Как да развием отличителен писателски глас?

Всеки почитател на криминалната литература може да различи текст на Агата Кристи от такъв на Артър Конан Дойл. Фентъзи любителят няма да сбърка творба на Тери Пратчет с такава на Джордж Р. Р. Мартин. Това е отличителният писателски глас. Изключително важна тема, докато се учите на писане и в периода на доизграждането ви като писател.

Но какво е всъщност отличителният глас?

Това е начинът на изразяване на писателя върху страницата. Често го бъркат със стила, но отличителният глас е нещо повече. Личният ви стил се разкрива чрез комбинацията от обичайно употребявани думи, структура на изреченията, пунктуация и други технически аспекти на писането в даден текст или в няколко творби. Но също така се влияе и от това кой сте, от вашите предпочитания и вкус. Обичате ли да описвате неща в много детайли или виждате голямата картина и предпочитате да използвате общи описания. Използвате ли сложен, цветен език или сте по-директен и конкретен? А жаргон или по-вулгарни думи?

Свободната и уникална съвкупност от авторови мисли, чувства, страст, отличително отношение към света, извиращи от всяка написана дума – това е отличителният глас на писателя. Вашият глас е резултат от цялата ви индивидуалност, включително маниера ви на говорене. И така както говорите различно в различни ситуации, така можете и да пишете по различен начин в различни жанрове и пак да бъдете разпознаваем с отличителен писателски глас.

Отношението е емоция, ценности, вярвания. Това е отношението ви към света и живота. То се разкрива по начина ви на говорене, езика на тялото ви, действията ви. И точно отношението ви е онова, което оформя гласа ви на писател. Тонът на писането ви е подобен на тона ви на говорене. Въпросът не е в това, което казвате, а в това как го казвате, т.е. какво е отношението ви.

“– Ще ми дадеш ли вече тази чаша или трябва да извикаме управителя?”

“– Вижте, няма проблем. Просто ми го сипете в пластмасова чашка.”

“– Поисках дълго кафе. Това, което сте ми дали, на какво ви прилича!”

“– И едно кафе, ако обичате.”

Има още много начини да се поиска чаша с кафе. И са малко тези, които звучат “като вас”.

Също както тона ви при говорене, така и този на писане ще бъде очевиден. Ако е отличителен писателски глас, той няма да варира в зависимост от настроението и събитията, освен ако вие не искате това. Но винаги ще има някакъв тон, който ще отразява цялостното ви отношение.

Всяка частица от вашата индивидуалност влияе върху писателския ви глас и понякога дори не го подозирате. Въпреки това вие можете да усъвършенствате и полирате гласа си като извадите на преден план онези аспекти, на които искате да наблегнете, и ограничите тези, на които не бихте искали да се акцентира.

Как да откриете своя отличителен писателски глас?

Обратно на това, което може да сте чували или сте си мислили, писателският глас повече се създава, отколкото се “открива”. До известна степен това се случва от само себе си. Както историите ви, и той идва подсъзнателно. Вероятно вече сте забелязали, че любимите ви автори изграждат в различните си произведения образи, които си приличат, създават напомнящи един за друг обрати в сюжета, детайли и описания, които можете да се закълнете, че вече сте чели (“бадемови очи”, “широки рамене”, “широка челюст”, “викове от играещи деца на двора”, “тънък лъч светлина”, “невидими трошици хляб по масата”). Свободата да казвате неща по уникалния за вас начин влияе на начина ви на писане. То е подсъзнателен елемент. Защото това, което ви кара да пишете, до известна степен са нерешените ви вътрешни конфликти. И понеже не говорите както всички останали, затова и не пишете както всички останали пишещи хора.

Ето как бихте могли да развиете писателския си глас:

1. Задайте си въпроса “Кой сте вие?”. Кои са 3-те прилагателни, които ви определят в най-голяма степен? Вие сте спонтанен, ярък, резониращ? Кротък, чувствителен, грижовен? Чудите се как подобни определения могат да влияят върху писателския ви глас? Гласът на един отворен човек, чаровно разхвърлян, самоироничен ще бъде доста различен от този на писателя, който е плах, обича тишината, комфорта и прекарва повечето време сам. И двата ще бъдат отличителни, но ще бъдат толкова различни един от друг.

Вие сте това, на което обръщате внимание. За да развиете гласа си трябва да изследвате и да притежавате свой собствен начин да гледате на света, а после да упражнявате и доизглаждате този свой начин на гледане и забелязване. Трябва да се дистанцирате от чуждите мнения и истории, от това, което си мислите, че трябва да притежавате като звучене, и да сте любопитен за свое мнение, свои истории, свои преживявания.

Кое ви вдъхновява? Кое ви побърква? За какво имате решение? Какви картини ви вдъхновяват? Кои структури на изречение ви ентусиазират? Кои думи обичате или мразите? Всеки от тези елементи може да е източник на вашия глас, но вие трябва да им обръщате изключително внимание или те ще се изпарят. Развийте способност да забелязвате, да отбелязвате, да оценявате, дори когато не пишете и когато уж няма кой знае какъв смисъл. Отегчението и мълчанието са врагове на гласа ви.

2. Замислете се за идеалния ви читател. Да речем, че пишете психо трилъри и се цѐлите в читатели на възраст над 20 години, които харесват Стивън Кинг, Дийн Кунц. Или пишете криминални трилъри за читатели над 25 години, почитатели на Ю Несбьо. Или работите върху роман за подрастващи на възраст 13+. Групата, в която се цѐлите като писане и маркетинг, си има също специфичен глас и това дали той се припокрива с този от романа ви ще играе решаващ фактор в това дали ще харесат или не книгата ви. Това, че ще вземете предвид факта не означава, че трябва да му позволите да ви определя съвсем като писател. Писането за доставяне удоволствие на масите обикновено не е в помощ на писателя и не е дълготрайно.

И все пак, фокусирайте се върху читателя. Ако в съзнанието си имате предвид конкретен читател, човек с определени нагласи, предпочитания, темперамент и начин да се възхищава на даден вид истории, това може да бъде чудесен начин да се фокусирате върху работата си. Ако обаче мисълта за конкретен читател ви натоварва, не познавате лично подобен почитател на вашия вид литература и това блокира мисълта ви с въпроси от вида “какво се очаква от мен”, кара ви да се цензурирате постоянно, да изпипвате думите си, тогава разкарайте идеята за читател от съзнанието си и я поканете на втората или третата редакция. Понякога гласът ви иска усамотение, за да се разкрие.

3. Кои са любимите ви книги и блогове? Всяко произведение, което някога сте чели, си има свой глас и е моделирало вашия писателски глас, откакто сте започнал да четете, въпреки че не сте усещал това. Вие сте продукт на всичко около вас. Вие сте това, което четете. Така че четете добри творби, от които ще се възхищавате, и им позволете да ви моделират като писател.

4. Четете ли литература извън зоната си на комфорт? Гласът ви се развива по естествен начин като му предоставяте възможност да учи (чрез четене) и го упражнявате (чрез писане). Четете книги, към които обикновено не бихте посегнали. Романи, които ви плашат, объркват, предизвикват мисленето ви. Четете различни жанрове – художествена и нехудожествена литература, списания, романи, блогове – просто четете. Не четете само в жанра, в който пишете.

Нахранете завистта си. Обръщате внимание да детайли, на начина, по който писателят решава конфликти, строи сцени, разиграва диалог, изгражда герои, рисува обстановки и външен вид. Вие търсите писатели, които ще ви накарат да завиждате. Подражавайте им. В това няма нищо лошо. В един момент вие сами няма да разберете как гласът им се е превърнал в нещо много по-различно от техния и е станал толкова отличително ваш.

5. Пишете ли свободно? За да освободите своя глас, вие трябва да освободите думите си, героите си, сърцето си. Историите ви се движат от дълбините на подсъзнанието ви, там се решават съдбите на героите ви, там се измислят конфликтите, с които те ще трябва да се борят в произведенията ви. И това не е нещо, на което може някой да ви научи. Вашият глас това сте вие в историята.

Оставете на мира грешките си. Гласът ви няма да се развие, ако редактирате, докато пишете. Искате да кажете нещата по перфектен начин? Процесът на редактирането ви се състои от искра вдъхновение и натрапчиво редактиране, в резултат на което писането започва да ви отегчава? Пишѐте въпреки лошото писане. Важното е новата мисъл да се излее върху листа/екрана, без да триете и коригирате, за да поведе след себе си друга мисъл и писането да тече. Има време за редактиране. Ако триете по време на писането, вие прекъсвате потока на това, което искате да кажете, започвате да тъпчете на едно място. Научете се да виждате бъркотията и да я приемате в процеса на писане, за да може вашият глас да има пространство да се развива и да му бъде разрешено да покаже резултата.

6. Позволете на личния ви стил да блести. Колкото повече пишете, толкова повече излиза наяве вашият стил и се утвърждава. Използвате нецензурни думи по принцип? Използвайте ги и в писането си. Използвате жаргон? Пишете с жаргон. Обичате да използвате определени чуждици? Използвайте ги. Или не. От вас зависи.

Отърсете се от страха, той блокира гласа ви. Ако сте от онези, които пишат разкошно форумски постове или имейли, но застивате пред белия лист на собственото си произведение, пишѐте първия вариант на произведението си така, сякаш няма никой да го чете. Просто се освободете от идеята в главата си, от перфекционизма си. После се върнете и редактирайте. Експериментирайте. Не бива да се притеснявате, че първият вариант на ръкописа ви е лош. Измежду страниците на този ръкопис вие се откривате като писател. Той е началото на писателски процес, в който чувате гласа си най-ясно.

