслужава да излизаш”. Приседнах на леглото до отвитите крака на Буря и се зачетох: “Мачото; Маминото синче; Работохоликът; Мъжът с разбито сърце; Нарцисът”. Спадам ли към някоя от тези групи? Прегледах ги по-внимателно, но не успях да се причисля към никоя от петте. Какво ли бях въобще? Носех всякакви дрехи, купени оттук-оттам в различни периоди. Също така не спортувах, не посещавах конкретни места, дори и да ме поканеха. От работа се прибирах вкъщи… смазан.
Със сигурност, можех да се закълна в това, не бях от предпочитаните мъже за среща. Спадах към онези, с които не си заслужава да излизаш, но дори не бях описан в списанието. Извърнах се към Буря – тя упорито продължаваше да държи на мен. Каква бе причината да изпитва привличане към гуменото ми тяло, за мен си оставаше загадка. Погалих крака й, опънат като граница между тъмното и още по-тъмното. Той беше единствената опора наблизо.
Киселините продължаваха да се надигат. Нямаше начин да заспя. Облякох се тихо, без да паля лампата, и излязох. Спуснах се като самодива по аварийното стълбище.
Когато бях на двайсет и все още що-годе смел, се забърках в хазарта. Беше флирт, нищо сериозно. Бях сред стотиците, привлечени от възможността за несметна и бърза печалба. Предпочитах футболните залози. Посещавах и казина, но там не се чувствах в свои води. Вроденото малодушие, което не ми позволяваше да рискувам значителни суми с лека ръка, ме предпази от тях. Така или иначе, през този период твърдо се убедих, че ми липсва късмет. След около година ми писна да профуквам до шушка спестяванията си и да сънувам числа. Някои станаха професионалисти в този вид изтънчени страдания, изкачиха се по стълбата на провала, аз се отказах навреме – не от твърдост, а от страх.
Тази нощ ме обзе силно желание да съживя избледнелия спомен. Беше никое време, Буря спеше, киселините растяха – благодатна почва за приключения. Естествено, разумни. Нямах намерение да профуквам всичко.”
Из романа “Катафалка, два носорога” на Петър Крумов, издателство Колибри.
Още откъси от романа:
“Имаше ли изобщо история или само низ от случайни събития?”
“Всеки си има своя сграда за разрушаване.”
“Престорих се, че ми се живее, и излязох.”
Зимен курорт, изтощена любов, красиви женски крака, актриса със слабост към кокаина, баща с алцхаймер, убиец… два носорога. И един чиновник на с
редна възраст, овладян от болката и съмнението, който се опитва да реши кризата, настъпила в живота му. Бягайки от инерцията и преструвките, той постепенно се откъсва от зоните на своята сигурност, за да се озове оголен и омерзен пред извода за собствената си същност.
Това е роман – екзистенциално пътешествие, мрачен и ироничен разказ за онзи сюблимен момент, когато в добре подредения ни живот изникват въпросите: Прокудени ли сме от света, който сами сме устроили за себе си? Съществува ли изход от непрогледната нощ, в която попадаме?
Петър Крумов е роден през 1988 г. в София. Следва културология в Софийския университет “Св. Климент Охридски”, а след това завършва кинорежисура в НАТФИЗ “Кръстьо Сарафов”. Повлиян е от творчеството на Луи-Фердинан Селин, Пиер Паоло Пазолини и Роберто Боланьо. “Катафалка, два носорога” е неговият дебютен роман.
