Из романа "Совата" на Самюел Бьорк, издателство Емас. Превод – Мария Стоева. "Вече бе напълно изтрезнял, поне така се чувстваше, и в жилите му се смесваха почуда и ненавист. Кой извратен идиот прави такива неща? Да затвори момиче в гигантска клетка. И да я държи там в продължение на месеци. Принуждава я да пълзи в... Continue Reading →

Из романа "Майката на дъщеря ѝ" на Даниела Петрова, издателство Сиела. "ТАЙЛЪР ТОГАВА   Казах на Рейчъл, че Лана се опитва да намери донор от български произход. Беше студен ден в средата на декември, десет дни преди Коледа. Това беше последната ни среща за семестъра в Унгарската сладкарница на "Амстердам", която се беше превърнала в... Continue Reading →

Из романа "Вътрешна сигурност. Бягството на Кери" от Андрю Каплан, издателство Сиела. "Зърна хотел "Краун Плаза" пред себе си с червената електрическа реклама на покрива на сградата. Мина покрай него през входа на мола и след петнадесет минути обикаляне намери свободно място за паркиране. Остави ключовете върху постелката на пода, слезе от колата и напусна... Continue Reading →

Из романа "Ана" на Мануела Драганова, издателство Сиела. "Написаха обява "Търсим доброволци за боядисване на трибуните" и я залепиха до главния портал. Приходите им не стигаха, за да наемат професионалисти, затова решиха да се справят със собствени сили, докато времето позволяваше да се работи на открито. Апелът се предаде от уста на уста и желаещите... Continue Reading →

Из романа "Кацането" на Йордан Колев, издателство Сиела. "2 часа и 37 минути до кацането   Проблем! На Валя й се случваше да мине на втори кръг едва за пети или шести път, откакто летеше. Досега винаги в мъгла или лошо време. Командирът обикновено предупреждаваше колегите заедно с информацията за кацането и евентуалното отиване на... Continue Reading →

Из романа "Червеното пиано" на Джош Малерман, издателство DejaBook. "През своите три часа за мислене Рос се запътва към вкъщи. Майка му е вкъщи. А откакто Рос има въобще някакви спомени, мама знае най-добре. Държи данните, своето копие от документа, сгънато и пъхнато в джоба на палтото си. Това бе важно чувство, да крачиш по... Continue Reading →

Из романа "Нощ" на Камелия Кучер, издателство Хермес. "Споменът за лицето на майка, когато ме извика в кухнята – в деня, когато пристигна писмото, – и до днес прогаря сърцето ми. Стиска го в юмрук – цялото е смачкано. По ръцете й пълзят гневни вени, челюстта й е здраво стегната, а очите й ми се... Continue Reading →

Из романа "Аутопсия на една любов" на Виктор Пасков, издателство Сиела. "В цялата вселена нямаше по-прецакан, по-смачкан и по-измамен човек от мен. По-разбит. По-безнадежден. Изяден без остатък. Аз, който само преди няколко месеца имах възможността да се къпя в светлините на световните подиуми, да събирам овациите на най-просветената публика, да бъда съпровождан от най-добрите оркестри... Continue Reading →

Из романа "Майката на дъщеря ѝ" на Даниела Петрова, издателство Сиела. "ЛАНА   СЕГА Пътувах към къщи по линия номер едно и четях книга, когато я видях. Преди да се кача на метрото, се бях отбила в "Барнс енд Ноубъл" да си купя книгата "Какво трябва да очакваш, когато очакваш бебе". Не бях посмяла да... Continue Reading →

Из романа "Дом" на Камелия Кучер, издателство Хермес. "Окончателно се отказвам от идеята с университета в деня, в който решавам да споделя намерението си с майка. Отказът е по-скоро дълбок и скрит, неосъзнат, породен не толкова от желанието си да следвам пътя, който така старателно съм начертал в съзнанието си – а по-скоро вследствие от... Continue Reading →

Из романа "Совата" на Самюел Бьорк, издателство Емас. Превод – Мария Стоева. "Холгер Мунк позвъни още веднъж, почука няколко пъти на вратата и вече се канеше да си тръгне, но вратата неочаквано се отвори и в пролуката се появи Миа. – Колко е часът, та будиш хората? Тя се усмихна кисело и го пусна да... Continue Reading →

Из сборника със свръхкратки истории "Всичките наши тела" на Георги Господинов, издателство Жанет 45. "СТРАХЪТ НА КОРЕКТОРКАТА ОТ ГРЕШКА Да, смъртта е страшна, но не за това е историята. И професорът се страхува от смъртта, и продавачът на ябълки, и шофьорът на такси. Най-големият страх на коректорката е, че на собствения й некролог ще има... Continue Reading →

Из романа "Вътрешна сигурност. Бягството на Кери" от Андрю Каплан, издателство Сиела. "Тя изтича навън. Алеята водеше към улица, но имаше и паркинг, обграден с бодлива тел. Насочи се към него и забави ход точно когато се чу приглушеният звук от изстрел зад нея, след което се промъкна през една дупка в бодливата тел и... Continue Reading →

Из романа "Пясъчния човек" на Ларш Кеплер, издателство Ентусиаст. "Сага грабва папката със съставения от Натан Полок подробен профил на новата й самоличност и се оттегля в розова стая с плакати на тийн звезди по стените. Петнайсет минути по-късно се връща в кухнята. Влиза бавно и спира в средата на стаята. Сенките от дългите й... Continue Reading →

Из романа "Добро момиче, лошо момиче" на Али Ланд, издателство Сиела. "Прекарвам остатъка от часа в библиотеката и напускам колкото се може по-бързо, когато звънецът иззвънява, искам да стигна до физкултурния салон преди останалите. Преобличам се в една кабинка. Сама. Последно време тялото ми е само мое, слагам си трикото, ще тренираме върху дървения кон.... Continue Reading →

Из романа "Дом" на Камелия Кучер, издателство Хермес. "Иска ми се да бях обръщал повече внимание на майка ми. Тогава може би щях да разбера защо винаги беше толкова нещастна. Щях да знам защо пуши по две кутии цигари на ден, защо все изглежда така, сякаш иска да бъде някъде другаде, защо толкова мрази татко... Continue Reading →

Из разказа "Да редактираш червеева дупка" от сборника с разкази "Потъване в мъртво море" на Антония Апостолова, издателство Жанет 45. "…Вълков, който от две години работеше само с млади автори, обикновено започваше с подобно "тестово" заяждане. Беше съвсем наясно какво си мисли хлапето. Не бе очаквало да го подхванат още от първия ред на разказа,... Continue Reading →

Из романа "Аутопсия на една любов" на Виктор Пасков, издателство Сиела. "Вратата хлопна. Влезе нов посетител. Имаше вид на холандски рибар: гумени ботуши, мушама, лула, тикната в брадясалото му лице. На главата – нещо средно между качулка и готварска шапка. Защо ли не бе нахлузил и дървените си обувки, за да изтропа с тях един... Continue Reading →

Из сборника със свръхкратки истории "Всичките наши тела" на Георги Господинов, издателство Жанет 45. "ДО ВРАТАТА С времето разбираш, че единственото, което можеш да направиш, е да утешиш. Преди да си отиде баба ми, стопила се вече, стискаше ръката ми и викаше, чудна работа, живее ми се още, утре ще издоя малко мляко от козата... Continue Reading →

Из романа "Секретният доклад " на Том Роб Смит, издателство Лъчезар Минчев. "Лежейки по гръб в мрака на трюма, Лев се заслуша в силното трополене на дъжда по палубата. Корабът започна да се надига и накланя от единия борд на другия. Той си представи кораба като къс и дебел стоманен палец, устойчив и бавен. Опита... Continue Reading →

Из романа "Малкият бог на земетръса" от Петър Денчев, издателство Жанет 45. "Когато я срещнах на "Веслец" и преборих собствената си неприязън, обидата и всичко останало, предложих да отидем някъде наблизо; за да пием по нещо. Лора беше от хората, които трудно се доверяват. Изпитваше инстинктивен страх от непознати ситуации, така че трябваше да й... Continue Reading →

Из сборника с разкази "Да мечтаеш отвъд" на Александър Ненов, издателство Изток-Запад. "СМЪРТОНОСНА ПРЕГРЪДКА Дойде в съзнание с рязко поемане не въздух, сякаш изплуваше от дълбините на морето. Отвори очи и пред него се разкри черният простор на Космоса, осеян с безкрайно много звезди – достатъчно ярки, за да го накарат да затвори очи, докато... Continue Reading →

Из романа "Пясъчния човек" на Ларш Кеплер, издателство Ентусиаст. "Върху бялата дървена лавица в наетия апартамент е поставена снимка на семейство в басейн. Носът на бащата е почервенял от слънцето, двете деца се смеят, вдигнали гордо надуваемите си крокодилчета. – Времето ни е крайно ограничено – отбелязва Натан Полок. – В най-лошия случай Фелисия вече... Continue Reading →

Из романа "Убийството на художника" на Луиз Пени, издателство Софтпрес. "Гамаш се взираше мълчаливо в Джейн Нийл. Никол се изкашля, подозираше, че шефът й за момент е забравил къде се намира. Но той не реагира. Дори не помръдна. Двамата с Джейн бяха застинали във времето: единият втренчен нагоре, другият – надолу. После очите му обходиха... Continue Reading →

Из романа "Съпругата" на Мег Уолицър, издателство Колибри. "Рей, дневният портиер в сградата на семейството ни, не беше наясно за моето падение, така че докосна леко шапката си и се поинтересува какво е усещането да бъда "студентка", а Гюс, операторът на асансьора, дръпна месинговата ръчка и докато пътувахме нагоре, ми разказа за сина си в... Continue Reading →

Из романа "Докато дишам" на Георги Томов и Дейна Бренченс, издателство Сиела. "Васил живееше като в странен сън, с печелене на пари от съмнителни операции и прахосване на чувства в една невъзможна любов. Връзката му с Елена продължаваше да е само платонична, когато един ден, близо две години след тяхната първа среща, тя направи нещо... Continue Reading →

Из романа "Физика на тъгата" на Георги Господинов, издателство Жанет 45. "Машина за минало Последния път, когато се върнах в Т., забелязах странни неща. Възстановили са паметника от 1980 на площада. Можех да се закълна, че преди седмица го нямаше. Помнех добре този паметник. Мъж с дълга гранитна дреха, можеше да бъде расо, шлифер или... Continue Reading →

Из романа "Огънят в мен" на Даниела Богоева-Гюргакова, издателство Сиела. "А една друга нощ бе хладна, безлунна и мъглива, земята – тинеста, лепкава и студена. Катрин вървеше през гора от изпепелени борове и зъзнеше, облечена единствено с къса рокличка с тънки презрамки. Вонящата тиня влизаше между пръстите на босите й крака и жвакаше с гаден... Continue Reading →

Из романа "Другите светове на Алби Брайт" на Кристофър Едж, издателство Софтпрес. "Единственият домашен любимец, който съм имал, беше хамстерът Хокинг. Мама и татко ми го подариха за десетия рожден ден в опит да смекчат факта, че се наложи да се върнем в Клакторп. Името беше по предложение на татко, макар че аз понякога го... Continue Reading →

Из романа "Здрач" на Дмитрий Глуховски, издателство Сиела. "През онази сутрин работих, докато пръстите ми не се вдървиха от умора, така че не можех да уцелвам клавишите на пишещата машина и буквите взеха да се трупат една върху друга и да се сливат. Слънцето вече отдавна беше изгряло и се наложи да дръпна завесите, за... Continue Reading →

Из романа "Метро 2034" на Дмитрий Глуховски, издателство Сиела. Превод – Васил Велчев. " „В случай на подаване на сигнал «Атом» се придвижете към най-близката станция, там станете и отворете вратите. Съдействайте на силите на гражданската отбрана и армията при евакуирането на пострадалите и херметизирането на станциите на метрополитена…“ Инструкциите за това какво трябва да... Continue Reading →

Из романа "Метро 2033" на Дмитрий Глуховски, издателство Сиела. Превод – Васил Велчев. "Всичко бе тихо, само някъде много далеч виеха диви кучета: жално, тъжно, сякаш плачеха. Но на Артьом изобщо не му се искаше да се среща и с тях: щом бяха успели да оцелеят на повърхността през всичките тези години, би трябвало да... Continue Reading →

Из документалния роман "Архивът на Стиг Ларшон" на Ян Стокласа, издателство Сиела. "„М“ Прага, октомври 2017 г. В самолета си поръчах малка бутилка от киселото вино, което предлагат авиокомпаниите, и се замислих как бих могъл да потърся контакт с Якоб. Очевидният начин беше да отида в Израел, да го намеря и да го помоля да... Continue Reading →

Из романа "Червеното пиано" на Джош Малерман, издателство DejaBook. "Пациентът е буден. Песента, която пише, заглъхва… сякаш, докато е спал, тя  звучала непрекъснато, повтаряла се е отново и отново… саундтракът на неговия невероятно дълъг, немислим покой. Той помни всяка подробност от пустинята. Първото нещо, което вижда, е човек. Този човек е лекарят. Каки панталоните и... Continue Reading →

Из романа "Добро момиче, лошо момиче" на Али Ланд, издателство Сиела. "Прибирам се в къщата и виждам палтото на Майк на парапета в коридора, вероятно се е прибрал рано от работа. Взимам айпода от стаята си, не искам да стоя сама в нея, и се насочвам към нишата пред кабинета. Харесва ми, защото е препълнена... Continue Reading →

Из романа "Влахос" на Елена Щерева и Николай Янков, издателство Жанет 45. "Тези първи месеци бяха и трудни, и прекрасни. Мисълта за Агора беше способна да ме изтръгне на мига от всякакви лепкавини и зловония, с които ме обграждаше светът наоколо – работата, разочарованията, съседите, смъртта на поредната метъл звезда… Вечер бързах да си легна,... Continue Reading →

Из сборника със свръхкратки истории "Всичките наши тела" на Георги Господинов, издателство Жанет 45. "СУЕТА И ЗАБРАВА Седи си в кафенето на ъгъла, зачел се е, вдига глава и вижда една жена, стои до масата и му се усмихва. Позната му е отнякъде, но не се сеща нито име, нито нищо. Може би го е... Continue Reading →