„Дори да се окажех единственият човек в цяла България, който ще влезе по собствено желание в народната милиция, щях да го направя…“

Из романа "Извън редовете. Романът на Яна Язова" на Боряна Дукова, издателство Ентусиаст. "Когато пристигнах в болницата след дългата и особено поетична нощ, намерих бащата на хазяйката в тежко състояние. Имаше болно сърце, затова извиках кардиолога за консултация. Не успяхме да го спасим. Почина същия следобед. На следващия ден се явих на работа с черния... Continue Reading →

Реклами

„Мама ме извежда от двора, вратата зад нас щраква и някой отвътре я заключва. Не вярвам, че ще се върна повече тук.“

Из романа "Балканска рапсодия" на Мария Касимова-Моасе, издателство Колибри: "Отидохме. Не помня как сме стигнали, само помня как виждам дълга, безкрайна ограда от железни пръти и разстояние колкото една педя между тях. Голяма врата, желязна. Един мъж ни чака пред вратата. Добре облечен, с престилка и отдолу костюм в кафяво, и много хубави обувки, неизносени,... Continue Reading →

„къде ще сравняваш ти мъжкото можене с женското искане…“

Из сборника с разкази "Всичките дни" на Георги Томов, издателство Сиела. "Онези обувки Виж сега, моето момиче, знам ги аз всичките вицове за свекърви, да не мислиш! Но ще ти кажа и друго – не е лесно да си свекърва. Моята не можех да я дишам. Защо? – ще ме попиташ. Защото не я разбирах,... Continue Reading →

„Качих се на самолета със свръхбагаж тъга…“

Из романа "Физика на тъгата" на Георги Господинов, издателство Жанет 45. "Тъгата прави костите чупливи Отидох във Финландия най-вече заради баща ми. Ползвах любезната покана за един литературен фестивал. Бях близък с тази страна от дете, без да съм бил там. Баща ми беше ходил там по случайност, първата му и май единствена чужбина тогава.... Continue Reading →

„Имайте предвид все пак, че писмата ни с отказ обикновено не са по-дълги от три изречения…“

Из романа "Изкупление" на Иън Макюън, издателство Колибри. "Седя така почти половин час в замая и накрая съвсем капнала, но все още далече от съня, върза косата си назад както винаги, легна и отвори писмото.   Уважаема госпожице Талис, Благодарим Ви, че ни изпратихте "Двама при фонтана" и Ви молим да приемете нашите извинения за... Continue Reading →

„Беше твърде късно да променяме нещо и се налагаше да рискуваме…“

Из документалния роман "Архивът на Стиг Ларшон" на Ян Стокласа, издателство Сиела. "ЯКОБ И ЛИДА „Ландветер“* и Хедестад, юли 2017 г. Лида излезе от терминала. Още преди да стигне до мен, вече беше успяла да запали цигара. – Просто трябва да разредя малко свежия въздух – каза тя на английски, докато вървяхме към волвото ми,... Continue Reading →

„Не взимам толкова присърце нито похвалите, нито критиките, но те ме прекъсват, карат ме да погледна назад, да искам да обясня, да анализирам…“

Из "Дневникът на една писателка", Вирджиния Улф, издателство Ентусиаст. Превод – Мариана Неделчева. "Петък, 5 декември Пак голяма пауза, но мисля, че дневникът твърдо върви по пътя си, макар и бавно. Давам си сметка, че не съм отворила гръцка книга, откакто сме се върнали; почти нищо друго не съм чела освен книгите, които рецензирам, а... Continue Reading →

„На трийсет и пет собственото ви лице започва да се превръща в memento mori, напомняне за смъртта, което винаги е с вас…“

Из романа "Здрач" на Дмитрий Глуховски, издателство Сиела. "Аз се откъснах от листовете и сложих един молив в непрекъснато готовия да се затвори речник. В черното огледало на прозоречното стъкло се отразяваше лицето ми: рошава коса (като се стараех да подбера точната дума, аз всеки път прокарвах пръсти през нея), мек и доста безформен нос,... Continue Reading →

