„Датите само ни карат да се замисляме колко преброени са дните ни.“

Из дебютния роман „Our Endless Numbered Days“ на англичанката Клеър Фулър, издателство Tin House Books.

„Всяка сутрин след нашето пристигане баща ми издълбаваше по една резка в рамката на вратата на Колибата, но когато те стигнаха шестнайсет, той реши да спре.

     – Няма повече да живеем по чужди правила за часове и минути – каза той. – Кога да ставаме, кога да ходим на църква, кога да работим.

     Не си спомнях баща ми някога да е ходил на църква, дори на работа.

     – С всяко зачеркване датите само ни карат да се замисляме за това колко преброени са дните ни, колко по-близо сме до смъртта. От сега нататък, Пунцел, ние ще се водим по слънцето и сезоните. – Той ме повдигна и ме завъртя във въздуха, като се смееше. – Нашите дни ще са безкрайни.

     С последната издълбана от баща ми резка, времето за нас спря на 20-и август 1976 г.

     Баща ми ми показа как да точа ножа върху камък; как да прорязвам козината на заека зад главата му и да издърпвам кожухчето му, така че той да остане само по чорапки; как да изваждам сивите му вътрешности като запазвам сърцето, черния дроб и бъбреците и как да го нанизвам на шиш за печене. Там в гората ние използвахме всяка част от животните, които убивахме – пазехме костите им за игли, опитвахме се да оформим нишки от червата и правехме лоши опити да изгладим кожите. Бяхме заети, твърде заети за да си задавам аз въпроса защо нашата двуседмична ваканция преля в три седмици, а после в цял месец.“

Романът „Our Endless Numbered Days“ (Нашите безкрайни преброени дни – бел. прев.) е първият роман на англичанката Клеър Фулър, която завършва Училището за изкуства в Уинчестър със специалност резба по дърво и камък, но прави кариера в областта на маркетинга и не пише нищо, докато не става на 40. През 2015 романът печели литературната награда „Дезмънд Елиът“ за дебют.

След криза в семейството на една бивша соло пианистка и един последовател на актуалното тогава социално движение за оцеляване, бащата взема все още обърканото си 8-годишно момиченце и от Лондон го води в една малка къщичка в отдалечена европейска гора. Там една сутрин той казва на Пеги, че останалият свят е изчезнал, а абсолютно всички хора, с изключение на тях двамата, са загинали. И така нейният живот се свежда до налудничавия й баща, една кукла, едно самоделно пиано без звук, една гора, в която всичко уловено или отгледано служи за оцеляване, и тясна дървена колиба, които са нейното Всичко в продължение на 9 години.

bgstoryteller има удоволствието да представи откъси от романа, който не е издаван на български. Превод: Валентина Мизийска.

Още откъси от романа:

Останалата част от света я няма

Реклами

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google+ photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google+. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.

Create a website or blog at WordPress.com

Нагоре ↑

%d блогъра харесват това: