Как да напишете роман, който се чете на един дъх?

Автор: Елизабет Симс   

 

Когато баща ми бил малък, една от последните пътуващи водевилни компании дошла в малкото му градче и той отишъл да види шоуто им. Гвоздеят на програмата била драматична пиеска от едно действие, в която ставало въпрос за красиво момиче, намиращо се в опасност. Кулминационната сцена започвала тихо с момичето, което стояло до една лампа и шиело престилка. След като мустакатият злодей се появил на сцената, промъквайки се зад нея, публиката започнала да шуми притеснено. Когато прекрасното младо създание не дало никакъв знак, че е усетило опасността, безпокойството на публиката настойчиво се увеличило.

Невинното момиче продължавало да шие престилката си.

Злодеят се промъкнал по-близо, вадейки нож от палтото си.

Сега вече с пълен глас публиката започнала да вика: „Зад теб е! Обърни се!“

Когато, да й се невиди, тя привела беззащитното си вратле още повече над работата си, хора от публиката станали от местата си, сложили ръце на фунии около устите си и завикали с възможно най-отчетлива дикция: “Зааад! теееб! ееее! Вииииж! Заааад! теееееб! ееееее!”

Непоносимо напрежение.

Ах, да бъдеш такъв майстор на съспенса…

Толкова пъти съм молела баща ми да ми разказва тази история и съм се смяла до припадък всеки път. Страхувам се, че точно това ме запали да бъда писател. Авторът на тази кратка пиеса, която може и да е под съвременните стандарти, е постигнал това, което всички ние искаме: да грабнеш публиката толкова здраво в хватката си, че тя да се почувства като част от самата история.

А това, предполагам, е доста добра дефиниция за произведение, което се чете на един дъх.

Най-добрите съвременни романи принуждават читателите толкова отчаяно да искат да знаят какво се случва след това, че горките биха останали будни и след полунощ, стискайки палци и всичко възможно, до КРАЯ. Чак тогава и само тогава те биха били в състояние да се отпуснат, да изпълнят душите си със задоволство, облекчение и мир. Само за да бъдат сполетени – в идеалния случай! – от дълбаещото чувство на незадоволеност, силно желание и непреодолим импулс да прочетат още книги, написани от вас.

Наша отговорност е да подхранваме това пристрастяване.

Като мислите за успешните автори и техните полирани продукти, сигурно вярвате, че пръстите на ръцете им притежават някаква магия, или че наистина са един вид свръх-човеци, или че са направили сделка с дявола. Ех, ако беше толкова лесно!

Но не: Да напишеш книга, която се чете на един дъх, е изкуство и занаят. И вие можете да се научите.

СЮЖЕТ, ИДВАЩ ОТВЪТРЕ. Имате ли хубава идея за история, имате ли няколко героя в главата си, имате ли идея какво ще се случва?

На такъв етап много хора просто започват да пишат, надявайки се книгата им да приеме нужната форма, докато просто работят върху нея.

Улиците на Ню Йорк са задръстени от запитвания към издателства от подобни автори.

За да създадете произведение от дъвка за езика, вие се нуждаете от ясен сюжет.

Е, може и бая да се объркате със сюжета. Може да се опитате да следвате правилата на този или онзи гуру, да се опитате да подражавате на този или онзи хитов автор. Но ако го направите, скоро ще откриете, че цялото това нещо започва да изглежда ужасно.

Следният метод за създаване на завладяващ сюжет е също толкова добър, но е по-прост от всички:

МЕТОДЪТ МСС:

  1. Направете списък на Моментите-Свиващи-Сърцето, за които вече сте мислили – в смисъл, онези ключови моменти в историята ви, които изваждат на показ целия интензитет на онази „виж зад теб!“ ответна реакция във вашите читатели.
  2. Помислете за още.
  3. Конструирайте историята си около тях. Искам да подчертая разликата: Не се фокусирайте върху рехавата линия на историята. Фокусирайте се върху ключовите моменти от нея.

КАКВО Е МСС?