„Сега времената са други – децата не бива да отговарят за грешките на родителите си…“

Из романа "Секретният доклад " на Том Роб Смит, издателство Лъчезар Минчев. "Лев отиде при тялото и внимателно огледа ръцете. По тях нямаше порязвания и драскотини – никакви следи от самоотбрана. Лев коленичи и се наведе над врата на жертвата. Главата едва се държеше и кожата не беше засегната само откъм тила, там където се... Continue Reading →

„– И ти не си се родила готова да пишеш разкази, нали? Не ти ли се наложи да научиш първо азбуката? Да започнеш от най-простите неща?“

Из романа "Еротични истории за пенджабски вдовици" на Бали Каур Джасвал, издателство Изток-Запад. "– Вие сте знаели! – бяха първите думи на Ники, щом Кулвиндер вдигна телефона. Изобщо не си направи труда да започне със сат сри акал – нямаше намерение да проявява уважение към тази подмолна жена. – Какво съм знаела? – попита Кулвиндер.... Continue Reading →

„носеше само ефирна, полупрозрачна туника, която скриваше тялото й колкото стена на аквариум…“

Из романа "Една съвсем различна история" на Хокан Несер, издателство Емас. "– Какво имаш предвид? – попита Мариан няколко часа по-късно. – Каквото казвам. Получих писмо. – Тук? Двамата седяха на шезлонги под чадър откъм полето с рапица. В ясното небе се стрелкаха лястовици. Жужаха пчели. Бяха приключили със закуската и в момента допиваха кафето... Continue Reading →

„…и хуква като човек, който мрази да закъснява…“

Из сборника със свръхкратки истории "Всичките наши тела" на Георги Господинов, издателство Жанет 45. "СЪОБЩЕНИЕ Един ден поетът Ю. Ю. чу по радиото съобщение за смъртта на известния наш поет… И тъкмо тук нещо в сигнала прекъсна или може би спря токът, но той така и не разбра кой собствено се беше поминал. Чу само,... Continue Reading →

„Нищо от юг не може да ми навреди!“

Из романа "Огънят в мен" на Даниела Богоева-Гюргакова, издателство Сиела. "Беше още много рано, на изток се развиделяваше и небето светлееше, но въпреки това слънцето не беше изгряло. Птиците обаче отдавна бяха започнали да се гонят из короните на дърветата и огласяха с песните си хладния сутрешен въздух. Катрин лежеше по гръб с ръце под... Continue Reading →

„Неговият филм продължаваше с пълна сила…“

Из романа "Блъф" на Георги Стоянов, издателство Сиела. "Въпреки че поради мащабите си бяха трудни за безупречен контрол и действията на Юри и приближените му често пъти бяха хаотични, операциите на наркопазара продължаваха. Регулярните вноски от тях – също. Поетапно и безапелационно Юри бе успял да наложи волята си за експанзия на дейностите. Негова лична... Continue Reading →

„По пода, тънки, спираловидни и руси, се търкаляха току-що остриганите къдрици на дървото…“

Из романа "Балада за Георг Хених" на Виктор Пасков, издателство Сиела. "Рендето на баща ми свистеше и съскаше. От дървото падаше кожа след кожа и накрая розовата сърцевина лъсваше като гола детска плът. Баща ми доволно прокарваше длан по гладката повърхност и кимаше удовлетворен. Дъска след дъска се нареждаха в ъгъла – големи и малки,... Continue Reading →

„Светлината от четирите прожектора, разположени в четирите ъгъла на помещението, сякаш го подпали…“

Из романа "Пациент 488" на Никола Бьогле, издателство Ентусиаст. "По пътя Дорн даде на Сара електронен пропуск, който й позволяваше да се движи из цялата сграда. Използва забавянето, за да я снабди и с едно уоки-токи със слушалка. Болницата била голяма и това щяло да улесни контактите им. Сара нямаше намерение да се бави много... Continue Reading →

„Хората планират живота си така, както планират облеклото си. Искат да е добре изгладено и подходящо…“

Из сборника с разкази "Да мечтаеш отвъд" на Александър Ненов, издателство Изток-Запад. "РАЗВОД Милуш стоеше на плажа, заровил краката си в топлия пясък. Стоеше, вгледан в далечината на плиткото синьо море пред него, и се опитваше да събере мислите си, но не му се получаваше. Намираше се във втората седмица от своя развод. Преди 15... Continue Reading →

„Ледът се беше спукал от тежкия товар и тирът потъваше…“

Из романа "Тишина" на Розамънд Лъптън, издателство Ентусиаст. Превод – Мария Чайлд. "Мама ме накара да си сложа всичките полярни дрехи. Тя се облича, докато кара, и аз й помагам. Слагам си маската за лице и предпазните очила, но мама отлага да си сложи своите, защото няма да може да вижда добре, докато шофира. Камионът... Continue Reading →

„Тук се сложи краят на нашата любов, както днес на издаването на моите книги…“

Из романа "Извън редовете. Романът на Яна Язова" на Боряна Дукова, издателство Ентусиаст. "Първото издателство сега у нас по тиражи е "Народна култура". Българските писатели доста печатат там. Спомняш си сигурно скандала с "Тютюн" на Димитър Димов, Акселчо. Тъкмо те го издадоха. Напоследък пускат и много преводна литература, съветска най-вече, но и западната пробива. За... Continue Reading →

„но целият ми опропастен живот седеше като натирено коте в ъгъла и се взираше в мен питащо…“

Из романа "Сливовиц" на Катерина Хапсали, издателство Колибри. "Барон Ямадзава примигва приятелски срещу мен, докато му разказвам за последните дни, потраквайки лекичко по клавиатурата му. "Слава богу, че си тук при мен, стари приятелю – надали пред друга машинка мога да се изповядам така. То си трябва време, за да се отпуснеш пред някого…" Ако... Continue Reading →

„— Само да не си посмял да лъжеш — предупреди го тя, улавяйки блуждаещия му поглед.

Из романа "Метро 2034" на Дмитрий Глуховски, издателство Сиела. Превод – Васил Велчев. "Омир знаеше, че решителното сражение го очаква не в северните тунели, а у дома. Промъквайки се по тесния коридор покрай полуотворените врати на чуждите жилища, той се тътреше все по-бавно, приближавайки се към жилището си. Трябваше да обмисли тактиката още веднъж и... Continue Reading →

„Значението на тези часовници се приравняваше с важността на такива стратегически обекти като оръжейния склад, филтрите за водата и електрогенератора…“

Из романа "Метро 2033" на Дмитрий Глуховски, издателство Сиела. Превод – Васил Велчев. " След нощното дежурство и дневния сън на Артьом отново му предстоеше да работи нощна смяна — на чаената фабрика. За десетилетията живот под земята, в тъмнина, частично разсейвана от мътночервеното сияние, истинското разбиране за ден и нощ постепенно се беше размило.... Continue Reading →

„Зарадвай се бе, човек! Зарадвай се, защо ти е да се тровиш такъв!… Списанието тръгна – зарадвай му се!“

Из романа "Една и съща нощ" на Христо Карастоянов, издателство Жанет 45. "{13 февруари 2013, сряда} Обявата за новото списание разпратили малко срещу новата двайсет и четвърта година. Била много впечатляваща работа: великолепна луксозна хартия голям формат, красив акцидентен шрифт – и немислим дотогава тираж. Скоро след това поетът оставил внушително капаро в придворната печатница,... Continue Reading →

„Ненавиждам етикета, както ненавиждам и хората, които се съобразяват с него…“

Из романа "Една съвсем различна история" на Хокан Несер, издателство Емас. "Цялото глупаво начинание представляваше, разбира се, позорно слабоумие. Изглежда, причините за него се криеха не в нечия пряка инициатива, а в общо прието уважение, в случая обаче насочено не към когото трябва. Неколцина сънародници се срещат на съботен пазар в малко бретанско градче. Навярно... Continue Reading →

