7 причини, поради които писането ви прави готин пич
Автор: Брайън Клемс
Винаги съм бил голям особняк. На другите това отдавна им беше ясно, но аз едва скоро успях да го призная пред себе си. В смисъл, признаците си ги имах: Чета тонове книги. Обожавам да играя Boggle1. Ядосвам се, когато някой употреби “който” вместо “когото”. Е, нямам си джобен протектор2 , но няма да се изненадам, ако след 10 години имам… от естествена кожа… с бродирани инициали.
Но в един блестящ момент, един ЗНАМЕНИТ МОМЕНТ, когато завърших книгата си, OH BOY, YOU’RE HAVING A GIRL: A Dad’s Survival Guide to Raising Daughters, се почувствах като абсолютен и неотразим готин пич. Ето защо.
1. Писането на книга е трудно занимание. Ако ми даваха пари всеки път, когато чуя някой да казва “Имам идея, ще взема да напиша книга за това” и после гледам как никога не го прави, бих имал – е, не съм много сигурен колко пари точно, защото съм много слаб по математика, но спокойно мога да кажа, че щях да имам тонове. Много хора не пишат книги, защото е ужасно трудно. Да се насилиш да седнеш, да мъдриш, пишеш, редактираш, режеш, добавяш, пренаписваш, да ходиш на семинари, да пренаписваш и пренаписваш още и още, докато се сдобиеш с 50,000-100,000 думи, е изтощителна работа. Повечето не го могат. Ако сте от малкото, които го могат, това ви кара да се чувствате добре със себе си – важно качество за истинския пич.
2. Редактирането е болезнено. Всичките усилия и време, вложени при писането на дадена сцена, могат да отидат по дяволите, ако тя не пасва абсолютно точно на историята ви. Няма значение, че е любимата ви сцена: ако не подхожда на книгата ви, просто не става – трябва да бъде отрязана. Да изтриете написаното, особено думи, които са ви коствали много, за да ги създадете, може да бъде невероятно болезнено. Но го правите, въпреки болката, защото дълбоко в сърцето си сте твърд като камък и знаете, че ще бъде по-добре за книгата без тях.
3. Да знаете, кога сте “приключили”, е невъзможно. Достатъчно силна ли е Първа глава? Справяте ли се достатъчно добре с показването, а не с разването? Трябва ли главният ви герой да върви или да се шляе в точно тази сцена? Вече сте на редакция №17 и, след като отново я прочетете, си мислите, че е наложителна и редакция №18. (Има едно изречение в OH BOY, което преправях всеки път, когато го четях!) “Приключване” може да е категоричен термин, когато става въпрос за края на бейзболен мач или на шоу на Бродуей, но е нещо относително, когато говорим за писане. В края на краищата, при писането няма ясни признаци, че ръкописът е перфектен. В някаква степен всеки писател има нужда да надскочи вярата си и да добие повече увереност в собствената си творба. Не е лесно, заради което си е някаква особеност на готиния пич.
4. Първоначалното запитване към агенти е ужасно. Първоначалното запитване към агенти е като тропане от врата на врата в непознат квартал в опит да убедиш хората, че не само трябва да оценят прическата ти, но и да инвестират в нея. Иска се доста кураж да покажеш себе си (и ръкописа, над който си работил кой знае колко дълго) и да очакваш света да те оцени. На не много хора им стиска да го направят, но на готините пичове им стиска.
5. Отхвърляне дебне отвсякъде (и все още ти пука). Независимо дали отказът идва от агент, издател, критик от писателска група или от член на семейството, който не вярва, че писането е добре оползотворено време за вас, вие все още се блъскате, за да постигнете мечтата си да завършите ръкопис, който да бъде публикуван. Упоритост и отдаденост са две необходими качества за всеки писател (както и за всеки готин пич).
6. Да ви плащат за работа е по-трудно от всякога. Всички ние мечтаем за 7-цифрови аванси и за това да харчим нашироко за нещо, което винаги сме искали, като модерна кола например. Но истината е, че болшинството от авансите са толкова малки, че не стигат да си купиш и употребявана кола, чиито апогей е бил преди почти 10 години. Ако пишете книга, вие се сблъсквате с трудно даване на шанс и ниско възнаграждение – и все пак продължавате да упорствате, защото сте роден за писане. Звучи като мантрата на супер героя – а супер героят е просто един готин пич в костюм.
7. Постигането на мечта се случва рядко – и е страхотно. Много хора опитват да пишат книги, но малцина успяват. Независимо дали защото не са го направили навреме, или защото са направили трудни жертви, или защото са били прекалено уплашени, че не са достатъчно добри, или защото са се отказали, когато са видели зор, и т.н., те не са направили каквото е било нужно, за да превърнат целта си в реалност. Ако сте завършили ръкописа си (или сте напът), то вие сте част от една малка селектирана група хора на този свят, които са успели да го направят. И всеки път, когато сте работили упорито, за да постигнете трудна-за-реализиране мечта, вие сте, без съмнение, един готин пич… и никой не може да ви го оспори.
Брайън Клемс е писател, редактор и блогър. Всичко за него можете да откриете на http://brianklems.com/
–––––––––––––––
1Boggle – игра на думи, в която с помощта на пластмасова решетка и 4х4 зарчета с различни букви на всяка от страните си играчите трябва да съставят думи с буквите от всяко зарче за определено https://en.wikipedia.org/wiki/Boggle
2джобен протектор – калъф за химикалки, линийки и други дребни сечива, плътно прилягащ по вътрешността на джоб на риза, предпазващ дрехата от повреждане – скъсване, изцапване с мастило и т.н. https://en.wikipedia.org/wiki/Pocket_protector