  • Любов от пръв поглед – Мариус среща Козет („Клетниците“, Виктор Юго, 1862 – бел. прев.);
  • Огромно морално падение – Юда взема парите;
  • Убийство – това на Майлс Арчър мотивира Сам Спейд в разследването („Малтийският сокол“, Дашиъл Хамет, 1930 – бел. прев.);
  • Смърт по особен начин – Индианецът Джо умира от глад в пещера („Приключенията на Том Сойер“, Марк Твен, 1876 – бел. прев.);
  • Отказ на милост – Майела Юел се придържа към показанията си, въпреки клетвата, положена пред съда („Да убиеш присмехулник“, Харпър Ли, 1960 – бел. прев.);
  • Природата подивява – акула изяжда плувец („Челюсти“, Питър Бенчли, 1974 – бел. прев.);
  • Промяна за добро или лошо – Майкъл Корлеоне предлага да убие капитан МакКлъски („Кръстникът“, Марио Пузо, 1969 – бел. прев.);
  • Акт на извратено насилие – Бил Сайкс бие с тояга Нанси („Приключенията на Оливър Туист“, Чарлз Дикенс, 1837-9 – бел. прев.);
  • Предателство/измяна – Санди и нейната покровителка Джийн Броуди („Разцвета на мис Джийн Броуди“, Мюриъл Спарк, 1961 – бел. прев.);
  • Прошка – Мелани настоява Скарлет да бъде до нея на първа линия („Отнесени от вихъра“, Маргарет Мичъл, 1936 – бел. прев.);
  • Откровение – Тайният благодетел на Пип е не друг, а … ! („Големите надежди“, Чарлз Дикенс, 1961 – бел. прев.)

МСС може да бъде активен в продължение на цели сцени:

  • Опит за спасяване на живот
  • Преследване
  • Битка
  • Съблазняване
  • Някаква лудория

Направете списък с Моментите-Стискащи-Сърцето и си ги напишете на картончета в груба последователност. След това около тях можете да изградите сюжет, базиран на какъвто желаете формат – дали класическа драма, фарс или нещо междинно. Ако зациклите, направете някое от следните неща:

  • Започнете да пишете някоя от вашите МСС сцени. Самата сцена веднага ще роди други идеи, вероятно за нов курс на действието или дори нови герои.
  • Задълбочете МСС сцената, която току що сте написали. Най-вероятно ще ви дойдат на ум интересни идеи за връзки между сцените или още елементи за обогатяване на вашата история.
  • Търсете места, които позволяват добавяне на конфликт, страдание или силно вълнение.

Шекспир например поискал да превърне Макбет от завладяващ образ в убийствен предател, чието обезглавяване е единствено възможно да стане от ръцете на един от сънародниците му.

Как го прави той? Прочетете отново пиесата и ще разберете, че един МСС води към следващ, бързо и яростно: Зашеметяващи пророчества на вещици; осъзнаването от страна на Макбет, че той може да бъде цар; корумпираната амбиция на жена му; едно убийство; още две убийства; и още едно след тях; и отново пророкуване; и лудост; и самоубийство… всичко в рамките на 98 страници!

НАТОВАРВАЙТЕ ГЕРОИТЕ СИ.

Читателите биват завладени от един роман, когато срещнат герой, с когото им е приятно да си прекарват времето. Герои, които обичаме – или обичаме да мразим. Как се създават такива герои?

ВКАРАЙТЕ ЧИТАТЕЛЯ В ГЛАВАТА НА ГЕРОЯ. Разбира се, виждаме героите ви в действие, но покажете ни техните страхове, техните опасения, тяхната тайна суета. Много начинаещи писатели очакват читателя да схваща прекалено много измежду редовете. Позволете ни да знаем какво мислят вашите герои чрез вътрешни монолози, диалог или дори неочаквано действие.  („Да, скъпа“, въздъхна той и подритна дискретно котката.)

ДАЙТЕ ТАЙНА НА ГЕРОЯ. Спомнете си „Изборът на Софи“ (Уилям Стайрън, 1979 – бел. прев.): можете да се обзаложите, че авторът измисля първо избора, а после изгражда целия роман отзад-напред от основния, огромен, определящ образа на Софи МСС. Ако докато пишете, имате предвид тайните на вашите герои, това ще изпълни романа ви с плътност и финес.

ИЗГРАДЕТЕ АТРАКТИВНО УСУКВАНЕ. В „Спасителят в ръжта“ (Селинджър, 1951 г – бел. прев.), Холдън Колфийлд е очаквано циничен за тийнейджър, освен когато нещо не го очарова. Чиста искреност пронизва сърцето му, независимо дали това са две монахини в кафене или неговата наивна, макар и с доста остър ум, малка сестра. Без тази негова уязвимост, той щеше да бъде поредният непоносим тийнейджър.

СЪЗДАЙТЕ НЕПРЕДВИДИМ ГЕРОЙ. Вещиците на Шекспир, Бу Радли („Да убиеш присмехулник“, Харпър Ли, 1960 – бел. прев.), Курц („Сърцето на мрака“, Джоузеф Конрад, 1902 – бел. прев.). Герой, на който му хлопа дъската, или такъв, скрит в сенките, ще попречи на читателите ви да се чувстват спокойни, когато и да е. Какво ще предприеме този дявол по-нататък?

НАКАРАЙТЕ ГИ ДА СПОДЕЛЯТ. Направете свое проучване за интересно време, място, човек или занимание и чрез героите си го споделете. „Денят на Чакала“ (Фредерик Форсайт, 1971 – бел. прев.) дава точна и пълна информация за това как работи един наемник-терорист. В своята книга бившият жокей Дик Франсис пък ни въвежда в материята на развъждането на коне и състезанията по надбягване. Други автори дават подробни детайли по въпроси, свързани с изкуства в различни страни до международен тероризъм.

ПРИКЛЮЧВАЙТЕ ГЛАВИТЕ С ГРЪМ И ТРЯСЪК. Най-важните прелиствания на страници, в която и да е книга, са финалите на главите. Защо? Защото читателите си казват: „ОК, обещавам си да изгася лампата в края на тази глава, защото съм на йога в 6:30.“

Тревожни 40% от читателите, които оставят книга, преди да са я прочели до край, никога повече не я поглеждат. Ангажиментите вървят в такъв ред: деца, работа, повторенията на сериала, списанието. Така че вие просто трябва да ги задържите да четат до край.

Като начинаещ писател размишлявах върху това предупреждение. Как се предполага да го направя? Не мога да правя автомобилни катастрофи, или убийства, или да провесвам героя си от високо, или да изцелявам чудотворно някого в края на всяка глава; това би било абсурдно. За късмет, отговорът ми дойде в средата на първия ми романHoly Hell: Не създаваш МСС, за да приключиш глава. А приключваш главата, когато стигнеш до естествено възникващ МСС.

По-конкретно – когато стигнеш до момента точно преди или точно след някой МСС, прекъсни главата. Това винаги работи. Погледнато реалистично, нямаш 33 истински МСС в една книга. Може да имаш 5, или 10. Та междувременно, прекъсвайте главите при преходи:

  • Повратен момент (когато нещо или някой се променя)
  • Скок във време или място
  • Смяна на гледната точка
  • Утаяване на екшъна
  • Ускоряване на действие

Тези финали на глави принципно са по-тихи, но няма значение, вие все пак трябва да дадете завладяваща причина на читателите си да отгърнат следващата страница. Не е нужно да е голяма: пробождане, намек, лек повей.

ИЗПОЛЗВАЙТЕ НАСТРОЕНИЕТО КАТО СКАЛПЕЛ.

Моят агент – Камерън МакКлър, – е изискващ читател, чието мнение високо ценя. След като прочете последния ми ръкопис, тя ми изпрати бележки, включително молба за обмисляне на края на следната глава, в която притежателят на бензиностанция в подгизналия от бурята северозапад на щатите приключва разговор с посетител:

– Първо камионът си тръгва, без да ми каже, нали Джоуи? Газовата помпа се пръсна и аз си седя тук и нямам какво да продавам. Работата в гаража също си чака, сигурен съм, че забелязваш. Обърнахте го на почивка тази сутрин.

Камерън ми написа: „Това не е подходящ начин да приключиш една глава – не изглежда завършена. Ти се справяш така страхотно с финала на главите – хем уреждаш нещата, хем подхвърляш нещо, което кара читателя да чете и научи повече. Та това кофти приключване на главата наистина дразни. Можеш ли да го оправиш?“

(Странична бележка: Като автор, трябва да развиете определено дебелокожие, за да сте ОК, когато собствения ви агент нарече работата ви „кофти“.)

Обмислих молбата й и разбрах, че бих могла да добавя чувство на заплаха и несигурност. Оставих всичко, както си беше, но добавих този параграф, за да завърша главата с вътрешните мисли на посетителя:

Когато излязох, мъхът по таблото ми се стори с един инч по-пораснал от когато влязох вътре. Осъзнах, че така както мъхът се подхранва от дълбоката влажност на въздуха, така и дървото, което му е домакин, се разлага от същото. Влагата дава, влагата взема. Да, това беше изписано навсякъде из това място.

Денят, след като написах това, имах разговор за писането и четенето на крими романи с читатели в една книжарница, и използвах това като пример за работа с агент – ако агентът има добри предложения, приемете ги. Чета първоначалния финал на главата ми на моите читатели, а после критиката на агента ми за него. После чета добавения параграф и слушам как те дружно издават онзи тих и нежен звук „йеее“.

ОТКРАДНЕТЕ ДОБЪР СЪСПЕНС.

Никой разказвач на истории не открива тепърва топлата вода. Ако трябва да съм честна, ние през цялото време си крадем разни работи един на друг. Джоузеф Камбъл (амер. професор и писател, пишещ в сферата на сравнителната митология – бел. прев.), го измисли в „Силата на мита“ (1988) и „Героят с хиляди лица“ (1949), и двата от които са полезни препратки за всеки автор. Основните истории на човечеството са винаги с нас: саможертва и щастие, любов и смърт, приключение и възнаграждение, война и мир. Поровете се в някой добър роман и ще откриете един или повече плодотворни митове (в зародиш), които поддържат историята, формират рамката на героите и действието. И, за Бога, всеки от тях те кара да четеш напред.