„С всеки изминат ден жена ти се превръща пред очите ти в майка, а ти не можеш да бъдеш бащата…“

Из "Естествен роман" на Георги Господинов, издателство Жанет 45. "Бременна съм Sub rosa dictum. Бременна съм, каза жена ми в онази вечер. Нищо повече. Киното и литературата предлагат два варианта за реагиране в такива случаи: а) Мъжът е изненадан, но щастлив. Гледа глуповато, отива при нея и я обгръща с ръце. Внимателно, да не нарани... Continue Reading →

„Всъщност целият този занаят е непрекъснато ходене по ръба на провала…“

Из сборника с есета и истории "Невидимите кризи" на Георги Господинов, издателство Жанет 45. "ОТ КАКВО СМЕ НАПРАВЕНИ, ОТ КАКВО СА НАПРАВЕНИ НАШИТЕ КНИГИ Честното начало на подобни лекции винаги е обезкуражаващото начало. Още тук е редно да кажем, че за разлика от класическия криминален роман, да речем, в края на тази лекция – а... Continue Reading →

„Нима бяха намерили онова, заради което бяха поели на тази идиотска експедиция?“

Из разказа "From Hell" от сборника "Разкази за родината" на Дмитрий Глуховски, издателство Сиела. "FROM HELL* – Михаил Семьонович! Събудете се! Там такова… – Асистентът на професор Готлиб го раздруса за рамото. Готлиб изпъшка и се обърна на другата страна. Нищо "такова" не можеше да има в тази бездарна и безсмислена експедиция. Нищо освен някоя... Continue Reading →

„Господи. Наистина ли си искал да седя тук, на тази кушетка, и да гледам през това стъкло?“

Из романа "Германия, мръсна приказка" на Виктор Пасков, издателство Сиела. "Стълбите до втория етаж изкачихме на пръсти. Спряхме пред безлична врата. Вдясно – мътно огледало. Той отключи. Натисна вратата и влезе. Превъртя електрическия ключ. Жална светлина потече от крушката, която болно висеше върху гол шнур. – Е, влизай, влизай. Нали ти казах, че е уютно?... Continue Reading →

„Някъде към 3 часа следобед се почувствах по-щастлива и по-спокойна от неговата критика, отколкото от хвалбите на другите…“

Из "Дневникът на една писателка", Вирджиния Улф, издателство Ентусиаст. Превод – Мариана Неделчева. "Вторник, 21 октомври* Днес е Празникът на Трафалгар, а вчерашният ден бе ознаменуван с излизането от печат на "Нощ и ден". Сутринта получих шестте си авторски екземпляра, пет от които разпратих, и предполагам, човките на петима приятели вече са забодени в книгата.... Continue Reading →

„Днес равновесие няма, човек постоянно завзема нови територии…“

Из романа "Последната територия" на Момчил Николов, издателство Сиела. "Няколко дена, след като отправи своето предложение към Елена и тя прие, Маноло също получи предложение. Клайдерман го беше извикал – да му покаже новия им офис и да му представи едно според думите му голямо предизвикателство. През изминалата година фондация "Аквариус" беше отворила три офиса... Continue Reading →

„Да му каже, че животът е един и тя иска да го изживее с правилния човек…“

Из сборника с разкази "Куци ангели" на Владо Трифонов, издателство Жанет 45. "ОБИР НА БАНКА – Ръцете на тила – всички! Това е обир. Отворете касата! Бързо… Само че ако ръцете им са на тила, как ще отворят касата. Трябва иначе. – Никой да не мърда! Това е обир. Отворете касата! По-живо… Добре де, но... Continue Reading →

„Не може хем чиста съвест, хем пълен кемер…“

Из романа "Влахос" на Елена Щерева и Николай Янков, издателство Жанет 45. "Кехая – 1926 г. Тревата вече жълтееше… Лятото, изцедило и последната си капка живот, подаваше уморена длан на есента. Влажните горски пътеки, прегорелите листа на габъри и буки, вятърът от север, който лека-полека заточваше своя ръждив бръснач – всичко това напомняше на Вангел,... Continue Reading →

