Нецензурни думи в писането? %&\(+$#@*”!!!

Или кога да ги използваме?

Чували ли сте за Джордж Карлин? А за 7-те му “мръсни думи”? Онова скандално шоу, което през 1978 г. води до съдебно дело срещу радиостанция и заради което през 2003 г. в Сената се внася проектозакон за забрана на употребата на седемте “мръсни думи”, както и съставни и граматически форми от тях в радиоизлъчването.

Джордж Денис Патрик Карлин (1937-2008) е американски комик, актьор и писател, известен с политическия и черния си хумор, наблюденията си върху езика, психологията и религията. Представленията му, обикновено моно спектакли, са насочени към осмиване на недостатъците на модерна Америка – съвременните политически проблеми и крайностите в американската култура – и често засягат теми табу. През 60-те години започва да се появява в забавни телевизионни програми, но става много популярен с честата си поява в хитовото The Tonight Show по NBC. В оригиналната версия на класическия му комедиен номер “7 мръсни думи” се изброяват седемте “лоши думи”, които никога не бива да бъдат казвани по телевизията.

Едва ли ще се възхитите на неговата изчерпателност: “мамка му, пикня, чукане, вагина, духач, копеле, цици” са доста оскъдна извадка на думите, които днес считаме за нецензурни. Но по това време (1972) думите се считали за особено неподходящи и неуместни за излъчване в публичния честотен спектър в САЩ – както по телевизията, така и по радиото – и като такива те трябвало да се избягват в сценариите или да се “покриват” в редките случаи на използването им с високо честотен звук с цел цензуриране.

Ефирните стандарти варират в различните части на света – както по онова време, така и сега, – въпреки че почти всички думи от списъка на Карлин остават табу в ефира на американските телевизии и до днес. Можете да се досетите, че Списъкът не е бил официално изброяване на забранените думи, а по-скоро творчески проект на Карлин, но въпреки това, заради радио предаването, излъчило част от тези думи, Върховният Съд на САЩ взема решение за установяване на степента, до която федералното правителство може да има контрол върху речта в ефирните телевизии и радиа на САЩ.

Не че целият този шум и сериозност на обстоятелствата пречи на “онези думи” и техните втори братовчеди да се появяват рутинно по кабелните телевизии, да се “изпускат” в “живите” предавания, да присъстват по филмови канали, в съвременни романи…

“Не съм убедена, че разпространението на ругатни е плюс за културата ни” – казва Морган Хънт, американска писателка, автор на редица разкази, сценарии, поезия, криминални романи. – “Като родител раболепнича пред глухата толерантност към цинизми, но намирам, че и пуританското цензуриране не е вариант. Псувните изразяват неща, които хората искат да кажат. Според мен за писането те са онова, което е дъждът за земята: нуждаете се от тях от време на време, за да добавите цвят на света. Но прекалено много от това може да бъде депресиращо или разрушително.“

Морган Хънт споделя, че в случай на лутане между скромния и грубия подход в писането си се пита 3 неща: Въздействам ли върху читателя? Въздействам ли върху героя? Това лишава ли ме от почтеност?

1. ВЪЗДЕЙСТВАМ ЛИ ВЪРХУ ЧИТАТЕЛЯ? Крими поредицата на Морган Хънт е предназначена за плажно четиво на интелигентната жена; таргет аудиторията са жени с висше образование в големи градове. Какъв е толерансът на тази демографска група към нецензурните думи? Според проучвания в областта тя би приела споменаването им от време на време, но ще избягва постоянната и интензивната им употреба.

“Имайки предвид читателите си” – казва Морган Хънт, – “реших моята героиня, любител детектив, да използва лазурни нюанси в словесната си палитра, но рядко да оцветява света в синьо. В романа “Fool on the Hill“ се замислих дали да я накарам да цитира саркастичната забележка на Хъмфри Богарт, без да цензурира употребата на думата f*ck. Реших да го допусна, защото това казваше на читателя нещо специфично за образа.”

2. ВЪЗДЕЙСТВА ЛИ ТОВА ВЪРХУ ГЕРОЯ? Важни ли са нецензурните думи за героя, помагат ли му в произведението да се изтъкне, да се засрами, да порасне или да се наслади? Най-добрият или приемливият избор са за образа и обстоятелствата?

“Когато редактирам сцена, се вглеждам много критично в избора на думи на героя, за да се уверя, че езикът му звучи добре за ситуацията и изважда на показ характера и настроението на героя”, – казва американската писателка Лоли Уинстън, автор на сборник с разкази и два бестселър романа. – “Ако една героиня прекали с псуването, тя би изглеждала по-рязка и сурова, отколкото съм имала предвид. Например, открих, че смекчавам езика на Елинор в “Happiness Sold Separately“, защото исках тя да е критична и забавна, но не рязка и враждебна”.

Понякога читателите се изчервяват при еротични сцени с нецензурни думи, но в книги като “Любов по време на холера” на Маркес няколко нецензурни пламъка, дори в най-сладострастните моменти, са в състояние да изградят до съвършенство образите. Псувни се използват за да обрисуват неприятни образи. Псувни сред съученици, пред колеги, сред приятели между мъже в определена възраст се използват за да се пресъздаде жаргон съвсем тенденциозно.

“Понякога заподозрените в брутално убийство в моите крими поредици” – казва Хънт, – “представляват по-голямо предизвикателство. Живеем в истински свят; онези, които толкова не уважават човешкия живот, че да извършат убийство, няма да стреснат някой читател с дума, която се римува с “duck“.

Но моралното разлагане не задължава към вербална вулгарност. Ханибал Лектър на Томас Харис (“Мълчанието на агнетата”) не казва “Изядох черния му дроб с някакъв шибан боб.” Ако Лектър говореше така, ние щяхме да го възприемем като суров и неспособен да се изрази. Вместо това Харис слага словесна жлъч в устите на други герои, а нецензурната дума, която дава на Лектър, е “бакла” (В оригиналния превод на “Мълчанието на агнетата” от Жечка Георгиева 1991, репликата е “Изядох черния му дроб с гарнитура от зелен боб и голяма чаша червено “Амаро”, но думата “faba”, която авторът употребява идва от Vicia faba – черен боб или бакла). Ние сме принудени да приемем, че Лектър е образован и фин мъж, като прави злото в него да изглежда още по-смразяващо.

3. ЛИШАВА ЛИ МЕ ОТ ПОЧТЕНОСТ? Ако вашите читатели могат да приемат нецензурни думи, а героят ви – да ги произнесе, съвестта ви би била последното определящо обстоятелство. Колко свободни сте като човек да използвате такива думи? Как приемате използването на таланта си и смятате ли, че е недостойно да пишете “такива работи”? Навярно има думи, които никога не бихте употребили. Но пък бихте използвали повечето думи от списъка на Карлин, когато пасват на героя ви и ситуацията…

Писането изисква фино акордиране. Един писател винаги знае как работят думите (били те и неприлични) и как да им обръща дължимото внимание. Алън Ръсел, автор на “The Fat Innkeeper”, който спечели наградата на критиката и наградата The Lefty за хумор в мистъри жанра през 1996 г, е съгласен с това:

“В тази книга” – казва Алън Ръсел, – “когато моят главен герой вижда кит на брега пред хотела, където работи, той спонтанно възкликва: “Наричайте ме ш*бан Исмаил!” (“Наричайте ме Исмаил” е едно от най-разпознаваемите встъпителни изречения на роман в световната литература, “Моби Дик” на Херман Мелвил, 1851 г. – бел. прев.) Не съм се и замислял за това, защото ми изглеждаше абсолютно точно.”

“Ако е подходящо за вашия читател, и ако героят и ситуацията го изискват, давайте напред и псувайте”, казва Морган Хънт.