7. Уверете се, че сте сигурен в основите за граматика и пунктуация. Когато знаете как да съставите правилно изречение – или да го оправите по време на редактирането – ще можете с лекота да експериментирате с всичко останало. Проверете вариантите на ръкописите си за постоянство, повторение, ритъм. Отношението и тонът подобни ли са при всички тях. Повтарят ли се ненужно думи и фрази. И ако се обърквате, докато четете собствените си писания, поработете върху отделните откъси, докато изказът ви стане естествен.

8. Четете на глас. Не можете да разпознаете и да укрепите гласа си, ако не го чувате, а слушането му в главата ви не е същото като да го чуете с ушите си. Създайте си навик да четете написаното от вас на глас. Магията действа, защото автоматично се обръщате към себе си и се слушате дали сте достоверен в онова, което искате да кажете, слушате къде задълбавате емоционално и къде просто драскате по повърхността, чувате клишетата.

Когато откриете своя уникален глас, едва ли ще сте в състояние дори да опишете как точно сте го придобили. То ще се превърне в нещо, което няма да можете вече да контролирате. Не че ще искате да го променяте. Ще се превърне в естествен атрибут.

Гласът на всеки писател може да бъде толкова различен и именно това го прави толкова специален. Защото без него, той е просто като много други. Трябва да е автентичен, отличителен, дори когато се опитвате да приличате на любимия си автор, но като начало трябва да прави впечатление и да е труден за “откриване” – да отнема месеци, години, за да се почувствате комфортно с него и да го задържите, което е добра цена за да го имате.

Имайте предвид, че гласът ви на писател може също да варира. Особено при различните жанрове. Най-вероятно пишете в един и същи жанр, но бъдете убедени, че ако обичайно пишете криминална литература, прописването на романтична такава няма да е същото. Ако имате интерес да изградите стабилен отличителен глас, четете повече творби от един и същи автор – вижте маниерите му, вдъхновението му. Вижте отличителния му глас в поредица от произведения.

Създаване на различен отличителен глас в поредица от произведения. Примерът на Стефани Майър.

Създаването на различен глас за различните типове произведения е не само възможно, но и желателно. Всяка история може да бъде написана в различен глас – по-модерен, по-класически, по-ретро. Как става това? Писането в стил от отминала ера например става като се потопите в неща, писани тогава. Вероятно в интернет можете да намерите и информация за езиковите тенденции и примери от това време и да си направите списък с термини и фрази, които да използвате (или да не използвате). Упражнявайте новия си писателски глас, докато свикнете с него и се почувствате уверен. Писането в определен стил и глас никога няма напълно да изтрие собствения ви стил и индивидуалност. Така както говорите и пишете на чужди езици не обезличава гласа ви.

Писателите могат и да използват няколко писателски гласа в едно произведение. Стефани Майър прави това по чудесен начин в сагата “Здрач”, където първо разказва от първо лице историята на Бела, но прави така, че в следващите книги от поредицата от първо лице да говорят и други персонажи – Розали разказва историята си, Джаспър също, Джейкъб разказва около една трета от финалния роман. И всяка от историите си има собствен отличителен глас. Героите общуват и се изразяват по различен начин. Джейкъб използва повече жаргони, той е директен, често саркастичен, груб. Едуард говори официално и използва леко старомодни изрази, обусловено от това, че все пак е роден някъде около 1900. Джесика прави сурови и саркастични забележки. Интровертната и странна Бела разказва историята в балансиран глас, но в диалог е ту разколебана и незряла, ту остроумна, като всеки тийнейджър, докато по-нататък не развие по-силен, зрял и шлифован глас. И, разбира се, всички тези гласове и повествованието са написани от един и същ автор – Стефани Майър. Критикувана много, но и много харесвана, тя все пак постига успех, на който би се радвал всеки начинаещ автор.

Отличителният глас носи емоция в творбата и ви определя в сравнение с останалите писатели в жанра. Това прави писането запомнящо се и връща читателите обратно към следващите ви книги. Но не в смисъла на повече продажби или последователи на страницата, а като приятели, хора, които са се свързали и сте разрешили да надникнат в най-интимните ъгълчета на сърцето ви.

Може да откриете, че копирате стил, който харесвате и в това няма нищо лошо. И не само че няма нищо лошо, а е етап, през който преминават всички писатели, докато формират своя глас. Независимо дали пишете художествена или нехудожествена литература – разкази, романи, блог постове или статии, – докато продължавате да пишете, вашият глас се развива и с времето той става само ваш. Според Стивън Кинг, за да развиете собствения си писателски глас, вие трябва да четете и пишете много.

Затова дерзайте! И дайте глас на идеите и историите, които само вие можете да напишете.

Вижте още:

Трите най-големи грешки на кандидатстващите ръкописи

Как да изградим отличителен глас на героя?

Как да подобрите стила си на писане

Как да напишем роман, който читателите не могат да оставят настрана?