„Задачата му беше да оцелее, макар че бе забравил защо…“

Из романа "Изкупление" на Иън Макюън, издателство Колибри. "– Мамка им – избълва уморен глас близо до ухото му. – Къде са нашите военновъздушни сили? Друг каза с тон на познавач: – Тези ще подгонят жабарите. Сякаш за да го опровергае, една от точиците се отскубна от останалите и пикира почти вертикално, право над главите... Continue Reading →

„Девойчето очевидно никога не бе изпитвало нужда от учебници, граматически правила и английски език…“

Откъс от разказа "Госпожа Иванова" от сборника "Юлски разкази" на Здравка Евтимова, издателство Жанет 45. "Когато Антоний ме покани на вечеря, изпаднах в състояние, близко до плътна паника. Фамилното му име беше Алтънов; господинът принадлежеше към известно във финансовите среди семейство, дало на Европа поне дузина видни теоретици на банковото дело. Колата, дрехите, козметиката, с... Continue Reading →

„Само дето не знаех за кого по-напред да внимавам – са себе си или за човека срещу мен…“

Из повестта "Разказвачът" от едноименния триптих "Разказвачът" на Сава Василев, издателство Жанет 45. "Всичко стана така, както го бяхме замислили. На третия ден моят човек издебна вахтения и му се представи, онзи го завел при боцмана, а боцманът на свой ред го води при мен. Завидно самообладание – слушах мълчаливо как се представя, при това... Continue Reading →

„Трябваше да й кажа, че никога не съм продавала и никога не съм виждала къртици. Жената искаше друго да чуе…

Из сборника с разкази "Кръв от къртица" на Здравка Евтимова, издателство Жанет 45. "КРЪВ ОТ КЪРТИЦА В моя магазин идват малко клиенти. Обикновено учители, които търсят комплект опитни животни за часовете по биология. Продавам жаби, насекоми, гущерчета. Скоро ще се откажа, не мога да покривам загубите. Ала така съм свикнала с тази стаичка, с мрака... Continue Reading →

„Получи се! Бях успял там, където шведската полиция се проваляше вече три десетилетия…“

Из документалния роман "Архивът на Стиг Ларшон" на Ян Стокласа, издателство Сиела. "С ПОСРЕДНИКА Кирения, септември 2013 г. От полицията така и не бяха разпитали Бертил Ведин. Според тях самите това беше така, защото той им убягвал почти три десетилетия. Според Ведин пък причината беше, че те нямали желание да говорят с него. Предполагах, че... Continue Reading →

„– Не бой се, смъртта не боли – излъгах я аз…“

Из романа "Зелените очи на вятъра" на Здравка Евтимова, издателство Жанет 45. "Скрих се в килера, но и там се чуваше. Баща ми крещеше на мама такива думи, че ако излезеха от моите уста, щеше да ми отреже и ушите, и ръцете едновременно. От много хора съм хващала такива приказки – в хлебарницата. Когато стигнаха... Continue Reading →

„Паметта й е скрин, мога да усетя как отваря отдавна заключени чекмеджета…“

Из романа "Физика на тъгата" на Георги Господинов, издателство Жанет 45. "Скринът на паметта Четири месеца по-късно в средата на май пътувах с един стар опел към Унгария. Предложих на вестника, към който работех, да напиша за българските военни гробища от Втората световна война. Най-голямото е в Харкан, Южна Унгария. Главният се съгласи и ето... Continue Reading →

„искаше това да бъде най-добрата ѝ книга; книгата, която най-сетне ще задоволи собствените ѝ очаквания…“

Из романа "Часовете" на Майкъл Кънингам, издателство Локус Пъблишинг. "Мисис Улф Тя погледна часовника върху масата. Бяха минали почти два часа. Все още се чувстваше силна, ала знаеше, че утре ще погледне написаното днес и то със сигурност ще ѝ се стори повърхностно и претенциозно. Докато е още в главата ти, всичко винаги изглежда по-добре,... Continue Reading →

Create a website or blog at WordPress.com

Нагоре ↑