Из романа "Изкупление" на Иън Макюън, издателство Колибри. "– Мамка им – избълва уморен глас близо до ухото му. – Къде са нашите военновъздушни сили? Друг каза с тон на познавач: – Тези ще подгонят жабарите. Сякаш за да го опровергае, една от точиците се отскубна от останалите и пикира почти вертикално, право над главите... Continue Reading →

Откъс от разказа "Госпожа Иванова" от сборника "Юлски разкази" на Здравка Евтимова, издателство Жанет 45. "Когато Антоний ме покани на вечеря, изпаднах в състояние, близко до плътна паника. Фамилното му име беше Алтънов; господинът принадлежеше към известно във финансовите среди семейство, дало на Европа поне дузина видни теоретици на банковото дело. Колата, дрехите, козметиката, с... Continue Reading →

Из повестта "Разказвачът" от едноименния триптих "Разказвачът" на Сава Василев, издателство Жанет 45. "Всичко стана така, както го бяхме замислили. На третия ден моят човек издебна вахтения и му се представи, онзи го завел при боцмана, а боцманът на свой ред го води при мен. Завидно самообладание – слушах мълчаливо как се представя, при това... Continue Reading →

Из документалния роман "Архивът на Стиг Ларшон" на Ян Стокласа, издателство Сиела. "С ПОСРЕДНИКА Кирения, септември 2013 г. От полицията така и не бяха разпитали Бертил Ведин. Според тях самите това беше така, защото той им убягвал почти три десетилетия. Според Ведин пък причината беше, че те нямали желание да говорят с него. Предполагах, че... Continue Reading →

Из романа "Зелените очи на вятъра" на Здравка Евтимова, издателство Жанет 45. "Скрих се в килера, но и там се чуваше. Баща ми крещеше на мама такива думи, че ако излезеха от моите уста, щеше да ми отреже и ушите, и ръцете едновременно. От много хора съм хващала такива приказки – в хлебарницата. Когато стигнаха... Continue Reading →

Из романа "Физика на тъгата" на Георги Господинов, издателство Жанет 45. "Скринът на паметта Четири месеца по-късно в средата на май пътувах с един стар опел към Унгария. Предложих на вестника, към който работех, да напиша за българските военни гробища от Втората световна война. Най-голямото е в Харкан, Южна Унгария. Главният се съгласи и ето... Continue Reading →

Из романа "Часовете" на Майкъл Кънингам, издателство Локус Пъблишинг. "Мисис Улф Тя погледна часовника върху масата. Бяха минали почти два часа. Все още се чувстваше силна, ала знаеше, че утре ще погледне написаното днес и то със сигурност ще ѝ се стори повърхностно и претенциозно. Докато е още в главата ти, всичко винаги изглежда по-добре,... Continue Reading →

Из романа "Погребални обреди" на Хана Кент, издателство Изток-Запад. "Оставих преденето, взех ръката на Кяртан и го поведох навън. Мама Инга беше бременна, така че тя не ни последва, но ни помаха и продължи да бродира. Правеше ново покривало за леглото ми, но така и не го завърши. И до ден днешен не знам какво... Continue Reading →

Из разказа "Снимка с Юки" от сборника "На изток от Запада" на Мирослав Панков, издателство Сиела. "Двамата с Юки пристигнахме в България три седмици преди да ни приемат в болницата, главно за да си оставим достатъчно време за борба с часовата разлика, но и за да преварим най-големите жеги и да не купуваме самолетни билети... Continue Reading →

Откъс от разказа "Акушерка на феите" от сборника "Литературен обяд и други разкази" на Ейлиш Ни Гуивна, издателство ICU. "Беше млад чернокос мъж, има-няма осемнайсет-деветнайсетгодишен. – Е – викам му, – каква грижа те води насам? – Ами жена ми – вика, притеснен такъв. Вече беше казал на Джо, не виждам какво има още да се... Continue Reading →

Из романа "Извън редовете. Романът на Яна Язова" на Боряна Дукова, издателство Ентусиаст. "Довърших "Шипка", Акселчо, както съм се разбрала с издателството. Сега поправям "Бенковски". Искам да е по-драматичен, по-мощен. Така съм се унесла в писане и редактиране, че не съм усетила кога е минала цяла година. Пак е пролет, скъпи мой. Месец май е,... Continue Reading →

Из разказа "Цигара време" от сборника "Всичките дни" на Георги Томов, издателство Сиела. "…Виждахме се по веднъж седмично в едно от кафенетата около университета. Капучино, кроасан, смях и разговор на ръба на приличието. Тя настояваше тези срещи да се в сряда сутрин, седем часа, и аз се съгласих, тъй като по принцип ставам рано. Отказвах... Continue Reading →

Из "Кратък и практичен наръчник по оцеляване на семейства с малки деца и други в София" на Соня Тодорова, издателство Колибри. "БИЖУТАТА НА СТАРАТА ДАМА В карето, затворено между улица „Раковски“ и булевардите „Сливница“, „Дондуков“/„Тодор Александров“ и „Христо Ботев“, се спотайва една много специална част на София. В нея градът крие най-красивите си къщи, най-тайнствените... Continue Reading →

Из романа "Законът на детето" на Иън Макюън, издателство Колибри. "Когато влезе, залата се изправи на крака. Седна и огледа долу в ниското страните, вече заели местата си. Пред нея бе поставена тънка купчинка от кремавобяла хартия, до която сложи писалката си. Чак в този момент, при вида на чистите листи, и последните следи от... Continue Reading →

Из романа "Блъф" на Георги Стоянов, издателство Сиела. "Въпросния вторник обаче Гиви напусна квартирата към 11 преди обяд. Въпреки жегата бе облечен с мърляво яке и каскет, допълващ вида му на редови квартален пияница, който се шляе по улиците. Огледа се в огледалото, провери джобовете и намести шапката. Излезе на улицата и с нехаен вид... Continue Reading →

Из романа "Сливовиц" на Катерина Хапсали, издателство Колибри. "Но да се върнем в онази мека есенна вечер, когато се въртях нервно пред огледалото, сменяйки блуза след блуза, и разсъждавах върху дълбокия екзистенциален въпрос дали да си сложа червило. Нямаше ли да изглеждам твърде предизвикателно, ако подчертая и без това изразената ми уста? В крайна сметка... Continue Reading →

Из романа "Германия, мръсна приказка" на Виктор Пасков, издателство Сиела.   "Пристигнахме. Пресякохме късото разстояние от перона през чакалнята. Излязохме навън.   Следобедът бе синкав. В мъглата слънцето приличаше на дълго разлято йодено петно. Стоях, увит в стария италиански шушляк с прогорени по джобовете дупки от цигари. Изтръпнал от възторг. Стелеше се ситен дъжд. Попивах... Continue Reading →

Из романа "Една съвсем различна история" на Хокан Несер, издателство Емас. "29 юни 2002 Не съм като другите хора. И не искам да бъда. Ако някога през живота си намеря среда, в която се почувствам комфортно, това би означавало, че съм изгубил чувствителността си; че житейската рутина и човешката глупост са изпилили маята сетивност. Нещата... Continue Reading →

Из романа "Операция "Сладкоугодник" на Иън Макюън, издателство Колибри "Макс не избра подходящ момент да се навърта край Час Маунт и да го занимава с глупости. Строго погледнато, при толкова отворени досието той дори не би трябвало да прекрачва прага на нашия отдел. Час обаче беше твърде учтив и добродушен, за да му го каже.... Continue Reading →

Из романа "Еротични истории за пенджабски вдовици" на Бали Каур Джасвал, издателство Изток-Запад. "Най-сетне Ники забеляза мястото за обяви близо до входа на трапезарията за лангар*. Имаше две големи табла, които заемаха почти цялата стена: БРАКОВЕ и УСЛУГИ ЗА ОБЩНОСТТА. Докато дъската за услуги за общността изглеждаше печално празна, брачната секция едва побираше всички залепени... Continue Reading →

Из романа „Животът няма втора половина“ на Христо Карастоянов, издателство Жанет 45. "{26 ноември 2014, сряда} Милю Касабов остарял отведнъж. Бил само на петдесет и седем, а се усещал остарял. Държал се цяла година подир изчезването на сина си Георги, ходил, питал и разпитвал, връщал се в Стара Загора и пак тръгвал да дири сина... Continue Reading →

Из романа "Изкупление" на Иън Макюън, издателство Колибри. "Колкото и елегантна да е била старата сграда в стил "Адам", колкото и красиво да се е извисявала над парка, стените надали бяха толкова масивни като на заместилата я шотландска готика и в помещенията й сигурно не бе настъпвала такава гробовна тишина, каквато понякога захлупваше дома на... Continue Reading →

Из романа "Тишина" на Розамънд Лъптън, издателство Ентусиаст. Превод – Мария Чайлд. "Ясмин чу името си по радиостанцията. – Добре, Ясмин, готов съм да се хвана на бас, че слушаш радиостанцията. Беше я включила преди петнайсет минути, за да има за компания гласовете на останалите шофьори. Сега усили звука. Беше Коби. – Ако сте ме... Continue Reading →

Из романа "Човек без куче" на Хокан Несер, издателство Емас. Превод – Ева Кънева. "– Излизам – обяви Роберт. – Имам нужда да се поразтъпча и да изпуша две-три цигари. Защо всичко трябва да е толкова трудно? – Кое по-точно? – попита Кристина и наля още вино в чашите – нейната и на Хенрик –... Continue Reading →

Из романа "Послепис" на Христо Карастоянов, издателство Жанет 45. "Колкото по̀ не го приемаха в Художествената академия, толкова по-заинатено Стоян рисуваше картини. Рисуваше едни равнодушни овчици с ръбести крака като краката на козата за прескок във физкултурния салон, обаче с човешки очи. Руното на всяка овца беше тъй фино пипнато, че отсетне мнозина се чудеха... Continue Reading →

Из романа „Гръцко кафе“ на Катерина Хапсали, издателство Колибри. "От широкия ни, огрян от късното майско слънце чардак се виждаше Пирин. Най-нащърбената и най-романтичната част от България. Седях с чаша гръцко ципуро, произведено от дядо ти Георгиос, този от Неос Ставрос, на затопления от слънчевите лъчи дървен под, на половин час мое шофиране (двайсет минути... Continue Reading →

Из разказа "Фиш" от сборника "Бразилски храст" на Велина Минкова, издателство Колибри. "ФИШ Двамата с Дилън се бяхме излегнали блажено на прохладното кожено канапе в хола на малката ни къща в подножието на холивудските хълмове. Както всяка събота четяхме вестниците, списанията и книгите, които цяла седмица се бяха събирали в голямата пощенска кутия под жасминовия... Continue Reading →

Из романа "Последната територия" на Момчил Николов, издателство Сиела. "Намираха се в затворено помещение, което приличаше на кулата на баба му. Той стоеше прав върху черния куб, а главата, която междувременно се беше сдобила и с тяло – или поне за това загатваха очертанията под големия бежов шлифер – на белия. Маноло беше започнал разговор... Continue Reading →

Из "Дневникът на една писателка", Вирджиния Улф, издателство Ентусиаст. Превод – Мариана Неделчева. "Понеделник, 12 май* Намираме се в разгара на писателския сезон; тази сутрин Мъри**, Елиът*** и аз сме в ръцете на читателите. Може би по тази причина се чувствам леко, но определено потисната. Изчетох целия "Кю Гардънс"; бях отложила тази неприятна задача за... Continue Reading →

Из романа "Една и съща нощ" на Христо Карастоянов, издателство Жанет 45. "{2 февруари 2013, събота} Все по това време седнал и написал едно след друго пет писма до хора, които да покани. Написал им, че почва ново списание, което нарекъл "идеално" и което щяло да се казва "Пламък". Щяло да е нещо съвсем различно,... Continue Reading →

Из романа "Физика на тъгата" на Георги Господинов, издателство Жанет 45. "Хлябът на тъгата Виждам го ясно. Едно момче на три. Заспало е върху празен чувал от брашно, в двора на мелницата. Някакъв тежък бръмчащ бръмбар минава ниско над него и му открадва съня. Момчето само леко открехва очите си, спи му се още, не... Continue Reading →

Из романа "Перлите на Ади Ландау" на Соня Тодорова, издателство Колибри. "Бившият офицер от въоръжените сили на германската провинция Остмарк лейтенант Антон Оберле също пътуваше. През всичките тези дълги месеци той имаше чувството, че се движи през сивата непрогледна мъгла на кошмарен сън. За огромно негово съжаление подозренията му напълно се бяхаоправдали. В Европа се... Continue Reading →

Из романа "Балада за Георг Хених" на Виктор Пасков, издателство Сиела. "Нощем баща ми се връщаше уморен и мълчалив от представление, сядаше на стола, подпираше глава с лакът и забиваше поглед в отсрещната стена. Майка ми ставаше също тъй мълчалива от машината, сипваше вечерята и му я поднасяше. Той мълчаливо изяждаше две-три хапки и буташе... Continue Reading →

Из "Дневникът на една писателка", Вирджиния Улф, издателство Ентусиаст. "Неделя, Великден, 20 април* Чувството за празнота, което те обзема след написването на дълга статия – тази за Дефо е втората за месеца, – ме подтикна да извадя дневника си и да се зачета; човек винаги препрочита онова, което е написал, с напрегнатото усещане за вина.... Continue Reading →

Из "Естествен роман" на Георги Господинов, издателство Жанет 45. "БЕЛЕЖКА НА РЕДАКТОРА Ето я историята на тази история. Като редактор в един столичен литературен вестник получих една тетрадка. Беше напъхана в голям саморъчно правен плик, адресиран до редакцията и с моето име като получател. Пликът нямаше обратен адрес, лепилото беше излязло навън и засъхнало. Признавам,... Continue Reading →

Из "Събрани приказки и разкази" Том 2 на Ханс Кристиан Андерсен, издателство Ентусиаст. "Имаше едно време една богата къща, щастлива къща; всичко в нея, господарите и прислугата, заедно с приятелите, бяха много щастливи и радостни, защото през този ден се бе родил наследник, син; и майката, и детето се чувстваха добре. Лампата в уютната спалня... Continue Reading →

Из романа "Законът на детето" на Иън Макюън, издателство Колибри. "– Аз мисля, че не трябва да се предаваме. А ти? – Този, който напуска, си ти. – Мисля, че и ти имаш роля в това. – Но не аз се готвя да унищожа брака ни. – Само казваш така. Изрече го с равен тон,... Continue Reading →

Из романа "Човек без куче" на Хокан Несер, издателство Емас. "Кристофер намери телефона на брат си, скрит под възглавницата. "Ха!" – каза си той. Защо, по дяволите, си каза "Ха!"? Виеше му се свят. Стана дванайсет и половина. Кристофер бе изпил две чаши вино и макар другите да не забелязаха, се чувстваше силно замаян от... Continue Reading →

Из романа "Бал в Мулен Руж" на Радостина А. Ангелова, издателство Софтпрес. "Дървото. Коренът дава силата, стволът посочва слънцето, клоните се разстилат и оглеждат света. A листата... Листата днес са тук, утре кой знае къде. Помагат на дървото да диша, но са най-нетърпеливи да го напуснат. Заради онзи миг на полет и свобода преди пръстта.... Continue Reading →

Из романа "Германия, мръсна приказка" на Виктор Пасков, издателство Сиела.   "От какво се срамуваше? Защо очите ти гледаха с услужливия кокершпаньолски поглед? Какво те пречупи? Не, няма да захленча сега "…татко, татко, защо ме изостави…". Един-единствен упрек няма да чуеш от мен. Не се надявай. Само това искам да зная – какво се е... Continue Reading →