„– Налага се да го накараш да говори – казва Полок и й подава миниатюрна пластмасова кутийка. Вътре е микрофонът.“

Из романа "Пясъчния човек" на Ларш Кеплер, издателство Ентусиаст. "Върху бялата дървена лавица в наетия апартамент е поставена снимка на семейство в басейн. Носът на бащата е почервенял от слънцето, двете деца се смеят, вдигнали гордо надуваемите си крокодилчета. – Времето ни е крайно ограничено – отбелязва Натан Полок. – В най-лошия случай Фелисия вече... Continue Reading →

Реклами

„А най-потискащо бе да гледа ръцете на млади хора, които никога нямаше да имат възможност да отметнат някой упорит посивял кичур от собствените си очи…“

Из романа "Убийството на художника" на Луиз Пени, издателство Софтпрес. "Гамаш се взираше мълчаливо в Джейн Нийл. Никол се изкашля, подозираше, че шефът й за момент е забравил къде се намира. Но той не реагира. Дори не помръдна. Двамата с Джейн бяха застинали във времето: единият втренчен нагоре, другият – надолу. После очите му обходиха... Continue Reading →

„Може би той наистина беше талантлив писател. Може би аз не успявах да го видя, защото сама не бях достатъчно талантлива…“

Из романа "Съпругата" на Мег Уолицър, издателство Колибри. "Рей, дневният портиер в сградата на семейството ни, не беше наясно за моето падение, така че докосна леко шапката си и се поинтересува какво е усещането да бъда "студентка", а Гюс, операторът на асансьора, дръпна месинговата ръчка и докато пътувахме нагоре, ми разказа за сина си в... Continue Reading →

„Нормална реакция, аз съм женен, а тя ме обича…“

Из романа "Докато дишам" на Георги Томов и Дейна Бренченс, издателство Сиела. "Васил живееше като в странен сън, с печелене на пари от съмнителни операции и прахосване на чувства в една невъзможна любов. Връзката му с Елена продължаваше да е само платонична, когато един ден, близо две години след тяхната първа среща, тя направи нещо... Continue Reading →

„Да убие Дънкан? Невъзможно. Пълен абсурд, разбира се. Тогава защо не може да заспи?“

Из романа "Макбет" на Ю Несбьо, издателство Емас. "— Какво? — Той премига в тъмната спалня. — Трябва да убиеш Дънкан — повтори тя. Лейди чуваше звука на собствените си думи, усещаше как набират мощ и заглушават разтуптяното й сърце. Макбет седна в леглото и я изгледа внимателно. — Будна ли си, или бълнуваш, любов моя? — Будна съм. Няма... Continue Reading →

„имам притеснителното усещане, че не владея хода на историята и дори собствените си реплики…“

Из романа "Физика на тъгата" на Георги Господинов, издателство Жанет 45. "Машина за минало Последния път, когато се върнах в Т., забелязах странни неща. Възстановили са паметника от 1980 на площада. Можех да се закълна, че преди седмица го нямаше. Помнех добре този паметник. Мъж с дълга гранитна дреха, можеше да бъде расо, шлифер или... Continue Reading →

„Не можеше да позволи да остане жива погребана наред с телата на мъртвите червеи и пъплещите стоножки…“

Из романа "Огънят в мен" на Даниела Богоева-Гюргакова, издателство Сиела. "А една друга нощ бе хладна, безлунна и мъглива, земята – тинеста, лепкава и студена. Катрин вървеше през гора от изпепелени борове и зъзнеше, облечена единствено с къса рокличка с тънки презрамки. Вонящата тиня влизаше между пръстите на босите й крака и жвакаше с гаден... Continue Reading →

„най-опасният звук, който можеш да чуеш в джунглата, е тишината…“

Из романа "Другите светове на Алби Брайт" на Кристофър Едж, издателство Софтпрес. "Единственият домашен любимец, който съм имал, беше хамстерът Хокинг. Мама и татко ми го подариха за десетия рожден ден в опит да смекчат факта, че се наложи да се върнем в Клакторп. Името беше по предложение на татко, макар че аз понякога го... Continue Reading →

