Дейвид Мосъп: Преводът е изкуство, опит и усет.

С Дейвид се запознах преди 7 години. Тогава активно пишех, без да имам нещо завършено за превод, но ми беше интересно да си поприказваме за работата му, за него. На едно приятно кафене пред Народния театър проведохме една продължителна и изключително полезна опознавателна среща, след която си тръгнах щастлива, че един ден, когато реша да се пробвам навън, имам човек за преводите на английски. И че съм се запознала с един много специален човек. Той е англичанин, много възпитан и фин човек. Пристига в България преди 30 години, за да преподава английски език в Британски съвет, и оттогава превежда на президенти и министър-председатели. С докторска степен по българска филология към Софийски университет, бивш преподавал по теория и практика на превода в няколко руски университета, сега е бизнес и политически консултант за България и Русия, води курс по лексикална семантика към СУ и превежда на свободна практика художествени текстове от български, руски и френски на английски език. За превода като изкуство и опит, както и за мястото на преводача в пресъздаването на една творба на друг език поговорихме в едно интервю, специално за bgstoryteller и изцяло на български, в първата възможност, която се отвори в натоварения му график.

Дейвид Мосъп: Обичам авторите да остават доволни

Интервю на Валентина Мизийска

 

Защо от български език? Кое те вдъхнови и какво те влюби после в езика ни?

Българският език ми стана почти втори роден, а България – втора родина. Много хора са ме вдъхновили – от учители до ученици, от най-обикновените хора до най-просветените, но най-вече чувството, че мога да правя нещо полезно и добро със своите умения и познания.

Кое беше първото художествено произведение, което преведе от български на английски?

Първото нещо, което преведох, беше „Портретът на моя двойник“ на Георги Марков.

Каква е ролята на преводача? Само да преведе от един език на друг или да адаптира към другия език?

Ролята на преводача на художествен текст е да го пресъздаде по начин, по който той ще бъде разбираем и достъпен за чуждоезичния читател с възможно най-малко загуба на културната семантика.

Има ли значение колко добре говориш български или само с какво разбиране го четеш?

Преводачът на художествен текст трябва да владее в най-фини и дълбоки подробности културата и историята на страната, откъдето произлиза оригиналният текст, както и своята собствена култура, история и език. Това само по себе си предполага едно високо ниво на владеене на двата езика – български и английски, чуждия и родния.

Каква част от превода е творчество? Често ли ти се налага да практикуваш „творческо писане“?

Някои го наричат вторично творчество, използващо изразните средства и творческите идеи на чужд човек. Аз лично не се смятам за творец, а понякога като пресъздател и посредник на идеи. Има случаи, когато се опитвам да „подобря“ оригинала в своя превод.

Имаш ли винаги точна представа колко работа те чака или често се изненадваш от обема на възникналите казуси?

Благодарение на опита си почти винаги имам представа колко работа и затруднения ме чакат, докато авторите често не се замислят колко е труден преводът като изкуство и умение. Веднъж един автор ми каза: „Не го превеждай, ти нали си англичанин и без това, просто го пренапиши набързо на английски“. Подценява се колко години и колко труд са необходими, за да стигнеш до нивото на владеене на езика и културата, за да си в състояние да превеждаш творчески текст.

Коя е най-трудната част от преводаческата работа?

За мен най-трудната част на преводаческата дейност, съвсем честно, е да си искам възнаграждението за работата.

А коя ти е любимата?

Любимата част е, когато си чета за втори или за трети път свършения текст на английски и си казвам, че „звучи добре“.

В какво мислиш, че си уникално добър като преводач от български на английски?

Не съм уникално добър. И никога не бих го твърдил за себе си. Знам, че за някои хора съм добър, за други – не. Въпросът е много субективен – другите ще кажат.

В какви случаи би поискал да се консултираш с автора – когато думата я няма в речниците ти или когато не разбираш какво е искал да каже с прости думи?

Консултирам се с авторите, когато има нещо, което не разбирам. Последно имах затруднения с врачански диалектни думи и попитах авторката. Много често се получава така, че в един момент самите автори не разбират какво са писали.

„Проверяват“ ли те авторите? Имат ли често съмнения добре ли се справяш?

„Проверяват“, да. Не мога да кажа, че тази практика и липсата на доверие ми харесват, но хората са такива, каквито са. Често, когато не разбират английски идиоми или някакви конотации на думите, ме питат.

От какъв жанр обичаш да превеждаш?

Определено исторически текстове. Преведох биографичен роман на Галина Златарева за живота на Георги Бенковски и Априлското възстание, от който научих страшно много. Напоследък много се пише в жанра фентъзи и научна фантастика.

С какви инструменти за работа разполагаш?

Имам настолен компютър с три екрана. Държа превода отворен на централния екран, на десния – речници и справочна информация като уикипедия и т.н., а левият ми екран е за комуникациите – имейл, Skype, Facebook. Ползвам програми за превод за нехудожествени преводи, където бързнината, прецизността и терминологичния стандарт са важни. А за художествени текстове работя „ръчно“, тоест директно в Word.

Какъв е процесът ти на работа? Първо четеш цялото произведение и на второ четене започваш да превеждаш, или предпочиташ да превеждаш направо?

Много рядко чета текста предварително. Предпочитам да го откривам за себе си, докато работя. Превеждам сравнително бързо грубия вариант, а след това изчитам и редактирам два пъти на английски.

Правиш ли проучвания за преводите, когато тематиката е специфична, или разчиташ, че авторът е „казал“ каквото е трябвало да се знае?

Когато тематиката е специфична, да – чета и проучвам, особено когато текстът е исторически. Важно е правилно да се изпишат личните имена, градовете и т.н. Скоро превеждах един текст за историята на „Златната Орда“ в Тартарстан от руски на английски и с часове ровех в интернет, за да търся имената на племена и вождове.

С каква скорост превеждаш?

Ако текстът е увлекателен и добре написан, понякога превеждам до 20 страници на ден. Друг път и две думи могат да отнемат половин ден.

Съмняваш ли се някога дали си дал най-доброто от своя английски на даден превод? Има ли въобще перфектен превод?

Перфектният превод не съществува – това е моето лично мнение. Той винаги може да бъде подобрен. За съжаление, много автори искат най-добрия превод за най-кратките срокове – ако може за утре. Това са несъвместими неща. Има случаи, когато съм доволен от своята работа. Има и случаи, когато не съм. Най-много обичам авторите да остават доволни.

С кои свои преводи можеш да се похвалиш?

Най-много се гордея с една книга за историята на българското изкуство на проф. Атанас Божков, „Български приноси за европейската цивилизация“. Но и с преводите си на драматургията на Христо Бойчев и на Румен Шомов – също.

Какво и на какъв език четеш, когато не работиш?

Не ми остава много време за четене за собствено удоволствие. Решил съм да препрочета едни мои любими руски автори и ще започна с Достоевски. Скоро прочетох „Мадам Бовари“ на френски, и научих малко турски, за да мога да чета Орхан Памук.

Как поддържаш английския си свеж, живеейки в България?

Често пътувам и когато работя, непрекъснато слушам БиБиСи. Много внимавам да поддържам нивото на английски.

Какво ще кажеш на хората, които смятат, че могат сами да направят превода си или искат да гласуват доверие на сънародник българин за превод на английски?

Честно казано, когато чуя думите „сам го преведох“ или „съседът ми, който завърши курс по английски, го преведе“, „бихте ли погледнали?“, първата ми реакция е да се хвана за главата. Преводът е изкуство, опит и усет.

Има изключения, разбира се. Има изключително талантливи български преводачи, които работят много добре на английски. Проблемът с българския език е, че много малко чужденци го владеят до степен, за да могат да превеждат.

Какъв е твоят съвет към начинаещите автори, които искат да бъдат преведени на английски?

Съветът ми е да пишат, но докато пишат, да се събразяват, че един ден произведението може да бъде преведено, както и да бъдат милостиви към преводача. Ако са учили английски, нека самите те да се опитат да преведат три-четири страници. Но нека авторите не забравят, че преводачът също е човек, заслужаващ уважение и любов 🙂

Реклами

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Промяна )

Connecting to %s

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.

Create a website or blog at WordPress.com

Up ↑

%d блогъра харесват това: