„Най-сетне бяха непознати, миналото им бе забравено…“

Из романа "Изкупление" на Иън Макюън, издателство Колибри. "Двамата се загледаха объркани, неспособни са подновят разговора, усещайки, че нещо едва-що възникнало между тях може да им се изплъзне. Това, че бяха стари приятели още от детството, сега беше преграда – срамуваха се пред самите себе си, каквито бяха досега. Приятелството им бе станало малко неопределено... Continue Reading →

Реклами

„Харесва ми да си представям всички сгушени и заспали на топло…“

Из романа "Тишина" на Розамънд Лъптън, издателство Ентусиаст. Превод – Мария Чайлд. "Притискам се към мама и усещам, че сърцето й бие наистина бързо; също като на малкото мишленце, което Трипод беше уловил (макар че има само три крака, той пак умее да ги хваща). Зная, че мисли за татко. Не е забелязала, че съм... Continue Reading →

„Не помня звездна или лунна беше светлината. Навсякъде наоколо беше война…“

Из романа "Английският пациент" на Майкън Ондатджи, издателство Лъчезар Минчев. "– Какво се случи три години преди това? – Тя беше ранена. Беше през 1939-а. Мъжът й катастрофира със самолета. Планувал е самоубийство и две убийства наведнъж. Ние дори не бяхме любовници по това време. предполагам, че постепенно се е разчуло за нашата връзка и... Continue Reading →

„тези неща, че и още толкова други, едва ли биха се случили без самоличност…“

Из повестта "Разказвачът" от едноименния триптих "Разказвачът" на Сава Василев, издателство Жанет 45. "Димът ми завъртя главата – цигарите бяха едновременно силни и меки, може би заради аромата на жасмин или на нещо друго, което ми бе трудно да определя. Около ни се настани атмосфера на недостъпност. Почувствах се особено. Вече ми бе все едно... Continue Reading →

„Всъщност може да се каже, че партито вече се е състояло, с мен или без мен…“

Из романа "Часовете" на Майкъл Кънингам, издателство Локус Пъблишинг. "– Не знам, Клариса, не знам дали ще успея да издържа – каза ѝ той. – Да издържиш какво, Ричард? – Да се правя на горд и храбър пред всички. Спомням си съвършено ясно как стоя – болен, невменяем, една развалина, която протяга треперещите си ръце,... Continue Reading →

„Мислела си, че ще разрушиш брака ми и ще заживееш при мен, обаче тук сбърка…“

Из романа "Операция "Сладкоугодник" на Иън Макюън, издателство Колибри "На зазоряване си взех ароматна вана. В седем бях готова. Каква заблудена глупачка – да си взема сак с бельото, което той харесва (черно и мораво, разбира се), гуменки за разходките в гората. Бях на автобусната спирка в девет и двайсет и пет, притеснена да не... Continue Reading →

„как ще стигне до онова състояние, в което ще може да сънува, когато си поиска и каквото си поиска…“

Из романа "Последната територия" на Момчил Николов, издателство Сиела. "Решението за край на домашните кинопрожекции не беше на майка му, а негово. От една страна: беше изгледал всичко, което можеше да се гледа, даже и най-глупавите филми, по много пъти. От друга: контрастът между логиката на филмовите сюжети и сюжетите в истинския живот беше започнал... Continue Reading →

„Осем хиляди и петстотин кинаджии, между които и баща й, останаха на улицата за един ден…“

Из романа "Анна и планината" на Невена Митрополитска, издателство Жанет45. "Дори за нейните седемнайсет години две години и половина не изглеждаха кой знае колко. Точно толкова време беше изтекло от телефонния звън с новината за сваления Живков, прекъснал хубавата им семейна вечер. А колко неща се случиха оттогава… Допреди 10 ноември семейството й нямаше материални... Continue Reading →

„Насърчих мъжа в него… мъжа, който не би се обвързал толкова лесно, който ще избира, защото знае какво иска…“

Из романа "Бал в Мулен Руж" на Радостина А. Ангелова, издателство Софтпрес. "Именно до лимоните Беноа Мармонтел постави чашата на Ева, а след секунди – и своята. От невидима в стената ниша издърпа два сгъваеми стола, същите, както ратановите столове в трапезарията, отвори ги и ги разположи около масата. Явно официалностите щяха да изчакат резултатите... Continue Reading →

„В моя случай беше имейл – съвременният вариант на червилото по яката…“

Из романа "Момичето от влака" на Паула Хоукинс, издателство Ентусиаст. "12 юли 2013, петък Сутрин Изтощена съм, главата ме цепи от безсъние. Когато пия, не мога да спя. Дремвам час-два, после се събуждам, ужасена от съня си, ужасена от себе си. Има дни, когато не пия, тогава изпадам в дълбок сън, все едно съм в... Continue Reading →

„това море, дето толкова си го искал цял живот, нарочно ти е било отказано…“

Из повестта "Жажда" на Захари Карабашлиев, издателство Сиела. "Но сега разказвам за студентския лагер, спирка "Почивка" и моята първа среща с морето, което така и дотогава не бях виждал. Може би точно тази жажда да го видя, ме е хвърлила да плувам сам сутринта рано. Даниел, аз бях сърдит, бях гневен, че не можех да... Continue Reading →

„Адина караше дъщеря си да седи само в ъгъла, покрита с някакви парчета картон, и да не мърда…“

Из романа "Перлите на Ади Ландау" на Соня Тодорова, издателство Колибри. "НА ПЪТ Март 1941 – септември 1942 година Адина натисна Лита към земята и ѝ прошепна да не мърда. Стъпките приближаваха, между силуетите на дърветата вече се виждаха поклащащите се светлини на фенерите. И точно тогава плъхът Густав реши, че му се пишка, и... Continue Reading →

„Зареждам безжично телефоните на всички в радиус от 150 метра…“

Из "Дневникът на един татко звероукротител" на Калоян Явашев, издателство Софтпрес. "Развъждането на челяд е, както разбрахме, трудоемък, на моменти дори зловещ етап в живота ни. Безвъзвратно сбогували се с безгрижния живот, родителите неусетно се озоваваме в бездушна пустиня, през която крачим монотонно. Прекарваме повечето си време в страх, че ще ни ядосат и ядосани,... Continue Reading →

„Потъналият манастир“

Из "Събрани приказки и разкази" Том 2 на Ханс Кристиан Андерсен, издателство Ентусиаст. "Край селцето Нойкирх се намира, насред тъмната гора, една самотна поляна с малко езерце; това място се посещава рядко, много малко хора го познават. В черната борова гора наоколо има нещо меланхолично, нещо, от което те побиват тръпки, то като че хвърля... Continue Reading →

„Но нещо се случва, нали?“

Из романа "ЛАМЯ ЕООД" на Марин Трошанов, издателство Фаетон. "Зад следващата врата ги очакваха нови изненади. Влязоха в широко сумрачно помещение. По дължината на едната стена беше разположена масивна библиотека. Високите етажерки побираха стотици, ако не и хиляди взискателно подредени книги. Някои томове бяха подвързани с кожа. Наоколо се носеше уютната миризма на вехта хартия.... Continue Reading →

„– Фиона, кога спахме заедно за последен път?“

Из романа "Законът на детето" на Иън Макюън, издателство Колибри. "Лондон. Краят на първата седмица от летния триместър на съдебната година. Неумолимо юнско време. Фиона Мей, съдия във Висшия съд*, бе у дома си в неделната вечер. Лежеше по гръб на един шезлонг, а погледът ѝ минаваше покрай обутите ѝ в чорапи крака и се... Continue Reading →

„За какво са ти врагове, ако имаш братя?“

Из романа "Човек без куче" на Хокан Несер, издателство Емас. Превод – Ева Кънева. "Братята лежаха в леглата си в стаята с площ дванайсет квадрата и стени, облепени с тъмнозелени тапети на тънки вертикални линии в малко по-светъл зелен нюанс. В стаята имаше скрин с три чекмеджета и две еднакви лампи, върху чиито дървени стойки... Continue Reading →

„Значи, корейците трябва непрекъснато да се движат с букети…“

Из романа "Доклад на зелената амеба за химическия молив" на Велина Минкова, издателство Колибри. "Четвъртък, 10 август 1989 г. Снощи веднага заспахме като утрепани, затова сутринта станахме и закусихме рано. Половин час след закуска ни качиха само нас, българите, на автобуса и ни стовариха на едно сенчесто място с мраморни пейки. Като погледнахме надолу, видяхме... Continue Reading →

„знам, че наистина си пенсионер, но това не значи, че трябва и да се държиш като такъв“

Из разказа "Актрисата и обущарят" от сборника "Незнайните образи хорски" на Соня Тодорова, издателство Колибри. "Пак си се залежал. Вярно, студено е, ама не чак толкова. Не, няма поледица, снегът се стопи още онзи ден. Само си търсиш оправдание, извинявай, че ти го казвам. Чувстваш се слаб и схванат, така ли? Нищо чудно, това е... Continue Reading →

„Гледах как дядо умира…“

Из романа "Животът, който загърбваме" на Алън Ескенс, издателство Изток-Запад. "Отидох до Карл и седнах на удобното кресло до него, а той само леко извърна очи към мен, без да показва по какъвто и да е друг начин, че е забелязал присъствието ми. След малко продума: – Прекрасен ден. – Наистина – отвърнах. Подвоумих се,... Continue Reading →

„Пещера с размери, за които умът му не разполагаше със сравнение…“

Из „В ярката им светлина“ на Йордан Желязков, издателство Ентусиаст. "373 дена след падането на Сетен Жив щяха да го изгорят! Боговете жив щяха да го изгорят, задето смееше да направи тези няколко крачки! Сърцето на момчето блъскаше ребрата му като чук, докато краката му – и те натежали като камък – го пренасяха отвъд... Continue Reading →

„Понеделникът пристигна като товарен влак, дълъг километър и половина и пълен с радиоактивни отпадъци…“

Из "Чернова" на Рандал Силвис, издателство Софт-прес. Превод: Калина Лазарова. "Понеделникът пристигна като товарен влак, дълъг километър и половина и пълен с радиоактивни отпадъци. Часовете се точеха мъчително. Демарко можеше единствено да чака някой да го осведоми, че е видял Инман или Бони. Чувстваше се натежал и измъчен като простреляно в корема куче, което се... Continue Reading →

„Тогава се влюбих. В глас. Просто в глас…“

Из романа "Английският пациент" на Майкъл Ондатджи, издателство Лъчезар Минчев. "През 1936 г. млад мъж на име Джефри Клифтън срещнал в Оксфорд свой приятел, който споменал за нашите експедиции. Клифтън се свърза с мен, на следващия ден се ожени и две седмици по-късно пристигна със самолет със жена си в Кайро. Двойката влезе в нашия... Continue Reading →

„В очите им аз бях крадецът, който е отнел плът от плътта им…“

Из романа "Живот в скалите" на Мария Лалева, издателство Книгомания. "След няколко дни с Марина отидохме при моя добра приятелка. Адвокат Комитова, както я наричахме всички. И сега не мога да си спомня малкото ѝ име. Тя беше жена, която черпеше енергия направо от въздуха, и понякога се шегувах, че ме хваща морска болест от... Continue Reading →

„Никоя от нас в този вагон не заплака…“

Из романа "Люляковите момичета" на Марта Хол Кели, издателство Изток-Запад. "КАША 1940-1941 година Преди да успея дори да възразя на Зузана, някой изтръгна вратата на будката за билети от пантите й и трима есесовци с черни ризи я прескочиха и нахлуха в кабината. Единият сграбчи Петрик и го вдигна от пода, другият ме хвана за... Continue Reading →

„Целият му живот до тук е бил преодоляване. И сега това му е отнето…“

Из повестта „Жажда“ на Захари Карабашлиев, издателство Сиела. "Последното, което помни, е дъжд, силен дъжд, светкавици над сградите. Покриви на сгради в проблясък от светкавици – появяват се, разместват се, изчезват. Покриви в лятна буря. Люлеещите се корони на дърветата, прегънатите им снаги. Светкавици. Силуетът на града – разкривени антени над блоковете, като изоставени гробища,... Continue Reading →

„Пада като сянка върху мен…“

Из романа "Наръчник на оптимиста" на Матю Куик, издателство Емас.. "Жената, която ръководи рецитала, обявява имената ни и този път аплодисментите са малко по-оживени отколкото в началото на състезанието. Преди да легна по гръб на сцената, поглеждам дали Джейк или Клиф не са се появили със закъснение, но като се обръщам към публиката, виждам само... Continue Reading →

„Сега можех да плувам с глава над водата…“

Из романа "Огледало за сънища" на Златина Бахова, издателство Монт. "Денят на бягството ми беше топъл и слънчев, пролетта тържествуваше. Ала едва ли същото можеше да се каже за мен: въпреки че от няколко дни се опитвах психически да се подготвя за онова, което ми предстоеше, стомахът ми беше свит на топка, вътрешностите ми леденееха.... Continue Reading →

„Времето показа, че съм бил – в най-добрия случай – наивен…“

Из романа "Животът, който загърбваме" на Алън Ескенс, издателство Изток-Запад. "По-рано вечерта си бях изключил телефона, за да се спася от масираната атака с обаждания, която очаквах от майка си, и сега извадих телефона от джоба си и го включих, за да проверя кой ме е търсил. Имаше двайсет и едно обаждания от телефонен номер... Continue Reading →

„Онзи урок на баща си запомни завинаги. Но не го последва…“

Из романа "Бал в Мулен Руж" на Радостина А. Ангелова, издателство Софтпрес. "Горчо Аврамов беше роден резбар. Баща му беше резбар, дядо му беше резбар, сигурно и дядото на дядо му е бил резбар, но Горчо нямаше вече кого да попита. Докато другите деца пасяха кравите и играеха на челик, той седеше встрани и дялкаше... Continue Reading →

„Започвам да си мисля, че тук в Москва, където и да плюеш, все е Небесният Йерусалим!“

Из романа "Призракът на Небесния Йерусалим" на Даря Дезомбре, издателство Изток-Запад. "Андрей не беше свикнал да се самозалъгва дълго – сутринта беше нахранил Раневска до пръсване, докара се с нови панталони и чиста риза, шофира като луд, докато кой знае защо слушаше радио "Класика", и всичко това само защото искаше да види стажантката си Мария... Continue Reading →

„Не съм опасна. Очите ми са затворени…“

Из "Кутия за птици" на Джош Малерман, издателство Deja Book. Превод – Невена Дишлиева Кръстева. "Ривърбридж. Малори е идвала по тези места преди известно време. За една Нова година. Не си спомня точно името на момичето, което организираше купона. Марси някоя си. Примерно – Марибел. Марси беше позната на сестра й, Шанън ги докара със... Continue Reading →

„Извинявайте, момичета, че сте на сватбата на мама!“

Из книгата "Близки срещи със смесени чувства" на Мария Касимова-Моасе, издателство Колибри. "Странно е да сключваш брак пред дъщерите си. Не мога да се отърва от чувството, че ги наранявам. И двете са страхотни – Елица е прекрасна дама на седемнайсет, сега с бледа ефирна рокля и обувки, в които глезенът й изглежда като топяща... Continue Reading →

„Знам, че вече не съм момичето, което бях някога…“

Из романа "Момичето от влака" на Паула Хоукинс, издателство Ентусиаст. Превод – Маргарита Терзиева. "10 юли 2013, сряда Сутрин Жегата вече пробива нощния хлад. Още е осем и половина, но денят напира, въздухът е топъл и влажен. Надявам се да завали, но небето е ясно, бледо, воднистосиньо, без нито едно петънце. Избърсвам потта от горната... Continue Reading →

„Беше нощта на моя най-важен въпрос и моя най-важен отговор…“

Из романа "Живот в скалите" на Мария Лалева, издателство Книгомания. "Докато се връщахме към къщата на Луиза, мълчахме. Павел ме държеше за ръка. Най-свещеният миг – малката детска ръка в моята. „Майната ти, Дядо Боже! Какво ти е направило това чудно дете, че му взе родителите?“, без глас крещях на Господ. Все пак понякога скандалите... Continue Reading →

„Така че ужасно съжалявам, мили дами, но днес не можете да си купите сираче…“

Из романа "Люляковите момичета" на Марта Хол Кели, издателство Изток-Запад. Превод – Галина Величкова. "КЕРЪЛАЙН С настъпването на пролетта положението във Франция ставаше още по-отчайващо. Всяка сутрин до десет часа приемната на Консулството вече се пукаше по шевовете от хора, а моят график беше отдавна запълнен. Нацистите, които тъпчеха надлъж и нашир из Париж, бяха... Continue Reading →

„Никой не сяда.“

Из романа "После" на Розамънд Лъптън, издателство Ентусиаст. Превод – Мария Чайлд. "Доктор Санду идва при теб и Сара. – Една от сестрите ни каза, че елемент от апаратурата, която използваме, за да помагаме на Джени да диша – ендотрахеалната тръба, която се свързва с кислородния апарат, – снощи се е разхлабила. Съществува вероятност някой... Continue Reading →

„Отдавна няма нещо, което да ме задържа в мъжа, който съм…“

Из романа "Тяло под роклята" на Галин Никифоров, издателство Сиела. "Коридорите на мюнхенската клиника и лицето на доктор Чанд Прорайма, седнал върху бюрото си с безгрижно полюшващи се крака като момче, което се кани да скочи от мост… Образите от краткия му престой в клиниката преди два месеца идват последни и прогонват останалите образи. И... Continue Reading →

„Защото ако Толстой го килна на едната страна, Чайковски на другата, то хайверът го хвърли в нокаут…“

Из романа "Един аристократ в Москва" на ЕймърТауълс, издателство Изток-Запад. Превод – Любомир Николов – Нарви. "Когато графът пристигна в Шаляпин, планът му беше да се наслади на брендито, да поднесе на Аудриус своите почитания, после да се оттегли в кабинета си, за да изчака да стане дванайсет. Но докато наближаваше дъното на чашата си,... Continue Reading →

„– Какво е това беееее!!? – от устата ми се разхвърчаха слюнка, плобми, мостове.“

Из "Дневникът на един таткозвероукротител" на Калоян Явашев, издателство Софтпрес. "Понякога трябва да отсъствам от къщи с дниили седмици. Свързано е с работата ми, но има моменти, в които бих плувал сядосани бели акули на стероиди, вместо да съм в апартамента с децата. Не чеприлича на апартамент, пò му приляга да се нарича леговище, Звездата на смърттаили Мордор.... Continue Reading →

Create a website or blog at WordPress.com

Нагоре ↑