„Това е входният билет за загубения рай, действащ точно толкова, колкото време водата остава топла…“

Из романа "Здрач" на Дмитрий Глуховски, издателство Сиела. "През онази сутрин работих, докато пръстите ми не се вдървиха от умора, така че не можех да уцелвам клавишите на пишещата машина и буквите взеха да се трупат една върху друга и да се сливат. Слънцето вече отдавна беше изгряло и се наложи да дръпна завесите, за... Continue Reading →

„Натегнато скърцане на херметичните врати, завинаги разделящи света на живите от света на мъртвите…“

Из романа "Метро 2034" на Дмитрий Глуховски, издателство Сиела. Превод – Васил Велчев. " „В случай на подаване на сигнал «Атом» се придвижете към най-близката станция, там станете и отворете вратите. Съдействайте на силите на гражданската отбрана и армията при евакуирането на пострадалите и херметизирането на станциите на метрополитена…“ Инструкциите за това какво трябва да... Continue Reading →

„Кога ще свърши всичко това, кога ще ни спасят? Дойдоха кучета, ядат труповете…“

Из романа "Метро 2033" на Дмитрий Глуховски, издателство Сиела. Превод – Васил Велчев. "Всичко бе тихо, само някъде много далеч виеха диви кучета: жално, тъжно, сякаш плачеха. Но на Артьом изобщо не му се искаше да се среща и с тях: щом бяха успели да оцелеят на повърхността през всичките тези години, би трябвало да... Continue Reading →

„– И можем да изкопчим признание до четиресет и осем часа… независимо дали го е направил той, или не…“

Из документалния роман "Архивът на Стиг Ларшон" на Ян Стокласа, издателство Сиела. "„М“ Прага, октомври 2017 г. В самолета си поръчах малка бутилка от киселото вино, което предлагат авиокомпаниите, и се замислих как бих могъл да потърся контакт с Якоб. Очевидният начин беше да отида в Израел, да го намеря и да го помоля да... Continue Reading →

„Всъщност в тялото ти няма дори едно-единствено счупване, което да е сравнимо с друго; няма признак, по който да се определят предметът, причината, формата на това, което те е наранило…“

Из романа "Червеното пиано" на Джош Малерман, издателство DejaBook. "Пациентът е буден. Песента, която пише, заглъхва… сякаш, докато е спал, тя  звучала непрекъснато, повтаряла се е отново и отново… саундтракът на неговия невероятно дълъг, немислим покой. Той помни всяка подробност от пустинята. Първото нещо, което вижда, е човек. Този човек е лекарят. Каки панталоните и... Continue Reading →

„…не приемам идеята за хора или деца, които се нараняват и убиват, за обезпокоителна. Намирам я за позната. Намирам я за нормална…“

Из романа "Добро момиче, лошо момиче" на Али Ланд, издателство Сиела. "Прибирам се в къщата и виждам палтото на Майк на парапета в коридора, вероятно се е прибрал рано от работа. Взимам айпода от стаята си, не искам да стоя сама в нея, и се насочвам към нишата пред кабинета. Харесва ми, защото е препълнена... Continue Reading →

„Тя бе успяла да зърне нещо в мен, което аз все още не познавах…“

Из романа "Влахос" на Елена Щерева и Николай Янков, издателство Жанет 45. "Тези първи месеци бяха и трудни, и прекрасни. Мисълта за Агора беше способна да ме изтръгне на мига от всякакви лепкавини и зловония, с които ме обграждаше светът наоколо – работата, разочарованията, съседите, смъртта на поредната метъл звезда… Вечер бързах да си легна,... Continue Reading →

„– Яна Язова е ръкописът, който е изчезнал. Часовникът тиктака… „

Из романа "Извън редовете. Романът на Яна Язова" на Боряна Дукова, издателство Ентусиаст. "– Значи не сте чували за откраднатите ръкописи и Галя ви препоръча да потърсите мен? – сепна ме гласът на жената до мен. Беше Катя, колежката на Галя, по чиято заръка се бях срещнал с журналистката. Кимнах за пореден път. Не възнамерявах... Continue Reading →

„Може би го е чела и иска автограф…“

Из сборника със свръхкратки истории "Всичките наши тела" на Георги Господинов, издателство Жанет 45. "СУЕТА И ЗАБРАВА Седи си в кафенето на ъгъла, зачел се е, вдига глава и вижда една жена, стои до масата и му се усмихва. Позната му е отнякъде, но не се сеща нито име, нито нищо. Може би го е... Continue Reading →

„Просто си бе получила подаръка за всичките рождени дни до края на живота си…“

Из романа "Дарът" на Невена Митрополитска, издателство Жанет 45. "Всичко започна от един въпрос. На осемнайсети октомври седемдесет и осма, точно три месеца преди Неда да навърши седем години, дядо ѝ, както седеше на люлеещия се стол пред телевизора и поглаждаше олющения му подлакътник, я попита какъв подарък иска за рождения си ден. Това не... Continue Reading →

„Още един психопат, който е изглеждал съвсем нормален…“

Из романа "Пациент 488" на Никола Бьогле, издателство Ентусиаст. Превод – Силвия Колева. "– Събуди ли се? – попита Сара. – Не, госпожо инспектор. Поддържат го в изкуствена кома. – Каква е прогнозата им? – Видът им говори, че нещата не са добре… Сара изруга мислено, но по лицето й не пролича никакво вълнение. Направи... Continue Reading →

„Настъпил беше моментът, в който е добре да се глътне капсула цианкалий; жалко, че на стажантите в Първи канал не раздаваха такива…“

Из разказа "Централните новини" от сборника "Разкази за родината" на Дмитрий Глуховски, издателство Сиела. "ЦЕНТРАЛНИТЕ НОВИНИ Искам да съм роб на галера, помисли си Саша. Прозорците на тресящата се "деветка" се бяха запотили от киселия заради снощния махмурлук дъх на телевизионния оператор и звукооператора. Ако стъклото се забършеше с ръкав, през него щеше да се... Continue Reading →

„тази вероятно бе влизала в кабинките за регенериране не по-малко от дузина пъти, при това вероятно бе ползвала смърт категория „лукс“…“

Из сборника с разкази "Кръв от къртица" на Здравка Евтимова, издателство Жанет 45. "ВЪЗБУДАТА ОТ СНОЩИ Юп беше решил докрай да се отпусне. Миналата вечер също бе прекарал с блондинка, като дори не си даде труд да запомни името й. Тя му беше казала, че е умирала седем пъти, Юп се бе престорил, че й... Continue Reading →

„Сага усеща как по гърба и ръцете й полазват студени тръпки, когато вижда колко подробни и сериозни са приготовленията  за тази мисия…“

Из романа "Пясъчния човек" на Ларш Кеплер, издателство Ентусиаст. "Свикана е спешна среща в изключително тесен кръг. Преди не повече от два часа Сага се е обадила на шефа си, за да му съобщи, че е размислила и че приема задачата. И сега Карлос Елиасон, Вернер Санден, Натан Полок и Юна Лина са се събрали... Continue Reading →

„Тази глава разбираше от музика и това под червеното й руно не бе кратуна…“

Из романа "Аутопсия на една любов" на Виктор Пасков, издателство Сиела. "На третия ден сутринта Ина се обади. Смънках едно полугузно-полутроснато "Хей, здравей, как си?", но колената ми омекнаха и седнах на леглото до телефона. – Реших да ти дам шанс да се извиниш, че не се обади да ми благодариш за прекрасната нощ. Или... Continue Reading →

„Изследванията за съвместимост показват, че мъжът ви не е биологичният баща на Луче…“

Из романа "Да се възползвам всякак от теб" на Сара Ратаро, издателство Ентусиаст. "Онази нощ, 4.00 часът – Госпожо, елате с мен, имаме много време. Доктор Лонгани ме хвана за лакътя и правейки знак да го последвам, наклони глава наляво. Начинът, по който бях облечена, обувките, разрошената коса оставяха у всеки, който ме погледнеше, впечатлението... Continue Reading →

„Отдавна установената практика на безнаказана жестокост и равнодушие към отговорността беше заменена с някакво объркано съчувствие…“

Из романа "Секретният доклад " на Том Роб Смит, издателство Лъчезар Минчев. "ЗАПАДНАТА ЧАСТ НА ТИХИЯ ОКЕАН ТЕРИТОРИАЛНИ ВОДИ НА СССР ОХОТСКО МОРЕ ЗАТВОРНИЧЕСКИ КОРАБ "СТАРИЯ БОЛШЕВИК"   7 април 1956 г. Застанал на палубата, офицерът Генрих Дувакин захапа със зъби грубите си ръкавици, за да ги свали. Пръстите му бяха премръзнали и едва се... Continue Reading →

„Беше инат човек, инатът повече от човека у него…“

Откъс от разказа "Студено" от сборника "Юлски разкази" на Здравка Евтимова, издателство Жанет 45. "СТУДЕНО Беше й студено по всяко време. Вярваше, че трябва да носи най-малко по пет слоя дрехи, и се движеше като етажерка за облекла; сигурно цялата си заплата хвърляше за нови и нови дрипи, в които потъваше като камък в кална... Continue Reading →

„Любовта си е любов и няма нищо общо с брака…“

Откъс от разказа "365 дни любов" на Ганка Филиповска от сборника "Обича ме не те обича", издателство Сиела. "Залата беше препълнена. Погледът й шареше с надежда и страх по лицата на публиката – търсеше едно-единствено сред тях, но го нямаше. Слава богу, така е по-добре. Така е по-добре… Цяла седмица се колебаеше преди да приеме... Continue Reading →

„И засега успяваха да нанесат щети само на собствените си животи…“

Из романа "Малкият бог на земетръса" от Петър Денчев, издателство Жанет 45. "Една вечер бяхме поканили на вечеря нейните колеги – Милена, Кристиан, Лили и Мариан. Те сякаш бяха дошли да докажат на добра воля теорията ми, че глупостта се разпространява без оглед на пол и възраст, на външен вид и чувствителност. Още повече когато... Continue Reading →

„…някой да те обича и да ти вярва, някого да обичаш и да му вярваш…“

Из сборника с разкази "Куци ангели" на Владо Трифонов, издателство Жанет 45. "ДОПИСВАНЕ НА ФИЛМ Остана в салона сам. Не му се ставаше от стола. Не искаше да свършва по този начин тази история. В живота може и да става така – не го интересуваше; това не беше неговият филм. Добре, хайде да видим какво... Continue Reading →

„Не я пуснах. Не можех да й дам да ни краде. И тя ме фрасна. Но понеже не беше много точна, улучи ме в носа…“

Из разказа "На изток от Запада" от сборника "На изток от Запада" на Мирослав Панков, издателство Сиела. "Трийсет години. И всички любими хора. Това загубих, преди да стигна в Белград. Сега тъпча пред квартирата на братовчедка ми с цветя в едната ръка и шоколадче в другата. Репетирам въпросчето, което имам да я питам. Преди малко... Continue Reading →

„Моето появяване щеше да е равносилно на поражение. Какво щях да правя в България? Да работя по строежите?“

Из романа "Германия, мръсна приказка" на Виктор Пасков, издателство Сиела. "Когато баща ми се появи в ГЕСТЕХАУС, парите ми бяха на привършване. Аз се простих с илюзиите за обратния билет. Стана ми ясно, че никой няма да финансира връщането ми. Най-малко – той. Схванах, че ако наистина искам да се върна, ще трябва да си... Continue Reading →

„А с татко е друго, сигурно някак, дори да е далече…“

Из романа "Докога ще чакаме бащите" на Калоян Димитров – BallaN и Иван Сапунджиев, издателство Софтпрес. "ДЯДО, ТАТКО КАЗА… В очакване на татко си Митка отваряше вратата отново и отново, ей тъй, за нов "последен път" да огледа идва ли някой по пътя. Отвън го обливаше свежо благоухание. Лятото даряваше своя живителен дъх на всички,... Continue Reading →

„В конфликт между поколенията изходът е предварително известен – децата просто са по-жестоки“

Из романа "Докато дишам" на Георги Томов и Дейна Бренченс, издателство Сиела. "Там, където Васил бе израснал, лични празници се отбелязваха два пъти годишно. На дванайсет години той за първи път разбра, че всеки човек има собствен рожден ден. А точната дата на своя научи в деня, в който навърши осемнайсет. Тогава директорката, която много... Continue Reading →

„Няма нищо лошо в отхвърлените ръкописи… С изключение на качеството им. Както и да е, все някой трябва да ги чете….“

Из романа "Съпругата" на Мег Уолицър, издателство Колибри. "Светът, в който прекарвах дните си, сега беше тайнствен за Джо. Той също така беше благодарен, че не му се налага да е там, но все пак си пожелаваше да може да нахлуе в него, да ме наблюдава, докато седя в бокса си и отговарям по телефона... Continue Reading →

„– Искам да съм ти дете – съгласих се веднага аз…“

Из романа "Зелените очи на вятъра" на Здравка Евтимова, издателство Жанет 45. "Макар че е тлъста, майката на Шушомир пее много хубаво. Като ме види на улицата с метлата и шишето под мишница, все ми дава по нещичко – круша, дюля, вчера, например, мушна в джобчето ми морена. Нито дума не рече, затова си помислих:... Continue Reading →

„Тук е мястото да кажа, че съм напълно нормален, ако и да пиша разкази…“

Из сборника с разкази "И всичко стана луна" на Георги Господинов, издателство Жанет 45. "ДЪЩЕРЯ Във влака влезе мъж на средна възраст, който носеше на ръце, както се носи дете, голяма парцалена кукла, облечена в детско яке. – Прощавайте, две свободни места? Останалите пътници в купето се спогледаха и не отвърнаха. – Заповядайте – казах,... Continue Reading →

„– Ще им кажа просто, че пак си пиян – заяви тя, след като Арман я запита дали семейството й ще е разочаровано от отсъствието му…“

Из романа "Убийството на художника" на Луиз Пени, издателство Софтпрес. "Главен инспектор Арман Гамаш получи телефонното обаждане на излизане от монреалския си апартамент в неделята преди Деня на благодарността. Съпругата му Рен-Мари вече беше в колата, а ако не му се бе наложило внезапно да посети тоалетната, двамата вече щяха да пътуват за кръщенето на... Continue Reading →

„Менталната защита, която си бе изграждал по пътя до тук, се пропука…“

Из романа "Дарът" на Невена Митрополитска, издателство Жанет 45. "– Доживях най-после да те видя, сине! – майка му изпружи шия и окръгли устни за целувка. Филип се наклони към нея, но яркочервеното ѝ червило, което като нищо щеше да разкраси и собствената му буза, го разколеба; отдръпна се, тупна я по рамото и се... Continue Reading →

„Дори да се окажех единственият човек в цяла България, който ще влезе по собствено желание в народната милиция, щях да го направя…“

Из романа "Извън редовете. Романът на Яна Язова" на Боряна Дукова, издателство Ентусиаст. "Когато пристигнах в болницата след дългата и особено поетична нощ, намерих бащата на хазяйката в тежко състояние. Имаше болно сърце, затова извиках кардиолога за консултация. Не успяхме да го спасим. Почина същия следобед. На следващия ден се явих на работа с черния... Continue Reading →

„Мама ме извежда от двора, вратата зад нас щраква и някой отвътре я заключва. Не вярвам, че ще се върна повече тук.“

Из романа "Балканска рапсодия" на Мария Касимова-Моасе, издателство Колибри: "Отидохме. Не помня как сме стигнали, само помня как виждам дълга, безкрайна ограда от железни пръти и разстояние колкото една педя между тях. Голяма врата, желязна. Един мъж ни чака пред вратата. Добре облечен, с престилка и отдолу костюм в кафяво, и много хубави обувки, неизносени,... Continue Reading →

Create a website or blog at WordPress.com

Нагоре ↑