Из романа "Пясъчния човек" на Ларш Кеплер, издателство Ентусиаст. "Върху бялата дървена лавица в наетия апартамент е поставена снимка на семейство в басейн. Носът на бащата е почервенял от слънцето, двете деца се смеят, вдигнали гордо надуваемите си крокодилчета. – Времето ни е крайно ограничено – отбелязва Натан Полок. – В най-лошия случай Фелисия вече... Continue Reading →

Из романа "Убийството на художника" на Луиз Пени, издателство Софтпрес. "Гамаш се взираше мълчаливо в Джейн Нийл. Никол се изкашля, подозираше, че шефът й за момент е забравил къде се намира. Но той не реагира. Дори не помръдна. Двамата с Джейн бяха застинали във времето: единият втренчен нагоре, другият – надолу. После очите му обходиха... Continue Reading →

Из романа "Съпругата" на Мег Уолицър, издателство Колибри. "Рей, дневният портиер в сградата на семейството ни, не беше наясно за моето падение, така че докосна леко шапката си и се поинтересува какво е усещането да бъда "студентка", а Гюс, операторът на асансьора, дръпна месинговата ръчка и докато пътувахме нагоре, ми разказа за сина си в... Continue Reading →

Из романа "Докато дишам" на Георги Томов и Дейна Бренченс, издателство Сиела. "Васил живееше като в странен сън, с печелене на пари от съмнителни операции и прахосване на чувства в една невъзможна любов. Връзката му с Елена продължаваше да е само платонична, когато един ден, близо две години след тяхната първа среща, тя направи нещо... Continue Reading →

Из романа "Физика на тъгата" на Георги Господинов, издателство Жанет 45. "Машина за минало Последния път, когато се върнах в Т., забелязах странни неща. Възстановили са паметника от 1980 на площада. Можех да се закълна, че преди седмица го нямаше. Помнех добре този паметник. Мъж с дълга гранитна дреха, можеше да бъде расо, шлифер или... Continue Reading →

Из романа "Огънят в мен" на Даниела Богоева-Гюргакова, издателство Сиела. "А една друга нощ бе хладна, безлунна и мъглива, земята – тинеста, лепкава и студена. Катрин вървеше през гора от изпепелени борове и зъзнеше, облечена единствено с къса рокличка с тънки презрамки. Вонящата тиня влизаше между пръстите на босите й крака и жвакаше с гаден... Continue Reading →

Из романа "Другите светове на Алби Брайт" на Кристофър Едж, издателство Софтпрес. "Единственият домашен любимец, който съм имал, беше хамстерът Хокинг. Мама и татко ми го подариха за десетия рожден ден в опит да смекчат факта, че се наложи да се върнем в Клакторп. Името беше по предложение на татко, макар че аз понякога го... Continue Reading →

Из романа "Здрач" на Дмитрий Глуховски, издателство Сиела. "През онази сутрин работих, докато пръстите ми не се вдървиха от умора, така че не можех да уцелвам клавишите на пишещата машина и буквите взеха да се трупат една върху друга и да се сливат. Слънцето вече отдавна беше изгряло и се наложи да дръпна завесите, за... Continue Reading →

Из романа "Метро 2034" на Дмитрий Глуховски, издателство Сиела. Превод – Васил Велчев. " „В случай на подаване на сигнал «Атом» се придвижете към най-близката станция, там станете и отворете вратите. Съдействайте на силите на гражданската отбрана и армията при евакуирането на пострадалите и херметизирането на станциите на метрополитена…“ Инструкциите за това какво трябва да... Continue Reading →

Из романа "Метро 2033" на Дмитрий Глуховски, издателство Сиела. Превод – Васил Велчев. "Всичко бе тихо, само някъде много далеч виеха диви кучета: жално, тъжно, сякаш плачеха. Но на Артьом изобщо не му се искаше да се среща и с тях: щом бяха успели да оцелеят на повърхността през всичките тези години, би трябвало да... Continue Reading →

Из документалния роман "Архивът на Стиг Ларшон" на Ян Стокласа, издателство Сиела. "„М“ Прага, октомври 2017 г. В самолета си поръчах малка бутилка от киселото вино, което предлагат авиокомпаниите, и се замислих как бих могъл да потърся контакт с Якоб. Очевидният начин беше да отида в Израел, да го намеря и да го помоля да... Continue Reading →

Из романа "Червеното пиано" на Джош Малерман, издателство DejaBook. "Пациентът е буден. Песента, която пише, заглъхва… сякаш, докато е спал, тя  звучала непрекъснато, повтаряла се е отново и отново… саундтракът на неговия невероятно дълъг, немислим покой. Той помни всяка подробност от пустинята. Първото нещо, което вижда, е човек. Този човек е лекарят. Каки панталоните и... Continue Reading →

Из романа "Добро момиче, лошо момиче" на Али Ланд, издателство Сиела. "Прибирам се в къщата и виждам палтото на Майк на парапета в коридора, вероятно се е прибрал рано от работа. Взимам айпода от стаята си, не искам да стоя сама в нея, и се насочвам към нишата пред кабинета. Харесва ми, защото е препълнена... Continue Reading →

Из романа "Влахос" на Елена Щерева и Николай Янков, издателство Жанет 45. "Тези първи месеци бяха и трудни, и прекрасни. Мисълта за Агора беше способна да ме изтръгне на мига от всякакви лепкавини и зловония, с които ме обграждаше светът наоколо – работата, разочарованията, съседите, смъртта на поредната метъл звезда… Вечер бързах да си легна,... Continue Reading →

Из сборника със свръхкратки истории "Всичките наши тела" на Георги Господинов, издателство Жанет 45. "СУЕТА И ЗАБРАВА Седи си в кафенето на ъгъла, зачел се е, вдига глава и вижда една жена, стои до масата и му се усмихва. Позната му е отнякъде, но не се сеща нито име, нито нищо. Може би го е... Continue Reading →

Из романа "Дарът" на Невена Митрополитска, издателство Жанет 45. "Всичко започна от един въпрос. На осемнайсети октомври седемдесет и осма, точно три месеца преди Неда да навърши седем години, дядо ѝ, както седеше на люлеещия се стол пред телевизора и поглаждаше олющения му подлакътник, я попита какъв подарък иска за рождения си ден. Това не... Continue Reading →

Из романа "Пациент 488" на Никола Бьогле, издателство Ентусиаст. Превод – Силвия Колева. "– Събуди ли се? – попита Сара. – Не, госпожо инспектор. Поддържат го в изкуствена кома. – Каква е прогнозата им? – Видът им говори, че нещата не са добре… Сара изруга мислено, но по лицето й не пролича никакво вълнение. Направи... Continue Reading →

Из разказа "Централните новини" от сборника "Разкази за родината" на Дмитрий Глуховски, издателство Сиела. "ЦЕНТРАЛНИТЕ НОВИНИ Искам да съм роб на галера, помисли си Саша. Прозорците на тресящата се "деветка" се бяха запотили от киселия заради снощния махмурлук дъх на телевизионния оператор и звукооператора. Ако стъклото се забършеше с ръкав, през него щеше да се... Continue Reading →

Из сборника с разкази "Кръв от къртица" на Здравка Евтимова, издателство Жанет 45. "ВЪЗБУДАТА ОТ СНОЩИ Юп беше решил докрай да се отпусне. Миналата вечер също бе прекарал с блондинка, като дори не си даде труд да запомни името й. Тя му беше казала, че е умирала седем пъти, Юп се бе престорил, че й... Continue Reading →

Из романа "Пясъчния човек" на Ларш Кеплер, издателство Ентусиаст. "Свикана е спешна среща в изключително тесен кръг. Преди не повече от два часа Сага се е обадила на шефа си, за да му съобщи, че е размислила и че приема задачата. И сега Карлос Елиасон, Вернер Санден, Натан Полок и Юна Лина са се събрали... Continue Reading →

Из романа "Аутопсия на една любов" на Виктор Пасков, издателство Сиела. "На третия ден сутринта Ина се обади. Смънках едно полугузно-полутроснато "Хей, здравей, как си?", но колената ми омекнаха и седнах на леглото до телефона. – Реших да ти дам шанс да се извиниш, че не се обади да ми благодариш за прекрасната нощ. Или... Continue Reading →

Из романа "Да се възползвам всякак от теб" на Сара Ратаро, издателство Ентусиаст. "Онази нощ, 4.00 часът – Госпожо, елате с мен, имаме много време. Доктор Лонгани ме хвана за лакътя и правейки знак да го последвам, наклони глава наляво. Начинът, по който бях облечена, обувките, разрошената коса оставяха у всеки, който ме погледнеше, впечатлението... Continue Reading →

Из романа "Секретният доклад " на Том Роб Смит, издателство Лъчезар Минчев. "ЗАПАДНАТА ЧАСТ НА ТИХИЯ ОКЕАН ТЕРИТОРИАЛНИ ВОДИ НА СССР ОХОТСКО МОРЕ ЗАТВОРНИЧЕСКИ КОРАБ "СТАРИЯ БОЛШЕВИК"   7 април 1956 г. Застанал на палубата, офицерът Генрих Дувакин захапа със зъби грубите си ръкавици, за да ги свали. Пръстите му бяха премръзнали и едва се... Continue Reading →

Откъс от разказа "Студено" от сборника "Юлски разкази" на Здравка Евтимова, издателство Жанет 45. "СТУДЕНО Беше й студено по всяко време. Вярваше, че трябва да носи най-малко по пет слоя дрехи, и се движеше като етажерка за облекла; сигурно цялата си заплата хвърляше за нови и нови дрипи, в които потъваше като камък в кална... Continue Reading →

Из романа "Малкият бог на земетръса" от Петър Денчев, издателство Жанет 45. "Една вечер бяхме поканили на вечеря нейните колеги – Милена, Кристиан, Лили и Мариан. Те сякаш бяха дошли да докажат на добра воля теорията ми, че глупостта се разпространява без оглед на пол и възраст, на външен вид и чувствителност. Още повече когато... Continue Reading →

Из сборника с разкази "Куци ангели" на Владо Трифонов, издателство Жанет 45. "ДОПИСВАНЕ НА ФИЛМ Остана в салона сам. Не му се ставаше от стола. Не искаше да свършва по този начин тази история. В живота може и да става така – не го интересуваше; това не беше неговият филм. Добре, хайде да видим какво... Continue Reading →

Из разказа "На изток от Запада" от сборника "На изток от Запада" на Мирослав Панков, издателство Сиела. "Трийсет години. И всички любими хора. Това загубих, преди да стигна в Белград. Сега тъпча пред квартирата на братовчедка ми с цветя в едната ръка и шоколадче в другата. Репетирам въпросчето, което имам да я питам. Преди малко... Continue Reading →

Из романа "Германия, мръсна приказка" на Виктор Пасков, издателство Сиела. "Когато баща ми се появи в ГЕСТЕХАУС, парите ми бяха на привършване. Аз се простих с илюзиите за обратния билет. Стана ми ясно, че никой няма да финансира връщането ми. Най-малко – той. Схванах, че ако наистина искам да се върна, ще трябва да си... Continue Reading →

Из романа "Докато дишам" на Георги Томов и Дейна Бренченс, издателство Сиела. "Там, където Васил бе израснал, лични празници се отбелязваха два пъти годишно. На дванайсет години той за първи път разбра, че всеки човек има собствен рожден ден. А точната дата на своя научи в деня, в който навърши осемнайсет. Тогава директорката, която много... Continue Reading →

Из романа "Съпругата" на Мег Уолицър, издателство Колибри. "Светът, в който прекарвах дните си, сега беше тайнствен за Джо. Той също така беше благодарен, че не му се налага да е там, но все пак си пожелаваше да може да нахлуе в него, да ме наблюдава, докато седя в бокса си и отговарям по телефона... Continue Reading →

Из романа "Зелените очи на вятъра" на Здравка Евтимова, издателство Жанет 45. "Макар че е тлъста, майката на Шушомир пее много хубаво. Като ме види на улицата с метлата и шишето под мишница, все ми дава по нещичко – круша, дюля, вчера, например, мушна в джобчето ми морена. Нито дума не рече, затова си помислих:... Continue Reading →

Из сборника с разкази "И всичко стана луна" на Георги Господинов, издателство Жанет 45. "ДЪЩЕРЯ Във влака влезе мъж на средна възраст, който носеше на ръце, както се носи дете, голяма парцалена кукла, облечена в детско яке. – Прощавайте, две свободни места? Останалите пътници в купето се спогледаха и не отвърнаха. – Заповядайте – казах,... Continue Reading →

Из романа "Убийството на художника" на Луиз Пени, издателство Софтпрес. "Главен инспектор Арман Гамаш получи телефонното обаждане на излизане от монреалския си апартамент в неделята преди Деня на благодарността. Съпругата му Рен-Мари вече беше в колата, а ако не му се бе наложило внезапно да посети тоалетната, двамата вече щяха да пътуват за кръщенето на... Continue Reading →

Из романа "Дарът" на Невена Митрополитска, издателство Жанет 45. "– Доживях най-после да те видя, сине! – майка му изпружи шия и окръгли устни за целувка. Филип се наклони към нея, но яркочервеното ѝ червило, което като нищо щеше да разкраси и собствената му буза, го разколеба; отдръпна се, тупна я по рамото и се... Continue Reading →

Из романа "Извън редовете. Романът на Яна Язова" на Боряна Дукова, издателство Ентусиаст. "Когато пристигнах в болницата след дългата и особено поетична нощ, намерих бащата на хазяйката в тежко състояние. Имаше болно сърце, затова извиках кардиолога за консултация. Не успяхме да го спасим. Почина същия следобед. На следващия ден се явих на работа с черния... Continue Reading →

Из романа "Балканска рапсодия" на Мария Касимова-Моасе, издателство Колибри: "Отидохме. Не помня как сме стигнали, само помня как виждам дълга, безкрайна ограда от железни пръти и разстояние колкото една педя между тях. Голяма врата, желязна. Един мъж ни чака пред вратата. Добре облечен, с престилка и отдолу костюм в кафяво, и много хубави обувки, неизносени,... Continue Reading →