Спомнете си най-известната съспенс приказка в историята, тази на Адам и Ева от Библията. От момента, в който Господ казва на Адам и Ева „Каквото и да правите, не яжте от плодовете на ей онова дърво“, вие знаете, че предстои да се случи нещо лошо. Вие знаете, че те ще опитат този плод. Вие знаете, че вие бихте яли. И знаете, как бихте се чувствали после: виновни. Нарушили сте правилата. Знаете, че ще има последствия. Тежки последствия.

И продължавате да четете, за да видите какво се случва нататък.

Типовете, които са написали Библията, не са били глупави.

Погледнете още по-назад към историята на Пандора, първата жена на гръцката митология, която била инструктирана от Зевс никога, ама никога да не отваря онази хубава кутия ей там. И ето я, веднъж останала насаме с кутията – не я ли отваря, не разпилява ли съдържанието й?

Не! Тя седи там и размишлява. Става и крачи наоколо. Тя агонизира, кърши ръце, навива се да я отвори, навива се да не я отваря. Бори се с двете страни на природата си: покорство и любопитство.

Този мит ми мина през ума, когато работех върху глава за една жена, която получава пакет от един куриер. Жената е богат индустриалец, чиито син е изчезнал. Пренебрегнала е едно искане на откуп, вярвайки че синът й се опитва да я шантажира. Сега, по време на среща с частен детектив относно друг въпрос, идва тази пратка – кашон от бира, запечатан с тиксо.

Стои върху махагоновото й бюро като провинциалист на чаено парти.

Можех да я накарам да го разкъса, за да го отвори, или да накарам детектива да го отнесе, или да го накарам да експлодира.

Но каквото и да направех, със сигурност нямаше да го направя бързо. Така че, накарах тази кутия да си стои на бюрото й, докато двамата я обсъждат.

Това шега ли е?

Някакъв номер?

Да повикаме ли отряда за обезвреждане на бомби?

Греша ли за сина си?

Как ще обслужвам този клиент, ако кутията съдържа нещо потенциално опустошително?

ПОМНЕТЕ, ЧЕ ДЕЙСТВИЕТО Е ВАШАТА АРТИЛЕРИЯ.

Използвайте го стратегически. Ето няколко плана за атака:

МОТАЙТЕ ГО ИЛИ ГО ИЗБЯГВАЙТЕ. Внимателно отлагайте действието/екшъна, както в примера с кутията на Пандора, това прави чудеса с опъването на нервите на читателите ви до краен предел. Но после трябва да се реванширате. Някой нахлуващ с оръжие винаги предвещава опасност, но пък нещо малко – като едно кихане в неподходящ момент – може да накара вашите читатели да посегнат към лекарствата си за сърце.

СТРУКТУРИРАЙТЕ ЦЕЛИЯ СИ СЮЖЕТ ОКОЛО ЦЕНТЪРА НА СЪБИТИЯТА. В „Гроздовете на гнева“ на Джон Стейнбек семейство Джоуди предприемат пътуване и самото пътуване веднага поражда структура, интерес и напрежение: Ще стигнат ли до Калифорния? Ще намерят ли работа? Ще се забърка ли отново в проблеми Том? Къде ще роди Роуз: в някоя канавка, под навес, в товарен вагон? Пътуванията могат да бъдат буквални и метафорични. Разбира се, сюжетът с пътуване е просто един пример за разтеглено действие.

ПОСТРЕЛЯЙТЕ НА ВОЛЯ. Скорострелното действие е удобно, когато трябва да имате диалог, за да разкриете информация. Вместо да имате двама герои на верандата, сложете ги в бърза кола със сгъваем покрив и накарайте единия да опитва да пуши цигара, докато говорят. Накарайте ченге да ги спре за превишена скорост. Да ги сполети катастрофа. Тласкайте разговора към пролуки в действието.

СЪЗДАЙТЕ СЮЖЕТ С ИНЦИДЕНТНО ИЗПУСКАНЕ НА НАПРЕЖЕНИЕТО. Ако някой съпруг ще се подхлъзва в извънбрачна връзка и ще се издава, нека го направи, докато води жена си към оргазъм. Ако някое дете открие някаква тайна, нека му се случи, докато търси избягалия си гущер.

Когато четете добра книга на един дъх, анализирайте я. Питайте се защо е добра и ще откриете голям брой от тези техники в нея. После поканете подсъзнанието си да измисли ваши вариации.

 

Снимка: Tom Bender

 

Елизабет Симс е американска писателка, журналист, редактор в списание Writer’s Digest и автор на 2 криминални поредици. Всичко за нея можете да откриете на www.elizabethsims.com

Реклами

2 thoughts on “Как да напишете роман, който се чете на един дъх?

Add yours

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.

Create a website or blog at WordPress.com

Нагоре ↑

%d блогъра харесват това: